Решение № 17 от 8.7.2025 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 36/2024 г.

Производството е с правно основание чл. 694, ал. 1, т.1 от Търговския закон /ТЗ/. Образувано по искова молба на К. •ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК •, със седалище гр.•, обл. •срещу Е.Ф. АД, ЕИК •, със седалище гр. •, подадена по пощата на 28.11.2024г. по реда на чл. чл. 694, ал. 1 от Търговския закон/ ТЗ/, с която са предявени като главни искове за установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност вземания на ответника в размер на 208 641.01 лева законна лихва и в размер на 15 572.60 лева съдебни разноски, както и евентуален иск за установяване, че вземането за законна лихва е необезпечено. Исковата молба е подадена в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ/ при обявено в Търговския регистър /ТР/ по партидата на ищеца на 14.11.2024г. определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, с което подаденото от длъжника Кардинал 07 ЕООД /н/ възражение срещу приетите от синдика вземания за законна лихва и разноски са оставени без уважение. С исковата молба и допълнителната такава, чрез пълномощник адвокат М. С., ищецът твърди, че с постановеното на 14.11.2024г. определение по реда на чл. 692. ал. 4 ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението му срещу обявения на 08.10.2024г. в Търговския регистър Списък № 3 на допълнително приети вземания по чл.688. ал.3 ТЗ относно предявеното на 05.06.2024г. от кредитора „ Е.Ф." АД вземане за законна лихва в общ размер на 208 641.01 лв., както и вземане в размер на 15 572.60 лв. за разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 482/2018г. на РС - Бяла Слатина, като е уважил възражението на ответника относно поредността на удовлетворяване на вземането за законна лихва върху главница по договор за заем № 016-СФ-002/26.02.2016г., включено в списъка с поредност по чл. 722. ал.1, т.1 ТЗ. Поддържа, че тези две вземани неправилно са приети в одобрения от съда списък поради следните причини: Вземането за законна лихва от 208 641.01 лева представлява такава върху главница от 161 200 евро с левова равностойност 315 279.80 лв. по Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016-СФ-002/26.02.2016г. за периода от 18.04.2018г. до 04.06.2024г. /вкл./, като е формирано от сумата 84 694.43 лв. законна лихва за периода от 18.04.2018г. /датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№ 482/2018г. на РС - Бяла Слатина до 09.12.2020г. /датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/, както и от сумата 123 946.58 лв. законна лихва за периода от 10.12.2020г. /датата следваща датата на откриване на производството по несъстоятелност/ до 04.06.2024г. /датата на подаване на молбата по чл.688. ал.3ТЗ/. Твърди се, че сумата от 84 694.43 лв. представлява законна лихва, начислена върху главницата по договора за заем за период, предхождащ датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Това вземане не е предявено в сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ, поради което и съгласно чл. 688, ал.1, изр.2 ТЗ възможността за предявяването му е преклудирана и същото не подлежи на събиране в производството по несъстоятелност. Твърди се, че останалата част от приетия размер на законна лихва, а именно сумата 123 946.58 лв. за периода след датата на решението за откриване производството по несъстоятелност до 04.06.2024г. била предявена повторно от кредитора с молбата от 05.06.2024г., тъй като с молбата си от 07.01.2021г. този кредитор е предявил вземането си за законна лихва върху главницата по договора за заем и това вземане било прието в производството с определение на съда по несъстоятелността от 09.07.2021г.. Твърди се, че след предявен от длъжника иск по чл.694, ал.1, т.2 ТЗ, е постановено окончателно решение № 50157/25.01.2023г. по т.д.№ 474/2021г. на ВКС, II т.о., с което се признава за установено по предявените от Е.Ф. АД против К. •ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК, че К. •ЕООД/н/ дължи при условията на солидарна отговорност с втория ответник по исковете - К.