Решение № 9739 от 29.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1528/2024 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.84 от Закона за убежището и бежанците. Жалбоподател е Е. С. С., гражданка на Р., [ЛНЧ], паспорт № 76 1994317, с адрес [населено място], [жк], [адрес], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.17. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Д. Л. от АК Видин. Ответник по жалбата е председателя на Държавна агенция за бежанците [населено място]. Ответникът не взема участие в производството и не изпраща представител. Предмет на оспорване е решение № 8257/30.07.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което молбата на Санина за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е отхвърлена. В жалбата се правят оплаквания за неправилно и непълно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспореното решение. Иска се съдът да отмени решението и да върне преписката на органа със задължителни указания по приложението на закона. Представят се доказателства. Претендират се разноски. Ответникът не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка. Прокурорът дава заключение за неоснователност на разглежданата от съда жалба. Не сочи нови доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.84 ал.2 от ЗУБ от лице, което е адресат на оспореното решение и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. С решение № 131/10.02.2023г., постановено по адм.д.№ 1987/2022г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с решение № 6701/21.06.2023г., постановено по адм.д.№ 3552/2023г. по описа на Върховен административен съд, е отхвърлена жалбата на Е. С. против решение № 15508/24.10.2022г. на зам.председателя на Държавна агенция за бежанците при МС (ДАБ), с което на чужденката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по нейна молба с вх. № 176/25.03.2022 г. по описа на РПЦ-Баня. След постановяване на описаните съдебни решения, Е. С. подава нова молба (последваща) за международна закрила с рег.№ УП3033/10.10.2023г. С решение № 20-В/27.10.2023г. интервюиращият орган към ДАБ не е допуснал молбата от 10.10.2023г. до производство за предоставяне на международна закрила, като е приел, че същата се явява последваща и не се въвеждат нови доказателства и нови обстоятелства. С решение № 900/01.02.2024г., постановено по адм.д.№ 2431/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, решение № 20-В/27.10.2023г. е отменено и преписката е върната за произнасяне по молбата на Санина с рег.№ УП3033/10.10.2023г. Предвид дадените в решение № 900/01.02.2024г. на Административен съд-Бургас указания, е изготвена докладна записка от юрисконсулт в РПЦ-[населено място] до директора на РПЦ-[населено място] с рег.№ УП3033/11.03.2024г. относно необходимостта от разглеждане на молбата на Санина. От своя страна директорът на РПЦ е разпоредил провеждане на процедура по молбата, съгласно указанията на съда. Съставен е регистрационен лист за лицето с рег.№ УП3033/18.03.2024г. На същата дата на Санина е връчена и покана за явяване в ДАБ при МС, РПЦ [населено място] за провеждане на интервю. От чужденката е представена молба с вх.№ 73/18.03.2024г., в която заявява пред ДАБ, че желае да и бъде предоставена международна закрила от властите в България. От молителката е представена молба-декларация, относно разрешаване пребиваването и на посочен от нея адрес, представляващ жилище, собствено на нея и К. Г., закупено с [нотариален акт], т.І, рег.№ 3493, дело № 129/2021г., на нотариус Е. Б.. Санина е представила и декларация за съгласие за провеждане на проучване чрез събиране на информация от други органи. На същата са връчени и информация за обработване на лични данни на чужденеца, търсещ международна защита и указания, относно реда за подаване на молба за международна защита. От страна на Санина е предоставен и международен паспорт, издаден от Р. с № 76 1994317, с дата на валидност до 26.1112029г., за което е изготвена съответната разписка. Данните относно личния, обществения и имуществения статус на потърсилото закрила лице са събрани от органа чрез проведеното интервю (с участие на преводач), за което е съставен и приложен по преписката протокол рег.№ УП 3033/18.03.2024г., както и въз основа на събрани допълнителни доказателства, описани по-долу. От събраните данни и доказателства се установява, че Е. С. е руски гражданин, без друго гражданство, родена на [дата]. в Руска Федерация, [населено място], етнически руснак, неомъжена, няма принадлежност към определена религия, актриса по професия. В проведеното с молителката интервю, същата сочи, че цялото и семейство е в Р. – майка, баща, брат, но не може да живее при тях. В тази връзка разказва, че баща и е активен поддръжник на войната и Путин и я счита за изменник към родината и ще я предаде на властите. Посочва, че в Р. има собствено жилище, където до преди напускането на държавата си е живеела съвместно с партньорката си К. Г., с която са в интимни отношения от 11 години. Също така изтъква, че родителите и не одобряват сексуалната и ориентация, като никога не проявили желание да се запознаят с Глазунова. Санина разказва, че е напуснала Р. на 24.06.2021г., веднага след отпадане на забраната да се пътува поради COVID-19, с директен самолетен полет от [населено място] до [населено място]. В България влязла с туристическа виза, която и давала право на три месеца пребиваване. След изтичане на срока за пребиваване, с цел спазване на визовия режим, заедно с Глазунова не се върнали в Р., а пребивавали в Турция и Македония, като на 04.01.2022г. отново се върнали в България. Посочва, че визите са си получили непосредствено преди заминаването си. Молителката разказва, че един месец след започване на войната – на 25.03.2022г. е подала предходна молба за закрила в България, по която получила отказ, който бил потвърден от съдебните инстанции. В последствие подала нова молба в [населено място], поради настъпили нови обстоятелства, по която бил постановен отказ за разглеждане. Така постановения отказ бил отменен от съда, като било указано последващата молба да бъде разгледана. Санина разказва, че е завършила Ярославски държавен институт със специалност актьорско майсторство. Веднага след завършването си започнала работа като актриса и преподавател по актьорско майсторство, като образованието за преподавател получила въз основа на допълнителни квалификации. Актьорско майсторство преподавала на деца. След завършването на института от 2008г. до 2013г. работила като актриса и в театър, организиран от неин преподавател. Явявала се на кастинги и снимки, провеждани и от други институции. След 2013г. започнала работа в театъра на К. Г. и работила там до напускането на Р., където първоначално имали много представления, а след това по-малко. Чужденката споделя, че като преподавател работила в детско театрално студио към училища и частни компании, като най-дългата и работа била три години в периода от 2012г. до 2014г. Там работила защото било държавна институция и имала осигурена заплата, бонуси и социален пакет. Същевременно обаче разказва, че имало и голям натиск. В тази връзка посочва, че представила спектакъл, който бил спрян след първото представление, тъй като касаел теми, които началничката и казала, че не било добре да се повдигат в момента. Счита, че причина за спиране на постановката е била и нейната сексуална ориентация. В интервюто сочи, че не е била арестувана или осъждана в държавата си по произход. Не е имала проблеми поради етническа или религиозна принадлежност. Санина разказва, че не е членувала в политическа партия, но винаги е била привърженик на А. Н.. Още през 2012г. като доброволец раздавала листовки в подкрепа на избора на Навални за кмет. След това, тук в България, въпреки че не членувала официално в организация за свободна Р. на Г. Г., същата вземала участие в техни мероприятия, правила плакати, участвала в митинги. Счита, че заради политическите си възгледи, тя и К. Г. били уволнени от Дома на културата, където работили в Р. през 2016-2017г. В тази връзка изтъква, че двете не се вписвали в колектива. Отказвали да участват в подписки в подкрепа на Собянин, приятел на Путин, както и митинги и концерти в подкрепа на Путин, където служителите в държавната институция били изпращани. Посочва, че по документи са напуснали работа доброволно, но им се дало да разберат, че вече нямали място за тях в тази институция. Правна защита не потърсили, защото съдът не работил в Р.. Счита това за ограничаване на свободата, преследване и натиск. Разказва, че през 2015г. участвала в митинги, организирани от Навални, където трябвало да бяга, за да не я бият. С течение на времето полицията станала по-агресивна. Нейни приятели, участвали в протест били арестувани и след това им било наложено административно наказание. През 2018г. спряла да ходи на протести, тъй като решили да емигрират и се страхувала да не и наложат наказание, което да и попречи да напусне Р.. Посочва, че напуснали държавата на произход едва през 2021г., защото трябвало да съберат пари, а след това ги задържала ковид пандемията. По-натам в интервюто Санина разказва, че в началото нямали идея да напускат Р., тъй като виждали смисъл в театралната дейност. Наред с това сочи, че било трудно за една актриса да упражнява своята професия в друга страна и на друг език. Като друга причина за напускането на страната си Санина посочва и принадлежността и към ЛГБТИ общността. В тази връзка разказва, че през 2012г. в Р. бил приет първият закон за пропагандата на хомосексуализма сред непълнолетни, поставяли цензура на подобни теми, което довело до това, че с Глазунова трябвало да крият отношенията си. Счита, че въпреки липсата на показност на техните отношения, хората са наблюдавали и са знаели за тях. Изразява мнение, че в държавата законно се насажда мнение, че хората от нейната група са различни, а според историята когато си различен можело да бъдеш бит и като пример дава историята на евреите в Германия, като счита, че Р. върви в тяхната посока. Посочва още, че през януари 2024г. в Р. е приет закон, който обявява хората от ЛГБТИ общността за екстремисти, налагала се цензура на културни произведения от