Решение № 122 от 13.8.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 286/2025 г.

С присъда № 25/26.11.2024 г., постановена по НОХД № 142/2023 г. по описа на РС – Б., първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. Ц. В. - роден на •••••• г. в гр.Е., с постоянен и настоящ адрес: гр.П., обл.С., ж.к. С., бл.••, вх.•, ап.•, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, за виновен в това, че: На неустановена дата в началото на месец ноември 2017 г., гр.П., обл.С., ж.к. С., бл.••, вх.•, ап.• е набрал, чрез обещание за даване на облага – пари, лице, ненавършило 18- годишна възраст – Д. С. Г., ЕГН: •••••••••• да участва в порнографско представление, като извършва похотливо показване на човешки полови органи – престъпление по чл.158а, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.158а, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК вр. с чл.2, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години. Със същата присъда съдът е признал подс. В. В. за невиновен, за това, че: На неустановена дата в началото на месец ноември 2017 г. в гр.П., обл.С., ж.к.С., бл.••, вх.•, ап.• е наблюдавал в реално време, чрез използване на мобилно приложение Viber – видеовръзка на живо порнографско представление – похотливо показване на човешки полови органи от ненавършилия 18-годишна възраст – Д. С. Г., ЕГН: •••••••••• – престъпление по чл.158а, ал.5 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.158а, ал.5 от НК. Със съдебния акт подс. В. В. е осъден да заплати направените по делото на досъдебното производство разноски по обвинението по чл.158а, ал.1 от НК в размер на 469, 20 лева по сметка на ОД МВР – С., както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. На осн. чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил направените по делото на ДП разноски по обвинението по чл.158а, ал.5 от НК да останат за сметка на държавата. Съдът е взел решение част от иззетите по делото веществени доказателства след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на правоимащото лице В. В.. По отношение на веществените доказателства – 2 бр. дискове, приложени към комплексната компютърно-техническа експертиза и допълнителната комплексна компютърно-техническа експертиза, след влизане на присъдата в сила, съдът е постановил да останат по делото в срока на съхранението му, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност. По делото в срок е постъпила въззивна жалба от а. М., защитник на подс. В. В.. След изготвяне на мотивите по делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което защитникът подробно е развил възраженията си срещу осъдителната част на обжалваната присъда. Адв.М. излага аргументи, че мотивите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Намира, че липсват доказателства подсъдимият лично да е договарял с пострадалото лице да показва части от тялото си, като кореспонденция по този въпрос е водена от интернет профил. Сочи, че няма доказателства свид. Д. Г. да е виждал кой пише от този профил, за да се приеме за установено, че подсъдимият е правил уговорки за склоняването му към участие в порнографско представление. Единствено са налице косвени доказателства от показанията на разпитаните свидетели, че децата са използвали подсъдимия да им дава пари, като сами са го търсили. Защитникът също намира, че съдът не е съобразил изявлението на свид. Д. Г., че сам доброволно е взел решение да показва части от тялото си, като съзнателно е целял това, за да получава пари и не се е чу••твал застрашен или принуден. Твърди също, че в разговорите по „Вайбър“, за които подс. Д. Г. съобщава, няма убеждаване, а единствено питане, така, че намира, че е погрешен извода на съда да е извършвано действие набиране и склоняване. От материалите по делото става ясно, че обжалваната присъда е втора по ред, като първоначално обвинителният акт е бил разгледан по образувано н.о.х.д. № 371/2019 г. по описа на РС – Б. приключило с оправдателна присъда по отношение на подс. В. В.. Така постановената присъда е била отменена с решение № 34 от 15.03.2023 г., на II въззивен състав на С. о. с. въз основа на подаден протест. Присъдата е била отменена от въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на ОП – С. – прокурор П. сочи, че намира подадената жалба за неоснователна, като моли съда да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна. Държавният обвинител излага становище, че РС – Б. е извършил ••естранно, обективно и пълно изследване на ••ички обстоятелства по делото и при преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка е достигнал до правилния извод за виновност на подсъдимия. Адвока. М., упълномощен защитник на подсъдимия В. В., моли съда да отмени присъдата и да оправдае подзащитния й, тъй като намира, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Подсъдимият В. В. поддържа заявеното от защитника му и моли съда да отмени присъдата и да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение. Окръжен съд – С. след като провери изцяло атакуваната присъда, съгласно правомощията с които разполага по закон, намери същата за правилна и законосъобразна. РС – Б. съобразявайки се със закона е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до правилния извод за виновността на подсъдимия В. Ц. В. в извършването на престъпление по чл.158а, ал.1 от НК. Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият В. Ц. В. е роден на •••••• г. в гр.Е., с постоянен и настоящ адрес гр.П., обл. С., ж.к. С., бл. ••, вх.•, ап.•, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като общ работник в склад за строителни материали в гр.П., неосъждан, с ЕГН: ••••••••••. От събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства се установява, че през месец май 2017 г., свид. Д. С. Г., роден на •••• г. чрез социалната мрежа „Фейсбук“, последством поддържания от същата интернет-комуникационен канал „Месинджър“ бил поканен да си кореспондира от лице с инициали „••“. На профила на „••“ нямало поставена снимка, а имало снимка на автомобил. Лицето се представило, че е на 15 години, но ••ъщност това бил подсъдимият В. В.. В началото двамата комуникирали по – рядко през седмица - две, а след известно време зачестили, като само си пишели. В началото на месец юни 2017 г. подс. В. от горепосочения профил направил предложение на свид. Д. Г. да си снима мъжкия полов орган и чрез мобилното приложение „Вайбър“, да му изпрати снимка, за което обещал, че ще му заплати сумата от 400 лева. свид. Д. Г. отказал това предложение, при което подсъдимият веднага му предложил да направи снимка, на която да бъде само по бельо, без да показва члена си. Обещал му, че за тази снимка ще му даде сумата от 150 лева. Свид. Г. отново отказал, но впоследствие, с оглед на липсата на натрупан житейски опит и желанието да получи лесно парични средства от подсъдимия се съгласил. Така през месец юни се провел видеоразговор, като видеокамерата на свид.Г. била включена и той провел разговор, с лице, за което предполагал, че е В.. Подсъдимият бил от друга страна с изключена камера, като бил заглушил и микрофона на телефона си. Свид. Г. си показал боксерките, като от кръста нагоре бил гол. Показал си също и лицето, но не през целия разговор. Седмица по-късно подс. В. отишъл пред блока на свидетеля, за да му даде парите. Двамата се срещнали подсъдимият дал парите на свидетеля (150 лева), като не казал нищо и си тръгнал. Същият бил с качулка, но свидетелят видял лицето му и впоследствие по време на извършено разпознаване по делото е разпознал лицето (л.91-92 и фотоалбум – л.94- от ДП). Междувременно от свои познат свид. М. М., свид.Д. Г. разбрал, че този профил във „Фейсбук“ се ползва от подс. В. Ц. В. по прякор „Б.“. В началото на месец ноември 2017 г. подс. В. В. отново от профила си с инициали „••“, чрез приложението „Месинджър“ започнал да си пише съобщения със свид. Д. Г., като му отправил предложение да си снима половия член, но първоначално Свид. Г. отказал. За извършването на това действие подсъдимият обещал да му заплати сумата от 300 лева. След няколко дни обаче свидетелят привлечен от идеята каква сума пари ще получи за това, приел да осъществи видеовръзка с подс. В. на живо чрез мобилното приложение „Вайбър“, по време, на която да си покаже мъжкият полов орган. Тъй като вече подсъдимият бил спечелил доверието на свид. Д. Г., че в случай, че изпълни желанието му ще получи обещаните пари, този път в размер на 300 лева, свид. Д. Г. се съгласил. Същият имал желанието да получи обещаните пари и да си купи плейстейшън. Така в началото на ноември месец 2017 г. започнал видео разговор през профила „••“ със Свид. Г. през приложението “Месинджър“. От отсрещната страна камерата на телефона била изключена и звукът бил заглушен, така че свидетелят не видял кой стои зад телефона, но знаел, че това е подс. В.. В началото на видеоразговора първоначално Свид. Г. бил само по боксерки, които после ги свалил и останал чисто гол. Разговорът продължил минута и половина, като през това време свидетелят показал с камерата цялото си тяло чисто гол пред огледалото в дома си, в това число и половия си член. През цялото време докато двамата си комуникирали подсъдимият му задавал первезни въпроси: „… вдигал ли го“, „свършил ли си“ „дали иска да свърши на камерата за пари“. Парите за последния видеоразговор подсъдимият ги дал на свидетеля на 10.11.2017 г., като спрял пред тях с кола марка „Форд“. От прозореца на колата му подал парите, които били в размер на 300 лева и в банкноти от по 10 и 20 лева. Подсъдимият В. В. се свързвал по приложението „Месинджър“ или „Вайбър“ и с други момчета от гр.