Решение № 81 от 2.5.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 161/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. С определение № 682/16.02.2024г. по ч.т.д № 286/2024г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, Бургаският апелативен съд е определен да разгледа подадените от сдружение Общ арменски благотворителен съюз, ЕИК 103301561 въззивна жалба срещу решение № 260010/23.03.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС, въззивна жалба от сдружение Общ арменски благотворителен съюз срещу решение № 260013/28.06.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС, частна жалба от Общоарменски благотворителен съюз (ОАБС), сдружение, надлежно регистрирано в Швейцария с peг. № СН550- 1007796-0, със седалище и адрес на управление в Швейцария, срещу разпореждане № 260612/09.08.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС и въззивна жалба от Общоарменски благотворителен съюз (ОАБС), сдружение, надлежно регистрирано в Швейцария с peг. № СН-550-1007796-0, със седалище и адрес на управление в Швейцария, срещу решение № 260019/11.09.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на Варненския окръжен съд. С въззивната жалба на сдружение Общ арменски благотворителен съюз, ЕИК 103301561 срещу решение № 260010/23.06.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС се твърди, че решението е недопустимо, тъй като с него е признато правото на собственост на друг субект, различен от ответника – Общо сдружение на арменците за благотворителност с БУЛСТАТ 103607152. На следващо място намира решението за неправилно и твърди, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения - не е налице произнасяне по възраженията на ответника за липса на правосубектност на ищеца за периода до датата на вписване в регистъра на Лозана – 09.06.1970г. Относно завещателния акт възразява, че по делото не са предприети действия по установяване на съдържанието на приложимия чужд закон към датата на съставянето му. Дори да се приеме, че формата, изискуема според Румънското законодателство към тази дата е спазена, не е спазена националната форма на Царство България към тази дата – нито относно саморъчните, нито относно нотариалните завещания. Оспорва завещанието като неавтентично. На следващо място изтъква, че по делото е установено упражняването на фактическа власт върху имота от ответника и сочи, че намерението за своене се предполага по смисъла на чл.69 ЗС, освен това е установено от множеството доказателства по делото. След отстраняване в срок на нередовността на въззивната жалба, е направено искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Искат се разноски. В отговор на въззивната жалба, подаден от Общоарменски благотворителен съюз – сдружение, регистрирано в Швейцария, чрез пълномощника адв.С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Допуснатата при постановяването му очевидна фактическа грешка е отстранена по реда на чл.247 ГПК и не е налице недопустимост на решението като постановено по отношение на друг правен субект. Намира, че цитираното от въззивника тълкувателно решение е неотносимо, тъй като касае изначален порок на искова молба, който не е налице по настоящото дело. Относно оспорената с въззивната жалба правосубектност на ищеца възразява и излага правни съображения в подкрепа на тезата си. Възражения са подробно изложени и по въпроса за валидността на завещанието. Излагат се доводи за неоснователност на възражението за изтекла придобивна давност. По делото е подадена и въззивна жалба от Общ арменски благотворителен съюз, срещу решение № 260013 от 28.06.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247, ал. 1 ГПК. Твърди се, че то противоречи на принципа за неоттегляемост на съдебното решение, постановено е при липса на предпоставките за допустимост на поправка на очевидна фактическа грешка. В отговор на въззивната жалба, подаден от ответната страна, се иска оставянето и без уважение. Поддържа изложеното в отговора на предходната въззивна жалба, че цитираното от въззивника тълкувателно решение е неотносимо, тъй като касае изначален порок на искова молба, който не е налице по настоящото дело. Производството по делото е продължило повече от пет години, проведени са 16 открити съдебни заседания, а книжа са връчвани именно на жалбоподателя. По делото е подадена и въззивна жалба от Общоарменски благотворителен съюз, сдружение, регистрирано в гр.Лозана, Швейцария против решение № 260019/11.09.2023г. по гр.дело №1422/2018г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по делото решение № 260010/23.02.2023г., поправено с Решение за поправка на ЯФГ № 260013/28.06.2023г. по гр. дело № 1422/2018г. на Окръжен съд - Варна, VI състав, като бъде постановена отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 83, том I, per. №2258, дело № 165 от 2000г. по описа на А. А. - нотариус при Варненски районен съд, с който ответникът е признат за собственик на недвижим имот, представляващ Ресторант с площ 148.11 кв.м., състоящ се от търговска зала, сух бюфет, кухня, миялно помещение, офис, битовка за персонала, коридор, коридор-антре, баня-тоалет и два склада, построен в дворно място, находящо се в гр.В., бул.„Г. К." № •, цялото с площ от 472 кв.м., съставляващо имот с план. № 2 в кв. 409 по плана на IV подрайон на града, при граници - имот пл. № 1, имот пл. № 3 и имот пл. N 915, на основание чл.537, ал.2 от ГПК. Намира, че неправилно съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, която следва да бъде отстранена. В отговор на въззивната жалба, подаден от ответната страна, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Сочи, че ищецът не е упражнил в срок правото си да на частна жалба против определението, с което производството е прекратено в тази част и молбата му за допълване на решението е опит за преодоляване на последиците от по – рано проявеното бездействие. Пред въззивната инстанция са направени и допуснати доказателствени искания. Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното: С обжалваното решение № 260010/23.02.2023г. по гр.дело № 1422/2018г. по описа на Варненския окръжен съд окръжният съд е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът Общоарменски благотворителен съюз (ОАБС), е собственик на следния недвижим имот, а именно: Дворно място от 472 кв.м., съставляващо пл. № 2 в квартал 409 по плана на 4 подрайон, на гр.Варна, а по КК с площ от 467 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1504.63 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.гр., одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), ведно с двуетажна жилищна сграда, представляваща съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор 10135.1504.63.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 84 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и ресторант, годен за ползване, с площ от 148.11 кв.м., представляващ съгласно кадастрална карта сграда с идентификатор 10135.1504.63.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 183 кв.м. по кадастрална карта, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - селскостопанска сграда, при граници и съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори 10135.1504.62, 10135.1504.67, 10135.1504.68, 10135.1504.64 и 10135.1504.52, и е осъдил ответника да предаде на ищеца така описаните имоти. Със същото решение съдът е отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 25, том IX, дело 8268/1992г. по описа на нотариус при Варненски районен съд и Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 65, том X, дело 8291/96г. по описа на нотариус при Варненски районен съд в частите, с които ответникът е признат за собственик на двуетажна жилищна сграда, в парцел пл. № 2, квартал 409 от плана на гр.В, състояща се от две стаи, вестибюл, тоалет - на първия етаж; стълбище за втори етаж, две стаи, вестибюл, кухня, тоалет - на втория етаж; три избени помещения, пристройка и на дворно място от 472 кв.м., съставляващо план. № 2 в квартал 409 по плана на В. Със същото решение окръжният съд е прекратил като недопустим, иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, предявен от Общоарменски благотворителен съюз (ОАБС), против Общо сдружение на арменците за благотворителност, БУЛСТАТ: 103607152, рег. ф.д. 234/2001 на Варненски окръжен съд, за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 83, том I, pег. №2258, дело №165 от 2000г. по описа нотариус А с район на действие при Варненски районен съд, с който Общ арменски благотворителен съюз рег. по ф.д. 7663/1992г. на ВОС, е признат за собственик на недвижим имот, представляващ ресторант с площ 148.11 кв.м., състоящ се от търговска зала, сух бюфет, кухня, миялно помещение, офис, битовка за персонала, коридор, коридор-антре, баня-тоалет и два склада, построен в дворно място, находящо се в гр.Варна, бул.„Ген. Колев" № 8, цялото с площ от 472 кв.м., съставляващо имот с план. №2 в кв. 409 по плана на IV подрайон на града, при граници - имот пл. №1, имот пл. №3 и имот пл. №15. С обжалваното решение № 260013/28.06.2023г. по гр.д. №1422/2018г. на ВОС допуснал на основание чл.247 ал.1 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260010/23.6.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. по описа на ВОС в следния смисъл: На посочени в решението места, вместо "Общо сдружение на арменците за благотворителност", БУЛСТАТ: 103607152, да се чете сдружение „Общ арменски благотворителен съюз“, БУЛСТАТ: 103301561. За да постанови решението си № 260010/23.02.2023г., поправено с решение № 260013/28.06.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС, окръжният съд приел, че с представените по делото доказателства, ищецът е установил свое право на собственост, а въведеното защитно възражение на ответника за придобиване на имота по давност е неоснователно като недоказано. Поради уважаване на иска за собственост, като последица приложил разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, но по недопустим начин я квалифицирал като самостоятелен иск, какъвто по делото не е предявяван именно поради характера на последицата по чл.537, ал.2 ГПК и постановил самостоятелен диспозитив за прекратяване на производството по непредявен иск. Поради отсъствие на въззивна жалба по отношение на този порок на решението, въззивният съд не дължи произнасяне. На първо място съдът, на основание чл.269 ГПК, дължи произнасяне по въззивното оплакване за недопустимост на решение № 260010/23.06.2023г. по гр.дело № 1422/2018г. по описа на Варненския окръжен съд, поради това, че е постановено по отношение на неучастваща в делото страна. От съдържанието на решението това обстоятелство се потвърждава, но съдът по свой почин, като е констатирал, че наименованието на ответника, посочено в исковата молба, е различно от посоченото в решението, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в смисъла на точното наименование и организационна форма на ответника, както и номера му по ЕИК. Не е налице произнасяне по отношение на ненадлежна страна в какъвто смисъл е оплакването. Исковата молба, отговора по чл.131 ГПК, призовките, съобщенията, списъците на лицата за призоваване, протоколите от откритите съдебни заседания (напр. на л.501), определенията на съда, съдържащи указания към страната, ясно доказват, че страната, конституирана с връчването на исковата молба като ответник е индивидуализирана с точното си наименование, организационна форма, процесуални представители и според фактическите основания на иска и петитума е надлежната страна. Посочването в съдебното решение на друго наименование вместо действителното е случай на грешка на съда, която подлежи на поправка по посочения в решението ред. Обсъждането в решението на доказателства за регистрацията на сдружението, различни от приложените по делото за ответната страна, е порок на мотивите квалифициран като необоснованост, а не е порок на решението, водещ до неговата процесуална недопустимост. Затова въззивният съд не намира основание да приеме, че обжалваното решение и решението за неговата поправка са процесуално недопустими. Пред съда е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС. Ищцовото сдружение е поискало от съда да бъде осъдено ответното сдружение да предаде подробно описан в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр.Варна (описан по-горе). Фактическите основания на иска се извличат от наведените твърдения, че ищцовото сдружение е придобило собствеността върху имота по силата на наследяване по завещание. Посочено е, че наследодателят Х. Н., на 04.06.1932г. в Букурещ, Румъния съставя завещание, с което завещава цялата си движима и недвижима собственост, пари в банки и в брой в България на ищеца. Посочено е също, че наследството се открива на 06.07.1932г. в гр.Букурещ, Румъния. Приложено е завещанието. Представени са документите за собственост на имота на наследодателя по отношение на спорния имот. Приложени са и са приети по делото многобройни писмени и гласни доказателства за установяване на конкретни обстоятелства във връзка с настъпилото правоприемство по наследяване по завещание. Ответната страна е оспорила иска на заявените основания и е заявила насрещно защитно възражение за придобиване на имота по давност, за което е представила своите документи за собственост на спорния имот писмени доказателства и е ангажирала гласни. По делото пред въззивната инстанция не се спори и е установено по несъмнен начин чрез писмени доказателства, експертно заключение и пълна и точна индивидуализация, кое конкретно недвижимо имущество се претендира да бъде ревандикирано. В заключението си вещото лице потвърждава, че имот с идентификатор 10135.1504.63 и съответно сграда с идентификатор 10135.1504.63.2 попадат изцяло в имот - ПИ 1, кв. 206 по плана от 1900 год. и заемат източната част от имота, закупен с крепостен акт от 28.06.1906г. под № 645, така както е посочено на скица № 3. Частта на идентичност е на площ от 467 кв.м. и представлява имот с идентификатор 10135.1504.63 - червен контур на скица № 3. Не се спори също, че ответникът е в имота. Всички останали въпроси са спорни. Още с отговора на исковата молба ответната страна е изтъкнала довод, че ищецът не е могъл да придобие имота по завещание през 1932г., тъй като представените писмени доказателства за регистрация в Конфедерация Швейцария не могат да обосноват правен извод за възникнало юридическо лице, вследствие на което се оспорва неговата правосубектност към 1932г., а при отсъствието на мотиви в обжалваното решение и въведено въззивно оплакване в този смисъл въззивният съд, на първо място, дължи произнасяне относно страните и тяхната процесуалноправна и материалноправна легитимация. Ищецът има качеството на юридическо лице към предявяване на иска и по този въпрос не е повдигнато възражение. Изводът следва безпротиворечиво от анализа на представените по делото и внимателно преценени доказателства за неговата първоначална регистрация след промяна на правната уредба на Конфедерация Швейцария към 1970г. Ищецът е чуждестранно юридическо лице. Съобразно вида на търсената защита пред българския съд и с оглед обстоятелството, че ответникът е местно лице, на основание чл.4, ал.1, т.1 и чл.12, ал.1 КМЧП, международната компетентност на българския съд е налице. По спорния въпрос, съгласно чл. 56, ал.2 КМЧП, съдът следва да приложи правото на държавата по седалището на ищеца. Приложимо по настоящия случай е правото на Конфедерация Швейцария, при съобразяване на актуалното съдържание на разпоредбите към релевантните за спора 1924г. (представяне на Устава и установяване на седалището в Лозана), 1970г. (вписване в регистъра на кантон Во) и 2018г. (предявяване на иска). Тъй като с исковата молба са предявени права на ищеца, възникнали към 1932г., е оспорена неговата способност да е носител на права и задължения (правосубектност) с твърдението, че юридическото лице възниква единствено след вписване в съответен регистър, а за ищеца това обстоятелство не е налично преди 1932г. От тук страната прави своето заключение, че неперсонифицирано към 1932г. сдружение не може да придобива имуществени права по завещание, каквато е хипотезата по исковата молба. В тази връзка въззивният съд приема следното: Ищецът Общоарменски Благотворителен Съюз (Union Generale Armenienne de Bienfaisance) е благотворителна организация на арменците, създадена в гр.Кайро, Египет под името „Съюз от 1906г.“ През 1924г. приема правната форма на сдружение (Verein, association) по швейцарското право. По делото е представен протокол от 1924г. (л.49, гд. №507/23г., ВАпС) за установяване на съдържанието на учредителния акт, заявената цел, данни за органното представителство и седалището. В КМЧП, Раздел II, „Правно положение на юридическите лица, неперсонифицираните образувания и държавата“, чл.56 предписва правното положение на ЮЛ да се урежда от правото на държавата, в която са регистрирани, а когато за учредяването не е необходима регистрация, да се прилага правото на държавата, в която според устройствения акт се намира седалището им. Според това правило, приложимият закон по отношение на ищцовото сдружение е Швейцарски Граждански Кодекс, (Schweizerisches Zivilgesetzbuch vom 10. Dezember 1907), а относимите разпоредби са чл.52 и членове 60-79, тъй като през 1924г., според Устава на ОАБС, седалището е гр.Лозана, Швейцария. На основание чл.43 КМЧП съдът е установил съдържанието на чуждото право и е приел становище на експерт адв.С.. В случая е от значение разпоредбата на чл.60, ал.1 ШГК, съгласно която сдружение с политическа, религиозна, научна, културна, благотворителна, социална или друга нетърговска цел придобива юридическа личност, щом неговото намерение, да съществува като корпоративно тяло, е посочено в учредителния му акт. (Associations with a political, religious, scientific, cultural, charitable, social or other non-commercial purpose acquire legal personality as soon as their intention to exist as a corporate body is apparent from their articles of association – версия на английски език на официалния сайт - https: //www.fedlex.admin.ch/eli/en). Правният смисъл на разпоредбата е, че ако едно сдружение с идеална цел има ясно изразена в Устава воля да бъде персонифицирано, то придобива правното положение на юридическо лице. Експертът С., от когото съдът е поискал становище, е потвърдил, че в тази редакция текстът е приет през 1907г. и не е променян към 1932г. Ищцовото сдружение и понастоящем е регистрирано в търговския регистър на кантона Во, КШ, под UID/IDE-CHE- 101.775.162 със седалище и административен адрес гр.Лозана. От представения Устав от 1924г. по несъмнен начин следва извод, че целите на сдружението са благотворителни, насочени към постоянна, продължителна подкрепа на арменците, избрани са органи - Централен административен съвет, Изпълнителен съвет, а за седалище е посочена кантората на нотариус в Лозана. От данните по партидата на сдружението в търговския регистър на кантона Во ясно е видно, че Устав на сдружението от 1924г. е представен. Съдът при тези обстоятелства приема извод по правото, че след като действащият към момента на откриване на наследството- 1932г., приложим швейцарски закон (Швейцарски граждански кодекс от 1907г.) не е обвързвал по задължителен начин и поради това с конститутивен ефект възникването на персонифицираното сдружение с вписване в съответен публичен регистър на отделните кантони, в случая кантонът Во, то ищцовото сдружение, по силата на учредителния си акт, Устав, ясно заявена благотворителна, а не икономическа или търговска цел, управителни органи и седалище, е придобило правосубектност и е могло да придобива права и задължения към 1932г. Следователно ищецът е надлежно процесуално и материалноправно легитимирана страна да предяви иска си за защита на притежание, придобито през 1932г. и не може да среща възражения за липса на правосубектност за периода след 1924г., неосновани на изрична правна норма от швейцарското право, приложимо по силата на чл.56 КМЧП. Ищецът твърди, че на 04.06.1932г., в гр.Букурещ, Румъния, румънският гражданин Х. Н. съставя завещание, с което завещава цялата си собственост, находяща се в България на ищеца. Наследството се открива на 06.07.1932г. в гр.Букурещ, Румъния. Приложено по делото е самото завещание, като заверен препис от завещание, издадено от Национален архив - Служба „Централен национален исторически архив" при Министерството на вътрешните работи на Република Румъния, където то се съхранява и превод на български език. Наследодателят Хованес Нергарариян е роден в гр.Константинопол, и умира като румънски гражданин в гр.Букурещ, Румъния, през 1932г. (доказателство на л.1323). За да отговори на въпроса за действителност на представения завещателен акт, съдът следва да определи приложимото право, на което документът следва да съответства. Съгласно чл.90, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КМЧП, в конкретния случай приложим е румънският закон, като следва да бъдат приложени законовите разпоредби за действителност на формата към момента на откриване на наследството -1932г. Установено е съдържанието на чуждото право, представено е становище на експерт от Румъния относно приложение на относимите правни разпоредби, което позволява на съда да изложи следните изводи: Към момента на съставяне на завещанието и откриване на наследството -1932г. е действал Румънски Граждански Кодекс от 1864г. (Codul Civil al României). От признатите три законни форми, обсъжданото завещание отговаря на формата „заверено завещание“. Румънското право признава формата като условие за валидност. Процесуалните правила за завереното завещание се съдържат в чл.861-863 от ГК от 1864г. Формата на завещанието е единна и съдържа закрепената писмено воля на завещателя и описание на процедурата, при която волята е изразена, потвърдена с подписа на лицето, идентификацията на завещателя е извършена чрез потвърждаване на самоличността и от свидетел, а присъствалият преводач е бил под клетва за свидетели и експерти. Участващите лица, наред със завещателя, са поставили саморъчно подписите си, след което нарочно определен със съдебна заповед съдия е написал саморъчно доклад за изпълнение на всяко от законните изисквания за спазване на формата на т.нар. „заверено завещание“. Така съставеният акт е оспорен по отношение на подписа на завещателя, открито е производство по оспорване на официален документ и е указано на оспорващата страна, че нейна е тежестта на доказване. Пред настоящия съд е направено изрично въззивно оплакване за допуснато процесуално нарушение от страна на съда във връзка с указанието за доказателствената тежест, което е обосновано с процесуалните разпоредби на българския ГПК относно оспорване на частен и официален документ. Въззивният съд не намира основание да подлага на проверка изводите на окръжния съд по този въпрос, тъй като те са без правно значение по следните съображения: След като съобразно изложеното по-горе, валидността на завещанието е прието да се преценява съобразно нормите на приложимото румънско право, то и доказателствената сила на документа, обективиращ завещателните разпореждания следва да бъде ценена по същите правила. Не съществува спор, че публичните (явните) завещания (в отличие с тайните, саморъчните), към които несъмнено принадлежи „завереното завещание“ се съставят в производство, което у нас е познато като охранително и се извършва по правилата на чл.569 и сл. ГПК и чл.24 ЗН. Целта на производството е да реализира установеното като безспорно материално право –правото на завещателно разпореждане. Съставените от съдия или друг съдебен орган актове, удостоверяващи изпълнението на особените изисквания за приложимия закон, в това число самоличност на завещателя, полагане на подпис, присъствие на свидетел прочитане на висок глас на цялото завещание, получаването на указания от завещателя и пр., представляват охранителни актове, които по чл.124 КМЧП, след като бъдат представени пред българския съд, следва да бъдат зачетени относно гражданските им последици, ако не противоречат на българския обществен ред. В конкретния случай завещателното разпореждане е представено пред съда именно като такъв охранителен акт, издаден от съдия при изпълнение на възложени му от закона функции напълно близки и съвместими с регламентираните по националното право за подобно нотариално удостоверяване - чл. 569 и сл. ГПК и чл. 24 ЗН. То не може да бъде оспорвано по процесуалните правила на българския ГПК по отношение доказателствената тежест, която съдът възлага на оспорващата страна или на ползващата се страна, съобразно класификацията официален/частен документ, още повече, че българският закон е в сила от 01.03.2008г., а приложимият Codul Civil al României е от 1864г. и в чл.1890 предвижда „погасяване на молбите за „анулиране“ на завещание след период от 30 години от неговото съставяне“, т.е. погасяване на правото на оспорване. (Становище на адвокатско дружество Бану и съдружници за приложимите правила през 1932г. за валидно изготвяне на заверени завещания в Румъния, л.1104 и сл.). В този случай съдът следва да спази принципа Locus regit actum и да откаже проверката за валидност на завещанието по процесуалния ред на ГПК в сила от 2008г. Подобно е разрешението за спазване на същия принцип, дадено в публикуваната консултация от проф. Марсел Планиол в монографията „Наследството на Евлоги Г.ев“ с автори д-р Й.Фаденхехт, проф. М.Планиол и проф. А.Вайс, издадена в София, 1907г., по повод оспорване завещанието на Е. Г., съставено в Букурещ и отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897г., в Илфовския окръжен съд в Букурещ, което по форма е „заверено завещание“. Ето защо въззивният съд приема, че завещанието е валидно, тъй като е съставено и обявено при спазване на правилата на Румънския ГК от 1864г. относно заверените завещания и валидността му не може да бъде атакувана съгласно чл.1890 на Румънския ГК от 1864г. след изтичане на 30 години от неговото съставяне. Доказано е по делото чрез представяне на Крепостен акт № 645 от 28.06.1906г. (л.30 от делото), че наследодателят е бил собственик на спорния имот. Българското право към този момент, по отношение на чужденците, не предвижда ограничения за придобиване на недвижими имоти в страната.