Решение № 2660 от 25.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 880/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №20161280 от 21.07.21 г. по гр.д. №5414/21 г., СРС, ГО, 48 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че С. К. Д., ЕГН ••••••••••, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ••••, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.10.2020 г. по ч.гр.д. № 45623/2020 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 166 лв. представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, абонатен № 295490, за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.09.2020 г. до погасяването; на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 24.49 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.09.2020 г. до погасяването; като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 166, 01 лв., иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 23, 24 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 17.09.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4, 7 лв.- мораторна лихва върху цената на предоставената услуга дялово разпределение за периода 01.10.2017 г.- 17.09.2020 г. ОСЪЖДА С. К. Д., ЕГН ••••••••••, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ••••, разноски в исковото производство в размер от 414, 22 лв. и разноски по ч.гр.д. № 45623/2020 г. на СРС, 48 състав в размер от 65, 4 лв. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като помагач на страната на ищеца. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, с която се твърди, че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Съдът неправилно приел, че между страните съществуват облигационни отношения, съдът не съобразил, че се начисляват суми над отопляемия обем на жилището със 44 куб.м; представеният документ „Молба до ДСК за учредяване на ипотека не доказвало вещното му право; сумите за дялово разпределение не са дължими, защото тази услуга се извършва за сметка на доставчика; неправилно е прието, че претенциите са доказани-документите изхождат от ищеца и не била доказана тяхната редовност; СТЕ е изготвена формално въз основа на документи на ищеца. Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да отхвърли исковете. По въззивната жалба е постъпил отговор, с който същата се оспорва. Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество. Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.155 ЗЕ. Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви: По делото не е имало спор, че ответникът е собственик на отопляемия обект.С въззивната жалба се твърди, че Молбата на ДСК за вписване на ипотека не удостоверява собственост.Видно от представената молба за вписване на законно ипотека върху процесния имот С. К. Д. е придобил собствеността му според Заповед ДИ -03-2367/07.12.90 г.на ОбНС“Връбница“. С въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът приел наличие на облигационно отношение между страните без да е налице сключен писмен договор между тях.Възражението е неоснователно.Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия за продажба на топлинна енергия (ОУ) са станали задължителни за ответника. Предлагат се от топлопреносното предприятие и се одобряват от ДКЕВР. Влизат в сила 30 дни след публикуването им в поне един централен и един местен всекидневник и без да е нужно одобрение от потребителя. Прилагат се и за заварени потребители. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът /въззивник/ не установи да е упражнил правото си да възрази срещу цитираните ОУ, предвид което може да се направи обоснован извод, че ги приема. Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на заключението на съдебно-техническата експертиза, се налага извод, че същите правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизата е била допусната в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответника е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане обема на ползваната ТЕ само за сградна инсталация, БГВ не е начислявана, топлата вода не се ползва. По делото са представени съобщения към издавани фактури. Правно обосновано СРС е кредитирал и заключението на приетата по делото техническа експертиза във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). Неоснователно е възражението, че се начислявали суми за отопляем обем с над 44 куб.м вповече.Отопляемият обем е 144 куб.м.В списък на апартаменти СЕС е посочен коригиран отопляем обем 144 куб.м и е положен подпис. Суми за дялово разпределение са дължими, тъй като същите са индивидуализирани, фирма за дялово разпределение е извършвала съответната дейност, съобразно чл.22 ал.2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение извършвана от избрания от тях търговец. По останалите възражения съдът препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК. Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, съдът