П. на възраст около 14-15 г., на които също предлагал да дава определени суми пари срещу това те да се показват голи на видеоразговор или да му изпращат снимки на члена си. За извършени такива действия разказват и свидетелите К. В., Й. Ц., П. С., М. М., И. Р., М. М. и С. К.. Свид. П. Г., майка на свид. Д. Г., била уведомена от лице с имена Л. П., че синът й получава неприлични чатове. Тя се притеснила от така получената информация и заедно със сина си отишла в полицията. На 22.02.2018 г. по случая било образувано досъдебно производство чрез извършване на претърсване и изземване в дома на подс. В. при което били иззети следните вещи: мобилен телефон марка „Lenovo“, модел „А 820“ ведно с батерия за мобилния телефон; кутия съдържаща пластика за СИМ-карта и други документи във връзка с използването на СИМ-картата; един брой флаш памет, черна на цвят с надпис „Verbatim“; четири броя DVD дискове с надпис „Verbatim“ на ••еки от тях; два броя пластики за СИМ-карти; пет броя кутии, пригодени за съхранение на оптични дискове, съдържащи общо 72 броя дискове; четири броя пластмасови кутии, съдържащи общо седем броя оптични дискове; два броя оптични дискове с надписи „Samsung compact disc“ и „MTEC CD-R“; шестнадесет броя пластмасови кутии, ••яка една - съдържаща по един брой оптичен диск; един брой тетрадка, малък формат на редове и поставени в нея отделни листове хартия с ръкописно изписан текст. С протокол за доброволно предаване от 22.02.2018 г., подс. В. В. предал на водещия разследването разследващ полицай - мобилен телефон марка „HUAWEI“, с IMEI № 86•••• и IMEI № ••••• с черен панел и поставен силиконов панел и с поставени два броя СИМ-карти в него. От изслушаната и приета в първоинстанционното производство техническа експертиза става ясно, че изследваният мобилен телефон „HUAWEI“, с IMEI № 86•••• и IMEI № ••••• с черен панел и поставен силиконов панел е технически изправен и с поставени два броя СИМ-карти в него. Видно от заключението на експерта, изследваният мобилен телефон марка „Lenovo“, модел „А820“, с IMEI № •••• е с неработещ дисплей и без поставена СИМ-карта в него. Вещото лице е снело информацията, съдържаща се в паметта на предоставените за изследване два броя мобилни телефони и два броя СИМ-карти, поставени в мобилен телефон „HUAWEI“, работещи в мрежата на „Виваком“. Експертът е извадил и информацията, съдържаща се в мобилните приложения „Viber“, „WhatsApp“ и „Messenger“. В хода на първоинстанционното съдебното следствие е била допусната и приета допълнителна техническа експертиза, при която вещото лице, след поставен въпрос, дали в извадената мултимедийна информация от двата описани по-горе телефони са налице снимки и видеофайлове на лица, видимо ненавършили 18 - годишна възраст, които да си показват половите органи е разпечатало снимки, които могат да имат значение и посочило конкретен видеофайл. От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс. В. В. е установено, че същият няма качествени отклонения в психичното функциониране. Подсъдимият не е хоспитализиран по повод на психотично разстройство, а интелигентността му е в рамките на нормата и към процесния период е могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във ••ички фази на наказателното производство. Същият може правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения на въпросите на следствието. От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на свидетеля Д. Г., се установява, че същият е психично здрав, не е консултиран от психиатричните служби в страната и е без вродени или придобити интелектуални разстройства. Вещите лица сочат още, че способността му да се ориентира правилно във фактическата обстановка, както и да възпроизвежда достоверно минали събития и факти не е нарушена и при него, въпреки непълнолетната възраст е налице психична годност за даване на свидетелски показания. Експертите сочат още, че психичното му състояние на към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във ••ички фази на наказателното производство и той може да дава достоверни отговори на въпросите на следствието. Горната фактическа обстановка е установена въз основа на показанията свидетелите Д. Г. – (л.30-31 от СП) и показанията от ДП, дадени пред съдия и прочетени на сон. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.53-54) и показанията на свидетеля, дадени пред друг състав на съда, прочетени частично (л.48-49 от НОХД №371/2019 г. по описа на БРС), свид. П. В. Г. (л.31-32), свид. К. В. (л.32 от СП) и показанията на свидетеля от ДП, дадени пред съдия и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2 от НПК (л.49-50 от ДП), свид. Й. Ц. (л.33 от СП), свид. П. С. (л.33-34 от СП) и показанията на свидетеля от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК (л.68-69 от ДП), свид. М. М. (л.34 от СП), И. Р. (л.34-35 от СП) и част от показанията на свидетеля от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, С. К. (л.35 от СП), М. М. (л.133-134 от СП) и показанията на свидетеля от ДП, дадени пред съдия и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.57-58 от ДП), В. С. (л.134-135 от СП), Ц. Ц. (л.135 от СП), събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени доказателства – справка за съдимост на подс. В. (л.145 от СП), протокол за претърсване и изземване от 22.02.2018 г. и албум към него (л.32-36 и л.37-44 от ДП); протокол за разпознаване на лица и фотоалбум (л.81-84 и л.86-89, л.91-94 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства от 23.02.2018 г. и албум (л.95-100); протокол за доброволно предаване от 22.02.2018 г. (л.154 от ДП); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на В. В. (л.156 от ДП); справка за съдимост №42/23.03.2018 г.; характеристика на В. Ц. В. (л.163), от заключенията на техническа (л.104 от ДП), допълнителна техническа експертиза (л.143-146 от НОХД № 371/2019 г. по описа на БРС, съдебно-психиатрични и психологически експертизи (л.119 -124 от ДП и л.128 – 134 от ДП). Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свид. Д. Г., както тези дадени в съдебно заседание, така и тези дадени по реда на чл.223 от НПК пред съдия в досъдебното производство, тъй като с оглед на изминалото време от 6 години от събитията, за които е давал показания, е нормално да забрави определени детайли от случилото се. Правилно първоинстанциянният съд е отчел обстоятелството, че следва много внимателно да преценява показанията на този свидетел, тъй като същият се явява пострадал от престъпленията по чл.158а ал.1 и ал.5 от НК и може да е налице заинтересованост у него, подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан. Съдът намира, че свидетелят Г. е депозирал еднопосочни и логически подредени показания, които отговарят на обективната действителност и са във взаимна връзка с останалите събрани по делото доказателства, а именно с показанията на свидетелите К. В., Й. Ц., П. С., М. М., И. Р., С. К., С. Д., М. М. и М. М.. Първоинстанционният съд неправилно е игнорирал показанията на свидетелите К. В., Й. Ц., П. С., М. М., И. Р., С. К. и М. М., С. Д. и М. М., като е решил, че те нямат отношение към предмета на делото. Напротив тези гласни доказателствени средства съдържат важни за предмета на делото факти и обстоятелства, които косвено водят до извода, че подс. В. действително е извършил деянието по чл.158а, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Свидетелите разказват, че подсъдимият е процедирал по отношение на тях по същия начин като при свид. Д. Г., като се е свързвал с тях през „Фейсбук“ профил именован „••“, на който нямало снимка на човек, а на автомобил и ги е склонявал да показват голи части от тялото си, в това число и половия си член (свид. М. М.), за което впоследствие им давал парични суми в различен размер. Така описания модел на престъпно поведение подс. В. е осъществил и по отношение на свид. Д. Г., като от показанията на тези свидетели може по безспорен начин да се установи, че лицето, което седи зад профила, обозначен с инициалите „••“ в приложението „Месинджър“ и чрез който се свързва с ненавършили пълнолетие лица от мъжки пол действително е подс. В. В.. Чрез свидетелските показания на посочените по-горе свидетели безспорно са обективирани данни, подкрепящи извода за обещаване от страна на подсъдимия за даване на облага на свид. Д. Г., а именно - пари, за да участва в порнографско представление, като извършва похотливо показване на човешки полови органи. Също така може да се направи извода, че извършените от подс. В. действия не са изолирана проява или моментно хрумване от негова страна, а една постоянна престъпна практика. Така извършените от подс. В. действия спрямо Свид. Г. са утвърден от негова страна модел на поведение – да се свързва по „месинджър“ с ненавършили пълнолетие младежи, главно от гр.