автори, числени към тази общност. Излага мнение, че законите ще стават все по-жестоки. Прави уточнение, че първоначално закона за „гей-пропагандата“ е обхващал само непълнолетни, но в последствие през 2022г. бил разширен за всички хора, като към този момент се обмисляло дори хора от ЛГБТИ общността да бъдат подлагани на психологическо лечение. Във връзка с възникналите у нея политически убеждения, разказва, че в театъра, в който работили с Глазунова, поставили спектакъл по съвременен драматург, но били помолени да бъде изрязан текст, който говорил за това, че руски войници убили рускиня в Чечня. Това тълкува като израз на насаждане на мнението, че руската армия е най-добра, справедлива и прекрасна, с което тя не била съгласна. Разказва също и за донос към театъра, ръководен от нея и партньорката и, вследствие на което през 2016г. сградата била затворена от пожарната, а на Глазунова била наложена глоба. Счита, че внезапната проверка е била извършена с цел театъра да бъде затворен, като в тази връзка сочи, че и след това сградата била ползвана със същите цели, но от други хора. Въпреки потърсената съдебна защита, не получили справедливо решение. Прави заключение, че в Р. няма възможност нито да преподава, нито да играе в театър, нито да се занимава с професията си, която е нейния живот и не иска да се занимава с нещо друго. Посочва също, че се страхува за живота си и поради принадлежността си към ЛГБТИ общността, като разказва пример за момиче, което било арестувано и прекарало 5 денонощия в ареста, защото носило обеци със символ дъга. Своите политически възгледи Санина описва като опозиционни. Посочва, че е против войната, като счита, че водената война от Путин е много жестока и необоснована. Според нея винаги трябва да има разбирателство, без кръв и убийства. Счита смъртта на Навални за трагедия, а Путин за престъпник-терорист. Изразява радост от това, че сега когато е в България, може без страх, че ще бъде бита, да покаже своите политически възгледи и мнение. Посочва, че опозиционната си дейност е изразявала чрез спектаклите, в който е участвала, както и митингите. Сочи, че сега активно участва в протести и митинги в България, дава интервюта за българските медии, прави публикации за Навални, за което представя снимкови материали. Отбелязва още, че през изминалата година се е снимала във филм против войната, чиято режисьорка била съдена в Р. и била принудена да емигрира в Гърция. Разказва, че филмът печели награди в цял свят, за което представя доказателства. Изтъква още, че в България, заедно с К. Г., сътрудничат на българска организация като доброволци за събиране на средства за украинските бежанци, също представя удостоверение от тази организация. Разказва също, че от началото на 2023г. двете провеждат занимания с украински деца, като помагали на управителя на организацията за разпространение на информация. Посочва, че в Р., ако сега помагаш на Украйна си изменник на родината и предател и си застрашен от затвор. Разказва, че не и е оказвано насилие по повод на изложените причини да напусне страната, но е усещала психически натиск и насилие, особено от родителите си, които не приемали политическите и възгледи и сексуалната и ориентация. Счита, че когато осъзнаеш своята същност и това не се приема от обществото е нужна голяма смелост, за да живееш своя живот, да бъдеш себе си и да не загубиш същността си. В тази връзка разказва за своя позната от общността ЛГБТИ, която поради натиска от семейството и от обществото в Р. се принудила да се омъжи, родила дете, но не била щастлива и заявявала, че когато детето порасне ще заживее с жена. Санина разказва, че иска да живее в свободна страна, в която има свобода на словото и може да бъдеш какъвто си. Споделя, че иска до вижда брат си и племенника си, но се надява и те да дойдат в България. Споделя още, че има много приятели в Р., но контактите им били ограничени, защото се страхували от това, че била опозиционер. Изразява мнение, че опозиционната и дейност представлява заплаха за управляващите в Р., тъй като знаят, че опозиционерите са много, особено след смъртта на Навални. Сочи, че в Р. има система за лицево разпознаване и всеки който отиде на протест рискува да бъде изпратен в затвора, но въпреки това много хора са отишли на погребението на Навални. Счита, че Путин се страхува, не конкретно от нея, но от общността, която представляват опозиционерите, като тяхното гонение не е свързано с това дали си известна личност или не. В тази връзка дава пример за неизвестна художничка, която подменила цените в магазин с броя на жертвите в Украйна и сега я грозяла възможност за наказание 7 години затвор. Санина разказва, че имала информация, че в Р. има списък с опозиционно настроени хора и това давало възможност да ти вземат паспорта на границата с Р. и да не ти го върнат, за да не заминеш отново. Също така на границата можели да проверяват телефоните и да разглеждат съдържанието. Така тя можела да получи обвинения по различни закони – за ЛГБТИ пропаганда, по закона за „фейк“ новините, по закона за дискредитация на армията. Към молбата за закрила Санина е приложила снимки на нея и К. Г., демонстриращи близки отношения от периода 2013г. – 2024г., публикувани в социалните мрежи. Представени са и публикации относно спектакли, поставени в театър „31“. Приложено е и разпореждане на пожарната за затваряне на театър „31“. Представена е също така и публикация относно филм на О. М. – Cherry [интернет адрес], с участието на Е. С., О. Г. и др. който филм е във връзка руската инвазия в Украйна. Също така от страна на Санина е приложено и удостоверение от Сдружение „Национална Велосипедна Асоциация – ВелоЛоби“, издадено през м.август 2022г., в което е удостоверено, че същата е взела участие по проект за подпомагане на украински бежанци. Представени са също и извадки от електронни сайтове на български ежедневници в които е отразено отрицателното мнение на Е. С. относно режима на властта в Р.. Представена е извадка от социалните мрежи относно участието на Глазунова и Санина в митинг, проведен в [населено място] в чест на Навални, съдържаща снимков материал, където се вижда Санина, както и обръщение от нея и Глазунова против режима в Р.. Приложени са и извадки от български медии, на които се виждат Санина и Глазунова да участват в митинги в България в подкрепа на Навални. От молителката е представен също и доклад, изготвен на 15.02.2024г. от Д. Л. – председател на ЛГБТИ организация „Действие“, разглеждащ социалната и политическа ситуация на ЛГБТИ хората в Р.. На 10.05.2024г. по преписката е постъпило писмо от директора на специализирана дирекция „М“ – ДАНС, в което е посочено, че институцията не възразява на Е. С. да бъде предоставена закрила в РБългария. Във връзка с произнасянето по молбата на Санина по преписката е представена и справка с вх.№ ЦУ-1130/17.04.2024г., изготвена от ДАБ, Дирекция „Международна дейност“, относно общото положение в Р., актуалната политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, рискови групи, отношение към ЛГБТИ общността. След проведеното интервю и събраните доказателства ст.експерт в РПЦ-[населено място] е изразил становище за постановяване на отказ по подадената от Санина молба за закрила. При така събраните данни, председателят на ДАБ е издал оспореното понастоящем решение № 8257/30.07.2024г., с което последващата молба на Санина за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е отхвърлена. За да достигне до този извод, административният орган е приел, че от събраните данни не се установява по отношение на молителката да са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Изложил е, че анализът на заявените факти и обстоятелства показва, че бежанската история на чужденката не обосновава извод за риск от преследване или тежки посегателства спрямо молителката по смисъла на ЗУБ, както и не може да се направи извод за реални и субективно осъзнати от нея опасения за сигурността и. Приел е, че изложения от нея мотив за преследване, а именно различната и сексуална ориентация, на фона на политическата и социална обстановка в Р., представляват само неумел опит да се представи обоснована бежанска история. В тази връзка сочи, че чужденката не е заявила да е имала проблеми в страната си по произход, свързани със твърдяните от нея причини. Наред с това, според органа, представените доказателства обуславят извод, че същата не е била принудена да крие своята сексуална ориентация по време на пребиваването си в Р., доколкото приложените публикации датирали от 2013г. и били качвани от нея в социалните мрежи и били видни за нейни близки, приятели и др.хора. Направен е извод, че липсват каквито и да било доказателства, че е била преследвана лично в страната и. В тази връзка е уточнено, че изложените от молителката доводи представляват нейни субективни виждания, а опасенията от преследване следва да са конкретно обосновани и подкрепени с доказателства, а не абстрактни. Органът не е кредитирал твърденията на Санина, че проблемите в работата и са свързани с принадлежността и към ЛГБТИ общността. В тази връзка сочи, че жалбоподателката твърди, че била уволнена, но също така сочила, че доброволно е напуснала работата. Органът е изследвал дейността на „Театър 31“, като е констатирал, че същият е регистриран през 2009г., и е имал дейност и след твърдяното от Санина негово затваряне. Установил е още, че двете с Глазунова са имали участия в различни медии до 2019г., като последното им представление било играно в Института за национална култура М. И..Н.