Решение № 39518 от 27.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9392/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК. Образувано е по жалба с вх. № 27058 от 26.09.2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), подадена от О. Х. Т., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], срещу Решение № УРИ 317005-57 от 13.08.2024г. издадено от Директор ОДМВР – Пловдив, с което е отказано изтриване на лични данни на лицето, въведени и обработвани в информационен фонд ИРПС на МВР, като „извършител“ по заявителски материал (ЗМ)№ 516/04.06.2009г. по описа на РУ 02 при ОДМВР – Пловдив за деяние по чл.144, ал.3 от НК. В сезиращата съда жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение. Жалбоподателят излага доводи също, че директорът на ОДМВР – Пловдив постановява втори отказ за снемане на полицейската регистрация на О. Т., след като с отмяна на решение № 317005- 68 05.10.2023г.на директора на ОД на МВР- Пловдив с решение №7803/ 06.06.2024г., постановено по адм. дело №410/2024г. на АССГ е изпратил административната преписка за ново произнасяне на административния орган като се съобрази със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на специалния ЗМВР.В жалбата е посочено, че жалбоподателят е реабилитиран и оспореното решение е издадено при липса на мотиви и пропорционалност.Моли съда да отмени Решението, което приема за издадено в противоречие с правото на Европейския съюз – с Директива № 2016/680 на Европейския парламент и Съвета, и с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22. В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно уведомен, се явява лично представлява се от адв.И. М. с приложено по делото пълномощно.Поддържа жалбата по аргументи изложени в нея и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноските по делото по предоставен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК./л.123/ Ответникът - директорът на Директор ОДМВР – Пловдив, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.По делото са предоставена молба-становище от юрк. П. с приложено пълномощно, като жалбата е оспорена.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по предоставен списък на осн. чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар. По фактите: Със заявление от 18.07.2023 г. с вх. № 328605-98 в Главна дирекция „Национална полиция”, подадено от О. Х. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е направено искане за снемане на полицейска регистрация. С писмо, на основание чл. 19, ал. 3 и чл. 4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, директорът на ГДНП е изпратил заявлението на О. Х. Т. за снемане на полицейска регистрация на директора на ОДМВР-Пловдив за извършване на проверка като е изискано да бъде изготвено мотивирано предложение за снемане или отказ на полицейска регистрация извършена във 02 РУ на ОДМВР-Пловдив. Относимите лични данни на О. Т., обработвани в „Интегрираната регионална полицейска система“ при ОД МВР Пловдив са въведени във връзка с „извършител“ по ЗМ №516/04.06.2009г. по описа на 2 РУ при ОДМВР Пловдив за деяние по чл. 144, ал.3 от НК – пр. пр. 0766/2009г. на РП Пловдив. По данни от РП Пловдив, пр. пр. № 7668/2009г. е била образувана по постъпила жалба на 27.01.2009г. На 03.06.2009г. е образувано досъдебно производство № 516/04.06.2009г. по описа на 2 РУ при ОДМВР Пловдив срещу О. Т..На 14.10.2009г. е внесен обвинителен акт в Районен съд Пловдив за извършено от Таракчиян деяние по чл. 144, ал.3 от НК. Образувано е НОХД № 5461/2009г. по описа на РС Пловдив, V-ти наказателен състав, което е приключило с постановена присъда, влязла в сила на 24.06.2011г. Приложен е препис от присъда №11/10.01.2011г. по НОХД 5461/2009г., както и заверен препис от Решение №209/24.06.2011г. по ВНОХД 736/2011г. на Окръжен съд Пловдив – въззивната инстанция е потвърдила присъдата. Лицето е осъждано, съгласно електронна справка за съдимост с рег. № 230814005000368932/14.08.2023г. Същият, с цитираната присъда, е признат за виновен за извършено деяние на 29.01.2009г. по чл. 144, ал.3 от НК във връзка с ал.1 вр. чл.2, ал.2 от НК и чл. 325, ал.1 от НК. Наложено му е наказание при условията на чл. 54 от НК – пробация за срок от 2 години и обществено порицание по местоживеене и работа. Реабилитиран по право по чл. 86 от НК. Въз основа на предложението е издадено Решение № УРИ 317005-57 от 06.10.2023г. издадено от Директор ОДМВР – Пловдив, с което е отказано изтриване на лични данни на лицето, въведени и обработвани в информационен фонд ИРПС на МВР по заявителски материал (ЗМ) № 516/04.06.2009г. по описа на РУ 02 при ОДМВР – Пловдив за деяние по чл.144, ал.3 от НК извършена във 02 РУ на СДВР на О. Т. с [ЕГН], поради липсата на визираните основания в ЗМВР. Решението е връчено на О. Т. на 23.08.2023 г. и на 14.11.2023 г. с жалба, същото е обжалвано пред АССГ. С Решение № 7803 от 06.06.2024 г. по адм. дело № 410/2024 г., съдът е отменил по жалба на О. Т., Решение № УРИ 317005-57 от 06.10.2023г. издадено от Директор ОДМВР – Пловдив, с която на Таракчиян е отказано снемане на полицейска регистрация и е изпратил административната преписка на директора на ОДМВР – Пловдив за ново произнасяне след съобразяване със задължителните указания дадени в съдебното решение, свързани с тълкуването и прилагането на специалния ЗМВР. След връщането на преписката, административният орган – директора на ОДМВР-Пловдив издава Решение с рег.№ УРИ317005-57 от 13.08.2024г., която отново е оказано снемането на полицейска регистрация извършена във 02 РУ на ОДМВР-Пловдив на О. Т. с [ЕГН], поради липсата на визираните основания в Наредбата и в резултат от направеният анализ/профил на лицето. Административният орган е изложил мотиви, че: Първо влязла в сила присъда, не е сред лимитативно изброените основания в чл.З от Инструкция №8121з-748/2014г. Заявителят е извършил престъпление, като от субективна страна деянието е осъществено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл 11. ал. 2 от НК.Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на обществено опасните им последици. /л.15/ АО е посочил в решението, че съгласно чл.2, ал.2 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. целта на обработката и съхранението на личните данни е само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Поради това заличаването на личните данни за лицата, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя условия.Действащата законова регламентация за заличаване на личните данни не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработва в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Според директора на ОДМВР-Пловдив, съгласно съображение 67 от Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), настъпилата реабилитация не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е единствено индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск.Реабилитацията също не фигурира и сред изброените основания за снемане на извършена полицейска регистрация по смисъла на Наредбата и ЗМВР. Административния орган е посочил също, че действащата законова регламентация за заличаване на личните данни не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработва в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси.Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. В решението е посочено, че О.Таракчиян е признат за виновен и осъден за това, че на 24.01.2009 г. се е заканил на другиго е убийство - престъпление по чл. 144, ал.З във вр. с ал.1 от НК, както и на същата дата е извършил действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.1 от НК.От мотивите на присъдата на първата инстанция и от решението на въззивния съд, с което се присъдата се потвърждава.АО се е позовал, че е налице категорична информация за поведението на О. Т., свързано е продължителното му укриване и невъзможността да бъде призован от органите на полицията, включително и на адресите, посочени от него във водените административни дела.Също така е видно, че същият е в дългогодишен конфликт с граждани относно съсобствен недвижим имот, който конфликт има различни проявления.АО е приел, че с поведението О. Т. е увредил не само личността на пострадалия, но и установените морални принципи и норми за поведение на обществени места. Според директора на ОДМВР-Пловдив, Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 предвижда, че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, компетентните органи имат нужда да обработват лични данни събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления, а в Решение от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22 г., съдът намира, че подобно съхранение може да е необходимо и да допринесе за постигането на тези цели, дори след като това осъждане е заличено от регистъра за съдимост и съответно са отменени последиците, които националното законодателство свързва със самото осъждане. Посочено е още в решението, че дори съдът стига и по-далеч, приемайки че съхранението на биометрични и генетични данни на вече осъдени с влязла в сила присъда лица. включително до смъртта на тези лица, може да е абсолютно необходимо по смисъла на член 10 от Директива 2016/680 по-специално за проверката дали те евентуално са замесени в други престъпления, и следователно за разследването и осъждането на извършителите на тези престъпления, както и че следва да се отчита важността на този вид данни за наказателните разследвания, дори и много години след извършване на деянията, в частност когато тези престъпления са тежки. В решението е посочено, че справка с приложена разпечатка от информационен фонд на МВР, изготвена за настоящата проверка/произнасяне е видно, че О. Т. има профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени 7 фиша по ЗДвП, които са влязли в сила. Въпреки, че извършените административни нарушения са с по-ниска степен на обществена опасност, все пак същите манифестират трайно установено незачитане на правовия ред от негова страна. По делото ответника в цялост е представил административната преписка.В о.с.з проведено на 28.10.2025г. процесуалният представител на О. Т. представя писмени доказателства, както следва: удостоверения, че срещу него не се водят наказателни производства от общ характер и не му са повдигнати обвинения, свидетелства за дарения, разрешения за достъп до класифицирана информация, издадени от ДА“НС“, удостоверение, че е член на общественият съвет на 20 ОУ“Тодор Минков“ –[населено място].Същите са приети с протоколно определение на съдът. По правото: Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен срок/решението е връчено на 02.09.2024г., а жалбата е депозирана, чрез органа на 16.09.2024г./, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата. Той е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 168 АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, при наличие на съответните предпоставки за това, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане в тази посока. Процесният административен акт, е издаден от компетентен административен орган – директор на ОДМВР-Пловдив. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Така изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, във вр. чл. 12-22 и чл. 34 от Регламент(ЕС) 2016/679 и чл. 53-56 и чл. 68 от ЗЗЛД, са оправомощени директорите и зам. директорите на областни дирекции на МВР да се произнасят по постъпили искания за упражняване на права по чл. 12-22 от Регламент(ЕС) 2016/679 и чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент(ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД. Процесното решение е постановено и в предписаната от закона форма – мотивиран отказ по чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД, с посочване на фактически и правни основания за постановяването му, както и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение, съгласно правилото, установено в 22, ал. 1 от Инструкция №8121з-1280 от 7.10.2021г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи. Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни.Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в изготвеното от началник сектор становище рег.№317р-10812/13.08.2024г., до Директора на ОД на МВР Пловдив. Съда приема, че оспореното решение е издадено в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и при издаването ѝ не са допуснати нарушения на административно процесуалните правила, установени в чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, които да обуславят нейната отмяна. По отношение на материалния закон: Основният спор по делото касае материалната законосъобразност на издадената заповед, в контекста и на задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-118/22 г. и приложение на разпоредбите на директива Директива (ЕС) 2016/680 относими към спора. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни.Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /Инструкцията/.В чл. 2, ал. 1 от Инструкцията е предвидено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер.Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл. 2, ал. 2 от Инструкцията/.В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията са предвидени материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1. е постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; 3. наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство); 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК) при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало – във всички останали случаи.В процесния случай безспорно се установява по делото, че по отношение на жалбоподателя нито едно от цитираните основания не е налице. Регистрацията на лица е основен източник на информация за полицейските органи и други държавни органи в страната и чужбина по отношение на лица, спрямо които са били събрани достатъчно доказателства за виновността им в извършване на престъпление от общ характер. Директорът на ОДМВР-Пловдив като административен орган е направил извод, че в процесния случая по искането на жалбоподателят не е налице, нито едно от основанията, които са изброени по горе в решението за снемане на полицейска регистрация на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция като се съобрази с тълкуването, осъществено в Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г., NG, ECLI: EU: C: 2024: 97 според, което в чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016 / 680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008 / 977 / ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, букви б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че: не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. От посоченото съдът приема, че сама по себе си констатацията, че реабилитацията не е сред изчерпателно изброените причини да се снеме полицейската регистрация на О. Т. не е достатъчна, за да се приеме, че оспореният отказ е законосъобразен.Изложеното от ответната страна разбиране, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, не съответства на тълкуването на посочените по горе текстове, тъй като полицейска регистрация може да се снеме и ако вече не е абсолютно необходимо, да се съхраняват личните данни. Решението от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 има задължителен характер за съдилищата и за административните органи и трябва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав при преценка основателността на жалбата. В българското законодателство не са транспонирани разпоредбите на чл. 4, параграф 1, б. (в) и (д) на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година съобразно, които (в тази връзка и съображение