Решение № 305 от 5.9.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 472/2025 г.

Производството е по реда на глава XXXIII от НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. С. Б., чрез адв.И. Л., за възобновяване на ВНОХД № 216/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, приключило с окончателно съдебно решение № 23 от 24.03.2025 г., с което е била потвърдена присъда № 18 от 20.03.2024 г. по НОХД № 1068/2023 г. на Районен съд – Дупница и за възобновяване на НОХД № 1068/2023 г. на Районен съд – Дупница. В искането се развиват оплаквания за постановяване на решението и присъдата при наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Изложени са твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в пропуск на първостепенния съд да предостави възможност на подсъдимия за даване на обяснения в края на съдебното следствие и постановяване на актовете на районния и на окръжния съд в разрез с принципите, уредени в чл.13, чл.14, чл.15 и чл.107, ал.3 от НПК, във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, формиране на вътрешното убеждение и изграждане на правните изводи, както и недопускане на посочени от защитата доказателства и приемане на други в нарушение на процесуалните правила за това. Изтъква се и допуснато нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно осъждане на Б. Б. по обвинение по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е следвало да бъде оправдан. Наведени са аргументи за неспазване на надлежния ред за установяване на алкохолната концентрация на Б., тъй като не са били изпълнени изискванията на чл.13, чл.15, ал.2, чл.16, чл.17, чл.18, чл.19, ал.2, чл.22, чл.24 и чл.25 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ерго, касае се за недоказаност на един от изискуемите обективни признаци от състава на вмененото на лицето престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Твърди се още, че по делото не е била представена методологията, по която е извършено химическото изследване, т.е. била е отнета възможността на защитата да задава въпроси на експерта във връзка с него, особено в хипотеза, в която разликата между двукратния анализ на кръвните проби надвишава 0.10. По оплакването за явна несправедлИ.ст на наложеното наказание не са ангажирани конкретни доводи. В този смисъл се настоява ВНОХД № 216/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил и НОХД № 1068/2023 г. на Районен съд – Дупница да бъдат възобновени и в условията на алтернативност да се упражнят следните произтичащи от възобновяването правомощия: да се отменят постановените присъда и решение и осъденият Б. Б. да бъде признат за невиновен и оправдан поради липса на престъпление или да се отменят посочените актове и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание на настоящата инстанция, представителят на А. П. – София изразява становище за липса на нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на актовете на съдилищата по същество. Намира фактическите положения за установени тъкмо от събраните доказателства, а соченото от защитата процесуално нарушение, изразяващо се в липса на предоставена възможност на подсъдимия да даде обяснения пред първоинстанционния съд, за несъществено, поради личното присъствие на искателя в съдебна зала и изразеното становище от него на етапа на съдебните прения в подкрепа на заявеното от неговия защитник. Поддържа още, че втората инстанция е подложила на задълбочена проверка мотивите на присъдата и подробно е обсъдила приетите експертни заключения и методологията на изследване на кръвните проби, въз основа на които е достигнала до извод за управление на автомобила след употреба на алкохол. Изразява мнение, че наложените наказания са определени в рамките на закона по реда на чл.54 от НК и съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца. В заключение, пледира искането на осъдения да бъде отхвърлено, като неоснователно. Осъденият Б. Б. и неговият защитник са редовно призовани за производството по възобновяване, но не се явяват в съдебно заседание, поради което на основание чл.353, ал.3, изр.1 от НПК делото бе разгледано в тяхно отсъствие. Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери за установено следното: Искането, основаващо се на предпоставките, регламентирани в чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е депозирано в законоустановения шестмесечен срок и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, то е неоснователно по следните съображения: С присъда № 18 от 20.03.2024 г., постановена по НОХД № 1068/2023 г., Районен съд – Дупница е признал Б. С. Б. за виновен в това, че на 15.08.2023 г. около 21.47 часа в с.Сапарево, обл. Кюстендил, на ул. „Христо Ботев“ пред дом № 25 по посока центъра на с.Сапарево, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ••••••••, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 1.95 на хиляда, установено по надлежния ред с Експертиза № 398/18.08.2023 г. на НТЛ при ОДМВР - гр.Кюстендил (на основание чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /загл. изм. – ДВ бр.81 от 2018 г. изм.и доп. ДВ бр.99 от 20 ноември 2020 г.), след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – по дело № 292/2016 г. на Районен съд – Самоков, и по-конкретно с определение за одобряване на споразумение № 52/05.06.2016 г., в сила от 05.06.2016 г., с наложено наказание три месеца лишаване от свобода, условно – с изпитателен срок от три години, поради което и на основание чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и ГЛОБА в размер на петстотин лева. На основание чл.343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на Б. е било наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от една година. От така определените наказания лишаване от свобода и лишаване на дееца от право да управлява МПС, съдът съответно, на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което лицето е било задържано под стража, и на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което Б. е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от датата на изземване на СУМПС – 15.08.2023 г. до влизане на присъдата в сила. С посочената присъда на основание чл.343б, ал.5 вр. с ал.2 от НК в полза на държавата е отнето моторното превозно средство – лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ ••••••••, послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Б. Б. да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Кюстендил разноските за изготвени в хода на досъдебното производство две експертизи на обща стойност 284, 50 лева и да заплати по сметка на Районен съд – Дупница, в полза на бюджета на съдебната власт, разноските за изготвена в хода на съдебното производство повторна химико-токсикологична експертиза и за явяване на вещото лице, на обща стойност 341, 28 лева. Първоинстанционният съдебен акт е станал предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим). С Решение № 23/24.03.2025 г. по ВНОХД № 216/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил присъдата е била потвърдена. Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му. В искането пред настоящата съдебна инстанция, както се посочи и по- горе, са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедлИ.ст на наложеното наказание. Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуална възможност да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, както и относно достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което съдът разполага с правомощието да даде самостоятелна оценка на доказателствения материал, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение. Изхождайки от тези принципни положения, настоящата съдебна инстанция намира, че както въззивният, така и първоинстанционният съд са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. И двете инстанции по същество са съблюдавали изцяло заложените в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК процесуални стандарти в доказателствената си дейност. В изпълнение на законовите изисквания и правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на всяко от събраните доказателства и доказателствени средства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, правилно са били установени фактическите положения. При извършената инстанционна проверка въззивният съд се е солидаризирал с приетата от първоинстанционния фактическа обстановка при дължимия доказателствен и правен анализ, в резултат на който е формирал значимите за съставомерността на деянието фактически и правни изводи, за които е изложил собствени мотиви. При внимателния прочит на приложените материали настоящата съдебна инстанция констатира, че релевираните в искането за възобновяване защитни възражения, отнасящи се до нарушаване на надлежния ред за установяване на алкохолна концентрация в кръвта, са били разгледани детайлно и от двете съдебни инстанции и са получили отговор с постановените от тях в съответствие с чл.305, ал.3 от НПК, съответно чл.339, ал.2 от НПК съдебни актове. Изложените в тях аргументи позволяват по убедителен и логичен начин да бъде проследена правилността при формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по правнорелевантните факти. В съответствие с чл.13 и чл.107, ал.2 и ал.3, в разглеждания случай са били допуснати и събрани всички доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, обхванати от предмета на доказване съгласно чл.102 от НПК. И двете съдилища задълбочено и критично са обсъдили събрания по делото доказателствен материал, включващ заключенията на две съдебно-химически експертизи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения (л.23 от ДП и л.109-110 от НОХД № 1068/2023 г.), показанията на свидетелите К., К., Г. и С., справка за съдимост, справка за нарушител/водач, АУАН № 957063/15.08.2023 г., резултати от проведено изследване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, медицинска документация, хроматограми и други писмени доказателства. Аргументирано и понятно са изложили съображенията си по кредитиране на доказателствените източници, в резултат на което при законосъобразно формирана воля е била разкрита обективната истина. При проверката и оценката на доказателствената съвкупност са очертани значимите за обективната и субективната съставомерност на поведението на осъдения Б. Б. обстоятелства. Не се наблюдава превратна или противна на формалната логика преценка на доказателства и доказателствени средства, не са подценени или надценени едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание такива, които са имали значение за предмета на делото. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и от тях по категоричен начин се установяват времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство, вкл. концентрацията на алкохол в кръвта на Б. Б. над изискуемите 0, 5 промила, за което надлежно му е било повдигнато обвинение по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК. Законосъобразно компетентният орган на досъдебното производство е възложил изготвяне на съдебно-химическа експертиза от експерт в областта на химията за установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта на Б.. В съответствие с чл.19, ал.1, т.2 и чл.24 от Наредба № 1/19.07.2017 г. експертното изследване, прието като обективно и ясно, е било изготвено в НТЛ към ОДМВР – гр.Кюстендил от лице, притежаващо изискуемата компетентност в съответната научно-техническа област - експерт-химик инж. К. Н., а резултатите от него са документирани в представения Протокол № 398/18.08.2023 г., изготвен и собственоръчно подписан от него, за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол (етанол) в проби кръв. Според протокола, в изследваната кръвна проба на осъдения Б. е установена концентрация на алкохол 1, 95 на хиляда. Компетентността на вещото лице е била оспорена от защитата. В резултат на това, в отговор на изискана от първоинстанционния съд информация, като писмено доказателство по делото е приобщено писмо с вх.№ 670/19.01.2024 г. от ОДМВР – Кюстендил, от което се установява, че експертът притежава нужната професионална квалификация за извършване на химически изследвания на кръвни проби за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта на водачи на МПС – разполага с диплома за завършено висше образование и придобита професионална квалификация „химик“. При разпита на вещото лице инж.Н. в съдебно заседание от 19.02.2024 г., проведено от Районен съд – Дупница, в потвърждение на заявеното в писмото, експертът е представил дипломи в оригинал, удостоверяващи притежаваното от него висше образование, с професионална квалификация „инженер-химик”, и завършени обучения в Института по криминалистика към Академията на МВР, които не са били атакувани от защитата и са били приети от съда. В съответствие с искането на защитата, първоинстанционният съд е назначил повторна съдебно-химическа експертиза на контролната проба на Б. Б.. Това експертно изследване е обективирано в Протокол с рег.№ И- 2131/28.02.2024 г. на ХТЛ към ВМА-София, като с него е установена концентрация 2, 21 промила алкохол в кръвта на водача, а заключението на вещото лице е прието по делото. Впрочем, повторното химическо изследване е било изготвено съгласно дадената възможност по чл.19, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.24 от Наредба № 1/19.07.2017 г., от компетентно вещо лице - Д. М., химик и съдебен токсиколог в специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София. При разпитите им в съдебно заседание, проведени в съответствие с чл.282, ал.1 от НПК, вещите лица детайлно са обяснили метода на извършените от тях изследвания, като са дали подробни и изчерпателни разяснения за отделните му фази и за начина, по който са работили, независимо едно от друго, в различни лаборатории и който по естеството си съвпада. Законосъобразно съдебните инстанции са кредитирали заключенията по двете съдебно-химически експертизи, като изготвени от компетентни професионалисти от съответната област на химията и представляващи източник на нужните за процеса специални знания, с оглед пълнотата и изчерпателността на научната аргументация, и даването на точни и обосновани отговори, както на поставените задачи, така и на допълнителните въпроси, отправени в съдебно заседание. Всъщност, тези разяснения, демонстриращи очевидно добро познаване на конкретната проблематика, не оставят никакво съмнение относно компетентността на експертите. Следователно, възражението за липса на компетентност на вещите лица е несъстоятелно. В светлината на твърденията за нарушаване на правото на защита на осъдения, с разглежданото искане е отправено възражение за непопълване на делото с доказателствен материал, касателно съответната методология, приложена при всяко от извършените лабораторни изследвания на кръвните проби, чиито резултати са изложени в упоменатите две заключения на съдебно-химическите експертизи. Защитникът на осъдения многократно е отправял искане за представянето й пред двете съдебни инстанции. Видно от материалите по делото, искането е било уважено от РС – Дупница в проведените заседания на 09.01.2024 г. и на 19.02.2024 г., в резултат на което, като писмени доказателства са били приобщени две писма от ОДМВР- Кюстендил с вх.