Решение № 39199 от 25.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1078/2025 г.

производството е отказ да се издаде заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, а не заповед за одобряване проекта за изменение на ПУП-ПРЗ. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората – със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като кръга на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широкообхватен. Заявеното искане в процесния случай не е за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП. Щом такъм проект е висящ, то е следвало искането да бъде присъединено към преписката в разработка. Производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали искането изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 на разпоредбата, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП. Разпоредбата не поставя условие за посочване на основанието за исканото изменение по чл. 134 ЗУТ, нито искането да е подадено от всички заинтересовани лица по чл. 131, в случая - всички собственици на имоти. Искането по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е депозирано от собствениците на единия имот с представена скица - предложение. Те са лица по чл. 131 ЗУТ, които могат да искат разрешаване изработването на изменение на действащите за имота планове - регулационен и застроителен, като преценката на административния орган е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е одобрен, както е в процесния случай. В случая органът е зачел действието на заповедта от 2010г., която е спряла действието на ПУП от 2001г., поради което формално е приел, че не е налице база за разработка. Последното ограничава недопустимо правата на заявителите – собственици, тъй като при налична образувана преписка за служебно изменение на плана, е следвало същите да бъдат уведомени, респ. искането им да бъде приобщено към висящото производство, с оглед процесуална икономия и пълно и всестранно изясняване на относими факти и обстоятелства, както и зачитане на всички засегнати интереси. Не е налице приключване на преписката, което е безспорно, поради което заявлението на лицата е следвало да бъде включено в процеса на разработката. На следващо място, налице са възможностите по чл. 133, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. В тази насока органът е посочил формално, че внесеният от жалбоподателите проект включва съществено изменение на уличната регулация, като се иска урегулиране на имота по външните му имотни граници, с което се компрометира служебно внесеният проект. Посочено е още, че предварителен проект за процедирания план не е приеман от ОЕСУТ, поради което искането не може да бъде разгледано в хипотезата на чл. 133, ал.2 или ал.3 от ЗУТ - като план-извадка. Последните изводи са абсолютно неаргументирани. Несъответствието с процедирания служебен план не може да бъде достатъчна и абсолютна предпоставка за неразглеждане на преписката по посочения ред. Неразглеждането на предварителния проект от ОЕСУТ е извън волята на заявителите, а в компетентността на органа. Неразглеждането на проекта от ОЕСУТ в посочената светлина – за процедиране като план – извадка само подчертава формалния подход при водене на производството, доколкото поради наличието на хипотезата на чл. 135, ал.6 от ЗУТ, органът не е процедирал съобразно закона, а формално е отхвърлил искането без запознаване с детайлите и без излагане на различни съображения извън висящата процедура. Как същата е компрометирана няма яснота, а само твърдение. Извън това, от приетата по делото СТЕ се установи, че именно служебно процедираният проект в частта относно предвидената улица в имота на жалбоподателите не съответства на ПУП. От последното следва, че органът, в условията на пълно бездействие, считано от 2020г., както и при процедиране до този момент на проект в нарушение на чл. 103, ал.4 от ЗУТ – в нарушение на предвижданията на ОУП по отношение на имота – собственост на жалбоподателите, отказва да разреши тяхната инвестиционна процедура, поради несъответствие с неговия на практика спрян, а и незаконосъобразен проект, което съдът приравнява на административен произвол. Именно последното води до извод за противоречие и с целта на закона. Налице е нарушение на принципа на предвидимост и равнопоставеност. Заявено е предимство на служебно организирана процедура, която считано от повече от 15 години не е приключила, а от 5 години не е процедирана. Нарушено е конституционно гарантираното право на собственост, тъй като с бездействието на администрацията, станало предпоставка за процесният отказ, на практика собствениците са лишени от възможността да реализират инвестиционните си намерения в имота, които съответстват на ОУП. Поради изложеното, съдът приема жалбата за основателна и намира, че следва да отмени заповедта. След отмяната й, делото следва да се върне на органа като преписка за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателите при съобразяване с мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски. Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. 2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът