Решение № 114 от 15.5.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 97/2023 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал.5 ЗУТ. От „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], юриск. Г. Р., е постъпила жалба срещу Заповед № ДК-11-СМ-1/07.03.2023 г., издадена от Началник РДНСК-Смолян по реда на чл. 156, ал.5 ЗУТ, с която се отменя Разрешение за строеж № 06/13.02.2023 г., издадено от арх. М. Л. - гл. архитект на община Доспат. Разрешението за строеж касае „Реконструкция на въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от изход „Г.“ в кабелно съществуващ ЖР стълб № 11/51 до съществуващ стълб 11/57 в ПИ 23025.260.1, 23025.160.8, 23025.240.4, 23025.240.3 и 23025.240.406 [населено място], ведно с одобрени/съгласувани/ инвестиционни проекти на 13.02.2023 г. по части „Електрическа“, „Конструктивна“, „ПАБ“, „ПБЗ“ и „Геодезия-трасировъчен план и вертикална планировка", възложител-дружеството жалбоподател. За да отмени издаденото строително разрешение административният орган е приел, че лицето, вписано като възложител в разрешението за строеж не е приложил документ за собственост върху имота, не е представил учредено право на строеж със собственика на имота и не е доказано, че има право да строи в имота. Според издателя на заповедта, видно от приложеното Решение № 520 по Протокол № 43/29.07.2022 г. на ОбС-Доспат, с което се одобрява ПУП-ПП за трасе на електропровода, към него е приложена и графична част, от която и от въпросното решение не може да се направи извод за целта на въпросния ПУП-ПП, дали в полза на енергийното дружество се учредява сервитут, дали е свързан единствено с промяна на трасето на съществуваща кабелна линия. На второ място, административният орган е приел, че ПУП-ПП е одобрен само за част от предвиденото в разрешението за строеж трасе. За част от това трасе в нарушение на чл.12, ал.2 ЗУТ липсва изготвен и одобрен ПУП. Освен това, на трето място, не били учредени права на прокарване по чл. 193, ал.4 за имоти с идентификатори в ПИ 23025.260.1, 23025.240.4 и 23025.240.3, което административният орган счита за съществено нарушение поради факта, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД като възложител на строежа следва да има предоставени съответни права от собственика на описаните по-горе имоти, което липсва. На следващо място, разрешението за строеж предвиждало реконструкция на съществуващото трасе, като премахва част от него и се изгражда ново такова в други имоти. Счита се, че липсват доказателства за законността на съществуващото трасе на ел. провода. С издаване на разрешението за строеж се допускала реконструкция на вече съществуващ строеж, за който няма доказателства, че е изграден по реда на ЗУТ със съответните строителни документи и учредени права, което според началника на РДНСК-Смолян е съществено нарушение на закона. На последно място, процесното разрешение за строеж било издадено на основание чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ, които не били относими към правомощията на главния архитект по отношение на издадения административен акт по чл. 148 ЗУТ. В жалбата се твърди, че мотивите на административния орган (означени като „твърдения“ в жалбата) се приемат за прибързани и изключително неправилни. Излагат се доводи в посока на всеки един от мотивите за отмяна, които най-общо се свързват с твърдения за противоречие с материалния закон. Административният орган „безкрайно неправилно“ (цитата е от жалбата) бил приел, че процесният електропровод е изграден без съответните строителни книжа. Посочването на нормите на чл. 41 и чл. 42 ЗУТ се обяснява с техническа грешка. Считат, че за участъка от стълб 11/52 до стълб 11/51 не е необходимо и не се изисква учредяване на право на прокарване, защото попадал в обсега на действащ сервитут. В заключение се твърди, че оспорената заповед е издадена при пълна липса на доказателства и мотиви, обуславящи крайните изводи за незаконосъобразност на строежа и поради това заповедта следва да бъде отменена поради противоречие с материалноправни и процесуални норми, липса на мотиви, както и поради колизия с обективните факти и целта на закона. В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано се представлява от пълномощник- юриск. Р., която пледира за уважаване на жалбата. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – ДНСК, редовно призован се представлява от пълномощник- юриск. С., който пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Развиват се подробни доводи и съображения в представено писмено становище вх.№ 1181/7.04.2023г. /л.124 и сл. от делото/. Заинтересованата страна- главен архитект на община Доспат, се явява лично и поддържа подадената жалба на дружеството. По съществото на спора се присъединява към наведените аргументи от юриск. Р. се съображение, че доколкото е запознат от парцеларния план има учредено право на сервитут от частните имоти, няма право на сервитут само от общинските имоти, които са пътища, като по силата на чл. 67, ал.1 ЗЕ в тази хипотеза, както и при преминаването на трасето през земеделски земи и такива, включени в ГФ, сервитут не се учредява. След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните на страните, събраните по делото доказателства, действащото право и установената съдебна практика, АССм в настоящия си съдебен състав приема за установено следното: Заповед № ДК-11-СМ-1/07.03.2023 г., издадена от Началник РДНСК-Смолян по реда на чл. 156, ал.5 ЗУТ, отменя Разрешение за строеж № 06/13.02.2023 г., издадено от арх. М. Л. - гл. архитект на община Доспат. Разрешението за строеж касае „Реконструкция на въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от изход „Г.“ в кабелно съществуващ ЖР стълб № 11/51 до съществуващ стълб 11/57 в ПИ 23025.260.1, 23025.169.8, 23025.240.4, 23025.240.3 и 23025.240.406 [населено място], ведно с одобрени/съгласувани/ инвестиционни проекти на 13.02.2023 г. по части „Електрическа“, „Конструктивна“, „ПАБ“, „ПБЗ“ и „Геодезия-трасировъчен план и вертикална планировка", с възложител-„Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК]. Мотивите на заповедта се свеждат до приложение на чл. 156, ал.1 ЗУТ на база служебна проверка, обективирана в КП №6/ 1.03.2023г., (л. 67 и сл. от делото) в който са установени нарушения по чл. 148 ал.4 ЗУТ, вр. чл. 161, чл. 144, ал.1, т-1, чл. 12, ал.2, чл. 156, ал.2 ЗУТ- липса на учредено право на възложителя, без изготвен и одобрен ПУП за част от трасето и чл. 148 ал.9 т.1 ЗУТ- непосочване на фактически и правни основания за издаването на отмененото разрешение за строеж. В мотивите на заповедта се сочи, че лицето, вписано като възложител в разрешението за строеж не прилага документ за собственост върху имота, не е представил учредено право на строеж със собственика и не е доказано, че има право да строи в имота. Изложени са мотиви, че ПИ с идентификационни номера 23025.260.1, 23025.240.4 и 23025240.3 в които ще се изгражда строежа са публична общинска собственост видно от таблицата на засегнатите имоти отразена в графичната част на ПУП-ПП, а за останалите ПИ има учредени права от собствениците, ( като при наличните доказателства съдът приема последното за безспорно). Мотивите на административния орган са в посока, че разрешение за строеж може да бъде издадено само на възложителя, а съгласно нормата на чл. 161, ал.1 ЗУТ такъв е собственика на имота или лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. След като не бил представен документ за собственост по чл. 144, ал.1, т.1 ЗУТ, „Електроразпределение Юг“ ЕАД не можело да има качеството на възложител. Също така от Решение № 520, взето по протокол № 43/29.07.2022г. на ОбС-Доспат не можело да се направи извод, че в полза на дружеството-жалбоподател се учредява сервитут, т.е. не била ясна целта на въпросния ПУП-ПП, дали е свързан с определяне на местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти или е свързан единствено с промяна трасето на съществуваща кабелна линия. Освен това с решението на ОбС-Доспат бил одобрен ПУП-ПП само за част от предвиденото в разрешението за строеж трасе. От мотивите на оспорената заповед става ясно, че административният орган има предвид участъка от ЖР стълб 11/51 до ЖР стълб № 11/52, който според отразеното в графичната част не е предмет на разработката. От това се прави извод, че за тази част от трасето липсва ПУП-ПП. Също в мотивите на заповедта е посочено, че тази част от трасето на електропровода преминава през ПИ частна държавна собственост с идентификатори 23025.240.5и 23025.240.2 за които административният орган приема, че няма учредени права за прокарване по чл. 193, ал.4 от съответния орган, не бил учреден и сервитут по чл. 64, ал.1, т.1 ЗЕ. Като следващо основание за отмяна на издаденото РС №6/13.02.2023г.се приема, че за имоти с идентификатори 23025.260.1, 23025.240.4 и 23025.240.3 не били учредени права на прокарване по чл. 193, ал.4 от кмета на община Доспат като компетентен орган. Сред посочените основания в оспорената заповед се развиват и съображения, че ПУП-ПП предвижда реконструкция на обект който вече съществува, без да са налице доказателства че е изграден по реда на ЗУТ със съответните строителни документи и учредени права. Последното основание е свързано с посочването на правното основание за издаване на разрешението за строеж- чл. 41 и чл. 42 ЗУТ, които не били относими към правомощията на главния архитект по отношение на издаването му, което е квалифицирано като нарушение на чл. 148, ал.9, т.1 ЗУТ. На осн.чл. 156 ал.5 ЗУТ, РС №06/13.02.23г. е отменено. Според РС 06/ 13.02.2023г. се разрешава на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на осн.чл. 148 ал.2 и чл. 41 и чл. 42 ЗУТ, съгласно одобрените на осн.чл. 142 ал.1 ЗУТ проекти, съгласувани на 13.02.2023г. по част „Конструктивна“, „Електрическа“, „ПАБ“, „ПБЗ“ и „Геодезия-трасировъчен план и вертикална планировка“ да извърши строеж „Реконструкция на въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от изход „Г.“ в кабелно съществуващ ЖР стълб № 11/51 до съществуващ стълб 11/57 [населено място], общ. Доспат-трета категория. Строежа попада в ПИ 23025.260.1, 23025.160.8, 23025.240.4, 23025.240.3 и 23025.240.406, [населено място].(л. 70 от делото) С Решение №520 по Протокол №43/29.07.2022г. ОбС-Доспат е одобрил ПУП-ПП за „Трасе за кабелно ел. проводно отклонение 20 кV от съществуващ стълб ЖР стълб № 11/57 до нов ЖР стълб 11/52, преминаващ през имоти 23025.260.1, 23025.160.8, 23025.240.4, 23025.240.3 и 23025.240.406 по КККР на [населено място].(л. 71 от делото. Съдът отбелязва, че в съдържанието на цитираното решение и в графичната част на разработката, на л. 72 от делото действително цитирания парцеларен план не обхваща частта от трасето на електропровода от ЖР стълб 11/52 до 11/51. По делото са представени съгласувателни становища за трасето от ЖР 11/51 до 11/57 от „ВиК“ ЕООД-Смолян, РСПБЗН-Доспат и „БТК“ ЕАД. С оглед приетото по-горе за безспорно съдът установява, че в административната преписка са приложени нотариални актове за учредяване сервитутни права в полза на дружеството-жалбоподател от физически и юридическо лице за ПИ с идентификатори 23025.240.406 и 23025.160.8. От приложения по делото договор за продажба на енегриен обект от 29.08.2017г. (л. 20), сключен между „НЕК“ ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД може да се направи извод, че жалбоподателят е собственик на електропровод с диспечерско наименование ВЛ 20 кV „Г.“, ведно със сервитутните права, възникнали в полза на купувача в качеството му на енергийно предприятие. Противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание обаче този договор е доказателство единствено за разместване правото на собственост от патримониума на едно в патримониума на друго ЮЛ, но не и доказателство за построяване на обекта при спазването на строителните правила и норми. Доказателства в този смисъл по делото не са представени от което съдът приема за недоказано, че обекта, чиято реконструкция се предвижда е законно построен. На подобен извод не сочи и протокола на л. 27 от делото. На л. 28, т. ІV от протокола в описанието на представените актове и документи не се сочи да е било представено разрешение за строеж. Описаните документи имат отношение към бъдещата експлоатация на обекта, но не и към наличието на одобрени строителни книжа от компетентния административен орган. При така установеното съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за съдебно обжалване административен акт, при което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. На първо място оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. На този извод сочи приложената по делото Заповед № Рд-15-026/03.02.2023г. на Гл. сегретар на ДНСК-София вр. Заповед № РД-13-047/04.02.2022г. на началника на ДНСК-София. Нормата на чл. 12, ал.2 ЗУТ регламентира, че застрояване по смисъла на този закон се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка съдъът приема за безспорно установено, че отмененото Разрешение за строеж е издадено в нарушенвие на тази правна норма, тъй като част от трасето на електропровода не е обхванато от парцеларния план, одобрен от ОбС-Девин. Това е участъка от ЖР стълб 11/51 до ЖР стълб 11/52. Този участък не е предмет на разработката. Развитите в жалбата възражения в тази насока, обусловени от „необходимостта от строги технически и инженерни познания в областта“ са ирелевантни. В случая след като „кабелът, обаче, който свързва съществуващият стълб№11/51 със съществуващ стълб 11/52, след изграждането на новия стълб №11/52 ще промени незначително своята треактория “ сочи на извод, че правните изводи на административния орган са правилни и в съответствие със закона. Трасето до цитирания ЖР стълб 11/51 незначително или не ще бъзе засегнато от строително-монтажни работи, ерго за издаване на РС е необходимо по силата на чл. 12, ал.2 ЗУТ наличието на одобрен ПУП. След като такъв липсва за тази част от трасето, порока не може да бъде саниран, правният извод би могъл да е само един- налице е незаконосъобразен административен акт, който само на това основание следва да бъде отменен. Независимо от това следва да бъдат коментирани и останалите пороци за пълнота на изложението. Отмененото Разрешение за строеж е издадено на основание чл. 148, ал.2 ЗУТ и чл. 41 и чл. 42 ЗУТ. Според нормата на чл. 59, ал.2 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Нормата на чл. 41 и чл. 42 ЗУТ касаят регулиране на обществени отношения свързани с допълващо застрояване, каквото в случая не е налице. Предвид горното единствената възможна констатация в случая е свързана с извод, че отменения ИАА се позовава на отсъстващо правно основание, което го прави несъответен на цитираната правна норма, следователно незаконосъобразен и на това основание. При проверка на материалната законосъобразност съдът също така съобрази, че не е налице сочената в жалбата хипотеза на чл. 67 ал. 2 ЗЕ. Според тази норма лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура – публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Става дума за безвъзмездно ползване на инфраструктура за извършване на строителни дейности, а не за учредяване на сервитут по чл. 64 ал.4 ЗЕ. Според последната норма сервитутите възникват, когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и когато титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Видно Решение №517 по Протокол №43/29.07.22г. на Общински съвет - Доспат се одобрява ПУП - ПП за трасе на електропровод в [населено място], което както се твърди и в жалбата, ще е свързано с промяна в треакторията на съществувашия далекопровод. Не става ясно дали ПУП - ПП е свързан с определяне мястото и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект, или целта на ПУП - ПП е само промяна на трасето на съществуващата кабелна линия, както е посочено в мотивите на обжалваната заповед. Установи се, че трасето преминава през общинска собственост, като за това няма учредени права за прокарване по чл. 193 ал.4 от съответния орган и не е учреден сервитут по чл. 64 ал.4 т. 1 ЗЕ. В случая от кмета на общината няма учредени права на прокарване. Не е налице сервитутно право по силата на закона по см. на чл. 60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ отм., тъй като се измества линията на трасето и тази линия е различна от съществуващата. Поради това не би могло да се сподели становището в жалбата, че става дума за съществуващ сервитут. Новото трасе, което е предмет на РС №07/13.02.2023г. не попада в обхвата на съществуващата линия, което е видно от парцеларния план и от трасировъчния план; представеният ПУП е за друг участък, различен от този на съществуващото трасе. След цялостна проверка на атакуваната заповед на основанията по чл.146 АПК съдът прави извод, че заповедта на РДНСК Смолян е законосъобразна и правилна. За прецизност на изложението също следва да се отбележи, че при анализа на мотивите на оспорената заповед, жалбата съдържа изрази като „прибързано и изключително неправилно“, „безкрайно неправилно“, „бланкетно и изцяло немотивирано“, които от гледна точка на нормата на чл. 150, ал.3 АПК са на границата на добрия тон. Също така съдът отбелязва, че един административен акт не съдържа твърдения както приема жалбоподателя в множество пасажи на жалбата. ИАА съдържат изложение на установените факти. Като има предвид изложеното съдът счита жалбата за неоснователна, поради което оспорването следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в полза на ДНСК следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 100лв. Водим от горното Административен съд - Смолян