Решение № 2989 от 14.4.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 6523/2015 г.

Предявени са искове от В. Б. ••• “ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 90 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/; 1 607 лева /обезщетение за имуществени вреди, следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на законна лихва върху първата сума, считано от 28.09.13г. За същите суми са заявени и евентуални искове по чл. 288 от КЗ против Г. Ф.. Съображенията на страните са изложени по делото. Представените по делото доказателства удостоверяват, че: На 28.09.13г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически увреждания /травми/ на ищеца. Произшествието е причинено от И. С.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквентна, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на И. С./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал. В тази връзка конкретно: Събраните по делото доказателства /в това число основно – констатациите на приетата техническа експертиза, като такива изводи са направени и в рамките на процесното наказателно производство/ сочат, че: инцидента е настъпил в момент, когато пострадалият е бутал мотопеда си по платното за движение. Посочената експертиза установява, че в този случай – инцидентът е бил предотвратим за водача С. /и при движение с допустимата за пътния участък скорост и при движение с недопустима скорост/. С оглед това /предвид тази констатация на вещото лице/ в случая следва да се приеме, че вината на делинквента е удостоверена надлежно по делото /от друга страна - липсват конкретни доказателства, които да опровергаят презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, което е в тежест на ответниците/. Към датата на ПТП-е – И. С. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при първия /главния/ ответник. Възражението на застрахователя по чл. 260 от КЗ във връзка с чл. 202 от КЗ е неоснователно: Действително – приетата по делото счетоводна експертиза установява, че по процесната застрахователна полица /визирана в справката на Г.Ф./ е била платена само първата вноска по договора /т.е. – застраховката е породила действие в момента на сключването й/. По делото обаче не е представена самата застрахователна полица /което е в тежест на застрахователя/, поради което – в случая не може да се прецени дали в полза на дружеството /съобразно конкретните клаузи от застрахователния договор, полица/ е възникнало правото по чл. 260 от КЗ във връзка с чл. 202 от КЗ /съответно – дали това право е било упражнено по реда, визиран в посочените законови текстове и по уговорения в полицата, договора начин/. В случай, че процесната полица бе представена по делото /като приетата по делото счетоводна експертиза установява, че такава е налична при застрахователя/ - след конкретна проверка на съдържанието й, евентуално биха могли да бъдат направени изводи, различни от горните. Липсата на полицата по делото обаче е пречка това да бъде сторено. Освен това – в случая липсват доказателства застрахованият да е бил уведомяван в хипотезата на чл. 202 от КЗ. Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсеното обезщетение за неимуществени вреди спрямо застрахователя. Главният иск е основателен частично – до размера на сумата 50 000 лева: Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи – когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която удостоверява конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на описаните от вещото лице травми като: вид, естество и перспектива на развитие и възстановяване/. Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /експертиза/. Председателят на състава съобразява и обстоятелството /което също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента пострадалият е преживял и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на ищеца и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последния /движението на ищеца в момента на инцидента – бутане на мотопед на пътното платно и преди всичко рязката маневра по препречване на пътя на водача на МПС-во непосредствено преди момента на сблъсъка – така, както е описано от приетата по делото експертиза - може да се окачестви като съществено допринасящо за настъпване на процесния вредоносен резултат/. Основателен е и акцесорният иск: На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за периода след 28.09.13г. /датата на произшествието/ доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Искат за имуществени вреди е основателен изцяло: Тази претенция е удостоверена по размер с представените по делото писмени доказателства /които председателят на състава съобразява във връзка с констатациите на медицинската експертиза/. Отделно от това – този конкретно иск не се оспорва директно /пряко/ по основание и размер от ответниците. Възражението на процесуалния представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК спрямо застрахователя е основателно. С оглед това – процесният адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до размера на минимума по Наредба № 1 в съответствие /съразмерно/ на отхвърлената част от иска. С оглед изхода на спора по главните искове – съдът не разглежда евентуалните искове срещу Г.Ф.. Съдът,