•ЕООД следните суми: 161 200 евро, представляваща главница по договор № 16-СФ- 002 от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, ведно със законна лихва от 18.04.2018 г.; възнаградителна лихва в размер на 40 165.59 евро за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г. и 38 644.89 евро - неустойка за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г. “. Законната лихва като законова последица при забава в плащането на главницата е дължима заедно с нея до окончателното й заплащане, не представлява обособено вземане с определен размер и период на начисляване и същата е дължима като включена в първия одобрен списък, което обезсмисля включването й във втория списък. С повторното й включване в списък № 3 се твърди, че се дава необосновано предимство на ответника като кредитор чрез увеличаване размера на приетите му вземания с едно и също прието вземане. Относно приетото вземане в размер на 15 572.60 лева - разноски по ч.гр.д.№ 482/2018г. на РС - Бяла Слатина, се твърди, че срокът за неговото предявяване е изтекъл като възникнало преди решението за откриване на производството по несъстоятелност и непредявено в сроковете по чл.685, ал.1 или чл.688, ал. 1 ТЗ. Позовава се на решение от 10.10.2019г. по т.д. № 1343/2018г. на СГС, според което сумата от 15 572.60 лв. представлява разноски по ч.гр.д. № 482/2018г. на РС Бяла Слатина. Със същото решение е прието за установено, че съществува вземане на кредитора за тези разноски, но същите са били направени преди откриване на производството по несъстоятелност, а не след него. Установяването, че това вземане съществува след откриване на производството по несъстоятелност, не го превръща във вземане, което е възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Относно поредността на удовлетворяване вземането за законна лихва по чл. 722. ат. 1. т. 1 от ТЗ се твърди, че между страните е налице съдебен спор по гр.д. № 13244/2019г. по описа на СРС с предмет законосъобразността на заличаването на учредената като обезпечение по договора за заем ипотека, по което не е налице влязло в сила решение. Предвид този спор включването на това вземане с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е необосновано и незаконосъобразно. С допълнителната искова молба, подадена след отговора на ответника, ищецът изрично заявява, че не оспорва съществуването на вземанията за законна лихва и разноски, установено с влязло в сила решение, но поддържа незаконосъобразното им включване в списъка по изложените в исковата молба съображения. Заявен е от ищеца петитум съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните по делото и всички останали кредитори в производството по несъстоятелност, че включеното от съда по несъстоятелността с Определение № 163/14.11.2024г. по т.д. № 98/2021 г. по описа на ОС - Монтана в Списък № 3 на приети от синдика вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ вземане на Е. Ф.“ АД за законна лихва в общ размер на 208 641.01 лв. с поредност по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, както и вземане в размер на 15 572.60 лв. за разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 482/2018г. на РС - Бяла Слатина не съществуват, евентуално, че приетото вземане за законна лихва е необезпечено. Ответникът, чрез пълномощник адвокат Е. М. с отговорите на исковата молба и допълнителната такава оспорва предявените искове. Поддържа, че исковете с предмет установяване несъществуване на вземанията за законна лихва и съдебни разноски са недопустими за разглеждане, предвид наличието на влязло в сила на 25.01.2023г. решение между страните по т.д.№ 1343/2018г. по описа на СГС, поради което спорът относно съществуването на тези вземания не може да бъде пререшаван и на основание чл. 691 от ТЗ тези вземания не могат да бъдат оспорвани. Производството по това дело е приключило с участие на синдика на „К. •“ ЕООД /н/, конституиран като страна в производство по т.д. № 474/ 2021 г. на ВКС с Определение № 60238 от 14.12.2021 г.. Иска се прекратяване на производството в тази част и присъждане разноски на ответника. Евентуално поддържа неоснователност на исковете с доводи, че в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, на 07.01.2021г., е предявил вземането за законна лихва, наред с вземанията за главница, договорна лихва и неустойка с основание сключения между страните договор за заем, но с определението на съда от 2021г. за одобряване първия списък вземането за законна лихва не е включено, поради това, че синдикът не се е произнесъл по него с обявените в ТР списъци на приети и неприети вземания. След влизане в сила решението по установителните искове ответникът като кредитор е поискал включване в списъка на приети вземания вземането за законна лихва върху главницата за периода до решението по откриване производството по несъстоятелност, по което не е било налице произнасяне, като е предявил и вземането си за законна лихва за периода след решението до подаване на молбата. С определението на съда от 14.11.2024г. пропускът на синдика да се произнесе по предявеното в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ вземане за законна лихва е отстранен, което е видно и от мотивите на съдебния акт. По отношение евентуалния иск с предмет признаване за установено, че вземането за законна лихва е необезпечено се поддържа от ответника, че като акцесорно това вземане се счита за обезпечено при наличие на обезпечение на главния дълг по договора за заем обезпечен с ипотека. Между страните е налице висящ спор по гр.