Решение № 2282 от 28.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 591/2023 г.

Производството e образувано по жалба на „М. М.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [област], [улица], ет...., представлявано от управителя Л. М. В., депозирана чрез процесуалния си представител адв.С. В., със съдебен адрес [област], [улица], против Решение ПО-47/05.06.2023 г. на Директора на ТД на НАП-[населено място], с което е оставена без уважение жалбата на оспорващото дружество срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх.№ [рег. номер]-023-0003530/22.12.2022 г., издадено от Г. Ш. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП, за наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити и върху вложени вещи в трезор в „Юробанк България“ АД, както и наложен запор върху притежавани ценни книги, за сумата от 247 425, 97 лв. и е по реда на чл.197, ал.3, във вр.с ал.2 от ДОПК. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като незаконосъобразно е бил наложен запор върху суми по банкови сметки на оспорващото лице.Релевират се и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.Иска се отмяна на решението и постановлението на публичния изпълнител за налагане на процесната обезпечителна мярка.Претендират разноски по представен списък по чл.89 от ГПК(л.143). Ответникът – Директорът на ТД на НАП-[населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Административен съд – [област], като съобрази наведените в жалбата доводи и приложените писмени доказателства, намира за установено следното: Въз основа на Заповед № Р-22000122006684-020-001/21.11.2022 г. е възложено извършването на ревизия на „М. М.“ ЕООД, касаеща установяване на задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2021 г. до 31.10.2022 г.Ревизираното лице декларирало извършена вътреобщностна доставка към унгарски и едно италианско дружества на обща стойност 1 122 953, 76 лв.В хода на производството органът по приходите установил чрез проверка в базата данни „VIES“, че ДДС-номерата на унгарските и италианското дружества са дерегистрирани.При извършване на ревизията се очаквало да се установят задължения за ДДС в общ размер на 247 425, 97 лв., от които 224 590, 75 лв. главница и лихва в размер на 22 835, 22 лв.Проверка установила липсата на притежавано имущество от ревизираното лице. За обезпечаване на вземането публичният изпълнител, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, е издал ПНПОМ с изх. № [рег. номер]-023-0003530/22.12.2022 г., с което е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити и върху вложени вещи в трезор в „Юробанк България“ АД, както и наложен запор върху притежавани ценни книги, за сумата от 247 425, 97 лв.(л.16).Актът е съобщен на оспорващото лице по електронен път на 16.01.2023 г.(л.17). На 24.01.2023 г. „М. М.“ ЕООД депозирало жалба с вх.№ 1844 до директора на ТД на НАП-[населено място](л.26), който с Решение № ПО-7 от 01.02.2023 г., връчено на жалбоподателя по електронен път на 22.03.2023 г., я оставил без разглеждане, приемайки я за просрочена(л.28).С Определение № 901/11.05.2023 г., постановено по адм.д.№ 354/23 по описа на Административен съд-[област], Решение № ПО-7 от 01.02.2023 г.било отменено като неправилно, а преписката – върната на административния орган.В изпълнение на съдебния акт, Директорът на ТД на НАП-[населено място] се произнесъл по жалбата на оспорващото лице с Решение № ПО-47 от 05.06.2023 г., с което потвърдил действията на публичния изпълнител, обективирани в ПНПОМ № [рег. номер]-023-0003530/22.12.2022 г. (л.35).Срещу решението е депозирана жалба от оспорващото дружество, въз основа на която е образувано настоящото производство. На 24.10.2023 г. от екип ревизори е издаден Ревизионен доклад № Р-22000122006684-092-001, с който не са установени задължения(л.53).Към момента ревизионен акт не е издаден. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Постановление на налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003530/22.12.2022 г.е издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител при ТД на НАП-[област], съобразно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, след постъпило мотивирано искане за предварително обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е възложено да извърши ревизия, като са спазени изискванията за форма и съдържание на постановлението, посочени в чл.195, във връзка с чл.121, ал.2 от ДОПК. Постановлението е обжалвано в срок пред териториалния директор на НАП-[населено място], компетентен да се произнесе по жалбата, съобразно чл.197, ал.1 от ДОПК, който с Решение № ПО-47 от 05.06.2023 г.я оставил без уважение. Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197.В ал.3 на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия – представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал. 1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. Както се посочи по-горе, в нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност в хода на ревизията органът по приходите да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, т.е.законодателят е презумирал наличието на изпълнително основание. В случая е безспорно между страните, че е налице възложена ревизия на жалбоподателя със заповед за възлагане на ревизия(ЗВР) от 21.11.2022 г. от органа по приходите, направено е мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са наложени на 22.12.2022 г., преди приключване на ревизията. Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за ДДС в общ размер на 247 425, 97 лв., от които 224 590, 75 лв. главница и лихва в размер на 22 835, 22 лв. Обезпечението е наложено по искане, направено по реда на чл.121 от ДОПК, т.е. за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на тези задължения се определя от извършващия ревизията орган по приходите.Публичният изпълнител, респективно териториалният директор, не разполагат с правомощия да установяват и контролират размера на посочените задължения.След като в хода на административното производство по налагане и обжалване на принудителни административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да контролират посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съдът в хода на съдебното обжалване.Ето защо следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този, посочен от органа по приходите в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки. В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки.Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето.В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт.Поради това следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки.Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 247 425, 97 лв.(размера на предполагаемите задължения), поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 от ДОПК.И тъй като публичните задължения не са ангажирани с влязъл в сила съдебен акт-в случая има издаден ревизионен доклад, то публичният интерес изисква предполагаемите вземания да бъдат обезпечени с наложената процесна мярка. С оглед на изложеното, обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци.Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и предвид липсата на възражения за прекомерност, на основание чл.143, ал.3 от АПК на оспорващия следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, във вр.с чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-[област]