Решение № 260001 от 31.1.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 312/2019 г.

Производството пред АпС-Варна е било спряно до произнасянето на СЕС. Последвало е Решение на Съда (трети състав) от 21.10.2021г. по съединени дела C-845/19 и C-863/19. В проведено съдебно заседание на 13.12.2021г., представителят на държавното обвинение поддържа частично доводите в протеста, и съобразно становището на Съда, намира, че сумата, иззета от осъденото лице подлежи на отнемане. Процесуалните представители от първоинст. производство -адвокатите И. и Д. претендират връщане на сумата на осъденото лице. Жалбоподателят Б. твърди, че намерите в дома му пари не са негови, а на родителите му и моли те да бъдат върнати. С оглед на тълкуването на въпросите, поставени за разглеждане пред Съда, Варненският апелативен съд, констатира следното: Определението на ОС – Варна по своето същество се явява правилно и законосъобразно по следните съображения: Общоизвестно е, че националната юрисдикция е обвързана от решението на Съда по преюдициалното запитване. Решението, с което той се произнася по преюдициален въпрос по тълкуването или действителността на акт на общностна институция, постановява със сила на пресъдено, т.е на тълкувано или постановено нещо, един или повече въпроси на общностното право и обвързва националния съдия за решаването на главния спор. При решаването на делото, той е задължен да се позовава само и единствено на тълкуването, което е дадено от Съда, същото има задължителна сила и е неразривно свързано с конкретната разпоредба. С оглед на изложените съображения, настоящият състав е обвързан от рамките постановени от Съда и следва да се произнесе съобразно приетото от него становище. Спорът по делото, касае наличието, респ. липсата на основания за отнемане в полза на Държавата на иззета от осъденото лице сума, или казано по друг начин - представлява ли тя пряка или косвена облага от престъпление по см. на чл. 53, ал.2, б.“б“ от НК, който е резултат от транспонирането на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност. На първо място, Съдът изтъква, че цитираната Директива следва да намери приложение дори тогава когато всички елементи от престъпния състав са извършени на територията само на една държава членка, какъвто е случая и по настоящето дело. Вторият и третият въпрос се отнасят до тълкуването на понятието „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“, съдържащо се в чл.2, точка 1 от Директивата и дали паричната сума, която е иззета от осъденото лице може да съставлява такава? Според Съда, понятието „икономическа изгода“ попада в обхвата на понятието „облага“, което пък е „всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено чрез престъпление“ и „може да се изразява във всяка форма на имущество и да включва всяко последващо повторно инвестиране или преобразуване на преки облаги и всякакви стойностни ползи“. Същевременно понятието за „облага“ по смисъла на директивата е разширено в сравнение с това понятие, залегнало в Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 година, за да включи възможността за конфискация на всички стойностни ползи, придобити в резултат на облаги от престъпна дейност, включително непреките такива.