дело № 13244/2019г. на СРС с предмет законосъобразността на вписаното на 25.09.2017г. заличаване на ипотека, по което е постановено на 27.02.2023г. решение, с което е установена недопустимостта на вписаното заличаване на ипотека, а искът е обезпечен с наложена възбрана върху имота. По жалба на „К. •“ ЕООД /н/ срещу решението е образувано в. гр. д. № 6739/ 2024 г. на СГС, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2025 г.. Твърди се, че решението по делото с предмет законосъобразността на заличаване вписването на ипотеката е от значение за разрешаване спора за обезпечеността на вземането за законна лихва, поради което и се искане спиране на настоящето производство по заявения в евентуалност иск до приключване производството по гр.дело № 13244/2019г. по описа на РС София с влязъл в сила съдебен акт. Синдикът на К. •ЕООД /н/ В. Б. при надлежно връчени преписи от книжата по делото, не е изразил становище. С определение № 71/14.05.2025г. съдът е приел делото за разглеждане в закрито заседание по реда на чл. 376 ГПК, срещу което възражения от страните не са подадени. Представени са писмени защити в определения от съда срок за това. С писмените бележки от 17.06.2025г. ищецът чрез пълномощник адвокат М. С. поддържа исковете, така както са предявени. Претендира разноски. Ответното дружество с писмената си защита от 12.06.2025г. чрез пълномощник адвокат Е. М. поддържа съображения си за неоснователност на предявените искове, включително и доводите си за недопустимост на отрицателните установителни искове, предвид заявеното от ищеца искане за защита, а именно установяване, че вземанията за законна лихва и разноски не съществуват. По допустимостта на главните искове съдът се е произнесъл с определението по чл. 374 ГПК. Следва да се отбележи, че петитумът на исковата молба е формулиран по текста на разпоредбата на чл. 694, ал.1, т.1 ТЗ, според който длъжникът може да предяви иск за несъществуване на прието в производството по несъстоятелност вземане, но фактическите обстоятелства, които са поддържани с исковата молба и допълнителната такава като основание на предявените отрицателни установителни искове свързват твърдението за несъществуване на приетите вземания за законна лихва и разноски с пропускане предвидения в ТЗ срок за предявяването им, като единствения възможен път за защита на длъжника в тази хипотеза е чрез установителния иск с правно основание чл. 694, ал.1, т.1 ТЗ. Процесуалните предпоставки за допустимост на такъв иск е наличие на прието в производството по несъстоятелност вземане, подадено от длъжника възражение и оставяне на възражението без уважение с определението по чл. 692 ТЗ, които са установени по делото, а исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ при обявено в Търговския регистър /ТР/ по партидата на ищеца на 14.11.2024г. определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, с което подаденото от длъжника К. •ЕООД /н/ възражение срещу приетите от синдика вземания за законна лихва и разноски са оставени без уважение. Несъмнено съдебната практика приема такъв иск за допустим, като предмет на същия не е изобщо несъществуване на вземане, а на такова, прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност като универсално принудително изпълнение. В случай, че вземането не е предявено в преклузивните срокове за това по ТЗ, то съгласно чл. 739, ал.1 ТЗ се счита за погасено, съответно несъществуващо. Поддържаните фактически обстоятелства от ищеца и заявеното искане за защита формират предмета на спора и обуславят допустимост на заявените отрицателни установителни искове. Доказателствата по делото са писмени, включително обявените по партидата на ищеца в ТР обстоятелства във връзка с производството по несъстоятелност с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, за което страните са уведомени с доклада по делото. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното: Безспорно е установено по делото, че ищецът К. •ЕООД е в производство по несъстоятелност по търг.