П Огарева на 06.12.2018г. Наред с това, е установено, че в Р. се поставя пиеса на Т. У., за който се считало, че е гей, а молителката излагала твърдения, че бил забранен в държавата и по произход. Органът достига до извод, че от страна на Санина не са представени доказателства, че театъра им е затворен поради цензура от страна на властите в Р.. Органът счита още, че въведените твърдения за участие на молителката в антивоенен филм на О. М., както и нейните политически възгледи, не следвало да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като вече били предмет на предходно такова, приключило с провеждането на две съдебни инстанции. Наред с това, органът е приел за доказана дейността на Санина за подкрепа на украински бежанци към сдружението „ВелоЛоби“, но е установено, че кампанията е набрала само 8 дарения за период от 2 години. Органът приема още, че публикациите на Санина, не се характеризират с висок обществен отклик, доколкото при направена справка било установено, че най-харесваната от тях е одобрена от 44 души и са поставени едва 8 коментара. В тази връзка е направил извод, че сравнено с населението на Р., тези публикации не биха представлявали заплаха за властите в нейната страна, което да доведе до преследване. Прието е още, че публикациите на Санина в профила и във Фейсбук не мога да обосноват извод, че основната им насоченост е антиполитическа или антивоенна. Направени са още изводи, че изявите на молителката пред български медии изразяват желанието и да даде гласност на „антиправителствна“ дейност с цел да легитимира бежанската си история. Органът прави извод, че авторитаризма на Путин, отношението към ЛГБТИ хората, политиката на страната и войната в Украйна, представляват удобен повод за излагане на твърдения за „преследване“ по смисъла на ЗУБ, но същите подлежат на доказване. Направен е обобщен извод, че не е достатъчно определен вид преследване да е характерен за дадена страна, за да се предостави статут на бежанец на това основание, а е необходимо преследването да е конкретно спрямо търсещото закрила лице, каквото в случая не се установява. За да достигне до този извод, органът е взел предвид и обстоятелството, че Санина не е посочила в Р. да е имала проблеми с властите, както и това, че същата е напуснала легално държавата, а е подала молба за закрила 8 месеца след това, независимо че изложените от нея самата проблеми са и били известни още преди това. В оспореното решение органът е приел също, че по отношение на Санина не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут. В тази връзка е посочено, че липсват данни същата да я грози „смъртно наказание“, „екзекуция“, „изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание“, както и липсват данни на територията на страната по произход да се води въоръжен конфликт или по отношение на обществото да се проявява „безогледно“ насилие от страна на държавната власт. При тези съображения органът е отказал предоставяне и на хуманитарен статут на молителката. Решението е връчено на Е. С. на 28.08.2024г., в присъствието на преводач, видно от положените подписи върху него. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателката са представени допълнителни доказателства – публикации в социалните мрежи, показващи отношенията на Глазунова и Санина като двойка и тяхното отношение и подкрепа към Украйна, статии и публикации в онлайн медии и др., описващи различни ситуации в Р., касаещи ЛГБТИ общността и принадлежащи към тази общност хора, както и относно политически опоненти на властта в Р.. Представените материали са публикувани в интернет пространството през 2024г., като към същите са приложени и преводи/разяснения на съдържанието на български език. Жалбоподателката представя още извадка от статии от Доклад на специалния докладчик за положението с правата на човека в Руската федерация М. К., както и е представен самият доклад „Ситуацията с правата на човека в Руската федерация“, представен пред Съвета по правата на човека към ООН. Санина представя още писмо от О. М. и Д. Ф., адресирано до Административен съд Бургас. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. В. М. – руски гражданин, и Я. Г. Ш.. В показанията си Маурин разказва, че Санина има романтична връзка с Глазунова повече от 10г. и двете живеят заедно. Свидетелят твърди, че е видял публикация за тях в Московски вестник. Маурин изразява мнение, че ако двете пресекат границата с Р. веднага ще бъдат съдени заради живота и позицията си. Свидетелят разказва, че са участвали заедно с Глазунова и Санина в протестите, организирани в РБългария от 2023г. насам, като били проследили, че тези протести се отразяват и в руски и български медии – БНТ и С. Е. в Р.. Свидетелката Шурелова разказва, че се е запознала с Глазунова и Санина в хостел „Хъг Украйна“ в [населено място], по време на демонстрация на приготвяне на хляб пред украински деца, където същите превеждали на децата. Това се случило преди около две години. След това свидетелката, като секретар на Читалище „Преображение 2017“, поканила Глазунова и Санина да работят в читалището. Организирано било театрално студио за възрастни, а след това и за младежи. Шурелова разказва чрез през октомври тази година театрална група, съставена от украински деца и ръководена от Глазунова и Санина, спечелила втора награда в театрален фестивал, проведен в [населено място]. Споделя още, че представеният от групата етюд бил във връзка с войната в Украйна и как се вземат украински деца в Р. и не се връщат. Преди този фестивал етюдът бил представян и пред родители и в „Морско казино“ в [населено място]. Шурелова споделя, че знае, че Глазунова и Санина са двойка, но не афиширали с това. Свидетелката разказва, че двете са споделяли, че се страхуват да се върнат Р., тъй като ще ги вкарат в затвора, защото са гей двойка, против войната в Украйна и против режима на Путин. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи. Оспореното решение е издадено в рамките на производство по общия ред на основание чл.68 ал.1 т.1 и сл. от ЗУБ от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, съгласно предоставените му правомощия по чл.75 от ЗУБ. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Обжалваното решение е издадено в предвидената от законодателя писмена форма, като то е мотивирано, с оглед изложените в него фактически и правни основания. Съобразно нормата на чл.73 от ЗУБ, първо е извършена преценка за предоставяне на статут на бежанец и след като е прието, че не са налице основанията за това е разгледана необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Спазени са и особените правила на ЗУБ за провеждане на процедурата по разглеждане на молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка оспореното решение е издадено след получаване на уведомление от ДАНС за липса на възражения за предоставяне на искания статут. Надлежно е проведено интервю с молителката, както и са събрани и разгледани допустими доказателства във връзка с установяване актуалната политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, рискови групи, отношение към ЛГБТИ общността - справка с вх.№ ЦУ-1130/17.04.2024г., изготвена от ДАБ, Дирекция „Международна дейност“. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и т.3 от АПК. Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателката, че при издаване на оспореното решение е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл.1 ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. Според чл.1а ал.2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951г., и Протокола за статута на бежанците от 1967г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр.36 от 1992 г.; доп., бр.30 от 1993г.) (ДВ, бр.88 от 1993г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като наличието и основателността на опасенията на кандидата за закрила, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според дефиницията, дадена в чл.8 ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като в ал.5 на същия член законодателят е регламентирал действията, които могат да се квалифицират като преследване. Сред тях са физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие (т.1); правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин (т.2); наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни (т.3); отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание (т.4); наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 (т.5); действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца (т.6). Според чл.8 ал.6 от ЗУБ опасенията от преследване могат да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Посочените разпоредби в ЗУБ относно определянето на основанията за предоставяне на статут на бежанец кореспондират с регламентацията на оценяването на молбите за международна закрила и условията за определяне на бежанец, установена с Директива 2011/95/ЕО, която по същество отразява цялостното и пълно прилагане на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците („Женевската конвенция“), допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. („Протокола“). Следователно, за да се приеме, че едно лице отговаря на понятието бежанец, то за него следва да са налице основателни опасения от преследване, насочено лично срещу него, най-малко поради един от петте мотива, изброени в чл.8 ал.1 от ЗУБ, които опасения да се основават на съществуващи в страната по произход обстоятелства и действия на субектите на преследване. При разглеждане на молба за предоставяне на закрила следва да се извърши преценка дали молителят има основателни опасения от преследване, като в тази връзка компетентният орган следва да определи дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. При извършване на тази преценка органът следва да съобрази правилата визирани в чл.4 §3 от Директива 2011/95/ЕО, съгласно които оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане; относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства; индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства; фактът дали след напускането на държавата на произход молителят е упражнявал дейности, чиято единствена или основна цел е била да се създадат необходимите условия, за да се подаде молба за международна закрила, с цел да се определи дали тези дейности биха го изложили на преследване или на тежки посегателства, ако той би се завърнал в тази държава; дали е разумно да се смята, че молителят би могъл да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той би могъл да поиска. В Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец 1992г., изготвен във връзка с прилагането на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците („Женевската конвенция“), допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. („Протокола“), са дадени разяснения относно тълкуването на понятия, относими към определянето