Решение № 165 от 30.11.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 300/2023 г.

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 19/05.04.2023г., постановена по НОХД № 658/22 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. Д. Й. С. била призната за невинна и оправдана по самостоятелни обвинения за извършени престъпления по чл. 123 ал. 1 от НК и чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК. Съдът се разпоредил с веществено доказателство по делото. Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор при ОП Варна и по жалба на частните обвинители. Прокурорът счита, че присъдата е неправилна и необоснована, и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по обвиненията и да й се наложат съответни наказания. От своя страна повереникът на частните обвинители счита присъдата за незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати процесуални нарушения, като иска отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по всяко от двете обвинения и да бъдат наложени наказания, съответни на степента на обществената опасност на деянията и дееца. В допълнителни съображения прокурорът и повереникът представят подробни аргументи в подкрепа на исканията си по иницииращите въззивното производство документи. В с.з. пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста и намира, че обвинението е категорично и безспорно доказано. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъдат наложени наказания към минималния размер и за двете престъпления. Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата и поставя акцент върху липсата на мотиви като съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна по възведените обвинения с определяне на наказания при приложение на чл. 66 от НК. Защитниците на подсъдимата – адв. Б. и адв. Б., излагат подробни съображения в подкрепа на искането си за потвърждаване на постановената оправдателна присъда. Подс. С. се придържа към аргументите на защитниците си. В последната си дума иска оправдателната присъда да бъде потвърдена. Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на материалите по делото счита, че са допуснати особено съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство пред ВОС. Последното открито съдебно заседание на първоинстанционния съд е било проведено на 04.04.2023г. – л. 307 – л. 328 от НОХД № 658/2022г. на ВОС, и е завършило в 17.30ч., като съдът се оттеглил на съвещание, обявявайки на страните, че ще се произнесе с присъда на 05.04.2023г. в 10.00ч. На л. 329 от делото е приложена присъда № 19/05.04.2023г., последвана от определение № 231/05.04.2023г. за отмяна на мярката за неотклонение на подсъдимата. От материалите по делото се установява, че липсва протокол от открито с.з. на 05.04.2023г., в хода на което съдът да е обявил присъдата и председателят да е разяснил на страните реда и срока за обжалването й. Проверката в ЕИСС установи, че по делото е съставен протокол № 355/05.04.2023г., отразяващ с.з., протекло от 10ч. до 10.15ч., в хода на което присъдата е била обявена публично, в присъствието на страните, като председателят е изпълнил задълженията си да разясни срока и реда за обжалването й пред Апелативен съд Варна. Този протокол не е разпечатан и приложен в хартиен формат към делото, бил е подписан с КЕП от секретаря на 05.04.2023г. в 16.51ч., и от председателя – на 06.04.2023г. – в 15.31ч. Въпреки искането на защитника адв. Б. да му бъдат изпратени протоколите от двата дни – 04 и 05.04.2023г. (л. 332 от НОХД), на 12.04.2023г. му е бил изпратен само протокола от 04.04.2023г. (л. 393. Следва да се отбележи, че в материалите по НОХД след л. 332 е поставен л. 393, като липсват междинните 61 страници – ако не се касае за техническа грешка при номерирането.). Не са изложени съображения защо да не бъде изпратен на адв. Б. и протоколът от 05.04.2023г. Изготвеният в ЕИСС по чл. 311 ал. 2 от НПК протокол от с.з. от 05.04.2023г., е останал само в електронен вид в електронното дело на ВОС. От друга страна, при проверка по редовността на присъдата, предмет на въззивното производство, се установява, че актът е бил изготвен на 05.04.2023г., като е подписан от съдебните заседатели – Л. Т.а в 10.25ч., А. Б. – в 10.27ч., а от председателя на състава съдия Д. Денев – в 10.32ч. При съпоставка с подписването на определението по чл. 309 от НПК се установява, че заседателят Б. е подписала първо определението и след това присъдата, но и тримата членове на състава са поставили подписите си по последващия обявяването на присъдата съдебен акт след 10.26ч. С оглед на изложеното съставът на въззивната инстанция констатира, че фактът, че протоколът от с.з. на 05.04.2023г. не е приложен по делото, разкрива нарушение по чл. 311 ал. 1 т. 7 от НПК. Електронният протокол по чл. 311 ал. 2 от НПК установява момента на изготвянето и подписването му, без да гарантира, че е бил съставен в хода на съдебното заседание и непосредствено в ЕИСС. При съобразяване на съдържанието му обаче, е категорично, че към момента на проведеното за обявяването й съдебно заседание - присъдата не е била подписана от нито един член на съдебния състав. Първият подпис е положен десет минути след приключване на заседанието. Налице е нарушение на чл. 310 ал. 1 от НПК и чл. 33 ал. 7 от НПК. На тази основа не може да се приеме еднозначно, че има протокол от с.з., тъй като съдът не го е приложил към останалите материали и не го е изпратил на поискалата го страна, което съставлява абсолютно съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК. При наличните данни за хронологията на съдебните действия не може да се установи и законосъобразното обявяване на крайния съдебен акт, доколкото актът е бил съставен след приключване на насроченото за обявяването му съдебно заседание, което несъмнено ограничава процесуалните права на всички страни и се явява нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК. Възникват обосновани съмнения и въпроси - било ли е проведено с.з. на 05.04.2023г., как е протекло, обявена ли е била присъдата, изготвена ли е била присъда към момента на обявяването й и т.н., отговорите на които не могат да се извлекат от материалите по делото. Допуснатите нарушения твърде сериозно засягат процесуалната правилност на първоинстанционното производство и не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция. Предвид съществуващите процесуални основания за отмяна на присъдата, аргументите на страните досежно анализа и правната оценка на фактите не могат да бъдат обсъждани. По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НПК, въззивният съд