дело несъстоятелност № 98/2021г. по описа на Окръжен съд Монтана. Производството е открито с Решение № 260033 от 09.12.2020г. по дело № 84/2020г. по описа на Окръжен съд – Враца, предвид седалището на длъжника в района на този съд като с решението е обявена неплатежоспособността на длъжника с начална дата 31.12.2018г., открито е производство по несъстоятелност със съответните последици. Решението е вписано в ТР по партидата на длъжника на 10.12.2020г.. Поради отвод на съдиите от състава на Окръжен съд Враца, делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд Монтана, където е образувано под № 98/2021г.. За постоянен синдик е назначен В. Б.. С решение № 6/05.04.2024г. по т.д.н. № 98/2021г. съдът е обявил длъжника в несъстоятелност със съответните последици от това. На 08.02.2021г. е обявен в ТР съставен от синдика списък на приети и неприети вземания, според който вземането на кредитора Е.Ф. АД в размер на 469 419.70 лева с основание договор за паричен заем № 016-СФ-002/26.02.2016г., предявено на 07.01.2021г., е включено в списъка на неприети вземания. С определение от 09.07.2021г. по т.д.н. № 84/2020г. на ОС Враца, постановено по реда на чл. 692 ТЗ вземането на ответника предявено с вх. № 260131/07.01.2021г. за сумата 469419.70 лева е включено в списъка с приети вземания. На 08.10.2024г. е обявен от синдика списък № 3 на допълнително приети вземания, в който са включени с поредност на удовлетворяване по т.8 на чл. 722 ТЗ вземания на ответника в размер на 63252.17 лева разноски и 208641.01 лева законна лихва с посочено основание договора за заем от 2016г. и дата на предявяване 05.06.2024г. според обявения списък. С определение № 163/14.11.2024г. на съда по несъстоятелността възраженията на длъжника срещу включване на вземанията на ответника в съставения от синдика списък са оставени без уважение като неоснователни и списъкът е одобрен с изменение относно поредността на удовлетворяване –чл. 722, т.1 ТЗ предвид възражение на кредитора. Безспорно е установено по делото, че вземането за законна лихва в размер на 208641.01 лева представлява такава върху главница от 161 200 евро с левова равностойност 315 279.80 лв. по Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016-СФ- 002/26.02.2016г. за периода от 18.04.2018г. до 04.06.2024г. /вкл./, като е формирано от сумата 84 694.43 лв. законна лихва за периода от 18.04.2018г. /датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№ 482/2018г. на РС - Бяла Слатина до 09.12.2020г. /датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/, както и от сумата 123 946.58 лв. законна лихва за периода от 10.12.2020г. /датата следваща датата на откриване на производството по несъстоятелност/ до 04.06.2024г. /датата на подаване на молбата по чл.688, ал.3ТЗ/. От приложената от ответника молба с вх. № 260131/07.01.2021г. по т.д.н. № 84/2020г. на ОС Враца се установява, че ответникът като кредитор на ищеца е предявил в производството по несъстоятелност следните вземания: 161 200 евро непогасена главница по договор за заем от 26.02.2016г., ведно със законна лихва върху просрочената главница, считано от 18.04.2018г. до окончателното изплащане; 40 165.59 евро договорна лихва за периода 20.04. 2016 г. – 20.02.2018 г.; 38 644.89 евро обща сума на дължимите наказателни/ обезщетителни/ лихви за просрочие /забава/-неустойка по чл. 13 от договора за периода 20.04.2016 – 20.03.2018 г. и 31 095 лв. съдебни разноски или общо 240010.48 евро, ведно със законна лихва от 18.04.2018г. върху просрочената главница и 31 095 лева с основание договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016-СФ-002 от 26.02.2016г.. С определението от 09.07.2021г. като прието вземане е включена сумата 469 419, 70 лв. с основание договора за заем, представляваща левовата равностойност на сумата 240010.48 евро –главница, договорна лихва и наказателна лихва/неустойка/ по молбата за предявяване вземания. По отношение заявената законна лихва върху просрочената главница и съдебни разноски липсва произнасяне на синдика, съответно тези вземания не са били предмет на определението по чл. 692 ТЗ от 09.07.2021г.. С молбата от 05.06.2024г. ответникът като кредитор е предявил вземане в размер на 63 252.17 лева – съдебно- деловодни разноски по т.д. № 1343/2018г. по описа на СГС, както и сумата 208 641.01 лева законна лихва върху дължимата главницата по договора за заем за периода 18.04.2018г.- 04.06.2024г., включваща 84 694.43 лева законна лихва от 18.04.2018г. до 09.12.2020г. и 123 946.58 лева такава от 10.12.2020г. до датата на молбата. Изрично в молбата е посочено, че вземанията за разноски по заповедното производство и първоинстанционното по т.д. № 1343/2018г. на СГС в размер на 31 095 лева, както и вземането за законна лихва върху главницата по договора за заем са предявени с молбата му от 07.01.2021г., но по тях няма произнасяне от синдика, като така заявените за приемане вземания са обезпечени с ипотека предвид обезпечеността на вземанията по договора за заем. Безспорно е също така, че по искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК по търг.дело № 1343/2018г. по описа на СГС е налице влязло в сила на 25.01.2023г. решение, с което между страните е признато за установено, че ищецът дължи на ответника следните суми: 161 200 евро, представляваща главница по договор № 16-СФ-002 от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, ведно със законната лихва от 18.04.2018 г.; възнаградителна лихва в размер на 40 165.59 евро за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г. и 38 644.89 евро – неустойка за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г., като „К. •“ ЕООД /н/ да заплати на „Е. Ф.“ АД сумата от 32 156.84 лева – общ размер на разноските за въззивното и касационното производство. При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Съгласно чл. 685, ал.1 ТЗ кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок от един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване производството по несъстоятелност. Решението, с което е открито производството по несъстоятелност по отношение ищеца е вписано в ТР на 10.12.2020г.. Ответникът е предявил писмено пред съда по несъстоятелността вземанията си с основание сключения между страните договор за заем от 26.02.2016г. на 07.01.2021г., като видно от молбата му вземането за главницата по договора за заем е предявено, ведно със законна лихва от 18.04.2018г.. Със същата молба е предявено и вземане за съдебни разноски в размер на 31 095 лева. Със съставените от синдика списъци на приети и неприети вземания по реда на чл. 686 ТЗ, обявени в ТР на 08.02.2021г. липсва произнасяне по предявените вземания за законна лихва върху главницата от 161 200 евро и съдебни разноски, поради което и съдът по несъстоятелността с постановеното на 09.07.2021г. определение по чл. 692 ТЗ е включил в списъка на приетите вземания вземанията на ответника за главница, договорна лихва и неустойка с основание договора за заем. С молбата си от 05.06.2024г. ответникът като кредитор отново е предявил вземането си за законна лихва и за съдебни разноски от 31 095 лева, като изрично е посочил в същата, че тези вземания за предявени с молбата му от 07.01.2021г. и по тях няма произнасяне от синдика. Предвид изминалия период от време и наличието на влязло в сила към този момент между страните решение по т.д. № 1343/2018г. по описа на СГС, с което са установени вземанията му по договора за заем срещу длъжника, включително и за законна лихва върху главницата, е посочен и конкретен размер на законната лихва за периода от 18.04.2018г. до 04.06.2024г. в размер на 208 641.01 лева. Предвид гореизложеното безспорно е установено по делото, че вземанията, предмет на предявените отрицателни установителни искове са предявени от Е. Ф. АД в едномесечния преклузивен срок по чл. 685, ал.1 ТЗ, считано от вписване в ТР по партидата на К. •ЕООД решението за откриване производство по несъстоятелност, поради което и при включването им в одобрения от съда по несъстоятелността допълнителен списък на приети вземания не са допуснати нарушения на изискванията на ТЗ за предявяване и приемане на вземания. При предявени в преклузивния срок по чл. 685, ал.1 ТЗ вземания на ответника като кредитор на длъжника за законна лихва върху главницата по договора за заем и за разноски в общ размер 31095 лева, включващи сумата 15 572.60 лева разноски по заповедното производство по ч.гр.дело № 482/2018г. на РС Бяла Слатина и сумата 15 572.60 лева разноски за първоинстанционното производство по т.д. № 1343/2018г. на СГС, то тези вземания не са погасени съгласно чл. 739, ал.1 ТЗ, съответно съществуват, поради което и исковете за установяване несъществуването им са неоснователни. Други доводи за недължимост на процесните вземания извън твърденията за пропуснат срок за предявяване в производството по несъстоятелност не са наведени от ищеца. Сам ищецът в исковата молба излага противоречиви твърдения относно срока за предявяване на вземането за законна лихва. Твърди, че вземането за законна лихва за периода до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не е предявено в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, но за да обоснове незаконосъобразно включване на вземането за законна лихва за периода след решението твърди, че това вземане вече било предявено с молбата на кредитора от 07.01.2021г. и прието за събиране в производството по несъстоятелност. Поради неоснователност на предявените главни искове, предмет на разглеждане е заявеният в условията на евентуалност иск за установяване, че вземането за законна лихва в размер на 208 641.01 лева прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност с поредност по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ е необезпечено и следва да се включи в реда по чл. 722, ал..1, т.8 ТЗ, т.е за несъществуване на привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 на приетото вземане за законна лихва върху главницата по договора за заем. Вземането за законна лихва върху главницата по договора за заем е акцесорно вземане и представлява обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Безспорно е, че вземането за главницата по договора за заем е прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелността като обезпечено с ипотека с поредност по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ. С разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ законодателят е предвидил право на предпочтително удовлетворение за вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Такива кредитори се удовлетворяват от получената сума при реализацията на обезпечението. Съгласно чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Освен това ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението. Вземането за законна лихва върху главницата по договора за заем като акцесорно вземане следва поредността на удовлетворяване на главното вземане, като в случая вземането за главница е прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност като обезпечено с ипотека с поредност по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, от което следва същата поредност на удовлетворяване и на акцесорното вземане за законна лихва. В тази насока е разпоредбата на чл. 724, ал.1 ТЗ, според която когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Аргумент за това разбиране е и разпоредбата на чл. 616, ал.2, т.1 ТЗ, предвиждаща, че вземанията за договорна или законна лихва върху необезпечени вземания, възникнали след датата на решението за откриване производството се удовлетворяват след пълно удовлетворяване на останалите кредитори. Обстоятелството, че е налице висящо съдебно производство по чл. 694, ал.1 ТЗ с предмет установяване съществува ли привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ относно приетото вземане за главница по договора за заем /т.д. № 95 от 20221г. на ОС Враца/, както и такова относно действителността на извършено заличаване на вписаната ипотека / гр.д. № 13244 от 2019г. на РС София/ не налага спиране на настоящето производство. С влизане в сила съдебните актове по горепосочените дела ще е налице настъпил в хода на универсалното принудително изпълнение нов факт относно обезпечеността на вземането по договора за заем, който ще се съобрази при разпределяне на сумите, получени при осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Доколкото вземането за законна лихва е акцесорно спрямо вземането за главницата, то и поредността на удовлетворяването му ще следва установената такава за главното вземане. Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания по чл. 229, ал.1 ГПК за спиране на производството по евентуалния установителен иск, съответно същият с предмет установяване липса на привилегия по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ относно приетото вземане за законна лихва върху главницата по договора за заем е неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да за плати на ответника направените в производството разноски, изрично поискани с представяне по реда на чл. 80 от ГПК списък за разноските. По делото са установени разноски на ответника в размер на 10900 лева платено в брой адвокатско възнаграждение, видно от приложения на л. 37 от делото договор за правна помощ от 27.01.2025г.. При този изход на спора и на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 2242.14 лева, определена в размер на 4% върху една четвърт от вземанията по главните искове / 224213.61 лева/ или върху сумата 56053.40 лева. Водим от гореизложените мотиви, съдът