на един чуждестранен гражданин като бежанец. В Глава ІІ „Включващи клаузи“ са поместени тълкувания на определенията за основателни опасения от преследване, преследване и дискриминация. В т.38 е разяснено, че понятието „опасения“ представлява душевно и субективно състояние, а за да е „основателно“ това опасение, то това субективното състояние на лицето трябва да е породено от обективна ситуация. За определяне на субективния елемент от понятието „основателни опасения“ следва да се вземат под внимание семейното положение на кандидата, неговата принадлежност към определена расова, религиозна, национална, социална или политическа група, неговата собствена преценка за положението му и неговия собствен опит- с други думи, всичко, което може да покаже, че преобладаващ мотив е страхът (т.41). От друга страна, в т. 42 е посочено, че обективният елемент от това понятие изисква изявленията на кандидата да не се разглеждат абстрактно, а да бъдат преценени в контекста на съответната ситуация, като в случая от значение е положението в страната на произход на кандидата, което дава възможност да се провери достоверността на изявленията му. Прието е, че опасенията на кандидата следва да бъдат считани за основателни, ако той е в състояние до голяма степен да обоснове, че оставането му в страната на произход или завръщането в нея е станало нетърпимо за самия него поради причините, изброени в определението. По-натам в разясненията (т.43) е посочено, че не е необходимо преценката за наличие на обективния елемент да се основава единствено на личния опит на кандидата. Например, нещо, което се е случило с негови приятели и роднини, както и с други представители на същата расова или социална група, може също да е показател за основателността на опасенията му, че рано или късно той също ще стане жертва на преследване. Законите на страната на произход и по-специално начинът на тяхното прилагане също са от значение. Положението на всяко едно лице, обаче, трябва да бъде оценявано само за себе си. Що се отнася до понятието „преследване“ в т.51 от Наръчника е упоменато, че заплахата за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група винаги е преследване. Поради същите причини и други сериозни нарушения на правата на човека биха представлявали преследване. Също така в т.53 е посочено, че даден кандидат може да е бил обект на разнообразни мерки, които сами по себе си не представляват преследване (например различни форми на дискриминация), и които в някои случаи са съчетани с други неблагоприятни фактори (като общата атмосфера на несигурност в страната, от която той идва). В такива случаи, взети заедно, различните елементи могат да предизвикат такъв ефект върху съзнанието на кандидата, който справедливо да оправдае твърдението за основателни опасения от преследване поради „кумулативни основания”. В т.54 и т.55 е разяснено и понятието „дискриминация“. В същите се приема, че лицата, към които отношението е по-неблагоприятно, не са непременно жертви на преследване, като само при определени обстоятелства дискриминацията се превръща в преследване - когато дискриминационни мерки водят до значителни вредни последствия за съответното лице, като например, сериозни ограничения па правото му да изкарва прехраната си, да изповядва религията си, да има достъп до съществуващите образователни заведения. Основателни опасения от преследване могат да възникнат и там, където дискриминационните мерки сами по себе си нямат сериозен характер, в случай че те предизвикват в съзнанието на съответното лице чувство на мрачно предчувствие и несигурност за неговото бъдещо съществуване. Доколко такива дискриминационни мерки сами по себе си пораждат преследване трябва да бъде установено в светлината на всички обстоятелства. От изложеното следва извод, че компетентните органи следва да преценят всяка молба за закрила индивидуално, като при вземане на решение следва да съблюдават, както субективните елементи – субективното отношение на кандидата и дали за същия е породен страх от преследване, така и обективните елементи – ситуацията в страната на произход, приетите закони и тяхното прилагане, като не е задължително непременно негативният характер на тези обективни елементи да е вече бил понесен от кандидата. В случая, доколкото се касае за последваща молба за закрила, административният орган следва да разгледа индивидуалното, лично положение на кандидата и актуалната обществено-политическа обстановка в страната по произход в контекста на нововъведените факти и обстоятелства спрямо разгледаните по предходната молба на чужденеца. Относими в това производство са нововъведени факти и обстоятелства, които са възникнали след приключване на предходното производство и са от съществено значение за установяване на личното положение на молителя (чл.13 ал.2 от ЗУБ). В тази хипотеза, независимо че на разглеждане подлежат само нови за производството твърдения и факти, органът, както и съдът, следва да съобразят и цялостната бежанска история на чужденеца и актуалната обстановка в държавата по произход, с оглед установяване съществеността на нововъведените факти относно лично положение чужденеца и наличието на основания за предоставяне на международна закрила. В мотивите на решение № 900/01.02.2024г., постановено по адм.д.№ 2431/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменено решение № 20-В/27.10.2023г. и преписката е върната за произнасяне по молбата на Санина с рег.№ УП3033/10.10.2023г., съдът е посочил, че с подадената последваща молба за закрила молителката излага твърдения за настъпили сериозни промени в законодателството на страната си на произход, които поставят в риск от преследване лица с публично изразени опозиционни мнения или лица със заявена различна сексуална ориентация. Констатирано е, че тези твърдения не са били разгледани, както при постановяването на решението по първоначалната молба на Санина, така и при издаване на решение за оставяне без разглеждане на последващата и молба. В тази връзка с цитираното решение са дадени указания, че последващата молба с рег.№ УП3033/10.10.2023г., следва да бъде разгледана, както с оглед на индивидуалното, лично положение на кандидата, така и съобразно актуалната обществено-политическа обстановка в страната на произход в контекста на положението на хомосексуалните лица. Така дадените указания и мотиви на административния съд в решение № 900/01.02.2024г. очертават предмета на развилото се пред органа производство, а именно разглеждане на личното положение на Санина спрямо актуалната обстановка в страната на произход с оглед въведените от нея твърдения за опасения от преследване във връзка сексуалната и ориентация, както и анализ на нововъведените факти относно нейното политическо мнение и убеждения. В чл.10 от Директива 2011/95/ЕО са посочени елементите, които държавите-членки следва да съблюдават (неизчерпателно) при оценка на конкретните мотиви за преследване. В б. „г“ е отразено, че една група се счита за определена социална група, когато по-специално нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях, и тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. В зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Сексуалната ориентация не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от националното право на държавите-членки. Аспектите, свързани с пола, включително и половата идентичност, се отчитат надлежно за определянето на принадлежност към дадена социална група или установяването на характерна черта на такава група. В чл.10 §2 от Директива 2011/95/ЕО е застъпено, че когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на административния орган, че по отношение на Санина не е налице основателно опасение от преследване поради принадлежността и към определена социална група, в този случай – ЛГБТИ общността. Не се спори, че жалбоподателката се причислява към посочената общност, както и че нейната сексуална ориентация я поставя в приложното поле на чл.10 б. „г“ от Директива 2011/95/ЕО. Още повече, че по преписката са представени достатъчно доказателства, които да обосноват извод за партньорството и с К. Г. – публикации в социалните мрежи, както и свидетелски показания. За да отхвърли молбата на Санина, административният орган е приел, че данните по делото свидетелстват, че молителката е демонстрирала своите партньорски отношения още от 2013г. чрез публикации в социалните мрежи, като липсвали данни същата да е била преследвана в държавата по произход на това основание. Изтъква още, че липсват основания да се приеме, че съобразно актуалната политическа обстановка в Р., принадлежността на Санина към социалната група на ЛГБТИ, я поставя в такава степен на дискриминация, че да се обосновава извод за предоставяне на статут на бежанец. В тази връзка следва да се вземе предвид тълкуването на СЕС, дадено в решение от 07 ноември 2013 г. по съединени дела C-199/12—C-201/12. В същото е прието, че наличието на наказателно законодателство, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна социална група. Единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване, но наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия и което действително се прилага в приелата подобно законодателство страна на произход, трябва да се счита за несъразмерно или дискриминационно наказание и поради това представлява акт на преследване. Прието е също, че при преценката на искане за получаване на статут на бежанец компетентните органи нямат основание да очакват, че за да избегне опасността от преследване, търсещият убежище трябва да прикрива своята хомосексуалност в страна си на произход или да се въздържа от изразяване на своята сексуална ориентация. За да се достигне до тези изводи в цитираното решение на СЕС е изложено, че за да е налице преследване е необходимо съответните действия да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на абсолютните права, за които няма никаква възможност за дерогация по силата на член 15, параграф 2 от ЕКПЧ (т.51). Като преследване би могло да бъде прието и при съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, които са достатъчно тежки, за да засегнат индивида по начин, сравним с посоченото в член 9, параграф 1, буква а) от Директивата (т.52). Следователно не всяко нарушение на основните права на хомосексуално лице, търсещо убежище, би достигнало необходимата степен на тежест, която да обоснове наличието на преследване. В своето решение СЕС е постановил, че единствено наличието на законодателство, обявяващо за наказуеми хомосексуални действия, не би могло да се счита за акт, който засяга молителя толкова съществено, че да достига степента на тежест, която е необходима, за да се приеме, че тази наказуемост представлява преследване по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата (т.55). Т. законодателство би могло да представлява акт на преследване, само ако действително се прилага в страната на произход, доколкото подобно наказание нарушава чл.8 от ЕКПЧ и представлява несъразмерно или дискриминационно наказание по смисъла на член 9, параграф 2, буква в) от Директивата. При тези съображения е дадено тълкуване, че компетентните власти следва да извършат преценка на приетото законодателство и неговото прилагане, т.