№ 670/19.01.2024 г. и с вх.№ 2370/28.02.2024 г., в които в обобщен вид е разяснен приложимият към датата на процесното изследване – 18.08.2023 г. съгласно чл.22, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. газхроматографски метод, който представлява химичен способ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта към момента на вземане на кръвната проба. По-рано, в представената от инж.Кр.Н. съдебно-химическа експертиза е била изложена синтезирано същността на метода, изразяваща се в следното: в апаратно изследване с газхроматографски апарат „Agilent 8890”, инжектор при температура 250 градуса по Целзий, пламъчно-йонизационен детектор при температура 250 градуса по Целзий, кварцова капилярна колона DB-WAX (30m x 0, 32 mm), при програмен температурен режим от 50 градуса по Целзий ( 2 мин.) до 80 градуса по Целзий (3, 5 мин.) със скорост на загряване 20 градуса по Целзий/мин., носещ газ азот 3 мл./мин., като количественото определяне се извършва по метода на вътрешния стандарт – разтвор на n-propanol. По време на разпита в съдебно заседание експертът е разяснил подробно конкретната методология, по която е провел изследването. Посочил е, че пробата се инжектира в инжектора на апарата, разделя се на фази и посредством кварцовата колона детекторът отчита резултат за наличие на етилов алкохол и съответната му концентрация. Пояснил е, че същото изследване се провежда два пъти и резултатът от него се вписва в протокол за проведено изследване. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че изложеното от инж. Н. относно метода на изследването се припокрива с посоченото в заключението на повторната съдебно-химическа експертиза, изготвена от д-р Б.М., и дадените от нея разяснения за методологията на изследването по време на нейния разпит. От изложеното следва, че първоинстанционният съд в дължимата степен е положил усилия за изясняване на това обстоятелство по делото, с което е изпълнил задълженията си съгласно чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК. Същият е оставил без уважение отправеното в съдебно заседание от 20.03.2024 г. трето поредно искане със същото съдържание. Аналогично е постъпил и въззивният съд. Съгласно трайно установената съдебна практика за решаващия съд не съществува безусловно задължение да допусне поисканите от страните доказателства, тъй като негова е суверенната преценка дали същите са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина. Задължението на съда за удовлетворяване на доказателствените искания от подсъдимия и неговия защитник не е безусловно, а се отнася само за онези от тях, които са в състояние да осигурят необходима информация относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Посоченото обстоятелство е било изяснено на по-ранен етап от съдебното следствие от първоинстанционния съд. Ето защо, последващите произнасяния по същото искане на двете съдебни инстанции не съставляват процесуални нарушения. Същото би било реализирано, ако съдът произволно е отказал събиране на доказателства, когато този отказ би довел до липса на всестранност и пълнота при изясняване на правнорелевантните факти. В настоящия случай обаче, такова не се констатира, поради което доводите за нарушение на чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК, довели до неизясняване на методологията на извършените химически изследвания, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Лишени от резон са и отправените в искането оплаквания за предполагащи възобновяване нарушения по чл.13, чл.15, ал.2, чл.16, чл.17, чл.18, чл.19, ал.2, чл.22, чл.24 и чл.25 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, съгласно която при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, какъвто е използваният „Алкотест Дрегер 7510“, сериен № ARBA0176. С оглед установената с техническото средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда и същевременно над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 76 на хиляда, на Б. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 957063/15.08.2023 г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, който е бил подписан от него без възражения. Издаден му е талон за медицинско изследване № 094865/15.08.2023 г. и е бил придружен до ФСМП-Дупница към ЦСМП – Кюстендил, където на водача са били взети кръвни проби от медицинска сестра В. Й., под ръководството на д-р К. О., видно от журнала за взетите кръвни проби на ФСМП-Дупница. За извършената манипулация на 15.08.2023 г. в 22.48 часа д-р О. е съставил Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози съгласно чл.14, ал.2 от Наредбата, върху който е бил залепен стикер с № 094865.2. От посочените писмени доказателства е видно, че процесните кръвни проби са били взети в медицинско заведение от компетентно лице с медицинско образование в съответствие с чл.11 и чл.12 от Наредбата, при спазване на правилата в лечебното заведение за подобни манипулации. От писмо с вх.№ 665/19.01.2024 г. от ЦСМП-Кюстендил и писмо с вх.