Решение № 377 от 10.12.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 363/2025 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Обжалвано е решение № 200 от 08.05.2025г., постановено по т.д. № 737/2024г. по описа на ОС Пловдив – ХVІІІ т.с., с което е осъдена ОБЩИНА КАРЛОВО да заплати на „АЕР ЕКО“ ООД с ЕИК 203619604 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Петра № 11-13, ет.1, ап.4 сумата от 43 853, 88 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по Договор № 172 от 17.09.2019 г., което възнаграждение представлява сбора от ДДС върху стойностите, които формират цената на услугата по фактури, както следва: фактура №1292/31.01, 2023г. с ДДС на стойност 600 лева и кредитно известие към нея №1293.01.02.2023г. с ДДС на стойност 80 лева; фактура №1286/31.01, 2023г. с ДДС н а стойност 23 541, 98 лева; фактура №1282/31.01.2023г. с ДДС на стойност 205, 92 лева; фактура №1270/31.01.2023г. с ДДС на стойност 152, 39 лева; фактура №1269/31.01.2023г. с ДДС на стойност 191, 04 лева; фактура №1268/31.01.2023г. с ДДС на стойност 403, 20 лева; фактура №1267/31.01.2023г. с ДДС на стойност 35, 03 лева; фактура №1266/31.01.2023г. с ДДС на стойност 3 704, 23 лева; фактура №1265/31.01.2023г. с ДДС на стойност 5 399, 56 лева; фактура №1264/31.01.2023г. с ДДС на стойност 196, 66 лева; фактура №1263/31.01.2023г. с ДДС на стойност 3 376, 10 лева; фактура №1262/31.012023г. с ДДС на стойност 4001, 04 лева; фактура №1261/31.01.2023г. с ДДС на стойност 945, 33 лева; фактура №1260/31.01.2023г. с ДДС на стойност 1 181, 40 лева, издадени въз основа на сключен между страните Договор № 172 от 17.09.2019 г. с предмет: предоставяне на услуги по поддържане на чистотата, зимно почистване за нуждите на Община Карлово и поддръжка, експлоатация и мониторинг на регионално депо за твърди битови отпадъци на Община Карлово, ведно със законната лихва, считано от 05.12.24г. до окончателното изплащане. Решението е обжалвано от ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК 000471365 със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. Петко Събев № 1 чрез адв. Т. Д. с твърдения за неправилност, необоснованост и като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, а искането е обжалвания съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна – „АЕР ЕКО“ ООД, ЕИК 203619604 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Петра № 11-13, ет.1, ап.4 не е депозирал отговор на въззивната жалба, нито е изразил становище по същата. Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване предметните предели на въззивното обжалване намери за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „АЕР ЕКО“ ООД с ЕИК 203619604 против ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК 000471365 иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД за заплащане на сумата от 43 853.88 лв., част от цената по договор № 172 от 17.09.2019г., формирана от начисления, но неплатен ДДС от възложителя по договора. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 17.09.2019 г. между ищеца, в качеството му на изпълнител и ОБЩИНА КАРЛОВО, като възложител по реда на ЗОП, е сключен договор № 172, по силата на който ответника е възложил на изпълнителя - ищец, който се е съгласил да предостави услуги по поддържане на чистотата, зимно почистване за нуждите на Община Карлово и поддръжка, експлоатация и мониторинг на регионално депо за твърди битови отпадъци на същата. Страните са уговорили плащането на извършената услуга да е на отчетен период от един месец – до 30 календарни дни, след датата на предоставяне на протокол и фактура от изпълнителя. Изпълнителят твърди, че за отчетен период м.01.2023г. е издал 14 бр. данъчни фактури, със съответните протоколи на стойност 263 123.29 лв., от които данъчна основа 219 269.41 лв. и начислен по реда на чл. 86 и чл. 82, ал.5 ЗДДС данък добавена стойност от 20 % в размер на 43 853.88 лв., като изпълнителя е приел доставената услуга и е платил стойността, за която са издадени фактурите без ДДС, като с писмо изх. № 90-00439 от 27.03.2023г. Община Карлово е уведомила ищеца, че няма да плати начисления ДДС, тъй като тези доставки са освободени и начисляването на ДДС е в противоречие с Европейското право. Ищецът сочи, че съгласно чл.3, ал.5 ЗДДС Общината не е данъчно задължена за извършваните от нея доставки, вкл. и в случаите, в които събира такси, вноски или възнаграждения, но твърди, че Общината като орган на местна власт е данъчно задължена за извършвани от нея доставки, когато попадат в чл.3, ал.5, т.1 и т.2 ЗДДС, както и за доставки, които ще доведат до значително нарушаване правилата на конкуренцията. Позовава се на чл. 3, ал.6 ЗДДС и твърди, че Община Карлово осъществява дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, за които лицата, собственици или ползватели на имоти, заплащат такса битови отпадъци, съгласно ЗМДТ. Ищецът сочи, че дейностите по събиране, транспортиране и временно съхранение на отпадъци могат да се извършват от физически или юридически лица, регистрирани като търговци по ТЗ, на които е издаден регистрационен документ по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, както и че облагането с ДДС на доставките на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на ЗУО, както и доставките на услуги по техния добив, обработка и преработка са регламентирани в Глава деветнадесета от ЗДДС, като в Приложение № 2 са посочени стоки и услуги, за които е приложим специалния ред за тяхното облагане, а в §1, т.47 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на „обработка на отпадъци“. Твърди, че съгласно последните изменения на чл. 163а ЗДДС, ДВ бр.102 от 2022г. в сила от 01.01.2023г. разпоредбата, която задължава получателя, когато той е регистрирано по закон лице да си самоначислява данъка по получени доставки, посочени в Приложение № 2 към ЗДДС, не се прилага за доставки на услуги, по които получатели са държавата, общината и местни органи, в които случаи на основание чл. 82, ал.5 ЗДДС данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по този закон лице за доставки на стоки и услуги по Приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата, общината и местни органи. Като сочи, че данъкът е изискуем от „АЕР ЕКО“ ООД, който е издал фактури, които са получени, подписани и осчетоводени от Община Карлово, но последната е отказала да заплати сумата от 43 853.88 лв., представляваща сбора от стойността на начисления ДДС по издадените фактури за м.01.2023г. по договор № 172 от 17.09.2019г., настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати посочената сума. Ответникът – Община Карлово, ЕИК 000471365, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.Д. в срока за отговор е депозирал такъв, с който оспорва иска. Признава сключването на договора № 172 от 17.09.2019г., както и че издадените от ищеца фактури са за дейности, изпълнени през м.01.2023г., но твърди, че съгласно чл. 163а, ал.4 ЗДДС разпоредбата на ал.2 на чл. 164а ЗДДС не се прилага за доставка на стоки и услуги по Приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата, държавните и местните органи. Позовава се на чл.3, ал.5 ЗДДС и твърди, че дейността на Община Карлово по осигуряване на сметосъбиране и сметоизвозване е именно такава, която попада в § 1, т.7 от ДР на ЗДДС и е възложена на съответния орган на местна власт, съгласно чл. 17, ал.1, т.6 ЗМСМА, а за извършването на тази дейност Общината събира такси по чл.6 от ЗМДТ, която такса е възможно да не покрива стойността на услугата – чл.8, ал.3 ЗМДТ, което според него определя дейността като такава в обществен интерес. Затова и твърди, че Общината, като възложител по договор за обществена поръчка не е самостоятелен икономически оператор, а е представител на местната общност, изпълняващ задължение, което произтича от закона и с приложението на чл. 3, ал.5 ЗДДС респ. чл. 163а, ал.4 ЗДДС не дължи ДДС по процесните фактури. Настоява предявения иск да бъде отхвърлен и в полза на ответника да се присъдят направените по делото разноски. В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва наведените твърдения, че на основание чл.13, § 1 от Директива 2006/112/ЕО Общината като субект, предоставящ услугите, посочени в чл. 62 и чл.63 ЗМДТ не следва да се определя като данъчнозадължено лице за тези дейности с приложението на чл.82, ал.5 и чл. 163а, ал.2 ЗДДС. Сочи, че с чл. 199 от Директира 2006/112/ЕО на държавите – членки е дадена възможност да предвидят, че лицето – платец на ДДС е данъчнозадълженото лице, в който смисъл е и приетата нова разпоредба на ал.4 на чл. 163а ЗДДС и ал.5 на чл. 82 ЗДДС, които сочат, че именно доставчика на услугата е данъчно задължен за ДДС, което в конкретният случай е изпълнено от ищеца – доставчик и данъка е начислен и изискуем от него. От ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който подържа заявените в отговора възражения. Няма спор между страните, че на 17.09.2019г. между ищеца, в качеството му на изпълнител и Община Карлово, в качеството й на