РЕШЕНИЕ

№ 433

гр. Варна, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20243100900100 по описа за 2024 година Исковото производство е образувано по искова молба вх. № 5543/29.02.2024 г. по описа на ВОС, поправена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с молби вх. № 7100/19.03.2024 г. и вх. № 13242/27.05.2025 г., с която ищецът ЕТ „СТ – С. Г.“, ЕИК 103164931, със седалище град Варна, е предявил иск за установяване в отношенията му с ответника „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205942517, седалище град Перник, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 04.04.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 4383/2012 г. на Варненски районен съд, 17 състав, в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК 000694749, и разноските за образуваното въз основа на него изпълнително производство в общ размер на 109 777, 11 лева, което вземане е било прехвърлено на ответника „С.Г. ГРУП“ ЕАД с договор за цесия от 30.06.2021 г., поради погасяване по давност на дълга.

Впоследствие, с определение №396/17.03.2025г. на основание чл.219 и чл.226, ал.2, във вр. с чл.222 от ГПК като ответник в процеса е конституиран последващият приобретател на оспорваното с иска вземане „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД, ЕИК 206858118, със седалище град София.

Твърди се от ищеца, че по ЧГД № 4383/2012 г. на Районен съд – Варна по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК в полза на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.04.2012 г. като длъжникът ЕТ „СТ – С. Г.“, ЕИК 103164931, със седалище град Варна, е осъден да заплати следните суми: 36 373, 64 евро, представляваща главница за периода до 29.03.2012 г.; 230, 31 евро – такса управление за периода от 03.11.2008 г. до 29.03.2012 г.; 92, 84 лева – такса управление за периода до 29.03.2012 г.; 5 267, 08 евро – договорна лихва за периода от 21.12.2010 г. до 29.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2012 г., до окончателното изплащане, както и сторените разноски в размери съответно 1 639, 71 лева – държавна такса и 1 523, 83 лева – адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителния лист кредиторът е подал молба до съдебен изпълнител като е било образувано изпълнително дело № 688/2012 г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я., рег. № 711 в КЧСИ. Последното изпълнително действие по това дело е било извършено на 02.04.2016 г., като на 20.05.2020 г. изпълнителното дело е било прекратено.

Впоследствие вземанията били прехвърлени на „С. Г. ГРУП“ ЕАД с договор за цесия, като въз основа на молба от последния на 05.07.2022 г. било образувано изпълнително дело № 596/05.07.2022 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 в КЧСИ. С молба вх. № 13700/12.08.2022 г. взискателят „С.Г. ГРУП“ ЕАД поискал налагане на възбрана и насрочване на опис върху конкретно посочен недвижим имот, като с последваща молба вх. № 17177/11.10.2022 г. поискал делото да бъде изпратено на ЧСИ В.Г., рег. №725, с район на действие Окръжен съд - Велико Търново, за продължаване на изпълнителните действия. Със съобщение изх.№ 36424/30.08.2023 г. длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на изпълнително дело № 20227190400596 по описа на ЧСИ С.Я. и образуваното изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.Г., съответно за размер на дълга към този момент, посочен в общ размер на 109 777, 11 лв., включващ главници 44 497, 23 лв., неолихв. вземания 48 101, 53 лв., лихви към главници 10 696, 92 лв., такси 6 481, 43 лева.

Позовавайки се и на даденото в т.10 от TP № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разяснение, ищецът твърди, че 5-годишната погасителна давност за вземането на взискателя е започнала да тече от издаване на изпълнителния лист - 04.04.2012 г., и е изтекла на 04.04.2017 година, като същата не е прекъсвана от взискателя.

Впоследствие, при поправяне на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК, ищецът обвързва началото на срока за погасителната давност с датата на извършване на последното изпълнително действие по изп.д. № 688/2012 г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я., рег. № 711 в КЧСИ, като счита, че от 02.04.2016 г. същата не е била прекъсвана и е изтекла до 02.04.2021 година. Според ищеца, изпълнително дело № 20227190400596 по описа на ЧСИ С.Я., преобразувано в изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.Г., са образувани за събиране на вземане, което е погасено по давност.

При тези основни твърдения ищецът ЕТ „СТ – С. Г.“ счита, че вземането на взискателя „С.Г. ГРУП“ ЕАД, с последващ цесионер „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по изпълнителния лист е било погасено по давност в пълен размер, поради което не дължи сумите, предмет на изпълнително производство по воденото изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.Г., рег. №725 в КЧСИ.

Първоначално конституираният ответник „С. Г. ГРУП“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, в който са изложени съображения за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, които се поддържат от конституирания впоследствие в хипотезата на чл.222 от ГПК като ответник по иска цесионер „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Като не оспорва основните твърдения на ищеца: - за издадения по ч. гр. д. № 4383/2012г. по описа на ВPC изпълнителен лист от 04.04.2012 г.; - образуването въз основа на него на изпълнително дело 20127110400688 по описа на ЧСИ Д.П.Я. peг. № 719, страни по което са били „Юробанк България“ АД - взискател и длъжник ЕТ „СТ - С. Г.“ ЕИК 103164931; - прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист от „Юробанк България“ АД на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от 30.06.2021 г.; - че към момента на депозиране на исковата молба е образувано изп. д. № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.Г. с peг. № 725, с предходен номер 20227190400596 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 719, ответникът счита, че тези твърдения са непълни и не изясняват цялостната фактическа обстановка. Твърди се в тази връзка, че за периода от издаването на изпълнителния лист - 04.04.2012 г., до 04.04.2017 г. (дата, посочена от ищеца в исковата молба), а и впоследствие са извършени редица действия, годни да прекъснат давностния срок.

Сочи се, че в хода на изпълнително дело 20127110400688 на 12.06.2012 г. е била наложена възбрана, а впоследствие е извършена и публична продан на недвижим имот на длъжника, обезпечаващ дълга, протекла в периода 10.02.2014 - 10.03.2014 година. Издаденото постановление за възлагане на имота е вписано в Служба по вписвания гр. Варна с дв. вх. рег. № 11077/31.05.2014 г. Впоследствие, през 2015 г. в полза на взискателя били изплатени 324, 39 лева от постъпили средства на длъжника, удостоверено на гърба на изпълнителния лист, като е без значение дали се касае за постъпления в резултат на наложен запор или на доброволно плащане от длъжника. Съгласно уведомление с изх. № 26176/20.08.2024 г. по изпълнително дело 20127110400688 по описа на ЧСИ Д.Я. на 08.06.2017 г. е постъпила молба с посочване на способ от взискателя, в резултат на която на 16.10.2017 г. са наложени запори на банкови сметки. На 05.06.2020 г., т.е. по-малко от три години след последното изпълнително действие по изпълнително дело № 20127110400688, е образувано изпълнително дело № 20208920400349 по описа на ЧСИ Х.Г., рег № 892, като с молба от същата дата (05.06.2020 г.) е поискано налагането на обезпечителни мерки - запори и възбрани. Запорни съобщения са изпратени и получени от третите лица - банки на 25.06.2020 г., 21.10.2020 г., 26.10.2020 г., 23.10.2020 г., наложени са възбрани върху имоти на длъжника на 25.06.2020 г. и 10.07.2020 г. Според ответника, с всички тези действия системно е прекъсван давностният срок, като между последното изпълнително действие от 16.10.2017 г. и налагането на последващите обезпечителни мерки не са изтекли дори три години, поради което в рамките на твърдените от ищеца периоди – от 04.04.2012 г. до 04.04.2017 г., или от 02.04.2016 г. до 02.04.2021 г. не са изтекли пет години, в които взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия и да не са прилагани способи от съдебния изпълнител, съответно не е настъпила погасителна давност за вземанията на кредитора. Позовава се и на спирането на течението на сроковете по чл. 110 и сл. от ЗЗД, постановено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), за периода от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. вкл.

Оспорва се като необосновано и твърдението на ищеца, че наложени мерки по дела, които са прекратени, нямат правно значение за прекъсването на срока по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като се твърди, че вдигането на наложените запори и/или възбрани има действие занапред, считано от момента на прекратяване на производството, а ефектът на прекъсването на давностните срокове се запазва дори след прекратяването на производството по смисъла на чл. 433 ГПК. Позовава се в тази връзка на разрешенията в ТР 2/2023 на ВКС, ОСГТК. Сочи се, че след 02.04.2021г. до момента на подаване на исковата молба давностният срок е бил многократно прекъсван с поискани от взискателя по изп. д. № 20208920400349 множество изпълнителни способи, заплатени такси към съдебния изпълнител, искане по образуваното впоследствие изп. д. №20227190400596 за налагане на възбрана и извършване на опис на недвижими имоти на длъжника, искане по изп. д. № 20227250401585 за налагане на възбрана и извършване на опис на недвижими имоти на длъжника, находящи се в град Елена, всяко едно от които е годно основание за прекъсване на давностните срокове, позовавайки се в тази връзка и на разрешенията, дадени в т.3 от ТР № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която, като поддържа първоначалните си твърдения, ищецът оспорва твърдението, че през 2015 е било предприето изпълнително действие, прекъсващо дейността като счита за недоказано от ответника в резултат на какви действия са постъпилите според него средства. Счита, че 5-годишната давност за вземането на взискателя срещу ищеца е започнала да тече от налагане на възбраната по изп. д. №688/2018 г. – 04.06.2012 г., и е изтекла на 04.06.2017 г. като същата не е прекъсвана от взискателя.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на твърденията на ищеца, като се поддържа твърдението в отговора на исковата молба, че в периода 04.06.2012 г. - 04.06.2017 г. взискателят е бил активен, по негова инициатива са извършвани редица изпълнителни действия, като всяко плащане в рамките на изпълнителния процес се счита за извършено по повод на него и в резултат на изпълнителното производство.

В представеното от конституирания в хипотезата на чл. 222 ГПК ответник „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД писмено становище, изложените в отговорите на исковата молба (първоначален и допълнителен) се поддържат. Сочи се, че уведомлението по чл. 99 ЗЗД, във връзка със сключения между „С.Г. ГРУП“ ЕАД и „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за цесия е било връчено на ищеца - длъжник с връчването на отговора на исковата молба. Изложени са възражения и оспорвания, идентични с тези в първоначалните отговори на исковата молба като се поддържа искането за отхвърляне на иска.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът ЕТ „СТ-С. Г.“ се представлява от адв. А. А., който поддържа изложеното в исковата молба и моли за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. В депозирана молба вх. № 28378/06.10.2025 г. излага становище по хода на делото и отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по същество на предявения иск, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предявената от ищеца ЕТ „СТ - С. Г.“ ЕИК 103164931, установителна претенция се квалифицира правно по чл.439 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване на процесните вземания и техния размер. Не е спорен и факта, че за тези вземания по ч.гр. дело №4383/2012г. по описа на PC – Варна в полза на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК 000694749, е била издадена заповед за изпълнение №2213 от 03.04.2012г., като по реда на чл.418 ГПК е било допуснато незабавното й изпълнение и на 04.04.2012г. е издаден и изпълнителен лист. От данните по приложеното изп. дело №20127110400688 по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 719 (образувано по издадения изпълнителен лист) се установява, че заповедта за изпълнение е била връчена редовно на длъжника - ищец в настоящото исково производство на 08.06.2012г. (л.48 от изп.д.). Липсват данни за нейното оспорване от длъжника, поради което обосновано следва да се приеме, че същата е влязла в сила на 23.06.2012г. Влизането в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК (в приложимата редакция, ДВ, бр. 59 от 2007 г.) или по реда на чл.423 ГПК.

В хода на изпълнителното дело е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника и ипотекарния длъжник Г.Г., находящ се в с. Здравец, общ. Аврен, обл. Варна, представляващ дворно място, съставляващо УПИ № II-30 в кв. 11 по плана на селото, с площ от 740.00 кв. м., върху който била учредена договорна ипотека с нотариален акт № 186, том V, рег. № 7419, дело № 892/2008 г. (вписване вх. №12162/12.06.2012г. в Служба по вписванията – Варна). Впоследствие са били извършвани няколко публични продани на недвижимия имот, последната от които, протекла от 10.02.2014 г. до 10.03.2014 г., е приключила успешно като е издадено постановление за възлагане на продадения имот, вписано в Служба по вписванията – гр. Варна с дв. вх. рег. № 11077/31.05.2014 г. След предявяване на извършено от ЧСИ разпределение на постъпили по изп. дело суми, на 18.07.2014г. в полза на взискателя била преведена сума в размер на 31 798, 14 лева. Впоследствие на 26.11.2015г. на взискателя била изплатена и сумата 324, 39 лева, представляваща лихва, начислена върху сумата от 31 798, 14 лева за периода от 13.03.2014 г. до 18.07.2014 г. След извършени по молба на взискателя от 08.06.2017г. (л.480 от изп.д.) справки с постановление от 16.10.2017 г. ЧСИ е наложил запори върху всички сметки, банкови касетки и вземания на длъжника от две конкретно посочени банки (запорните съобщения връчени на третите задължени лица на 02, съотв.03.11.2017г.).

С молба вх. № 17912/05.07.2019 г. на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е отправено искане до ЧСИ за предприемане на по- нататъшни изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника. С постановление от 24.03.2020 г. изп. д. № 20127110400688 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Впоследствие на 05.06.2020 г. по молба на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е било образувано изп. дело № 20208920400349 по описа на ЧСИ Х.Г., рег. № 892 в КЧСИ, в хода на което са били наложени възбрани върху установени при имущественото проучване недвижими имоти на длъжника в град Елена, обл. Велико Търново (вписани на 25.06.2020г. – л.81 от изп.д.); наложени отново са и запори върху банковите сметки на длъжника със запорни съобщения от 19.10.2020г. (л.101-105).

Установено е по делото, че на 30.06.2021 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и първоначалния ответник „С. Г. ГРУП“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който всички вземания по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №4383/2012 г. на ВРС, са били прехвърлени в полза на цесионера. С разпореждане от 18.11.2021г. (л.137 от изп.д.) цесионерът „С. Г. ГРУП“ ЕАД е бил конституиран като взискател на мястото на дотогавашния взискател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Съобщението до длъжника, ведно с уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД е връчено на 9.12.2021 година.

Впоследствие изпълнителното дело е било прехвърлено на ЧСИ С.Я. рег. № 719 – образувано в изп. д. №20227190400596, в хода на което с молба от 12.08.2022г. взискателят „С. Г. ГРУП“ ЕАД е поискал налагането на възбрана върху конкретно сочен недвижим имот на физическото лице С. Г.. По молба на взискателя това дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ В.Г. рег. № 725, като е образувано изп. д. № 20227250401585. Длъжникът е уведомен за прехвърлянето на изпълнителното дело със съобщение изх.№ 36424/30.08.2023г., получено от негов пълномощник на 16.10.2023г. (л.33-35). С молба вх. № 22976/26.07.2023 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за насрочване на опис, оценка и публична продан на възбранените по делото недвижими имоти, собственост на длъжника.

От уведомление вх. № 03166/23.01.2024 г. по описа на ЧСИ В. Г. (л.39 и сл. от изп.д. №20227250401585) на „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД се установява, че по силата на договори за цесия процесните вземания са придобити от дружеството, като същото е встъпило в правата на досегашния взискател по образуваното изпълнително дело, видно от разпореждане от 20.11.2024 г. на ЧСИ В.Г.. Длъжникът е уведомен за цесията с връчване на отговора на исковата молба и приложенията към него на 10.09.2024 г. - обстоятелство, което се потвърждава от молба вх. № 4796/18.02.2025 г., изходяща от длъжника.

При така установените фактически положения от правна страна съдът съобрази следното:

Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща този процес форма на защита. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основано на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основани, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Чрез този иск се упражнява по съдебен път материалноправното възражение за изтекла погасителна давност /чл. 120 ЗЗД/.

Няма спор в правната теория и съдебната практика, че давността не може да бъде прекъсната без длъжникът да узнае това, т.е. същата може да бъде прекъсната само със започването на производство, в което длъжникът участва. С оглед на това и доколкото като част от изпълнителния процес заповедното производство е едностранно и формално до издаването на заповедта за изпълнение, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. В този смисъл са и разрешенията, дадени в т.14 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Освен с предявяването на иска чл.422, ал.1 от ГПК (при спазване на срока по чл.415, ал.1 о т ГПК), давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение при неоспорването й от длъжника. И това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл.117, ал.2 о т ЗЗД, така че, с оглед и разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД, считано от тази дата започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години (чл.117, ал.2 о т ЗЗД). В този смисъл е и константната практиката на ВКС, обективирана в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 50014/15.01.2025 г. по гр. д. № 787/2022 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о. и мн. др. В случая от 23.06.2012г. (датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение) е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за събиране на вземанията по нея като същото е могло да бъде и принудително осъществено (събирането им зависи изцяло от волята на кредитора). Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. давност по време на изпълнителния процес не е текла на основание чл.115, б.“ж“ ЗЗД. След този момент и занапред приложение намират разрешенията, дадени с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които (т.10) давност в рамките на изпълнителния процес тече, но същата се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В процесния случай първото изпълнително дело по описа на ЧСИ Д.П.Я., рег. № 719 (изп. д. № 20127110400688) е образувано през 2012 г., т.е. по него ще важат правилата на ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност за вземането, предмет на принудително изпълнение, не е текла до 26.06.2015 г., на основание чл.115, ал.1 б. „ж“ ЗЗД. След този момент следва да се имат предвид постановките на ТР № 2/2013 г., на ОСГТК, на ВКС и дадените там разяснения относно прекъсването на давността. Тези постановки, отнесени към конкретиката на случая, обосновават извод, че след датата 26.06.2015 г., първото изпълнително действие, прекъснало давността, е налагането на запори върху банковите сметки на длъжника от 16.10.2017 г. по изпълнително дело № 20127110400688. След това давността отново е прекъсната с налагането по новообразуваното изпълнително дело № 20208920400349 на възбрани върху недвижими имоти на длъжника, вписани на 25.06.2020г., съответно на запори върху банковите му сметки от 19.10.2020г. (с връчени запорни съобщения на третите задължени лица на 21-22.10.2020г.). Действията или бездействията на третото задължено лице по запорното съобщение са без значение за прекъсване на давността (в този смисъл решение № 68 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 1924/2023 г. на IV ГО на ВКС; определение №1032/07.03.2024г. по гр.д. №2928/2023г. на ВКС, III ГО). След прехвърляне на делото за продължаване на изпълнителните действия и образуването на изпълнително дело № 20227250401585 е налице искане за прилагане на изпълнителен способ от 26.07.2023 г. (молба вх. № 22976/26.07.2023 г. на взискателя за насрочване на опис, оценка и публична продан на възбранените по делото недвижими имоти). Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена на 29.02.2024г., към която дата петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД, считано както от 26.07.2023 г., така и от предходно реализираните изпълнителни действия по налагане на възбрани (25.06.2020г.) и запори върху банкови сметки (21- 22.10.2020г.) не е изтекла.

При тези основни фактически и правни положения твърдението на ищеца, че вземанията по издадения на 04.04.2012г. по ч.гр.д. №4383/2012г. на Районен съд – Варна изпълнителен лист са погасени по давност, поради което липсва основание за воденето на изпълнително производство за тяхното принудително събиране, се преценява като неоснователно. Ето защо предявеният от него иск по чл.439 ГПК следва да бъде отхвърлен.

Ответното дружество е претендирало разноски, но не е представило списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършването им, поради което и независимо от изхода на спора, осъществяващ хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК, в полза на същото не следва да се присъждат разноски за първоинстанционното исково производство.

По изложените съображения съдът