Решение № 1680 от 4.3.2015 г. на Софийски градски съд по дело № 1980/2015 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал.1 от ГПК. Образувано е по жалба от 04.03.2014 г. на М.А.Х., ЕГН •••••••••• – присъединен взискател по изп. дело № 20128500401387 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу Сметка за разпределение на суми от публична продан на делбен недвижим имот – първи етаж на магазин в сградата, находяща се в гр. •••••••••••••••••, със застроена площ от 86 кв.м. Иска се отмяна на разпределението като незаконосъобразно и извършване на ново такова. Доводите за незаконосъобразност в жалбата се свеждат до следното: не са спазени привилегиите на жалбоподателя. Иска се от общата постъпила сума от 81 640 лева, след приспадане на таксите на съдебния изпълнител, остатъкът да се предаде изцяло на жалбоподателя, който е ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека върху имота. Изтъква се, че правата, обезпечени с ипотеката, не са удовлетворени и съгласно чл.175, ал.1 от ЗЗД правата на съделителя са непротивопоставими на правата на ипотекарния кредитор, какъвто е настоящият жалбоподател, чието вземане не е удовлетворено. В представени мотиви съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, с който е изнесен на публична продан делбен недвижим имот между съделителите М.Г.Й. и С.В. С., с равни квоти по ½ идеална част. Излага съображения за недействителност спрямо М.Г.Й. на учредената ипотека в полза на М.А.Х. по отношение на ½ идеална част от имота, поради придобИ.ето на тази част на публична продан, проведена от ЧСИ В.И. по предходно изпълнително дело. Сочи, че М.А.Х. е могъл да претендира права за получени суми по отношение на тази идеална част тогава, а не по разглежданото изпълнително дело. Съделителят М.Г.Й. в писмено възражение оспорва жалбата. Посочва и прилага доказателства, че ½ идеална част от делбения недвижим имот е придобита от неговия праводател - И.А. на публична продан, извършена от ЧСИ В.И.. Имотът е бил възбранен по изпълнителното дело още на 07.06.2004 г., а учредената впоследствие ипотека в полза на М.А.Х. е могла да породи действие съгласно чл.452 и чл.453 от ГПК, респ. чл.346 и чл.347 от ГПК (отм.). С определение от 28.0 7.2014 г. на СГС, ТО, 6-8 състав, жалбата е оставена без разглеждане като просрочена и процесуално недопустима, а делото е прекратено. С определение от 12.01.2015 г. на САС, ГК, II състав, определението на СГС от 28.0 7.2014 г. е отменено и делото върнато на Софийски градски съд с указания да разгледа жалбата на М.А.Х. по същество. Указанията са задължителни за настоящия състав, предвид което съдът приема жалбата за допустима и следва да бъде разгледана от съда по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Изпълнително дело № 20128500401387 по описа на ЧСИ А.Б. е образувано по молба на М.Г.Й., въз основа на изпълнителен лист на СРС, 55 състав по гр.д. № 22377/2010 г., с който се изнася на публична продан на основание чл.348 от ГПК допуснатия до делба недвижим имот: първи етаж на магазин в сградата, находяща се в гр. •••••••••••••••••, със застроена площ от 86 кв.м., заедно с мазе с площ от 10 кв.м., заедно с 26, 03/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ VІІІ-19 в кв.212 по плана на бул. “ А. •• ” № 52, м. “ Център – Западно направление ”, гр. ••••, при съделители: М.Г.Й. с квота ½ идеална част и С.В. С. с квота от ½ идеална част. В случая по разглежданото изпълнително дело съдебният изпълнител извършва продажбата по правилата за изпълнение върху недвижими вещи в чл.483 и сл. от ГПК, но само като правно средство да се осребри общата вещ и получената сума да се разпредели между съделителите - М.Г.Й. и С.В. С.. Делбеният недвижим имот е продаден на публична продан, проведена от 04.10.2013 г. до 04.11.2013 г., за цената от 81 640 лева. Видно от приложените по изпълнителното дело документи, съделителят М.Г.Й. е придобил притежаваната от него ½ идеална част от делбения имот чрез дарение от И. И.А. и съпругата му А.М.Й., съгласно нотариален акт от 22.12.2008 г. И. И.А. е придобил тази ½ идеална част от имота с постановление за възлагане от 30.11.2007 г. на ЧСИ В.И. на публична продан по изпълнително дело срещу И.Д.С., проведена в периода от 08.02.2007 г. до 08.03.2007 г., като за целите на принудителното изпълнение върху имота на длъжника С. е била вписана възбрана от 07.06.2004 г. В хода на разглежданото изпълнително дело № 20128500401387 на ЧСИ А.Б. е конституиран като взискател М.А.Х. по отношение на съделителя С.В. С., като е представил удостоверение за образувано изпълнително дело № 20127850400080 при ЧСИ Л.М.. Кредиторът М.А.Х. представя нотариален акт от 13.09.2006 г. за учредяване на договорна ипотека, съгласно който за обезпечаване на предоставен от М.А.Х. на И.Д.С. заем по договор от 13.09.2006 г., И.Д.С. и съпругата му С.В. С. учредяват в полза на кредитора ипотека върху делбения недвижим имот. С оглед на учредената договорна ипотека претендира след приспадане на таксите на съдебния изпълнител, остатъкът от получената при публичната продан сума да му се предаде. Въззивното производство по действащия ГПК, включително и това по реда на чл.463 от ГПК, се развива при условията на ограничен въззив и съдът е ограничен в проверката си до рамките на търсената защита, определена с въззивната жалба. Подадена от М.А.Х. жалба се ограничава единствено до твърдение, че разпределението е извършено при нарушение на разпоредбата на чл.175, ал.1 от ЗЗД, тъй като правата на съделителя Й. били непротивопоставими на правата на ипотекарния кредитор, по което само доводи ще се произнесе настоящият състав. Съдът намира д оводите на жалбоподателя з а неоснователни. В случая видно от постановлението за възлагане на имота от от 30.11.2007 г. на ЧСИ В.И., публичната продан на идеалната част е проведена в периода от 08.02.2007 г. до 08.03.2007 г. С реализирането на проданта по това изпълнително дело, ипотеката върху ½ идеална част от делбения недвижим имот, притежавана към датата на учредяване на ипотеката от длъжника И. С., се е погасила, на основание чл.175, ал.1, изр. първо от ЗЗД. Правата на ипотекарния кредитор – М.А.Х., доколкото е имало такива, е следвало да бъдат претендирани в производството по това дело. В противен случай би се стигнало до абсурдно неколкократно последващо продаване на ипотекиран недвижим имот от различни съдебни изпълнители за удовлетворяването на един ипотекарен кредитор и необосновано претендиране на суми до пълното удовлетворяване на ипотекарния кредитор от купувачите, придобили имота на публична продан и от последващите приобретатели на имота, какъвто се явява съделителя т М. Й., което би довело до несигурност при придобИ.ето на недвижим имот на публична продан. За пълнота на изложението съдът намира, че следва да уточни съображенията за незачитане на претендираната от жалбоподателя привилегия спрямо съделителя М. Й., основана на вписаната на 13.09.2006 г. ипотека по отношение на имот, върху който е била вписана предхождаща възбрана. Съгласно чл.496, ал.2, изр. второ от ГПК, на купувача на публична продан не могат да бъдат противопоставени права, които трети лица са придобили върху имота, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателя. А съгласно чл. 453, т. 1 от ГПК – на взискателя не може да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Подобно е разрешението в чл.346, ал.2 от ГПК ( отм.), който закон е действал към момента на налагане на 07.06.2004 г. на възбраната по изпълнителното дело и учредяването на ипотеката на 13.09.2006 г. – извършените от длъжника разпореждания, каквото безспорно е обременяването на имота с ипотека, са недействителни спрямо взискателя. Предвид изложеното, на купувача на публична продан ( И. И.А.) и последващият собственик на имота (М. Й. ) не може да бъде противопоставена ипотеката в полза на М.А.Х., учредена след вписаната възбрана. Както е прието в Решение № 352/18.07.2012 г. по в.гр.д. № 767/2012 г. на Апелативен съд - Пловдив, което становище настоящият състав споделя, б ез съмнение ипотекарният кредитор разполага с привилегията, предвидена в чл. 136, т. 3 от ЗЗД, но извън хипотезата на цитирания чл. 453, т. 1 от ГПК - в противен случай се лишава от съдържание обезпечението, извършено чрез налагане на възбрана върху имота, доколкото за собственик - вероятен длъжник ще е налице възможността да обремени с договорна ипотека в полза на свързано лице имота с и и така да лиши активните кредитори от възможност за удовлетворяване. Недоказано остава твърдението на жалбоподателя, че има вписана възбрана в негова полза върху целия имот. Налице са доказателства за противното - по делото е налично искането за заличаване на възбраната по изпълнително дело № 20127850400080 на ЧСИ Л.М., вписано на 02.10.2013 г. в Службата по вписванията – ••••, от което е видно, че се заличава възбраната върху ½ идеална част от делбения имот, притежавана от М.Г.Й.. П о изложените съображения настоящ ият състав намира, че разпределението на получената от проданта сум а е извършено, като са отчетени обстоятелства относно правата на съделителя и тези на привилегировани я кредитор за съответната идеална част от имота, поради което жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното, СЪДЪТ