възложител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка, по силата, на който възложителя възлага, а изпълнителя се съгласява срещу заплащане на възнаграждение да предоставя услуги по поддържане на чистотата, зимно почистване за нуждите на Община Карлово и поддръжка, експлоатация и мониторинг на регионално депо за твърди отпадъци на Община Карлово – чл.1/1/. Дейностите, които са възложени на изпълнителя са: сметосъбиране, сметоизвозване, зимно поддържане, машинно метене и миене, почистване на нерегламентирани сметища, разделно сметосъбиране, предварително третиране на ТБО, експлоатация на инсталация за разделно събран зелен и/или биоразградим отпадък, поддръжка, експлоатация и мониторинг на регионално депо за ТБО – чл.1/3/. Страните са предвидили срокът на договора да е 60 месеца от сключването му – чл.2, /1/, а цената е уговорена на база единични цени, съгласно оферта на изпълнителя, умножени по количествата действително извършени дейности и видове работи, посочени в чл.3/1/. Съгласно чл.4 от договора плащането се извършва на отчетен период от един месец, считано от началната дата на договора по банкова сметка на изпълнителя на база представени протоколи за извършена работа, в които са посочени извършените работи по вид и количество. Не се спори и, че за м.01.2023г. ищеца е издал фактури за извършените дейности, които като стойност на предоставените услуги са заплатени от получилия доставката възложител, като незаплатен е останал единствено ДДС. Спорът по делото е именно за това дължи ли Община Карлово ДДС по извършените от ищеца доставка на услуги през м.01.2023г., възложени му с договора от 17.09.2019г., за които са издадени фактури през отчетния период - м.01.2023г.. Вярно е твърдението на ответника, сега жалбоподател, че дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване не са икономически за Общината и са извършени от нея в качеството й на орган на местна власт, поради което и на основание чл.3, ал.5 ЗДДС общината не е данъчно задължено лице и същата не следва да начислява данък по чл. 163а ЗДДС за получените доставки на услуги по сметосъбиране на битови отпадъци, което разбиране е в съответствие и с чл. 199 от Директива 2006/112/ЕО. Това обаче не означава, че Община Карлово не дължи заплащане на възнаграждението, уговорено в чл. 3 от договора от 17.09.2019г.. Доставката на възложените от Общината услуги е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, доколкото не е налице нито една от хипотезите на необлагаема доставка, съгласно Глава четвърта от ЗДДС. Казаното, съобразено с обстоятелството, че данъчното събитие е настъпило с извършване на услугата, която е възложена по смисъла на чл. 25, ал.2 ЗДДС следва да се приеме, че за данъчно задълженото лице – доставчик от този момент настъпва изискуемостта и на данък добавена стойност. Обстоятелството, че с изменението на чл. 163а ЗДДС, ДВ, бр. 102 от 2022г., в сила от 01.01.2023г. е създадена нова ал. 4, съгласно която ал.2 не се прилага за доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата и държавните и местните органи не означава, че Общината не дължи заплащане на ДДС на изпълнителя по ЗОП, който е данъчно задължено лице и на когото е възложила извършването на сметосъбиране и почистване на територията на Общината, след като този данък е част от уговореното възнаграждение на изпълнителя. Всъщност с изменението на чл. 163а ЗДДС, ДВ, бр. 102 от 2022г., в сила от 01.01.2023г. законодателя е привел посочения закон в съответствие с чл. 199 от Директива 2006/112/ЕО, като е отпаднало задължението на получателя по доставките на стоки и услуги по приложение № 2, когато е държавата и държавен или местен орган да самоначислява данъка. Или с това изменение е отпаднало качеството на данъчно задължено лице към фиска на Община Карлово за извършваните от нея доставки на стоки и услуги, но не и задължението по облигацията, сключена при условията на ЗОП. В аналогичен смисъл е и приетото от Окръжния съд, поради което и оспорения негов съдебен акт следва да бъде потвърден, като съответен на материалния и процесуален закон с изключение на частта, с която в полза на ищеца е присъдена законната лихва, доколкото такава не е претендирана от него. В посочената част оспорения акт е постановен при свъх петитум и на основание чл. 270, ал.3 ГПК в тази част същия следва да бъде обезсилен. При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемия, но доколкото такива не се претендират, съдът и не присъжда. Мотивиран от изложеното, съдът