Решение № 20 от 23.2.2023 г. на Районен съд - Мездра по дело № 406/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект. Приети са множество писмени доказателства. Снети са показания от полицейски служители Г. Г. и С. С. подали полицейският сигнал за спиране на автомобилът с посочен в НП водач жалбоподателя С.. Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Предмет на обжалване е НП № 220300-000453 /28.11.2022 г. на Началник група РУ-Мездра към ОДМВР-Враца, съставен срещу жалбоподателя И. П. С., за това, че на 08.01.2022 г. около 03, 15 часа в гр.Мездра на ул.“Янко Сакъзов“ на кръстовището с ул.“Христо Ботев“ управлява лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег.№ВР3449ВН, собственост на Петър Йорданов С. от с.Ребърково, като при подаден сигнал за спиране от контролен орган по контрол на пътното движение чрез използване на светлинен и звуков сигнал от служебен патрулен автомобил на МВР, водача не спира плавно в най-дясната част на пътното платно, а продължава движението си по ул.“Индустриална“, след което се отправя в посока главен път Е-79, като наказателното постановление е издадено на основание Постановление за прекратяване на ДП № 987/22.11.2022 г. по описа на РП- Враца-ТО-Мездра. Нарушението е квалифицирано по чл.103 ЗДвП, като на основание чл. 175 ал.1 т.4 ЗДвП С. е санкциониран с глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. Съдът, като прецени изложената в НП фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за извършване на цялостна служебна проверка относно основателността и законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, от правна страна намира за установено следното: Жалбата е основателна! Наказанието се налага за това, че на определената дата и място на кръстовище в гр.Мездра при подаден ясен светлинен и звуков сигнал за спиране, разбираем за водача, същият не се подчинил на него и продължил движението си. С обжалваното НП е наложено административно наказание за извършено административно нарушение на чл.103 ЗДвП, съгласно което при подаден сигнал за спиране от контролен орган, водачът на съответното ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Понятието „подаден сигнал за спиране“ е ясно определен в чл.170 ал.3 ЗДвП и чл.207 ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка при което за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от контролният орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описващ полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира ППС и чрез подаване на сигнал само с ръка.Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл.207 ППЗДвП изисква това да става чрез постоянно светещ или мигаш надпис „Полиция-Спри!“. От разпита на полицейските служители Г. Г. и С. С. се установява, че на посоченото кръстовище по време, място и дата с обозначен патрулен автомобил се намирали в статично положение до блок на ул.“Янко Сакъзов“ в гр.Мездра до магазин „Ариел“, като видели пред него да спира автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР3449ВН, управляван от познатият им служебно И. П. С.. Решили да проверят автомобила и подали с патрулният автомобил, който бил все още в покой, светлинен и звуков сигнал, но автомобилът управляван от С. не се подчинил и продължил движението си към изхода на града, след което навлязъл в път Е-79 посока гр. София и бил изгубен от проследяващият полицейски автомобил. От показанията на тези свидетели не се установява, да са извършили опитът за спиране на автомобила на посоченото кръстовище със стоп палка или чрез полукръг с червена светлина, или с ръка от униформен служител, а използвали единствено звуков и светлинен сигнал и то когато полицейският автомобил бил в покой. Звуковият и светлинен сигнал на полицейски автомобил не е предвиден от законодателя като възможен вариант на сигнала за спиране подаван от контролният орган който да вменява задължение на водача по чл.103 ЗДвП да намали скоростта и да спре на указаното място.Подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение, при което за останалите участници в движението възникват задължения, свързани с осигуряване безпрепятственото преминаване на автомобила със специален режим на движение – арг. от чл.104 ал.1 ЗДвП, но тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по силата на чл.103 ЗДвП. Подаденият светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на чл.103 ЗДвП.Ето защо неспирането при подаденият светлинен и звуков сигнал от спрелият полицейски автомобил не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.103 ЗДвП. Едва след като жалбоподателя е бил последван със служебния автомобил, светлинен и звуков сигнал е подаден, но при тежест за доказване върху административнонаказващия орган, по делото не е установено, че светлинния и звуков сигнал е отговарял на условията на чл.170 ЗДвП и 207 ППЗДвП. След като не се установява, че на жалбоподателя е подаден надлежен сигнал за спиране, за същия не е възникнало задължение за преустановяване движението на управляваното от него МПС и той не е нарушил разпоредбата на чл.103 ЗДвП. Посоченото е основание за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл е и константната, последователна и непротиворечива съдебна практика –Решение №18/13.01.2023 г. на АС-Враца по КАНД № 579/22 г., Решение №153 /10.10.2022 г. на АС-Перник по КАНД № 158/22 г. и др. Жалбоподателя пледира за заплащане на разноски в размер на 400 лева, съобразно представеното пълномощно и договора за правна помощ. При този изход на процеса в този размер разноските за адвокат следва да се възложат на наказващия орган на основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, поради отмяна на НП. Наказващия орган с писмото изпращащо преписката в съда претендира за прекомерност на разноските и присъждане под минималният размер. Съдът с оглед участието на защитника в две съдебни заседания, с оглед правната и фактическа сложност на делото, намира, че принципно разноските трябва да бъдат определени в минималният размер от 500 лв. съобразно чл.18 ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като се касае за наложено административно наказание под форма на „глоба“ кумулативно с наказание „лишаване от правоуправление“, което изключва хипотеза на определяне на разноски по чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата /400 лв. при интерес до 1000 лв / като относими само към оспорване на глоби до 1000 лв. или имуществени санкции до този размер. От друга страна в договорът за правна помощ и пълномощното са посочени действително направени разноски от 400 лв., като в този размер се претендират и от жалбоподателя чрез защитника, поради което съдът не разполага с правомощия да увеличи размерът на разноските до 500 лв. съгласно чл. 18 ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо определяне на разноските по претенцията от 400 лв под минималният размер от 500 лв. всъщност е уважаване искането на наказващият орган като прекомерни и определяне разноски по-ниски от минимално определените съобразно чл.18 ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл.63д ал.1 ЗАНН уреждат присъждане разноски на страни, но не и на свидетели. По делото са направени и разноски от 10 лв. на основание чл.122 НПК вр.чл.84 ЗАННН като дневен разход за явяване на свидетел пред съда. Те остават за сметка на държавата съгласно чл.84 ЗАНН вр.чл. 190 ал.1 НПК при отмяна на НП. Мотивиран при изложените съображения и на основание чл. 63 ал.2 т.1 и ал.3 ЗАНН, този състав при РС-Мездра