е. да извършат проверка дали законодателството на държавата по произход предвижда наказание лишаване от свобода за хомосексуални действия и дали тези наказания се прилагат в действителност. Съответно това лице следва да получи статут на бежанец, ако се установи че при завръщането му в страна на произход неговата хомосексуалност ще го изложи на действителна опасност от преследване. От изложеното следва, че при извършване преценка за наличие на преследване/основателни опасения от преследване по повод хомосексуалната ориентация на кандидата за получаване на статут на бежанец, административният орган следва да анализира законодателството в държавата по произход, предвидените наказания и тяхното приложение. В случай, че се установи, че в държавата по произход са въведени законодателни репресии по отношение на хомосексуални прояви (освен наказуемите от националното законодателство) под формата на лишаване от свобода и тези репресии действително се прилагат, то кандидатът следва да получи статут на бежанец. Данни за установените на територията на Р. закони по повод на хомосексуалността, която попада към общността на ЛГБТИ, както и тяхното прилагане, се установяват от приложената по преписката справка с вх.№ ЦУ-1130/17.04.2024г., изготвена от ДАБ, Дирекция „Международна дейност“. В същата се съдържат множество данни, както за въведените в Р. хомофобски закони, така и за тяхната наказуемост: „Съществени въпроси свързани с правата на човека, включват: извънсъдебни убийства и опити за извънсъдебни убийства, включително лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални (LGBTI); …“ „Въпреки че ЛГБТИК+ лицата в Руската федерация отдавна са изправени пред тормоз, заплахи и дискриминация, откритата враждебност се е увеличила след приемането на закона за „анти-гей пропагандата“ през 2013 г., който забранява „насърчаването на нетрадиционни сексуални отношения сред непълнолетни“. Още по-строго законодателство беше прието от февруари 2022 г., насочено към LGBTIQ+ общността, в съответствие с изявлението на президента, че анти-LGBTIQ+ позицията ще бъде крайъгълният камък на неговата политическа програма. Законодателството разшири забраната за „гей пропаганда“ извън непълнолетните и забрани всяко действие, възприемано като насърчаващо „нетрадиционни сексуални отношения или предпочитания“. Според изложеното в справката, въведените в Р. закони по повод на „анти-гей пропагандата“ са осъдени от експерти на ООН по правата на човека като дискриминационни, като експертите са заключили, че същите могат да доведат до увеличаване на речта на омразата, престъпленията от омраза и малтретирането, включително срещу деца, като Върховният комисар на ООН за правата на човека призовава руските законодатели да отменят, а не да разширяват законодателството срещу ЛГБТИ. Въпреки това, според справката, впоследствие през м.юли 2023г. са приети „допълнителни закони, включително относно забраната за правно признаване на полова идентичност и здравни грижи, потвърждаващи пола. Законът забранява на транссексуални възрастни да търсят медицинска помощ, за да потвърдят своята полова идентичност, но позволява принудителни медицински интервенции върху „аномалии“ на интерсексуални деца.“, които закони също са осъдени от широк кръг механизми на ООН. По нататък в справката е описано, че „В едно все по-хомофобско общество нехетеросексуалните лица могат да бъдат изправени пред насилие, незаконно задържане и фалшиви обвинения в престъпна дейност. Редица случаи са документирани, например в Чечения, където полицията и силите за сигурност са обвинени в иницииране на изнудване, отвличане и изтезания срещу ЛГБТИК+ лица.“, като „Руските власти засилиха репресиите си срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални (ЛГБТ) хора.“ Извършеният в справката анализ разглежда и приетото през ноември 2023г. от Върховния съд на Р. в закрито заседание решение, с което се определя международното ЛГБТ движение като „екстремистка организация и го забрани след дело на Министерството на правосъдието“, в което движението е обвинено в подбуждане на социални и религиозни раздори. Според изложеното в справката „Подробностите за решението на Върховния съд на Р., обявяващо „международното ЛГБТ движение“ за екстремистка организация, взето на 30 ноември след закрито изслушване, все още не са оповестени - то няма да влезе в сила до 9 януари 2024 г., а дотогава никой няма да е наясно относно практическото му прилагане. Но неговата неяснота - критиците посочват, че не съществува „международно ЛГБТ движение“ като организация — вече подхрани опасенията, че може да доведе до произволно наказателно преследване на всеки, участващ в дейности, подкрепящи ЛГБТ общността, а потенциалните наказания за такава подкрепа са драконовски, като участието или финансирането на екстремистка организация носи максимална присъда от 12 години затвор според руското законодателство.“ Описано е още, че през м. юни 2023 г. „министърът на здравеопазването на Р. заяви, че президентът Путин е инструктирал министерството да създаде нов институт по психиатрия, който да изучава поведението на ЛГБТ хората. Правозащитниците са загрижени, че това може да доведе до официалното въвеждане на конверсионната терапия.“ Приложената справката съдържа достатъчно данни, за да се приеме, че в Р. общността ЛГБТИ, в това число числящите се към нея хомосексуални лица, са подложени на значителни законодателни репресии. Новоприетите през 2023г. закони и решението на Върховния съд на Р. от ноември 2023г., с което на практика се обявяват членовете на тази общност за екстремисти, предопределя, че всяка проява свързана с ЛГБТИ е наказуема, като се предвижда прилагане и на наказание лишаване от свобода. От данните по делото се установява, че числящите се към тази общност лица са преследвани за всяка проява на тяхната принадлежност към нея. Представени са доказателства, които сочат, че е арестувано момиче, тъй като е носило обеци с цвета на дъгата (символ на ЛГБТИ движението), за полицейски нахлувания в клубове, относими към тази общност, както и други медийно отразени случаи за наложени наказания за лица проявили своята сексуална ориентация в рамките на своя нормален живот, т.е. не с цел пропаганда и насаждане на общността, както приема административният орган. Ангажираните доказателства сочат, че освен на административно наказание, тези прояви са придружени с арести, налагане на наказание – затвор, т.е. все свързани с ограничаване свободните права на индивидите, защитени от ЕКПЧ. Действително законодателството в Р. не въвежда дискриминация по повод хомосексуалността във връзка с настаняване, работа, достъп до държавни услуги или здравеопазване. Данните обаче сочат, че Р. е изключително хомофобска държава, поради което с определянето на хомосексуалните лица за екстремисти като цяло и предоставянето на възможност същите да бъдат наказани с лишаване от свобода единствено и само за проява на тяхната различна ориентация, то липсата на конкретни забрани за дискриминация в посочените от органа области не могат да дерогират сериозността на репресиите, на които тези лица са подложени, или да гарантират свободно упражняване на техните права, установени в ЕКПЧ. Събраните в хода на административното производство, както и представените в съдебното производство доказателства, категорично обосновават извод, че в Р. е прието хомофобско законодателство, което по същество и по начин на приложение ограничава хората от ЛГБТИ общността да демонстрират своята нестандартна ориентация, под страх от налагане на наказание, което ограничение се характеризира с нарастващи темпове и засяга дори минимални прояви на демонстрация като лични публикации в интернет или носене на символ на общността. Тази актуална обстановка в страната по произход, обективирана от новоприетия закон през 2023г. и постановеното решение на Върховния съд на Р. от ноември 2023г, води съдът до извод, че при евентуално връщане на жалбоподателката в Р. същата би претърпяла действия на преследване по мотив – принадлежност към социална група, което преследване само по себе си е достатъчно сериозно по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека, и по-специално на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което преследване също може да се прояви и в съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, която е достатъчно тежка, за да засегне също упражняването на права, които не е възможно да бъдат ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Неоснователни са доводите на административния орган, че доколкото липсват данни преди напускането на държавата на произход Санина да е била преследвана по повод на афишираните от нея партньорски отношения с Глазунова в социалните мрежи, то не се обосновава извод за наличие на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Да действително данните по делото сочат, че жалбоподателката преди 2021г. още по време на пребиваването и в Р., също е демонстрирала по своеобразен начин своята сексуална ориентация, по повод на което липсват конкретни и доказани данни да е била преследвана. Действително и към този момент в законодателството на Р. е съдържало „анти-гей“ закони. Тези закони и тяхното прилагане обаче значително са се изменили след пристигането на Санина на територията на България, като с новите закони от 2023г. и постановеното решение на Върховния съд в Р., с които се обявява ЛГБТИ общността за екстремистка, се засилва в значителна степен осъществявания държавен натиск върху тази общност, съответно обуславят и значително по-големи репресии към тези лица, несъразмерни и несъобразени с действителните прояви на принадлежността им към посочената общност. Така измененото законодателство въвежда значителни ограничения в правата на тези хода да демонстрират определящите ги характеристики, и неминуемо ги принуждава, под страх от наказание, да не демонстрират същите, в значително по-висока степен от преди приемането на последните законодателни промени в тази посока. Както бе упоменато по-горе, недопустимо е да се иска от молителя да прикрива индивидуализиращите го характеристики, които са част от неговата същност. Тук следва да се посочи още, че от установените от органа данни, че в Р. и към настоящия момент се изпълняват постановки на драматурга Т. У., считан за гей, не могат да се оборят данните за нарушаване на индивидуалните лични права на хората от ЛГБТИ общността. При тези съображения, съдът намира, че въведеното ново законодателство в Р. по повод на ЛГБТИ общността, значително се отразява на личното положение на жалбоподателката, като, съобразно изложените по-горе разпоредби относно предоставянето на статут на бежанец и цитирана практика на СЕС, създава основателни опасения от преследване във връзка с принадлежността и към тази общност, което преследване е достатъчно дискриминационно, доколкото води до необходимост от прикриване на основни нейни характеристики, че да доведе до обуславяне извод за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ. Като е достигнал до обратния извод, административният орган незаконосъобразно е отказал на жалбоподателката статут на бежанец въз основа на изложените от нея твърдения за хомосексуалната и ориентация в разглежданата последваща молба. Тук следва да се посочи, че доколкото се касае за последваща молба за закрила, обоснована на новонастъпили факти и обстоятелства е без значение към кой момент е била подадена първоначалната молба за предоставяне на статут – дали още при пристигането на чужденеца на територията на България или на значително по-късен етап. Не се споделят доводите на административния орган и относно липсата на предпоставки за основателни опасения от преследване по мотив „политическо мнение“. В б. „д“ на чл.10 от Директива 2011/95/ЕО е разгледано понятието „политическо мнение“, като е прието, че същото обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя. С Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 септември 2023 г. по дело С-151/22 е прието, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения. Това не предопределя оценката дали са основателни опасенията на молителя от преследване заради подобно политическо мнение. В т.2 от диспозитива на решението е прието, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид обстоятелството, че поради степента на убеденост, с която се изразява мнението, или поради евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение същото е могло или може да предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата на произход на молителя. Не се изисква обаче мнението да е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му и с това да се изложи на опасността да стане обект на действия на преследване по смисъла на член 9 от Директивата. В т.29 от мотивите на цитираното решение на СЕС е упоменато, че понятието „политическо мнение“ трябва да се тълкува широко, като не е необходимо мнението, идеите или убежденията да са изразени в действия на молителя. Отбелязано е още, че следва да се акцентира върху това, че субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически, а не толкова върху това какви са личните мотиви на молителя. Прието е (т.30), че за да попада в понятието „политическо мнение“ не е необходимо степента на убеденост у молителя да е такава, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането им, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава. СЕС е достигнал до извод (т.36), че дори ако политическото мнение, на което се позовава съответният молител, не отразява определена степен на убеденост и дори не е „съществено“ или дълбоко вкоренено у него, пак би могло в случай на връщане в държавата си на произход молителят да бъде изложен на реалната опасност да бъде преследван заради това политическо мнение или заради политическото мнение, което потенциалните субекти на преследване в тази държава биха имали причина да смятат за негово, като се имат предвид личните обстоятелства относно молителя и общият контекст в тази държава. В обобщение е прието (т.37), че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения. Това не предопределя оценката дали са основателни опасенията на молителя от преследване заради подобно политическо мнение. В тази връзка в т.45 от решението на СЕС е прието, че при извършване оценката за основателност на опасенията на кандидата, компетентните органи трябва да разглеждат изчерпателно и задълбочено всички относими обстоятелства във връзка с конкретното лично положение на молителя и с по-общия контекст в държавата му на произход, в частност в политически, правен, съдебен, исторически и социално-културен аспект, за да определят дали молителят с основание се опасява, че ще бъде лично преследван заради политическото си мнение, и в частност заради политическото мнение, което потенциалните субекти на преследване в държавата му на произход биха имали причина да смятат за негово. В този контекст степента на убеденост в политическото мнение, на което се позовава молителят, и евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение са относими обстоятелства за целите на индивидуалното оценяване на молбата му в съответствие с чл.4, §3 от Директива 2011/95. Всъщност тези обстоятелства са от значение при преценката на опасността дали са могли или могат да предизвикат неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата на произход на молителя и той евентуално да бъде подложен на преследване в случай на връщане в тази държава (т.46). Така даденото тълкуване с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 септември 2023 г. по дело С-151/22, както и цитираните по-горе норми, регламентиращи преследването, основателните опасения от преследване и политическото мнение, като мотив за такова преследване, сочат, че правилното тълкуване на елементите от бежанската история на кандидата налага съобразяване на следните релевантни обстоятелства: 1. субектите на преследване да считат мнението, идеите или убежденията за политически, а не толкова какви са личните мотиви на кандидата и 2. не е необходимо кандидатът да е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, за да попада в обхвата на понятието „политическо мнение“. При преценката на тези елементи компетентните органи следва да съобразят, както личните убеждения на кандидата, така и политическата обстановка в страната на произход, с оглед определяне основателността и достоверността на опасенията от преследване и формирания страх у кандидата. Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбоподателката отговаря на условията за предоставяне на защита по наведения от нея мотив „политическо мнение“ на база нововъведените от нея факти и обстоятелства с последващата молба за закрила. От една страна, по преписката, а и в съдебно заседание, са ангажирани достатъчно доказателства, които да обосноват извод, че убежденията на Е. С. противоречат на държавната политика и власт в Р., а от друга - проявите на такива убеждения са обект на различни видове репресия в страната и на произход. В тази връзка, най-напред следва да се посочи, че неправилно ответникът е приел в оспореното решение, че липсата на конкретни действия по преследване спрямо молителката във връзка с политическото и мнение, обуславят извода, че по отношение на същата е неприложима исканата защита. Както се посочи по-горе, страхът от преследване може да бъде породен и от действия насочени срещу други лица, както и вследствие на обективната ситуация в страната. Наред с това, за да възникнат опасения от преследване не е необходимо да са извършени такива конкретни действия спрямо съответния кандидат. Не е необходимо също така, от гледна точка на субективния елемент на опасенията, кандидатът да е проявявал своите убеждения. В настоящия случай, по преписката, както и в хода на съдебното производство са представени множество доказателства за проява на политическото мнение на Санина, което видно от същите се различава от политиката в страната по произход. Ангажирани са публикации от социалните мрежи, от медии, които сочат, че жалбоподателката е изразявала своите политически убеждения – документирани са нейни участия в протести, митинги, както против войната в Украйна, така и в подкрепа на А. Н. – основен политически опонент на руския президент Путин, а също и такива изразяващи негативното и отношение към политическата власт и начин на управление на страната и прилагане на законите. От събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания се установява, че Санина е участвала в митинги в РБългария, организирани срещу войната в Украйна още от 2023г. Установява се още от показанията на свидетелката Шурелова, че жалбоподателката е била ангажирана с подпомагане на украински бежанци още от 2022г., като към настоящия момент същата ръководи театрална школа именно с украински деца. Последното се потвърждава и от приложеното по делото удостоверение, издадено от Сдружение „Национална Велосипедна Асоциация ВелоЛоби“, с което се удостоверява, че още от 2022г. Санина взема участие в социалната интеграция на бежанци от Украйна и набиране на дарения в тяхна подкрепа. Действително се отчита, че тези доказателства касаят период след като Санина е напуснала страната си на произход, т.е. същите са извършени на територията на България. Това обаче не е основание да се приеме, че тези прояви са само и единствено с цел легитимиране на бежанската история на жалбоподателката, както е приел ответния орган. Наблюдава се от представените доказателства, че действията на жалбоподателката са последователни и обхващат ангажименти от различно естество, които действия, според приложените доказателства, продължават и след подаването на молбата за защита. За да се приемат за достоверни убежденията на кандидатите за бежанци не е необходимо тези убеждения да са били проявявани още в страната по произход. Необходимо е да се установи, че тези убеждения са част от същността на кандидата и ако е така, то те подлежат на защита, ако се установят и данни за основателни опасения от преследване в държавата по произход. В случая, съдът намира, че са представени достатъчно доказателства, които да обусловят извод, че политическите убеждения на Санина съответстват на демонстрираното от нея поведение, като не се установяват данни, това поведение да е изцяло и само насочено към легитимиране на молбата за защита. Както се посочи по-горе, при оценка на подадената молба компетентният орган следва да извърши преценка относно действителната обстановка в страната на произход, за да прецени дали е налице основателност на страховете на кандидата, че при завръщането си в собствената му държава ще бъде подложен на риск. При тази преценка обаче органът следва да съблюдава и тълкуването в Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 септември 2023 г. по дело С-151/22, т.е. не следва да се търси толкова дълбоко вкоренено у молителя политическо мнение, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му и с това да се изложи на опасността да стане обект на действия на преследване по смисъла на член 9 от Директивата. Необходимо е единствено да се установи дали степента на убеденост, с която се изразява мнението, или поради евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение, същото е могло или може да предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата на произход на молителя. При тези съображения, следва да се има предвид, че степента на убеденост у кандидата се установява от неговите твърдения и прояви, а оценката се извършва при анализ на обективни елементи, като например законодателството в държавата, начина на прилагане на законите и доколко тези аспекти биха могли да породят страх у кандидата от преследване. В случая от приложената по преписката справка с вх.№ ЦУ-1130/17.04.2024г., изготвена от ДАБ, Дирекция „Международна дейност“, отразяваща актуалното общо положение в Р., актуалната политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, рискови групи, отношение към ЛГБТИ общността, преди издаване на процесното решение, може да се установи до каква степен обстановката в държавата по произход нарушава правата за политическо мнение на нейните граждани и дали същото е реципрочно на предоставяне на международна закрила спрямо убежденията на Санина. Тук следва да се отбележи, че административният орган не е изследвал данните посочени в справката що се отнася до политическото положение в страната по произход и съответно не е направил изводи как същото се отнася към молбата за закрила, подадена от Санина. Напротив, в частта относно наведения мотив за преследване – политическо мнение, административният орган единствено е изложил мотиви, че жалбоподателката не е обосновала и доказала своите твърдения, както и че публикациите от нейна страна не са от естество да породят необходимост от защита. С оглед изложеното по-горе, не може да се приеме, че само разглеждането на твърденията на жалбоподателката е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на основания за получаване на защита по мотив политическо мнение, без изложените твърдения да бъдат съотнесени към общото положение в страната по произход. При тези съображения съдът приема, че административният орган не е изследвал съществени елементи касаещи възникването на право на защита за Санина. В тази връзка следва да се посочи, че в справка с вх.№ ЦУ-1130/17.04.2024г. се съдържат множество данни за проявена репресия от страна на властите в Р. срещу лица, проявили несъгласие с политиката в държавата, както и такива противопоставили се срещу войната в Украйна: „През 2022г. броят на осъдените лица за оправдаване на тероризма се е увеличил с 35% (264 осъдени лица), а осъдените за подбуждане към екстремизъм (334 осъдени лица) с 20% в сравнение с 2021г. Прави впечатление също, че от 65 повдигнати обвинения за „подбуждане към омраза или вражда или унижение на човешкото достойнство въз основа на принадлежност към определена група“ през 2022г. са образувани 63 дела срещу интернет потребители за критики към властите и правоприлагащите органи, включително относно ограниченията срещу COVID-19 и войната в Украйна.“ „През втората година от пълномащабното нахлуване на Р. в Украйна, руските власти допълнително засилиха усилията си у дома, за да изкоренят всяко несъгласие относно войната или вътрешната политика на Кремъл. Те приеха и наложиха ново, репресивно законодателство, издадоха наказателни дълги присъди затвор за мирни антивоенни изказвания и насилствено закриха няколко видни правозащитни групи. … В усилията си да потиснат всяка опозиция срещу войната и вътрешното несъгласие, властите допълнително ограничиха правата и индивидуалните свободи. … В резултат на това хиляди лица се оказаха изправени пред обвинения както в наказателни, така и в административни производства въз основа на „старите антиекстремистки правни норми“ и „новоприетото законодателство, ограничаващо гражданските свободи“. Руските власти прилагат строг информационен контрол, като считат всякакви несъгласни мнения за войната в Украйна за незаконни.“ „…лицата, публикуващи съдържание в социалните медии, което се счита за критично към правителството, властите или армията, могат да бъдат атакувани или затворени, …“ „Законите в Р. предвиждат свобода на събранията, но местните власти ограничават това право.“ „…академичните и културни свободи в Р. са ограничени, образователните институции се наблюдават от правителството … Властите могат да отменят събитие или представление на даден артист, ако последният е критичен към правителството или ако се противопоставя на нахлуването в Украйна.“ „Повече от 100 души са арестувани в Р. заради участието си в митинги в памет на руския опозиционер А. Н. в деня на неговото погребение. Междувременно няколко руски региона обявиха името на Навални за „екстремистки символ“. … Повечето от тях са арестувани от полицията, докато са полагали цветя в памет на Навални на публични места в градовете си. Някои обаче са задържани заради споменаване на името на Навални…. В решенията си съдилищата използват аргумента, че организацията на Навални – Фонд за борба с корупцията, беше обявена за „екстремистка“ през 2021г., а името на опозиционера е използвано като „символ“ на тази организация. В дните след смъртта на опозиционера руските власти арестуваха стотици хора участвали в бдения в негова памет, и премахнаха някои от спонтанните мемориали посветени на Навални. Някои хора дори бяха задържани от домовете си.“ „Властите в Р. продължават да злоупотребяват с широкото определение за екстремизъм, според което гражданите могат да бъдат подложени на определени наказания за определени видове мирни протести, принадлежност към определени религиозни демонстрации и дори определени публикации в социалните медии.“ Така направеното изложение в справка с вх.№ ЦУ-1130/17.04.2024г. обосновава твърденията на Санина, че в държавата и на произход хората, които изразяват своето несъгласие с властта или войната в Украйна са обект на законодателни репресии, налагани от местните власти, наложена е цензура на културните мероприятия (постановки, филми и др.), което безспорно ограничава правата на граждани относно свободата на словото и творчеството и свободното изразяване на мнение по значими въпроси и е от естество да породи страх у хората, че могат да бъдат подложени на репресии при проява на тяхното политическо мнение, ако то не съответства на разбиранията на властта. В този смисъл е и представения по делото доклад на специалния докладчик за положението с правата на човека в Руската федерация М. К. - „Ситуацията с правата на човека в Руската федерация“, представен пред Съвета по правата на човека към ООН. Отделно в хода на съдебното производство са представени доказателства – статии в медии, които разказват за извършени арести на хора изразили своето несъгласие с политиката на руската държава, някои от които са починали в затвора. Вземайки това предвид, административният орган е следвало да извърши анализ на дейността на Санина и да отнесе същата към актуалната обстановка в Р., като в тази връзка прецени степента на основателността на опасенията на молителката. Въпреки това, органът се е изчерпал с това да приеме, че част от твърденията на молителката са необосновани и недоказани, а други са недостатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец. Действително липсват данни срещу жалбоподателката да е осъществено преследване, това обаче не може да изключи възможността за нея да има риск от такова. От значение за този риск, както се посочи по-горе, са както степента на убеденост в политическото мнение, на което се позовава молителят, така и евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение. В случая данните по делото свидетелстват за значителна убеденост у Санина на изразената от нея позиция относно властта в Р. и войната в Украйна. Предприетите от нея действия за популяризиране на това мнение – участие в интервюта пред български медии, митинги и протести, както и участието и в заснемане на антивоенен филм (Cherry [интернет адрес] – излязъл през 2023г. и получил множество награди от края на 2023г. насам), станал международно популярен, а също и дейността и в подкрепа на украинските бежанци, съпоставени с актуалната обстановка в Р. и водената от държавата политика на ограничаване антиполитическите и антивоенни изказвания, обуславят основателността на опасенията на санина, че ако се върне в Р. би могла да бъде преследвана поради своето политическо мнение. Да, действително няма доказателства, проявите на чужденката в РБългария да са станали известни в Р., но доколкото