Решение № 889 от 8.10.2024 г. на Районен съд - Сливен по дело № 4821/2024 г.

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/. Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Р. А. А., ЕГН: •••••••••• за срок от три години. В молбата се излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през 2003 г., като за неин настойник бил назначен директорът на ДПЛУИ З. К. С.. Поставеното под пълно запрещение лице е депозирало заявление за настаняването й в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, придружено със становище на настойника и социален доклад - предложение от социален работник. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен моли съда да постанови решение, по силата на което Р. А. да бъде настанена в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, за срок от три години. В съдебно заседание молителят ДСП - Сливен се представлява от своя Директор, чрез който поддържа молбата и моли съда да я уважи. Заместник - настойникът на лицето изразява становище Р. А. да бъде настанена по съдебен ред в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години, тъй като това е в неин интерес. Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично. Изразява желание да продължи да живее в Дома. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Р. А. А., с ЕГН: ••••••••••, е поставена под пълно запрещение с Решение на ОС - Сливен от 08.05.2003 г. От УдостовеР.е от 14.04.2014 г., издадено от Орган от настойничество и попечителство при Община Сливен, се установява, че за настойник на Р. А. е назначен З. К. С. - Директор на специализираната институция. С ЕР на ТЕЛК от 01.09.1999 г. на лицето е определена пожизнено над 90 % трайна неработоспособност с чужда помощ поради заболяване с диагноза: Дълбока умствена изостаналост. Установи се от писмените доказателства по делото, че Р. А. е на 42 години, неомъжена, няма деца. Майката е декларирала писмено отказ от родителски права и Р. е настанена от ранна детска възраст в ДМД гр. Пловдив. Няма близки и роднини и е израснала в институции. Живее в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка от 2000 г. Реинтеграция в семейна среда е невъзможна. Видно от представените по делото социален доклад и индивидуална оценка, Р. А. е с тежка умствена изостаналост. Мисленето й е забавено, вниманието се привлича трудно, с примитивно настроение е и добре изразени емоции. Р. А. е тиха, спокойна и дружелюбна. Трудно мобилна е, но умее да поддържа сама лична хигиена, участва в занимателна трудотерапия и се привързва към персонала. Не е самостоятелна в ежедневните дейности и има нужда има потребност от контрол върху поведението и специализирани грижи. Изслушана в съдебно заседание, Р. изразява желание да бъде настанена отново в Дома. С Решение № 428/03.09.2021 г. на РС - Сливен, лицето е било настанено в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години, като предвид изтичането на срока, Р. е настанена отново в Дома временно, по административен ред, със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от 03.09.2024 г. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСП). В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Р. А. А. съответства в най-точна степен на установената конкретна нейна потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същата е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза дълбока умствена изостаналост, за което е определена пожизнено над 90 % трайна неработоспособност с чужда помощ. В посочената специализирана институция за нея е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Р. сама изразява желание да продължи да живее в Дома. Ето защо, съдът намира, че по отношение на Р. А. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, където Р. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението й. На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Така мотивиран, съдът