Решение № 2065 от 26.11.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 330/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 53, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба на „•••“ ООД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, офис 1, представлявано от В. И. – управител, чрез адв. Д. М. – АК Перник, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис 6А срещу Мълчалив отказ на началника на СГКК – Перник по заявление вх. рег. № 01-243913 от 30.04.2024г., в частта, с която е заявено изменение на КРНИ - заличаване на вписано вещо право на пристрояване с титуляр „•••“ ЕООД, ЕИК •••. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. В конкретика се твърди, че със заявление вх. рег. № 01-243913 от 30.04.2024г., подадено от З•••“ ООД, ЕИК •••, до СГКК – Перник, е заявено изменение на КРНИ – заличаване на вписано вещно право на пристрояване, с титуляр „•••“ ЕООД, ЕИК •••, за обект поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ [рег. номер].м. и издаване на скица за същия поземлен имот. В жалбата се сочи, че към заявлението са представени всички необходими документи, предпоставка за извършване на заявената услуга, но въпреки това административния орган мълчаливо е отказал да извърши същата, в частта в която е заявено заличаване на вписаното вещно право на пристрояване, с титуляр „•••“ ЕООД, ЕИК •••. Направеният извод, жалбоподателят извлича от издадената на дружеството скица, по повод подаденото заявление, от която е видно, че ограниченото вещно с титуляр „•••“ ЕООД, ЕИК ••• е вписано в КРНИ. В допълнение се изтъква, че учреденото право на пристрояване е погасено по давност, тъй като не е упражнено в продължение на 5 години. По изложените съображения от съда се иска да отмени постановения мълчалив отказ и да присъди в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. М. – АК Перник и адв. В. Д. – САК. Процесуалните представители поддържат жалбата, по изложените в същата аргументи. Считат, че протеклото административно производство е опорочено, тъй като не са уведомени за започването му, че същото следва да приключи със заповед на началника на СГКК и че административния орган не отчел факта, че единствен носител на вещни права по отношение на процесния имот е настоящият жалбоподател. Молят съда да отмени постановения мълчалив отказ и да присъди сторените по делото разноски, като прилагат списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. В съдебно заседание ответникът по жалбата – началник на СГКК – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.. Процесуалният представител, оспорва жалбата, счита че по делото по категоричен начин е доказано, наличието на ограничено вещно право на пристрояване, учредено в полза на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, че в случая административния орган действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с правомощията да заличи вписано обстоятелство при наличието на документи установяващи наличието му, че неупражняването на учреденото право на строеж, не води автоматично след себе си заличаването му от регистъра и че административното производство по изменение на КРНИ, не приключва с издаването на заповед. По изложените съображения, моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание заинтересованата страна - „•••“ ЕООД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление: [населено място], р-н. „•••“, [улица], редовно призовано, се представлява от адв. З. - САК. Процесуалният представител оспорва жалбата, поддържа изложеното от ответника по делото, моли съда да потвърди оспорения отказ и претендира съдебни разноски, в размер на депозита по допуснатата СТЕ. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните няма спор, че със заявление вх. рег. № 01-243913 от 30.04.2024г., подадено от •••“ ООД, ЕИК •••, до СГКК – Перник, е заявено изменение на КРНИ – заличаване на вписано вещно право на пристрояване, с титуляр „•••“ ЕООД, ЕИК •••, за обект поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ [рег. номер].м. и издаване на скица за същия поземлен имот. Не е спорно и, че по повод подаденото заявление е издадена скица № 15-472408-09.05.2024г. на СГКК – Перник, (лист 37), от която е видно, че в КРНИ като собственик на поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ [рег. номер].м. е записано дружеството жалбоподател в настоящото производство, а като носител на ограничено вещно право на строеж, върху част от същия имот е записано дружеството „•••“ ЕООД, ЕИК •••остта на спора, в настоящото производство, се свежда до това, следвало ли е притежаваното от дружеството „•••“ ЕООД, ЕИК •••, ограничено вещно право на строеж върху процесния имот да бъде заличено от КРНИ, във връзка с подаденото заявление. Както в административното, така и в съдебното производства, като доказателства за притежаваните от жалбоподателя права върху процесния имот са представени и приети: Постановление изх. рег. № 27456 от 19.12.2017г. на ЧСИ А. В., за възлагане на недвижим имот (лист 34-35), от което се установява, че в полза на жалбоподателя е възложен следния недвижим имот, а именно: УПИ XXVIII-•••, кв. 197, с площ [рег. номер].м., по регулационния план на [населено място], [жк], а по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, П. И. с [идентификатор], с площ [рег. номер]. м., ведно със сградите, които попадат в имота; Констативен нотариален акт (КНА) № 23, том IV, рег. № 2997, дело № 565 от 2023г. на нотариус М. М. (лист 27-29), от който се установява, че по силата на представени в хода на охранителното производство писмени доказателства дружеството жалбоподател е признато за собственик на поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ [рег. номер].м., ведно със сградите, които попадат в имота, БЕЗ правото на строеж - вещно право на пристрояване (пристройка с площ от 65 кв.м., към сграда 2), учредено в полза на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, с НА вписан в службата по вписване, с Акт № 153, том 10, рег. № 2959, двоен вх. рег. № 2909, дело № 1299 от 28.07.2014г. и Решение № 260186 от 22.02.2021г., постановено по гр. дело № 1539/2018г., по описа на Районен съд – Перник (лист 12-23), влязло в сила на 23.05.2023г., с което съдът се е произнесъл по искове предявени срещу „•••“ ЕООД, ЕИК •••, , като е отхвърлил същите в частта относно искането за признаване за установено, че Договор за учредяване на право на пристрояване, обективиран в [НА], том II, рег. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014г, вписан в службата по вписване, с вх. рег. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014г. е нищожен, поради противоречие със закона. Като доказателства по делото са приобщени още: Разрешение за строеж № 172 от 25.04.2014г. на гл. архитект на община Перник (лист 30); Удостоверение и обяснителна записка на „•••“ ООД (лист 46-49), съдържащо становище на представител на дружеството относно собствеността и реализирането на вещното право на пристрояване върху процесния имот; Удостоверение по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ (лист 76); Инвестиционен проект за преустройство на автосервиз в УПИ XXVIII-•••, кв. 197, по регулационния план на [населено място], [жк], одобрен от гл. архитект на община Перник на 25.04.2014г. и Заповед № 18-2298 от 23.02.2024г. на началника на СГКК за заличен обект от КККР (лист 87). По делото, по искане на жалбоподателя и заинтересованата страна е изслушана и приета без възражение от страните съдебно - техническа експертиза. Заключението е изготвено от вещото лице инж. А. Ц., който след обстоен анализ на фактите по делото, наличните материали в община Перник и СГКК – Перник и след посещение и оглед на място прави следните технически изводи: ….“ Не установява да е имало и да има пристрояване към първоначалната конфигурация на одобрения проект за „•••“ от 2006г., в процесния терен. Не се установява реализиране на учреденото с [НА], том II, рег. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014г, вписан в службата по вписване, с вх. рег. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014г. право на пристрояване от 65 [жк], извън обсега на проекта одобрен през 2006г. от гл. архитект на община Перник и издаденото Разрешение за строеж № 103 от 14.03.2006г., не е нанасяна в КККР на [населено място]. Сградата е на два етажа, както е по проекта от 2006г., като в северната част, в резултат на вътрешно преустройство на втория етаж са образувани две нива, но няма промяна в първоначално изградения покрив и реално сградата е на два етажа. Така изграденото вътрешно преустройство по проект за преустройство на автосервиз в УПИ XXVIII-6596а, кв. 197, по регулационния план на [населено място], [жк], одобрен от гл. архитект на община Перник на 25.04.2014г. не представлява пристрояване“…. При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна страна намира следното: Със заявление вх. рег. № 01-243913 от 30.04.2024г., подадено от •••“ ООД, ЕИК •••, до СГКК – Перник, е заявено изменение на КРНИ – заличаване на вписано вещно право на пристрояване, с титуляр „•••“ ЕООД, ЕИК •••, за обект поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ [рег. номер].м. и издаване на скица за същия поземлен имот. С подаденото заявление са инициирани две отделни административни производства, подчинени на различен правен режим – съответно по глава VI ЗКИР "Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри" и по глава VII "Предоставяне на кадастрални данни". Искането за издаване на скица е такова за извършване на административна услуга по чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКИР, АГКК извършва при поискване услуги с данни от КККР, като предоставя официални документи и справки в електронна и/или в писмен и графичен вид. Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗКИР, официалните документи са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от КККР, удостоверения и копия от данни и материали. Условията и редът за заявяване и предоставяне на услуги от АГКК съгласно ЗКИР, както и техният вид, формат и съдържание, са регламентирани в Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Компетентен да се произнесе по искането, съгласно чл. 55, ал. 3 от ЗКИР е началникът на СГКК – Перник. Срокът за произнасяне на административния орган, е този установен с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК, според която административният акт по чл. 21, ал. 3 от АПК се издава седем дни от датата на започване на производството. От друга страна искането за нанасяне на промени в КРНИ е такова по чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, заявено в хипотезата на т. 1 – промяна на данните, подлежащи на вписване, поради което срокът за произнасяне е този, установен с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК – до 14 дни от датата на започване на производството. По преписката липсват данни, в срока за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, да са давани указания по чл. 30 от АПК, за отстраняване на нередовности по заявлението. В този смисъл е и представената по делото разпечатка от КАИС-Портал на АГКК, за електронни услуги, според която след приемане на заявлението и разпределението му за обработка, единственото процесуално действие, извършено в тази връзка, е издаването на скица № 15-472408-09.05.2024г. на СГКК – Перник, (лист 37). Така смятано, от датата на подаване на заявлението – 30.04.2024г., началникът на СГКК – Перник, е следвало да се произнесе по искането за нанасяне на промени в КРНИ – най-късно в срок до 14.05.2024г., така както е посочено и от самия административен орган, видно от отразеното в подаденото заявление. Непроизнасянето по искането за изпълнение на заявената услуга, формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК - годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Във връзка с изложеното и предвид факта, че по делото няма данни за издаден от страна на административния орган изричен акт, с който заявената услуга да е отказана, съдът приема жалба за подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Същата е постъпила пред съда на дата 23.05.2024г., изхожда от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При съдебно оспорване на мълчалив отказ, в тежест на жалбоподателя е да установи, че са били налице материалноправните предпоставки за уважаване на искането, респективно за одобряване на поисканото изменение на КРНИ. По материалния закон: Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данните за недвижимите имоти на територията на Република България (арг. от чл. 2 във вр. с чл. 23 от ЗКИР), съдържащи се в източниците, посочени в т. 1 – 3 на чл. 41 от ЗКИР. В разпоредбата на чл. 41, ал. 2 на ЗКИР са регламентирани източниците, от които се набират и данните за собствениците и носителите на други вещни права върху тези имоти, както и за актовете, от които те черпят правата си: регистри към картите и плановете (т. 1); представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 (удостоверяващи правата върху имота) (т. 2); регистрите на общинската и държавната собственост (т. 3); регистрите на органите по приходите към общинските администрации (т. 5); регистър на населението – Национална база данни „Население“ (т. 6); службите по вписванията (т. 7). Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР (Наредбата) сред данните, които КРНИ съдържа са и данните за собствениците и носителите на други вещни права (т. 4), както и данни за актовете, от които тези лица черпят правата си и данни за правата (т. 5). Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредбата, данните за актовете и за правата по ал. 1, т. 5 съдържат: вида на акта – нотариален или друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността (ЗС), подлежащ на вписване, включително договор за аренда, концесия или наем за срок, по-дълъг от една година. Според чл. 25, ал. 6 от Наредбата, данните за собствениците и носителите на ограничени вещни права в КРНИ се записват въз основа на акта, от който черпят правата си или въз основа на източници, които съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, измененията в КРНИ се извършват при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване (т. 1); при отпадане на основанието за извършено записване в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6 (т. 2); при констатиране на несъответствие между данните в КР на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните (т. 3). Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно друго вещно право за един и същи имот, в КРНИ се записват данните за всички лица и документи. Жалбоподателят претендира наличие на основание за изменение на КРНИ чрез вписване в регистъра на заличаване на вписано вещно право на пристрояване, с титуляр „•••“ ЕООД, ЕИК •••, за обект поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ [рег. номер].м. В хода на съдебното дирене по настоящото дело, не се приобщиха доказателства, годни да обосноват наличието на предпоставки за извършване на заявената услуга. В случая е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в която повече от едно лице се легитимира, със съответен документ, като носител на вещни права върху процесния имот. С оглед цитираната, приложима нормативна рамка, във връзка, с която на основание чл. 170, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпредели и доказателствената тежест по делото, включваща за жалбоподателя доказателствено аргументиране на наличието на основание за извършване на исканото изменение на КРНИ, по делото не се представиха доказателства, обосноваващи твърденията, изложени в жалбата, за наличието на този положителен факт. Жалбоподателят не представи доказателства, легитимиращи само и единствено дружеството, като носител на вещни права върху поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ [рег. номер].м, които да обосноват наличието на основание за изменение на КРНИ, съответно заличаване на вписано вещно право на пристрояване, с титуляр „•••“ ЕООД, ЕИК •••. Липсата на представени доказателства в тази посока прави и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, ирелевантно към предмета на настоящия спор, доколкото същият съставлява проверка на законосъобразността на отказ да бъде извършено изменение на КРНИ, в хипотезата на предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, съгласно която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. По делото по категоричен начин се доказа, че дружеството жалбоподател е собственик на процесния недвижим имот, но върху същия, по силата [НА], том II, рег. № 7061, дело № 313 от 25.07.2014г, вписан в службата по вписване, с вх. рег. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014г., в полза на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, е учредено вещно право на пристрояване. Противно на твърденията на жалбоподателя, че нотариалния акт, с който е учредено правото на пристрояване е обявен за нищожен, по делото се установи, че с Решение № 260186 от 22.02.2021г., постановено по гр. дело № 1539/2018г., по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 23.05.2023г., съдът е отхвърлил искането за признаване за установено, че Договорът за учредяване на право на пристрояване, обективиран в цитирания НА е нищожен, поради противоречие със закона. Установи се още, че съгласно КНА № 23, том IV, рег. № 2997, дело № 565 от 2023г. на нотариус М. М., дружеството жалбоподател е признато за собственик на поземлен имот с [идентификатор], по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ [рег. номер].м., ведно със сградите, които попадат в имота, БЕЗ правото на строеж - вещно право на пристрояване (пристройка с площ от 65 кв.м., към сграда 2), учредено в полза на „•••“ ЕООД, ЕИК 203006213, с НА вписан в службата по вписване, с Акт № 153, том 10, рег. № 2959, двоен вх. рег. № 2909, дело № 1299 от 28.07.2014г. Неоснователни са и аргументите на жалбоподателя, че доказано неупражненото право на пристрояване, факт установен и в хода на настоящото производство по допусната СТЕ, се е погасило по давност, по силата на закона, от което произтича и задължението на административния орган, да извърши поисканото изменение на КРНИ. Както вече се посочи в мотивите на съдебния акт източниците, от които се набират данните за собствениците и носителите на други вещни права върху имотите нанесени в КККР, както и за актовете, от които те черпят правата си, са посочени в чл. 41, ал. 2 на ЗКИР. От своя страна в чл. 25, ал. 1 от Наредбата е посочено, че в КРНИ се съдържат данните за собствениците и носителите на други вещни права (т. 4), както и данни за актовете, от които тези лица черпят правата си и данни за правата (т. 5). Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредбата, данните за актовете и за правата по ал. 1, т. 5 съдържат: вида на акта – нотариален или друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността (ЗС), подлежащ на вписване, включително договор за аренда, концесия или наем за срок, по-дълъг от една година. Според чл. 25, ал. 6 от Наредбата, данните за собствениците и носителите на ограничени вещни права в КРНИ се записват въз основа на акта, от който черпят правата си или въз основа на източници, които съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си. От изложеното следва, че административният орган, в конкретното производство има единствено правомощието, да отрази данните на собствениците и на носителите на ограничени вещни права съобразно представените документи за собственост. Същият действа в условията на обвързана компетентност и е извън правомощията му да тълкува, анализира и да извежда правни изводи, за наличието на предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗС, относно учреденото в полза на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, вещно право на пристрояване. За пълнота на изложението и във връзка с доводите на жалбоподателя ще се посочи, че въпросите за това кое лице/лица действително е/са носители на вещни права върху процесния имот, към кой момент са придобити и годни ли са представените пред СГКК документи, действително да породят или удостоверят заявените вещни права, са въпроси извън обхвата на административното производство. В хипотезата на поискано изменение, началникът на съответната СГКК не разполага с права да извършва преценка за действителност на представените пред него документи, респективно не е компетентен да разрешава спор за наличието или не на дублиращи вещни права, индикации за каквито, определено са налице в процесния случай с оглед данните по делото. Това не е в компетенциите и на административните съдилища, доколкото от данните по делото очевидно следва извод за наличие на спор за материално право, същият следва да се разреши или от граждански съд или със споразумение на страните по него. В конкретния случай „•••“ ЕООД, ЕИК •••, притежава противопоставим валиден титул за ограничено вещно право, по отношение на процесния имот, от който е видно от външна страна, че заинтересованата страна притежава правото на строеж - вещно право на пристрояване (пристройка с площ от 65 кв.м., към сграда 2), което от своя страна води до заключението, за наличие на дублиращо вещно право, съставляващо годно основание за отказ от заличаване на вписаното обстоятелство в КРНИ, в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. С оглед изложеното, не са налице основания по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. В допълнение и с оглед аргументите на жалбоподателя, че административно производство е опорочено, тъй като не са уведомени за започването му и че същото следва да приключи със заповед на началника на СГКК, съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР измененията в КККР се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, а за започналото по инициатива на настоящия жалбоподател административно производство, органът има задължение да го уведоми, в случаите на констатирани нередовности по подаденото заявление, за каквито няма данни и не се твърди по делото. По изложените съображения, настоящият съдебен състава счита, че не са налице основания за поисканото от жалбоподателя изменение на КККР, поради което, като е постановил мълчалив отказ по отправеното до него искане, началникът на СГКК - Перник е издал законосъобразен административен акт. Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, ответникът и заинтересованата страна имат право на разноски. Ответникът не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне. Заинтересованата страна претендира съдебни разноски, в размер на депозита по допуснатата СТЕ. Претенцията е заявена своевременно, като в тази връзка в полза на заинтересованата страна, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 355.00 лв., представляващи пропорционална част от сумата определена като окончателно възнаграждение по допуснатата СТЕ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Перник