П. и да ги набира за участие в порнографски представления, като им обещава и след изпълнение на поетия ангажимент от тях да им дава различни суми пари. Действително част от показанията на горепосочените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство са инкорпорирани в материалите по делото на осн. чл.281, ал.1 или ал.4 от НПК от съда поради липса на спомен у свидетелите, но след прочитането им, те са потвърдили че са заявили прочетеното им и че изложените от тях факти в тези разпити отговарят на действително случилото се. Въззивният съд намира, че не следва да цени показанията на свид. Ц. Ц., баща на подсъдимия, тъй като в тези показания се забелязва стремеж у свидетеля да оневини своя син. Неправдоподобно звучи обяснението на свид. Ц., че деца (на 14 г. и по-малки) са идвали в дома му и са чукали на вратата, като целта им е била да изнудват подс. В. (който е пълнолетен мъж) за пари. На следващо място съдът е пропуснал да коментира заключението и изготвената в хода на НОХД № 371/2019 г. техническа експертиза (л.143-146 от СП), предмет на изследване на която е бил предоставен на вещото лице диск, в който е била записана информацията, находяща се в телефон HUAWEI, ползван и иззет от дома на подс. В. В.. При извършено изследване вещото лице е установило записани снимки на лица от мъжки пол, като ги е възпроизвело на хартиен носител, както и снимки на мъжки полови органи. Видно от снимките, приложени към експертизата, някои от тях съдържат образите на лица от мъжки пол, за които с просто око може да се установи, че не са навършили 14 - годишна възраст. Така възпроизведеното съдържание на телефона е в непосредствена корелация с показанията на свид. Д. Г. и на останалите свидетели К. В., Й. Ц., П. С., М. М., И. Р., С. К. и М. М., С. Д., М. М., че подсъдимият е набирал лица под 18 г. възраст, за да се снимат голи и да му показват части от тялото си срещу заплащанеот негова страна на определена сума пари. Изхождайки от предмета на доказване, очертан с обвинителния акт първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице довършено деянието по пункт първи от обвинителния акт по отношение на Д. Г. и това е така по следните съображения: От доказателствата по делото безспорно се установява, че от обективна страна на неустановена дата в началото на месец ноември 2017 год. в гр. П., обл.С., ж.к.„С.“, бл.••, вх.„•“, ап.• подсъдимият е набрал, чрез обещаване за даване на облага - пари, лице ненавършило 18-годишна възраст - Д. С. Г., ЕГН: •••••••••• да участва в порнографско представление, като извършва похотливо показване на човешки полови органи. Правилно първоинстанционния съд се е позовал на ТР № 2/2009 г. на ОСНК, където върховната съдебна инстанция е дала задължително тълкуване на понятието „набиране“, в контекста на престъплението „трафик на хора“. Тълкуването на това изпълнително деяние макар и касаещо престъплението „трафик на хора“ е относимо и в настоящия случай към престъпление по чл.158а, ал.1 от НК. Съгласно посоченото тълкувателното решение „набирането“ следва да се тълкува като дейност по привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице (лица), за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени в престъпния състав (в случая чл. 158а, ал. 1 НК) да участват в порнографско представление. Граматическото тълкуване на думата „набирам“ води до извода, че деянието в тази му форма представлява убеждаване на другиго да се присъедини към определено начинание. Това съдържание на престъпното набиране на жертвата се изразява в активно поведение на дееца, чрез психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на една или на няколко от целите на престъплението. Привличането на лице може да е станало, освен с противоправни средства и с такива, които са напълно легални, например: неофициални мрежи, приятелски и семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез агенции които предлагат работа, обучение, сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез реклами по интернет или в медиите, както и чрез предлагане на финансова облага. В разглеждания казус е налице именно последната хипотеза, като свид. Д. Г. е привлечен към извършване на съставомерните действия по чл. 158а, ал. 1 НК чрез обещаване за предоставяне на финансова облага - парична сума от страна на подс. В. В.. Съгласно ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС доброволният характер на поведението на жертвата може да има значение при индивидуализацията на отговорността на подсъдимото лице, но не и за нейното възникване, защото, съгласието на жертвата при формата на изпълнителното деяние „набиране“ няма значение за отговорността на дееца. В този смисъл се явява неоснователно възражението на адв. М., че за да бъде съставомерно престъплението следва да има осъществена принуда от страна на подсъдимия. За да отговори обосновано на възражението на адв. М., въззивният съд проследи премените, които са настъпили в разпоредбата на чл.158, ал.1 от НК във времето. Съгласно чл. 