№ 670/19.01.2024 г. от ОДМВР-Кюстендил се установява, че кръвните проби са били взети в 2 броя специални контейнери с количество по 4 ml кръв във всеки, на които са били залепени холограмни стикери. Пробите са били поставени в транспортен контейнер, предоставен от техническа служба на МВР-Кюстендил, който е бил запечатан, заключен и поставен в хладилник, който поддържа изискуемата температура. Съгласно чл.19, ал.1, т.2 и в срока по чл.19, ал.2 от Наредбата, контейнерът с кръвните проби на Б. е бил предаден на 17.08.2023 г. от мед.сестра И. на Е. С. - служител в МВР- Кюстендил за транспортиране по надлежния ред до НТЛ при ОДМВР- Кюстендил, за което сведения се съдържат в представения журнал за взетите кръвни проби на ФСМП-Дупница. В констативно-съобразителната част и на двете съдебно-химически експертизи също е посочено, че изследваните кръвни проби са получени във вакуумни епруветки, всяка от които с вместимост по 4 мл, с надлежно изписани имена на лицето, дата и час на вземане на пробите, запечатани с холограмни стикери, а в повторната експертиза допълнително е отбелязано, че пробата е транспортирана до химико-токсикологичната лаборатория към ВМА-София в хладилна чанта от служител на ОДМВР-Кюстендил на 19.02.2024 г. Действително, в амбулаторния журнал, воден от ФСМП-Дупница, не се съдържат изискуемите данни съгласно чл.13 от Наредба № 1/2017 г. – дата и час на явяване, номер и дата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория – и датата на изпращането им, но следва да бъде отбелязано, че в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози № 094865.2, съставен при явяване на лицето в медицинското заведение, и в журнала за взетите кръвни проби, са били отбелязани датата и часът на вземане на кръвните проби, като на всеки от тях е бил поставен холограмен стикер с номер, съдържащ номера на талона съгласно чл.3, ал.3 от Наредбата. В цитирания журнал са отбелязани също датата и часът на изпращане на процесните кръвни проби за изследване в НТЛ към ОДМВР-Кюстендил. При съпоставка между талона за медицинско изследване и протокола, съставен при вземане на пробите, е видно, че на Б. Б. е взета кръвна проба на 15.08.2023 г. в 22.48 ч., в рамките на изискуемия часови диапазон от 120 мин. след връчване на талона за медицинско изследване в 22.00 ч. Съществената част от изискуемите по чл.13 от Наредбата данни се съдържат в упоменатите документи, изготвени в същия времеви период, в който се попълва и амбулаторният журнал, поради което неотразяването на споменатата по-горе информация в него се явява формално нарушение на нормативния акт, нямащо особена значимост и неповлияващо самото медицинско изследване за установяване на алкохолна концентрация в кръвта, тъй като не поставя под съмнение годността на пробите, неманипулирането им или пък лицето, от което те са взети. Аналогична е позицията на настоящия съдебен състав и по отношение на релевираното нарушение на чл.25 от Наредбата. От представения пред въззивния съд Протокол за приемане/предаване на биологични проби за химико-токсикологичен анализ в ХТЛ при ВМА-София от 19.02.2024 г. са видни някои от изискуемите съгласно цитираната разпоредба данни, като дата на получаване на пробите, три имена и ЕГН на изследваното лице, описание на пробите по брой и вид, забележки по опаковането им, номера на поставените стикери, съдържащи номера на талона за изследване, предаването им в хладилна чанта, изпращаща институция и други. От съставения Протокол с рег.№ И-2131/28.02.2024 г. на ХТЛ към ВМА-София за повторна съдебно- химическа експертиза могат да бъдат извлечени останалите данни, визирани в чл.25 от Наредбата, а именно дата на химическото лабораторно изследване, имената на специалиста, провел изследването, резултатите от него и методиката на провеждането му. Твърдението за неспазване на установеното в чл.16 от Наредбата изискване за дезинфекция на мястото на вземане на кръв с кислородна вода вместо със спирт също не намира доказателствена опора. Дори за дезинфекция да е бил използван разтвор на спирт, с оглед установеното количество алкохол в кръвта на Б., това не би дало отражение върху резултатите от изследваните проби, което да обоснове различен краен извод. Посочването на използвания дезинфектант не е и сред предвидените задължителни реквизити на уредения в чл.14, ал.2 протокол. Правилно и двете съдебни инстанции са приели отразените в него констатации, тъй като той е бил подписан както от медицинското лице, под чието ръководство е извършена манипулацията – д-р О., така и от осъдения Б. без възражения, а същите се потвърждават и от останалите доказателствени източници. Настоящата съдебна инстанция намира за произволно твърдението за липса на натриев флуорид в епруветките, в които е била взета кръвната проба, претендиращо за нарушение на чл.17 от Наредбата. Както бе споменато и по- горе, в констативно-съобразителната част на двете експертни заключения, вещите лица еднозначно са установили, че количеството взета кръв за изследване е съхранявана в два броя оригинални вакуумни епруветки. В предварителните данни към повторната експертиза е конкретизирано, че те са били затворени със сива капачка, което свидетелства за вземането на пробите по затворената система съгласно чл.17, ал.1 от Наредбата, във вакуумни епруветки, съдържащи натриев флуорид. В подкрепа на изложеното следва да бъде отбелязано, че по време на разпита й д-р М. изрично е изтъкнала, че преди да пристъпи към изследване на контролната проба, е проверила годността й и не е открила индикации за протичащи биохимични или микробиологични процеси, които евентуално биха повлияли на резултата от изследването й. Следователно, бактериалният растеж е бил инхибиран, а целостта и свойствата на кръвната проба са били запазени, което е достатъчно доказателство за съдържанието на посочения стабилизатор (натриев флуорид) в нея. От подробния анализ на събраните доказателства, вкл. и приетите заключения на двете съдебно-химически експертизи, при отсъствието на каквито и да е конкретни данни за осъществено нерегламентирано въздействие върху процесните проби следва, че оплакванията срещу изземването, съхранението и транспортирането на пробите в разрез с установените изисквания и правила, са неоснователни. В този контекст е нужно да се повтори, че посочените действия са били извършени съобразно подробно уредената в Наредба № 1/2017 г. процедура, от съответните компетентни длъжностни лица, натоварени със съответни функции, изпълнени от тях в унисон с нормативния порядък. Не се установява и нарушение на чл.22, ал.1 от Наредбата. Правилно въззивният съд е отразил, че в разглеждания случай допустимата разлика между стойностите на проведените три изследвания при изготвяне на повторната експертиза, е не както се твърди в искането – 0.10, а до 10 процента, тъй като резултатите от него са над 1 на хиляда. Видно от представените хроматограми, стойностите на проведените три изследвания са съответно 2.20984, 2.22190 и 2.19725, при което заключението на д-р Б.М. за концентрация на алкохол в кръвта на Б. Б. – 2.21 на хиляда се явява напълно обосновано. Разликата между крайните резултати от двете експертизи (1, 95 на хиляда и 2, 21 на хиляда), възлизаща на 13, 3 процента, също е в рамките на допустимата съгласно чл.27, ал.4 от Наредбата – до 20 процента. Настоящият състав на апелативния съд се солидаризира изцяло с виждането, застъпено от Върховния касационен съд в Решение № 376/27.11.2013 г. по к.н.д. № 1373/2013 т. на ВКС, II н.о. и Решение № 55/13.04.2021 г. по к.н.д. № 981/2020 г., III н.о., в които нееднократно е изтъквано, че нарушаването на процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (преди Наредба № 30/2001 г.) няма абсолютен характер и не води еднозначно до отпадане на съставомерността на деянието, респективно до отпадане на наказателната отговорност за него. Деянието може да бъде прието за несъставомерно по чл.343б, ал.1 или ал.2 НК само ако нарушението на процедурата е с такъв характер, че да доведе до невъзможност категорично да се установи, че при управлението на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на водача е превишила определените в закона стойности. Несъмнено, изискванията на цитирания нормативен акт следва да бъдат спазвани стриктно, но не всяко отклонение от тях води задължително до недействителност на установената алкохолна концентрация, а следва да бъде преценено конкретно, критично и внимателно с оглед естеството му и отражението му върху съществените въпроси, касаещи наказателното производство, а именно самото медицинско изследване, годността на пробите, вероятността за манипулирането им или лицето, от което те са иззети. При това положение, претенцията на защитата, че надлежният ред за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача, бил нарушен, категорично се отхвърля. Заявено е в искането, че първоинстанционният съд, като не е поканил подсъдимия да даде обяснения преди приключване на съдебното следствие, е допуснал съществено процесуално нарушение. Следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – като гласно доказателствено средство, но и като средство за защита и в този смисъл отказът на привлеченото към отговорност лице да изложи своята версия пред съда не може да се третира в негов ущърб, а предоставянето на това право от компетентния орган, както на досъдебна фаза, така и при разглеждането на делото пред съда гарантира неговото право на защита. Реално РС-Дупница не е допуснал никакво нарушение свързано с осигуряването на правото на Б. Б. да даде обяснения, а твърденията на защитата за обратното и то представени в светлината на съществен процесуален порок, не отговарят на обективната ситуация и са чисто обструктивни. Първоинстанционният съд е изпълнил ангажимента си да започне съдебното следствие с разпит на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл.277 от НПК, като е поканил дееца да даде обяснения. Тогава Б. се е възползвал от правото си да откаже да го стори. От там насетне искателят, комуто правата в наказателния процес са били надлежно разяснени, е можел да даде обяснения, в който момент пожелае до приключване на проведеното съдебно следствие, като дали да упражни това си право е зависело от собственото му усмотрение, но за съда не е съществувало задължение, след като веднъж го е подканил, да го подканя отново и отново. На етапа на съдебните прения пред районния съд, Б. е разполагал и с опцията по чл.294, ал.1 от НПК да иска извършване на нови съдебни следствени действия, в това число и да даде обяснения, ако действително е имал подобно намерение, но вместо това той единствено е заявил, че поддържа казаното от защитника си. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 23.01.2025 г., въззивната съдебна инстанция на свой ред също е предоставила възможност на осъдения да даде обяснения по случая преди да приключи въззивното съдебно следствие, но Б. пак е отказал. Разбирането на въззивния съдебен състав, че първата инстанция е допуснала нарушение (санирано във въззивното производство), като не предоставила нова възможност на лицето да даде обяснения, е пресилено. По никакъв начин не личи коментираното право на Б. да е било ограничено от районния съд, който, както вече се подчерта, е реализирал коректно правосъдните си функции. Следователно, по отношение предоставената възможност на осъдения да упражни ефективно правата си, съдилищата са процедирали процесуално безукорно и възраженията за противното няма как да се възприемат, особено в хипотеза, като сегашната, при която упражняването на даденото право е било подчинено на практика изцяло на личното желание на искателя и на активността му в процеса. Вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивния съд, за изграждането на възприетите от тях правнорелевантни факти относно управлението на МПС от Б. Б. на инкриминираната дата и място с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 1, 95 на хиляда, установено по надлежния ред, след осъждане за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е правилно формирано. Предходното осъждане от 2016 г. е установено с приложените по делото справки за съдимост (в които справки впрочем, фигурира и друго още по-ранно осъждане за престъпления по транспорта – формирано от приложение на чл.25 вр. с чл.23 от НК, за което няма данни да е настъпила реабилитация към инкриминираната дата). Алкохолната концентрация от 1, 95 на хиляда не е гранична с изискуемата съгласно ал.2 на чл.343б от НК (0, 5 на хиляда). Констатираното отклонение от чл.13 и чл.25 от посочената наредба по никакъв начин не е дало отражение на съществените за реализиране на наказателната отговорност въпроси, а именно извършено ли е деянието, виновно ли е осъществено то, както и кой е авторът му. Ето защо, възраженията на защитата за наличие на съществени процесуални нарушения, се третират за неоснователни. Правните изводи на съдилищата по същество за осъществен от Б. състав на престъпление по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК са законосъобразни. Основното оплакване в искането - за нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, произтичащо от осъждане за несъставомерно деяние, поради отсъствие на съставомерен признак от обективна страна на деянието – алкохолната концентрация да е била разкрита по надлежния ред, разписан в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, в сила от 29.09.2017 г., с твърдения за погазване на съдържащите се в нея норми, е получило споделим коментар в мотивите на присъдата и решението. Не се оспорва субективната страна на деянието, която правилно е била изведена от двете инстанции. В този смисъл, апелативният съд не възприема възраженията в искането за несъставомерност. В искането е отправено и оплакване по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедлИ.ст на наложеното наказание, без конкретни доводи в негова подкрепа. Настоящият съд намира, че наложените наказания при условията на чл.54 от НК от една година лишаване от свобода, глоба в размер на петстотин лева и една година лишаване на виновния от право да управлява МПС, са определени в рамките на предвидените в закона граници, но същите не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца. Правилно въззивният съд е намерил, че липсват сериозни смекчаващи отговорността обстоятелства и е отчел, като отегчаващи, високата концентрация на алкохол в кръвта – 1, 95 на хиляда (надвишаваща значително съставомерната), нарушенията по ЗДвП и осъждането, неотразяващо се на правната квалификация, но поради неподаването на съответен протест е процедирал адекватно – да не увеличава наказанията. Доказаното по делото управление на МПС в нетрезво състояние в населено място, по време на събор, предполагащ струпване на множество хора и повишаващ вероятността от настъпване на пътно-транспортно произшествие, са фактори, които не следва да бъдат омаловажавани, тъй като разкриват престъпна упоритост и грубо незачитане на правовия ред, поради което по-голяма снизходителност към престъпната проява не би следвало да се проявява. Мотивиран от изложеното, САС намира, че искането за възобновяване, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав