Решение № 1286 от 18.11.2024 г. на Административен съд - Силистра по дело № 45/2024 г.

Производството е по реда на Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Производството по делото е образувано по жалба на ОД „Земеделие“ – Силистра, в качеството му на осигурител, против Експертно решение (ЕР) № 00015 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, взето на заседание № 010, проведено на 01.02.2024 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 00635 на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, взето на заседание № 165 / 06.12.2023 г., потвърждаващо болничен лист № Е20223995756/ 04.01.2023 г., издаден от ЛКК при МЦ „Св. Георги Софийски“ ООД на лицето Т. Н. П.-директор на дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра. Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно. Твърди, че процесният БЛ е издаден като продължение на предходен болничен лист от 14.12.2023 г. със същата диагноза „Увреждане на шийните коренчета, некласифицирана другаде“, но и за двата липсват изследвания, потвърждаващи диагнозата, както и обективни данни за такова заболяване. Счита, че издаването на болничен лист без протоколно решение на ЛКК е недопустимо и в противоречие на чл. 10, ал. 1 от НМЕ и чл. 24, ал. 8 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Твърди, че в медицинската документация не е отразено за колко време е изписано лечението и какво изобщо е лечението. По изложените съображения моли за отмяна на оспореното решение на НЕЛК, потвърденото с него решение на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, както и на потвърдения с него болничен лист; претендира и присъждане на разноските по делото. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, в депозирано на 29.05.2024 г. в писмено становище, твърди неоснователност на жалбата, моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като заинтересовани страни в процеса са конституирани Т. Н. П., Териториална експертна лекарска комисия към "МБАЛ-Силистра“ АД гр. Силистра, ТП на НОИ гр. Силистра, Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Силистра, Агенцията за хората с увреждания и Медицински център – Ушно-носно-гърлени болести „Св. Георги Софийски“ ООД гр. София. Становище по делото е изразено от Т. Н. и от ТП на НОИ-Силистра, действащо чрез гл. юриск. Р. М.-С., като и двете заинтересовани страни оспорват основателността на жалбата и молят да бъде отхвърлена. От страна на Т. Н. се претендира присъждане и на разноските по делото. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На 14.12.2022 г. на лицето Т. Н. П. - директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра, е издаден болничен лист № Е2022 3995745 от ЛКК при МЦ-УНГ „Св. Георги Софийски“ ООД, като болничният лист е издаден като продължение за периода от 14.12.2022 г. – 02.01.2023 г. и с него е оформен отпуск за временна неработоспособност на лицето за 20 дни домашен амбулаторен режим поради поставена диагноза „Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“. След изтичане на периода на отпуск по този болничен лист на 04.01.2023 г. е проведен нов преглед на лицето от лекуващия го лекар-специалист, който отново го е насочил към ЛКК с мнение за продължаване на временната нетрудоспособност. На същата дата са проведени ЕМГ изследване на лицето и преглед от председателя на ЛКК, който е потвърдил заключението на лекуващия лекар, след което е издаден оспореният в настоящото производство болничен лист № Е20223995756 от 04.01.2023 г., с който е оформен отпуск за временна неработоспособност на пациентката за нови 20 дни домашен амбулаторен режим в периода 03.01.23 г. – 22.01.2023 г. поради същата диагноза, както предишния болничен лист „Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“. Преди издаването на посочените два болнични листа на Т. П. са били издавани и други болнични листове за други диагнози, чиято законосъобразност не е предмет на настоящото производство и същите не са релевантни за процесните отношения. В установения срок по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗЗ срещу болничен лист № Е20223995756 от 04.01.2023 г. е подадена жалба от ОД „Земеделие“ – Силистра, в качеството му на осигурител, до ТЕЛК при МБАЛ-Силистра (л.196-197). Първоначално по жалбата е постановено решение № 0043 от 23.01.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ–Силистра“ (л. 192), потвърждаващо болничния лист, което решение е било отменено с ЕР № 53 от 09.03.2023 г. на НЕЛК (л. 188-190) и преписката е върната за ново произнасяне с указания за комплектуването ѝ с относимата медицинска документация. След попълването на преписката ТЕЛК при „МБАЛ–Силистра“ се произнася повторно, потвърждавайки болничния лист с ЕР № 635 от 06.12.2023 г. (л. 153-154), при обжалването на което от страна на осигурителя е постановено ЕР № 00015 на НЕЛК, взето на заседание № 010, проведено на 01.02.2024 г. За да постанови решението, ответният орган въз основа на приложената медицинска документация е приел, че в периода на болничен състоянието на лицето е обуславяло временна неработоспособност и че издаването на болничния лист е правилно, въпреки констатирано процедурно нарушение - липсата в МЕД на медицински протокол на ЛКК. По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза във връзка с проверка на обстоятелствата дали здравословното състояние на лицето съгласно приложената медицинска документация е обуславяло издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност и адекватен ли е определеният режим на лечение на установеното състояние на лицето; вещото лице е следвало да отговори и относно това дали са били налице предпоставки за издаване на два амбулаторни листове на 14.12.2023 и три на 04.01.2023 г. и противоречи ли си съдържащата се в тях информация. Според назначения експерт отговорът на първите два въпроса е положителен и са били налице медицински условия за продължаване на лечението на лицето в домашни условия в определения срок – извършеното ЕМГ изследване на 04.01.2023 г. доказва наличието на описаната в амбулаторните листове неврологична симптоматика, при наличието на която лицето не може да се счете за работоспособно. Във връзка с издадените амбулаторни листове (два от 14.12.2023 г. – л. 246 и 247 и три от 04.01.2023 г. – л. 247, 248 и 249) вещото лице е категорично, че са издадени правилно. С първия от издадените амбулаторни листове от конкретните дати е удостоверен извършеният контролен преглед от специалист, при който са взети решения за предприемане на допълнителни действия – пациентът е бил насочен към ЛКК за удължаване на временната нетрудоспособност или е назначено изследване, заплатено от Здравната каса – в случая ЕМГ. Различен амбулаторен лист се издава за самото извършено ЕМГ изследване, което съставлява високоспециализирана дейност. Различен амбулаторен лист се издава и на прегледа пред ЛКК, когато трябва се определи продължителността на временната нетрудоспособност. Вещото лице недвусмислено изтъква, че информацията по издадените на амбулаторни листове не си противоречи. Оспорването на посоченото решение № ЕР № 00015 на НЕЛК от 01.02.2024 г. на Специализиран състав по вътрешни, УНГ и сърдечно-съдови заболявания е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗЗ както оспореното решение, така и предходните актове, издадени в административното производство, изхождат от материално компетентни лица. Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, както е сторено в случая. При произнасянето си органът се е съобразил с предметните рамки на производството, посочени в чл. 45, ал. 1 и 4 от цитирания правилник. Що се касае до производството по издаване на болничния лист от ЛКК, същото е започнало след насочване на пациента към ЛКК от лекуващия го лекар специалист в хипотезата на чл. 23, ал. 1, т. 7, б. „б“ от ПУОРОМЕРКМЕ, което е станало с амб. лист №2300470614DS от 04.01.2023 г. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника, лекарските консултативни комисии вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на лицата след задължителен клиничен преглед и представен документ за самоличност. В случая преглед е бил извършен, за което свидетелства приложеният амб. лист № 2001 от 04.01.2023 г., издаден от д-р Д. К., член на ЛКК. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Правилника, при издаване на болничен лист ЛКК вписва в медицинския протокол по чл. 24, ал. 8 всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2. Такъв протокол не е бил представен нито в административното, нито в съдебното производство, въпреки че липсата му е констатирана в ЕР на НЕЛК № 53 от 09.03.2023 г., с което решението на ТЕЛК, потвърждаващо болничния лист, е било първоначално отменено, и че беше изискано от съда, видно от Разпореждане № 361 / 05.04.2024 г. Около липсата на този протокол са съсредоточени част от основните оплаквания в жалбата, но практиката на ВАС е единна и непротиворечива, че неизпълнението на посоченото процесуално задължение относно попълването на медицинската документация и съставянето на протокол с необходимите реквизити, в който да се впише решението на ЛКК, не е опорочило волеизявлението на административния орган от гледна точка на правилността на преценката за наличие на състояние на временна неработоспособност като основание за ползване на отпуск ( в този смисъл: Решение № 14094 от 08.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2012 г., Решение № 12255 от 15.10.2014 г на ВАС по адм. дело № 6770/2014 г., Решение № 7036 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. дело № 15734/2014 г. ). В този смисъл, допуснатото процесуално нарушение от ЛКК да състави протокол по чл. 24, ал. 8 от ПУОРОМЕРКМЕ не може да се счете за съществено и не съставлява самостоятелно отменително основание. По отношение на материалната законосъобразност на акта: Оспореният болничен лист е издаден по реда на чл. 13, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Същият е издаден на 04.01.2024 г. в хипотезата на чл. 9, ал. 5 от НМЕ (частично за минало време – за един ден преди прегледа) за период от 20 дни, с начало от 03.01.2023 г., след изтичането на отпуска поради временна нетрудоспособност по болничен лист № Е2022 3995745/14.12.2022 г. Тъй като лекуващият лекар е преценил, че Т. П. се е нуждаела от допълнително време за долекуването си в домашни условия, който извод е направил след проведен преглед и извършено ЕМГ изследване, е насочил лицето към ЛКК, която след преглед и въз основа на приложената медицинска документация е издала оспорения болничен лист. Болничният лист е издаден като продължение, тъй като временната нетрудоспособност не е била прекъсвана. Що се касае до материалноправните предпоставки за издаването на оспорения болничен лист, то съществуването на същите се потвърди от вещото лице по назначената по делото експертиза – здравословното състояние на Т. П. е налагало продължаване на отпуска поради временна нетрудоспособност и определената продължителност на отпуска съответства на необходимото време за възстановяване от боледуването. Актовете на експертизата за оценка на работоспособността, каквито са болничният лист и експертните решения на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертни заключения за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (в този смисъл Решение № 2968 от 30.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2021 г., VI о.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага. В тази връзка и въз основа на заключението на вещото лице следва да се приеме, че оспореният болничен лист е издаден при наличието на обективни медицински доказателства относно състоянието на временна неработоспособност на освидетелстваното лице, поради което същият е потвърден правилно първоначално от ТЕЛК, а в последствие и от ответния орган. Във връзка с оплакванията в жалбата, че липсват данни в медицинската документация за колко време е изписано лечението и какво е лечението, още при постановяването на Разпореждане № 361 / 05.04.2024 г. е изтъкнато, че предписаната терапия не е реквизит на издадения болничен лист, което се установява и от Приложение № 3 към Наредба за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им. Независимо от това обаче НЕЛК е коментирала препоръчаната терапия в амбулаторните листове (стр. 2 и 3 от ЕР), което опровергава оплакванията на жалбоподателя. В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на НЕЛК - София (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с 17, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи) следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева. На основание чл. 143, ал. 4 АПК поради отхвърляне на оспорването разноски следва да се присъдят и на Т. П. – в качеството ѝ на заинтересовано лице, за което оспореният акт е благоприятен. Предвид представените доказателства и приложеният списък по чл. 80 ГПК ОДЗ „Земеделие“ – Силистра следва да заплати на Т. П. разноски в размер на 300 лева, каквато е заплатената сума от последната за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра