Решение № 1029 от 25.7.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 148/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Г. П. А. [ЕГН] с постоянен адрес в град Опака, обл. Търговище, [улица], с адрес за кореспонденция: гр. Варна, [жк], [адрес], против Решение 2153-25-42/04.04.2024г на Директора на НОИ – ТП Търговище, с което е потвърдено разпореждане на С. С. – ръководител ПО в ТП на НОИ Търговище за спиране плащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката на осн. чл. 98 ал. 1 т. 1 вр. чл. 95 ал.1 т. 6 КСО. В жалбата се релевират доводи от оспорващото лице, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон. Счита, че в противоречие с установените факти и на нормите на материалния закон е прието от административния орган, че ЕР на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 93328/17.11.2023г. определящо 52 % ТНР на жалбоподателя при наличие на заболяване фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения, и е указано ново освидетелстване от ТЕЛК, представлява обстоятелство по см. на чл. 95 ал. 1 т. 6 КСО, което може да доведе до прекратяването на отпуснатата му по реда на чл. 98 ал. 1 вр. чл. 71 и сл. КСО пенсия за инвалидност. Сочи, че към момента на постановяване на обжалвания ИАА решението на НЕЛК не е влязло в сила, като при евентуално обжалване на ЕР, правоимащото лице ще бъде лишено от полагащата му се пенсия в противоречие с чл. 98 ал. 7 КСО. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката да се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. В проведените по делото открити съдебни заседания оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично, като се е представлявало от назначен му особен процесуален представител, който е изразил становище за основателност на жалбата. Административният орган Директор на ТП на НОИ - Търговище, редовно и своевременно призован, не се е явил и не се е представлявал от процесуален представител. Депозирал е писмена защита чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, с която излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на жалбата, поради което молят съда да бъде отхвърлена. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: С ЕР на ТЕЛК – Търговище №93328/17.11.2023г. /л.39/ на Г. П. А. е определена 52 % ТНР при водеща диагноза от общо заболяване - неинсулинозависим захарен диабет, и придружаващи заболявания – хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения, други болести на артериите и артериолите. Със заявление вх.№2112-25-593/21.11.2023г. /л. 41-43/ Г. А. е заявила искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявлението са представени документи за осигурителен стаж и доход. С писмо вх. №1035-25-598/21.12.2023г. РЗИ - Търговище са уведомили ТП НОИ Търговище, че ЕР на ТЕЛК №93328/17.11.2023г. е обжалвано от Г. А. пред НЕЛК. Въз основа на подадените от А. документи и след служебно събрана информация длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало разпореждане №6702058230/28.12.2023г., с което на А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера на чл. 98, ал. 7 КСО считано от 09.11.2023г. до влизане на решението на НЕЛК по обжалването – 276, 64 лв. С писмо вх. №2112-25-593#20/25.03.2024г. в ТП на НОИ-Търговище е постъпило ЕР на НЕЛК № 90599/20.03.2024г. /л. 33, 34/, с което се отменя обжалваното ЕР на ТЕЛК № 93328/17.11.2023г. и се връща преписката на ТЕЛК за ново произнасяне, чрез ново освидетелстване на лицето. Въз основа на така постъпилите данни, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 95, ал. 1, т. 6 КСО е разпоредено спиране на изплащането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО на Г. А., считано от 25.03.2024г. Същото е връчено по ССЕВ на 02.04.2024г. и е обжалвано от жалбоподателката, чрез подадена по електронен път и подписана с КЕП Жалба вх. № 1012-25-56/02.04.2024г. С Решение №2153-25-42/04.04.2024г. Директорът на ТП на НОИ-Търговище е потвърдил разпореждане № 2112-25-593#21/26.03.2024 г. издадено от Ръководител ПО в ТП на НОИ – Търговище. Решението е връчено по ССЕВ на неговия адресат на 06.04.2024г., като процесната жалба срещу нея е подадена на 08.04.2024г. С определение № 8680/11.07.2024г. по адм.д. № 5650/2024г. на ВАС е потвърдено определение № 598/30.04.2024г. постановено по адм.д. № 147/2024г. на АдмСТ, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Г. П. А., [ЕГН], против Експертно Решение 90599 от зас.№43/20.03.2024г. на НЕЛК – гр. София. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, в рамките на преклузивния законов 14–дневен срок по чл. 118 КСО и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, при следните съображения: Административния акт - решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност. Отговарят в пълнота на изискванията на чл. 59 от АПК и съответстват на процесуалните правила. Спазена е предвидената в закона писмена и предметна форма, като в актовете са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването им. Описани са и всички релевантни обстоятелства, установени в хода на административното производство, посочено е длъжностното лице, като орган, който ги е издал. По силата на чл. 71 от Кодекса за социално осигуряване, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Съгласно текста на чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В чл. 73, ал.2 от КСО е регламентиран срокът, за който се отпуска пенсия за инвалидност - за срока на инвалидност. От цитираните правни норми е виден режимът на пенсиите за инвалидност - същите се отпускат при процент на трайно намалена работоспособност/ТНР/ от 50 и над 50 на сто и за срока на инвалидността. Същевременно, процентът на ТРН и срок на инвалидността се определят от органите на медицинската експертиза. В хипотезата на обжалвано ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК е приложима разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО - ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В случая не е спорно, че гореобсъденото ЕР на ТЕЛК № 93328/17.11.2023г. е обжалвано пред НЕЛК по реда на Закона за здравето, както и че длъжностно лице в ТД НОИ Търговище - ръководител ПО е постановило на основание чл.98, ал. 7 от КСО разпореждане №6702058230/28.12.2023г. за изплащане в полза на жалбоподателката на пенсия в минимален размер, считано от 09.11.2023г. Не се спори и относно наличието на ЕР на НЕЛК № 90599/20.03.2024г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 93328/17.11.2023г. вкл. относно определения процент ТНР като медицинското досие е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето. Както беше посочено по-горе това решение на НЕЛК е влязло в законна сила. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО дава право на ръководителя на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт да постанови разпореждане за спиране изплащането на пенсията, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1. Съобразно чл. 11 т. 7 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) спирането на пенсията по чл. 95, ал. 1, т. 6 КСО се извършва от датата на представяне или установяване на данните. В настоящия казус данни по см. на чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО представлява ЕР на НЕЛК № 90599/20.03.2024г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 93328/17.11.2023г. След отмяната на ЕР на ТЕЛК жалбоподателят няма определен процент ТНР, а по силата чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя /и изплаща/ на лица с 50 и над 50 на сто ТНР. От това следва, че считано от постановяване на решението на НЕЛК основанието за получаването от жалбоподателката на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отпаднало до постановяването на ново решение на ТЕЛК, т.е налице е хипотезата на чл. 96 ал. 1 т.4 КСО. При наличието на цитираното обстоятелство по смисъла на чл. 95, ал.1 т.6 вр. чл. 96 ал. 1 т. 4 от КСО, длъжностното лице по "ПО" правилно е разпоредило по реда на чл. 98, ал. 1 т.1 КСО спиране на изплащането на личната пенсия на жалбоподателката за инвалидност поради общо заболяване. От друга страна, правата и законните интереси на жалбоподателката са защитени, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането. Въз основа на направените правни изводи, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт е валиден и постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. На основание чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г.), решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж" /в което изключене попада и настоящото решение/. Изменената разпоредба на чл. 119 от КСО е съобразена с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго – в т.см. пр. Определение № 4406 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2023 г., VI о. По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл. 78 ал. 8 вр. чл. 144 АПК вр. чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, следва да се присъди такова в размер на 100 лв. в полза на Националния осигурителен институт – гр. София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Търговище