Решение № 14994 от 2.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1337/2025 г.

от Женевската конвенция от 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г. Декларираните от А. М. А. при регистрацията по чл. 61, ал. 2 ЗУБ, и при интервюто факти по чл. 4, ал. 1 от Директива 2011 / 95 ЕС в подкрепа на молбата му за закрила нито пряко, нито косвено са свързани с държавата по произход – чл. 4, ал. 3, б. „а“ от Директива 2011 / 95 / ЕС или с осъществено или осъществимо спрямо него преследване – чл. 4, ал. 3, б. „б“ от Директива 2011 / 95 ЕС. Направените изявления от А. М. А. пред Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет във връзка с индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал [държава], защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения – чл. 4, ал. 3, буква „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС. Това се потвърждава от проведеното на дата 04.09.2024 г. интервю (л. 36 – 39 от делото). От жалбоподателя А. М. А. не са съобщени събития, настъпили след като е напуснал [държава], или извършвани от него дейности, след като е заминал, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане и да сочат на нужда от международна закрила, възникнала на място ( sur place ), съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2011 / 95 / ЕС. Тоест, молбата на А. М. А. към официалните власти на [държава] нито при подаването ѝ, нито в който ѝ да е последващ момент е обоснована от самия него с каквито ѝ да е елементи, относими към критериите, релевантни за определяне на статут на бежанец. От значение е и обстоятелството, че в хода на интервюто А. М. А. заявява следното: [държава] е хубава държава, има работа, още откакто дойдох вече работя, пращам помощ на моето семейство, това ми е задължението. (л. 39 от делото) Осъщественият дотук анализ сочи, че А. М. А. не изпитва основателни опасения от действията на преследване по чл. 8, ал. 3 – 5 от ЗУБ. Обосновано и правилно ответният национален административен орган е приел, че декларираната от А. М. А. причина да напусне [държава] е с личен, социално – икономически характер и е извън обхвата на ЗУБ. Предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. “е“, вр. чл. 15, б. “а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава. Понятието „ реална опасност“ (‘real risk’ ) не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕО и/или СЕС. Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално. С понятието „тежки посегателства“ (‘serious harm’) се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост). Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права. От смисловото тълкуване на общностната норма се установява, че се има предвид настъпването на определен вредоносен резултат за кандидата под формата на психическа или психическа увреда. Изразът „тежки посегателства“ е насочен по – скоро върху вида и квалификацията на предприетите действия, отколкото към конкретните им последици за кандидата, който е техен обект. Основателни са мотивите на административния орган, че твърдения, които да са свързани с посочените по – горе предпоставки не са направени от жалбоподателя А. М. А.. Липсват изявления, които да водят до извод, че той е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. В решението си административният орган е приел, че за А. М. А. не се доказва специфичен риск по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка с вх. № МД – 02 – 124 от 12.12.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, като е приел, че няма данни в област Дейр ал Зор да е налице безогледно насилие, което да достига високо ниво и съответно да се изисква по – ниско ниво на отделни елементи, за да се констатират съществени основания, въз основа на които да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си на произход, ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респективно чл. 15, б. „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС. С оглед на информацията, не се установяват разширенията, които са дадени в решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07 и тълкувателно решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело № С – 285 / 12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно постановеното от СЕО Решение от 17 февруари 2009 г., наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. При своето произнасяне съдът съобрази и справката с вх. № МД – 02 – 159 от 14.03.2025 г. относно: „Актуална обществено – политическа ситуация (към 14.03.2025 г.)“, както и справка с вх. № МД – 02 – 160 / 14.03.2025 г. относно: [държава]. Справките са предоставени и приети в открито съдебно заседание от дата 08.04.2025 г. На 18 февруари 2025 г., след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили (SDF), се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. Смята се също, че споразумението включва Автономната администрация на Северна и Източна [държава], известна като „Рожава“, която е гражданската власт, управляваща контролираните от SDF райони на [държава]. Съобщението идва от командира на Северната бригада на SDF, А. О. ал Идбили и получава широк отзвук в кюрдските и арабските медии. SDF и сирийското правителство преговарят седмици наред, за да намерят начин за мирно интегриране на райони от страната, които не са под управлението на правителството. SDF, която е подкрепяна от САЩ и е основната управляваща сила в много части на Северна [държава] през годините, се съгласява с ключови условия на сирийското правителство, включително напускане на територията на [държава] на чуждестранни бойци в структурите на SDF. Други ключови аспекти на сделката включват пълна интеграция на всички сили за сигурност и институции на Рожава в институциите на сирийското правителство и създаване на съвместни (включващи всички страни) комитети за прилагане на механизми за гарантиране на ефективното прилагане на разпоредбите. Според друга постигната договорка, завръщането на разселените сирийски арабски бежанци в техните градове и села ще бъде улеснено, а на тези лица и подходящи условия за живот. На 2 март 2025 г., съгласно изявление на сирийското президенство, новите власти в [държава] обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвянето на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А. на 8 декември 2024 г. Съобщението от 2 март 2025 г. се основава на стремежите на сирийския народ да изгради своя държава, основана на върховенството на закона и надгражда резултатите от Конференцията за национален диалог в [държава], посочват от президентството и допълват, че целта е да се подготви правната рамка, регулираща преходната фаза. Конференцията за национален диалог, проведена в края на февруари в Дамаск, очертава пътя за новата [държава]. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025 г. се посочва, че по данни на Комисариата към 6 март 2025 г., около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. Числата се основават на триангулация на външни и вътрешни източници за [държава] и включват бежанци, регистрирани от ВКБООН и други сирийци, които се завръщат от [държава], [държава], [държава], [държава] и [държава], както и лица извън посочения регион, които също се завръщат. Според ново мащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. В статия на BBC News от 9 март 2025 г. се посочва, че лидерът на [държава] А. ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство. Базирана в Обединеното кралство мониторингова организация съобщава, че 830 цивилни са убити при атаки, извършени на 8 и 9 март и насочени срещу алауити, живеещи в сирийските крайбрежни райони. Б. Б. С. не успява да потвърди независимо броя на жертвите на насилието, което се смята за най – тежкото след падането на режима на Б. А.. При сблъсъците също така загиват 231 членове на силите за сигурност и 250 бойци, подкрепящи А. и според Сирийската обсерватория за правата на човека общият брой на жертвите достига 1311 души. На 9 март А. ал Шараа обявява в Telegram, че е сформирана „независима комисия“, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях“. Президентът на [държава] призовава за национално единство, но не коментира директно обвиненията, съгласно които извършители на злоупотребите са негови поддръжници в крайбрежните райони на Латакия и Тартус. На 13 март 2025 г. временният президент на [държава] А. ал Шараа подписва конституционна декларация, която обхваща петгодишен период. Декларацията урежда разделението на властите и съдебната независимост. Гарантира правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите. В справка с вх. № МД - 02 - 160 от 14.03.2025 г. е посочено, че в изявление, публикувано един ден свалянето на режима на А., се съдържа следната информация: новата администрация обявява амнистия и заявява, че животът на войниците ще бъде в безопасност и че те на трябва да бъдат нападани. Опозиционните сили, свалили от власт президента Б. А., заявяват, че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служба при бившия режим. Приетите по делото справки (с вх. № МД – 02 – 160 / 14.03.2025 г. и № МД - 02 - 160 от 14.03.2025 г.) са изготвени в съответствие с „Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището“ (бивше наименование Европейска служба за подкрепа в областта на убежището) за изготвяне на информация за страните на произход“ (2023 г.) Посочените справки са приети в открито съдебно заседание от дата 08.04.2025 г. Справките се кредитират от настоящия състав. Съгласно чл. 21, т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно посочените справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му. Справките представляват официални писмени свидетелстващи документи, удостоверяващи, че лицето, което е издало справките, при извършваната от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в тях. Съдът намира, че в посочените по – горе справки не се съдържа информация, която да опровергава изводите на административния орган, че самото присъствие на цивилно лице в района на провинция Дейр ал Зор не би довело до реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От справката не се установява в провинция Дейр ал Зор да съществува безогледно (безразборно) насилие. Не се установява то да достига до толкова високо ниво и съответно да се изисква по – ниско ниво на отделни елементи, за да се констатират съществени основания, въз основа на които да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си на произход, ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респ. чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07 и тълкувателно решение на Съда на ЕС от 30 януари 2014 г. по дело С – 285 / 12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС, които се преценяват във връзка с прилагането единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Последната разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да се предостави, ако съществуват тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според мотивите на решението на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Обоснован е изводът на административния орган, че за А. М. А. не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което искането за международна закрила и в тази част е неоснователно. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Такава област по отношение на жалбоподателя А. М. А. се явява Дейр ал Зор. Вече беше посочено, че липсват данни в провинция (област) Дейр ал Зор да е налице безогледно насилие, което да достига високо ниво и съответно да се изисква по – ниско ниво на отделни елементи, за да се констатират съществени основания, въз основа на които да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си на произход, ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респективно чл. 15, б. „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС. Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на Съда в [държава], в колкото по – голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, които имат пряко отношение към личното му положение, толкова по – слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него. В т. 39 тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07 дословно е посочено следното: В това отношение следва да се уточни, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. В конкретния случай жалбоподателят по никакъв начин не успява да докаже, че е конкретно поставен в ситуация на опасност. Липсва индивидуализация на заплаха срещу него. Преценено съвкупно с всички доказателства по делото това означава, че за жалбоподателя явно не съществуват никакви обстоятелства, които да имат пряко отношение към личното му положение. Не се посочват конкретни факти, които да водят до извод, че лично за А. М. А. съществува реална опасност. Основният мотив за А. М. А. е икономическият. Същият заявява, че не иска да служи в сирийската армия. Това обстоятелство обаче не е такова, че да води до признаване на хуманитарен статут. Посоченото означава, че за да се предостави хуманитарен статут на А. М. А., безогледното насилие в [държава] трябва да е изключително. Видно от приетите по делото справки в [държава] няма безогледно насилие. Споделя се изводът на административния орган, че не се установява спрямо чужденеца да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] и конкретно в населеното място Дейр ал Зор, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. За жалбоподателя А. М. А. липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Жалбоподателят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в [държава]. Не са налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ). Жалбоподателят не се позовава на причини от хуманитарен характер. Причините от хуманитарен характер трябва да са такива, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, който кандидатства за получаването на статут. Такава реална опасност по делото не се установява. Материалният закон в случая е спазен – отхвърлянето на молбата на А. М. А. за предоставяне на международна закрила, не противоречи на чл. 8, ал. 1 и 9, чл. 9, ал. 1, 6 и 8, чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 12 и т. 14 от ЗУБ, нито на транспонираните с тях разпоредби на Директива 2011 / 95 / ЕС. По изложените съображения, съдът приема оспореното Решение № 671 от 21.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, за законосъобразно издадено, без отменителни основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК, вр. чл. 91 ЗУБ. Жалбата е неоснователна и като такава трябва да се отхвърли съгласно чл. 172, ал. 2, пр. 4 – то АПК, вр. чл. 91 ЗУБ.