158а, ал. 1 НК (ред. ДВ, бр. 27, 2009 г.), който по какъвто и да е начин набира или принуждава отделни непълнолетни лица или групи от такива лица да извършват полово сношение, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, се наказва с лишаване от свобода до шест години. Действително в тази редакция на нормата законодателят е посочил две форми на изпълнителното деяние „набира“ или „принуди“, които обаче са самостоятелни деяния и за да бъде набрано лицето за извършване на действията, посочени в чл.158а, ал.1 от НК, не е необходимо да има упражнена принуда спрямо него. След това с редакцията на текста на чл.158а, ал.1 от НК с измененията на закона, въведени с ДВ, бр.74 от 2015 г. е премахнато деянието „принуди“, и са инкриминирания изпълнителните деяния наред с деянието „набира“, „подпомага“ или „използва“, което означава, че към датата на реализиране на деянието от страна на подс. В. В. е отпаднало изпълнителното деяние „принуди“ изискващо упражняване на принуда върху волята на пострадалия при осъществяване на престъплението, поради което и възраженията на адв. М. в тази насока се явяват неоснователни. Въззивният съд констатира, че на л.7, последен абзац от мотивите си, първоинстанционният съд е допуснал грешка, като е посочил неправилно, че приложимата норма на чл.158а, ал.1 от НК е тази преди изменението с ДВ бр.74/2015 г., която включва и деянието „принуди“. При извършване на справка със закона и въведените изменения от законодателя се установява, че към ноември месец изпълнителното деяние „принуди“ е било премахнато от нормата на чл.158а, ал.1 от НК. Съгласно ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС, издадено във връзка с тълкуване на престъплението „трафик на хора“, деянието „набира“ означава извършване на активни действия от дееца за търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор от хора, за привеждането им в положение създаващо предпоставки за бъдещата им експлоатация. Налице е „набиране“ и когато активна страна е жертвата от престъплението, а не деецът. С оглед на това и неоснователно се явява възражението на адв. М., че самият пострадал свид. Д. Г. е търсил подсъдимия, за да му показва голи части от тялото си. Тези твърдения не почиват и на обективно установеното по делото, че предложенията за участие в порнографско представление са изхождали именно от подсъдимия В. с обещания за получаване на не малко по размер парично възнаграждение. Предвид несвършената глаголна форма на формата на изпълнителното деяние – „набира“ съдебната практика приема, че за довършеността на престъплението е достатъчно да е извършено психическото въздействие върху личността на пострадалото лице, без да е необходимо същото да е предприело действията, изброени в правната норма - да участва в порнографско представление. Съгласно дефиницията, закрепена в чл. 93, т. 30 от НК – „порнографско представление“ е представяне на живо или в реално време пред другиго на похотливо показване на половите органи на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или на участието на такова лице в реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм. В случая несъмнено се доказа, че подсъдимият е уговарял срещу заплащане свид. Д. Г. да извършва похотливо показване на части от голото си тяло в това число и на половия си орган, както и с наблюдението му в реално време, чрез използване на мобилно приложение „Вайбър“ - видеовръзка на живо. Дали пострадалото лице реално е предприело тези действия е от значение за индивидуализацията на наказателната отговорност, но не и за нейното възникване или за нейната форма-довършено престъпление. От субективна страна, престъплението е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като подс. В. В. е съзнавал обществената опасност на деянието си и общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване. В съзнанието на дееца са били отразени ••ички елементи на визираният престъпен състав, в това число и че набира за порнографско представление, лице от мъжки пол ненавършило 18-години (свид. Д. Г. към онзи момент е бил на 14 г.). Правилно първоинстанционният съд е обърнал внимание на настъпилите изменения в разпоредбата на чл.158а, ал.1 от НК в неговата санкционна част от момента на извършване на деянието към момента на постановяване на съдебния акт при отмерване на размера на наказанието „лишаване от свобода“, което следва да наложи. С Държавен вестник бр.67 от 2023 г. е предвиденото за извършеното престъпление по чл.158а, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, което означава, че наказанието е увеличено. С оглед различните редакции на нормата на чл. 158а, ал. 1 НК от момента на извършване на деянието до настоящия момент следва изрично да се обсъди и въпроса за действието на материалния закон по време. Съгласно чл. 2, ал. 1 НК приложимият материален закон към ••яко престъпление е този, който е бил действащ към момента на довършване на престъплението. Предвид посочената дата на извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 158а, ал. 1 НК на неустановена дата през месец ноември 2017 г. приложимата редакция на закона, съгласно принципа, закрепен в чл. 2, ал. 1 НК е тази не както неправилно е посочил РС – Б. - преди изменението с ДВ, бр. 74/2015 г., а приложима е нормата с изменението на ДВ, бр.74/2015 г., а именно следва да се съобрази, че наказанието „лишаване от свобода“ е до шест години, а не да се прилага увеличеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, съгласно изменението, въведено с ДВ, бр.67 от 2023 г., което е значително по-тежко. Правилно и съобразно закона първоинстанционният съд е определил и наказанието, което да наложи да подс. В. В.. Като смекчаващи вината обстоятелства РС – Б. е отчел дългия период от време, през който се е водило наказателното производство спрямо лицето, което обстоятелство стои извън неговата воля. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да бъде посочено и чистото му съдебно минало. Като отегчаващо обстоятелство съобразно закона РС – Б. е отчел ниската възраст на пострадалия – лице от мъжки пол на възраст от 14 г. Съобразявайки тези обстоятелства наказанието от 1 (една) година „лишаване от свобода“, отмерено към минимално предвидения размер на наказанието, отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и би постигнало целите, заложени в чл.36 от НК. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието подс. В. В. не е необходимо да търпи наказанието в пенитенциарно заведение, като бъде изведен от заобикалящата го средата, в която живее в момента. С оглед на това на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На следващо място въззивният съд намери, че неправилно РС – Б. на осн. чл.304 от НПК е признал за невиновен подс. В. В. за извършено престъпление по чл. 158а, ал. 5 от НК. С оглед обаче липсата на съответен протест и обжалване на присъдата единствено по подадена въззивна жалба от подсъдимия, съдът следва да потвърди присъдата и в тази й част. С признаването за невиновен на подс. В. за престъплението по чл.158а, ал.5 от НК и достигането до извода за недоказаност на обвинение, РС – Б. е допуснал известни вътрешни противоречия в мотивите си, които обаче не накърняват правото на защита на подсъдимото лице, тъй като то е признато за невиновно по това обвинение и респективно това е възможно най-благоприятния изход на делото по това обвинение. Въззивният съд намира, че от доказателствата по делото се доказва по несъмнен начин, че подс. В. В. е извършил деянието по чл.158, ал.5 от НК, като на неустановена дата в началото на месец ноември 2017 г. в гр.П., обл.С., ж.к.С., бл.••, вх.•, ап.• е наблюдавал в реално време, чрез използване на мобилно приложение Viber – видеовръзка на живо порнографско представление – похотливо показване на човешки полови органи от ненавършилия 18-годишна възраст – Д. С. Г., ЕГН: •••••••••• – престъпление по чл.158а, ал.5 от НК. Извършването на това деяние от подсъдимия се доказва от показанията на свид. Д. Г. и показанията на свидетелите К. В., Й. Ц., П. С., М. М., И. Р. и С. К., М. М., С. Д. и М. М., както и от изготвената съдебно-техническа експертиза в хода на съдебното производство по НОХД №142/2023 г. по описа на РС – Б.. Това деяние е продължение на престъпното поведение на подс. В. по отношение на свид. Д. Г. за което подсъдимият е бил признат за виновен, като след като веднъж подсъдимият е „набрал“ свидетеля чрез даване на обещания за предоставяне на парична сума, същият е наблюдавал и порнографско представление, в което е участвал Свид. Г. и в реално време на видеокамерата на телефона е показвал мъжкия си полов член на подс. В.. След приключване на порнографското представление подс. В. дал на свидетеля сумата от 300 лева, като пристигнал пред блока му в гр.П. с лек автомобил. Присъдата на първоинстанционният съд е правилна в частта, касаеща произнасянето му по иззетите по делото веществени доказателства, поради което следва да бъде потвърдена и в тази част. С оглед изхода на делото правилно РС – Б. на осн. чл. 189, ал. 3 НПК е постанови подсъдимият да заплати направените по делото на досъдебното производство разноски по обвинението по чл. 158а, ал. 1 от НК в размер на 469, 20 (четиристотин шестдесет и девет лева и двадесет стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. С.. С оглед на гореизложеното и на осн. чл.334, т.6 във вр. с чл.338 от НПК,