РЕШЕНИЕ

№ 3359

гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330105023 по описа за 2021 година Предявеният иск намира основание чл.45 ЗС.

Ищецът - собственици в етажна собственост на адрес: ••••• твърдят, че ответниците притежават в етажната собственост индивидуален имот, състоящ се от апартамент и таванско помещение. Същите отдавали притежанията си под наем, като жилището и прилежащото му таванско помещение се ползвали от различни лица като къща за гости и в тях периодично пребивавали различни хора. Често имотът се ползвал за шумни веселения, нарушавали се изискванията за тишина и лишавали останалите собственици от възможността да си почиват нормално. Сочат се конкретни дати, на които е имало такива инциденти – •••••• г. По този начин ответниците като наемодатели допускали техния наемател да нарушава правилата за нормално съжителство, поради което общото събрание на етажната собственост било взело решение от 23.02.2021 г. за изваждане на собствениците от сградата, като фирмата наемател да не упражнява повече дейност на този адрес. Искането е да се извадят собствениците от етажната собственост за срок от 3 години.

Ответниците С. Н. Д. и О. К. Д. отричат да е налице решение на етажната собственост за тяхното изваждане, като поддържат, че решението на общото събрание визира фирмата, която предоставя услуги чрез предоставяне на жилището за временно ползване като къща за гости. Отричат да има тяхно виновно поведение, което да е предпоставка за приложение на чл. 45 ЗС, поради което молят искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

Ищците са собственици на самостоятелни обекти, намиращи се в сграда в режим на етажна собственост на адрес •••••/ лист 35-44/.

Ответникът С. Д. е собственик въз основа на договор да дарение на апартамент №••••на третия етаж в жилищната сграда, както и на таванско помещение, находящо се северната част на същата сграда. Ответницата О. Д. е ползвател на така описания имот / лист 5/.

Установява се от показанията на свидетелката Е. К. В., която живее в процесната жилищна сграда, че ответниците не обитават в описания в исковата молба апартамент, а го отдават под наем като жилище от хотелски тип. Услугите по преспиване в жилището били предоставяни, според свидетелката, от фирма чието име тя не споменава. Твърди, че през 2020г. и 2021г. живеещите на адреса са имали проблеми с временните наематели, поради вдигане на шум в късните часове на денонощието, искания за достъп през входната врата, както и причиняване на мръсотия в общите части на сградата.

На 23.02.2021г. било проведено общо събрание на етажната собственост за разглеждане на случаите на нарушение на обществения ред от фирмата „Бест Рест Джаки“ ООД – наемател на апартамент №•••• и таванско помещение, собственост на С. Д.. По тази единствена точка от дневния ред било взето решение, фирмата, която преотдава въпросните помещения или която и да е друга, упражняваща същата дейност, да бъде изведена и да престане да упражнява дейността си на територията на жилищната сграда / лист 6/.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45, ал.1, б.“б“ ЗС собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години, ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Предпоставка за вземането на такова решение е отправяне на писмено предупреждение по 45, ал. 2 ЗС.

Съдът намира, че по настоящото дело не е се установи наличието на предпоставките на чл.45 ЗС.

На първо място липсва решение на общото събрание на етажната собственост относно изваждане на собственика и ползвателя на имота. Решението е насочено към изваждане на дружество наемател без до да е индивидуализирано в пълнота, тоест сочи на формирана друга воля.

Извън това, не се представят доказателства, че е оправено изискуемото предупреждение към лицата чието изваждане се иска, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗС.

Тези две обстоятелства съдът намира за достатъчни относно формиране на извод за неоснователност на предявения иск, с оглед което той следва да бъде отхвърлен.

Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците деловодни разноски за адв. хонорар в размер на 600 лв. / лист 58/.

Водим от горното, съдът