същите не са ограничени за достъп само на територията на България, а и са намерили международно отражение, то само на това основание не може да се приеме, че същите не могат да са основание за преследване в страната по произход. Отделно от това, противно на изводите на административния орган, дори една публикация в интернет да е била харесана само от 44 потребителя, това не означава, че не е видяна от повече хора, поради което съдът приема за необоснован извода на органа, че броя на харесванията и коментарите се явяват до такава степен относими към бежанската история на молителката, че да обусловят неоснователност на искането за получаване на статут на бежанец. По същите съображения се явяват необосновани и изводите на административния орган по отношение ангажираността на Санина с благотворителна кампания в подкрепа на украинските бежанци. В тази връзка органът е събрал служебно доказателства, удостоверяващи че самата кампания не е станала значително популярна и събраните средства са в много малък размер с оглед мащабността на тези мероприятия. Това обаче не обуславя неотносимост на тези факти към личното положение на жалбоподателката. В приложените материали по делото са включени статии, които разказват за руски граждани, получили наказание лишаване от свобода, за това че са предоставили дарения към фондове в подкрепа на Украйна, като цитираните в тях суми не са в съществено големи размери – 51 долара, 2000 рубли (равняващи се на около 35лв.), като лицата са обвинени в държавна измяна. Тези примери водят до извод, че всяка дейност, независимо от нейния мащаб, която е в подкрепа на Украйна или на украинци, се счита за държавна измяна и може да доведе до наказателно преследване. Необоснован е и извода на административния орган, че участието на Санина в антивоенния филм Cherry [интернет адрес] е неотносим за настоящото производство. Постигнатата от филма международна популярност през 2024г. е от съществено значение за личното положение на жалбоподателката, като обуславя още по-мащабно популяризиране и достигане до още по-голям кръг от хора на нейните политически възгледи, които се различават от тези на властите в Р.. Приложените по делото доказателства от своя страна доказват, че руските власти гледат изключително критично на всяка проява на антивоенни виждания, без оглед на степента, с която се засяга тяхната политика. В обобщение на изложеното, съдът приема, че по отношение Е. С., се разкрива достатъчна степен на основателност на опасенията на същата, че при връщане в страната по произход би могла да бъде преследвана по мотива „политическо мнение“. За молителката е възникнал обоснован страх за такова преследване именно с оглед нейната дейност по популяризиране на антиполитическо и антивоенно убеждение спрямо управлението в Р.. Съдът, както сподели по-горе в изложението, не счита, че поведението на Санина е инцидентно и е единствено във връзка с легитимиране на бежанската и история. В тази връзка не се споделят доводите на административния орган, че по отношение на жалбоподателката не са налице основателни опасения от преследване по мотив „политическо мнение“. В този смисъл, въз основа на установените индивидуални обстоятелства по отношение на жалбоподателката, както и събраните до приключване на съдебното производство доказателства, в това число информацията за страната по произход, съдът приема, че противно на изложеното в оспореното решение, по отношение на Е. С. се доказва наличие на основанията за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ, а именно поради основателни опасения от преследване по причини нейната сексуална ориентация и политическо мнение, както и че същата не желае да се ползва от закрилата на държавата по произход или да се завърне в нея, именно поради възникналите в нея опасения от преследване. При тези съображения следва извод, че административният орган е отказал предоставянето на статут на бежанец на Санина при неправилно приложение на закона, което е основание по чл.146 т.4 от АПК за отмяна на оспореното решение. За пълнота на изложението, както и доколкото решението на председателя на ДАБ е оспорено в цялост и с оглед разпоредбата на чл.73 изр.2 от ЗУБ, следва да се разгледа и въпросът дали жалбоподателката отговаря и на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 от ЗУБ. В тази връзка, съдът споделя изводите на административния орган, че по отношение на жалбоподателката не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. По същество предоставянето на хуманитарен статут изисква значително по висока степен на посегателство към личността на молителя за предоставяне на международна закрила, като опасността за него следва да е реална, т.е. от събраната информация да се установява, че при завръщане на лицето на територията на страната на произход, той ще бъде подложен на това посегателства. В случая данните по делото не разкриват необходимата степен на застрашаване по отношение на Санина, която да обуслови предоставянето на хуманитарен статут. Същата не е застрашена от прилагане на смъртно наказание или екзекуция при завръщане в родната и страна. Също така не са налице данни да се приеме, че на територията на Р. живота или личността на цивилно лице е застрашено поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Най-напред липсват данни в територията на посочената държава да има какъвто и да било въоръжен конфликт. Участието на Р. във военни действия срещу Украйна не може да обуслови извод, че тези военни действия се извършват и на територията на Р.. От друга страна, не са налице и данни за осъществявано безогледно насилие по този повод, термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. Що се отнася до т.2 на чл.9 от ЗУБ следва да се отбележи, че действително са налице данни, както бе упоменато по-горе, че в Р. се осъществява своеобразен вид преследване на граждани по отношение на техните политически мнения и сексуална ориентация. Към настоящия момент обаче, актуалната обстановка в страната не разкрива такава тежка степен на преследване, която да води до изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Действително държавната политика на Р. по отношение на хомосексуалните лица, както и на опонентите на държавната власт е значително рестриктивна, като сама по себе си разкрива белезите на проява на дискриминация. Същевременно обаче, към момента на приключване на съдебното производство липсват данни прилагането на тази политика да води до такова отнасяне или налагане на такива наказания, които да се характеризират с особена жестокост, причисляващи се към изтезание, нечовешко или унизително проявление. Липсват също така основания да се счете, че ако бъде върната в Р., поради самия факт на присъствието си на територията на държавата Санина ще бъде изложена на реална опасност от посочените в чл.9 ал.1 от ЗУБ заплахи. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Жалбоподателката не сочи, че на член от семейството е предоставен хуманитарен статут, както и липсват други причини от хуманитарен характер. Следователно по отношение на Санина не са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ, към момента на произнасяне по подадената от нея молба за международна закрила, като в тази част оспореното решение се явява законосъобразно. Сумирайки изложеното, доколкото се установява, че по отношение на Санина са налице основания да се предостави статут на бежанец по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ, жалбата се явява основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорваното решение следва да се отмени, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката се върне на ответника за ново произнасяне, при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона, изложено по-горе в мотивите на съдебното решение. При този изход от спора, съдът намира за необходимо да уточни, че с оглед достигнатия извод с настоящото решение, че жалбоподателката има право на предоставяне на статут на бежанец и доколкото органът се произнася по отношение на хуманитарния статут, само ако не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, то решението следва да бъде отменено в цялост, т.е. включително и в частта, с която се отказва хуманитарен статут. Последното следва от обстоятелството, че независимо от приетото по делото заключение, че за Санина към настоящия момент са налице предпоставки за предоставяне на искания статут, то при новото разглеждане на производство след връщане на преписката, административният орган следва да съобрази тълкуването на съда по отношение разглежданата молба и актуалната обстановка към момента на постановяване на решението, но също така и да съобрази актуалната обстановка в Р. към момента на новото произнасяне. Следователно при настъпили нови промени в държавата по произход, които обуславят отпадане на констатираното в настоящото съдебно решение право, органът дължи и ново произнасяне по отношение на хуманитарния статут. В хода на съдебното производство е отправено искане съдът да се произнесе по отношение оставането на Санина на територията на България до влизане в сила на решението. В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 т.1 от ЗУБ по време на производството по разглеждане на молба за международна закрила чужденецът има право да остане на територията на Република България до приключване на това производство. В случая, производството не е приключило, поради което и жалбоподателката може да се възползва от предоставеното и с цитираната норма право, до отпадане на основанието за това. От своя страна, съдът в настоящото производство не дължи изрично произнасяне по отношение оставането на жалбоподателката на територията на България. Т. задължение съдът има на основание чл.84 ал.6 от ЗУБ, но това производство касае произнасяне по жалба срещу решение за недопускане последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила, каквото настоящото производство не е. При този изход на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., определено съобразно чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на страните не се дължат разноски в настоящото производство. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас