Решение № 12271 от 10.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване. Образувано е по жалба от В. С. С. от гр.Варна с [ЕГН] срещу Решение № 2153-03-82/28.04.2025г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отменено разпореждане [номер]/08.01.2025г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което на жалбоподателката е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО, считано от 13.08.2024г. и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на Решението на Директора на ТП – Варна на НОИ. То било издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Макар да е волеизявление съобразено с изискванията за форма и съдържание, с него се нарушавали основни конституционни права на жалбоподателката, която е човек с увреждания. Отмяната на разпореждането, с което й били отпуснати социална пенсия и добавка за чужда помощ било извършено на формално основание, в деня на влизане в сила на отказа за отпускане на лична пенсия за инвалидност, с което в противоречие на основните принципи на социалната държава, залегнали в Конституцията на РБ тя се оказвала лишена напълно от всякакво пенсионно обезщетение. Твърди, че лишаването от правото да получава социалната пенсия за инвалидност, като алтернативна и компенсаторна форма на защита при инвалидност е в противоречие с целта на КСО. В резултат на обжалваното решение тя се оказвала лишена от правото да получава какъвто и да е вид пенсия за инвалидност, включително и добавка за чужда помощ, въпреки че към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия, както и към настоящия момент били налице всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки за това, с оглед определените й 100% трайна нетрудоспособност с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК. Твърди, че Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл в пълно противоречие с трайно установената практика на НОИ да отпуска социална пенсия за инвалидност, когато не са изпълнени изискванията за лична такава, с оглед защита на социалните права на гражданите. Това било в противоречие трайно установената и безпротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд, съгласно която дори и да е подадено заявление само за лична пенсия, органът следва служебно да разгледа правото на социална пенсия и не следва формално да отказва пенсия, ако са налице основанията за отпускане на друг вид такава, още по-малко да отменя разпореждане, с което е отпусната такава. Въпреки, че е подала ново заявление в двумесечния срок и ответникът е отпуснал социалната пенсия за инвалидност, ако не бъде отменено оспореното решение щяла да се окаже лишена от правото да получава пенсия считано от 13.08.2024г. и такава щяло да й бъде отпусната от датата на новото заявление, с което ще бъде лишена от възможността да получава средства за преживяване, за периода от датата на инвалидизиране до датата на подаване на евентуалното ново заявление, като ще бъде принудена да върне получените в този период средства, които законосъобразно е получавала. Поради това моли Решението на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отменено разпореждането от 08.01.2025г. за отпускане на социална пенсия и добавка за чужда помощ да бъде отменено. Моли да бъде оставено в сила разпореждането от 08.01.2025г. за отпускане на социална пенсия и добавка за чужда помощ, с което правилно и законосъобразно считано от 13.08.2024г. била отпусната пенсията и добавката на С., а при необходимост от връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, моли за указания в този смисъл. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява процесуалният представител, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на Решението на Директора на ТП-Варна на НОИ и да бъде оставено в сила първоначалното разпореждане [номер]/08.01.2025г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което на С. е отпусната социална пенсия за инвалидност и добавка считано от 13.08.2024г. Ответникът – Директорът на ТП-Варна на НОИ в писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че Решението е из9дадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материални изисквания на закона. Счита, че твърденията в жалбата до съда не кореспондират с тези, изложени в жалбата до горестоящия административен орган. С жалбата вх. № 9001-03-234 / 27.03.2025г., по повод на която било издадено Решението, В. С. С. оспорила разпореждане [номер]/08.01.2025г. на пенсионния орган, с аргумента, че незаконосъобразно й била отпусната социална пенсия за инвалидност. В жалбата срещу решението на Ръководителя на ТП - Варна на НОИ, противно на изложеното в жалбата срещу разпореждане [номер]/08.01.2025г., В. С. искала оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт оспорва жалбата и изложените в нея факти, като изтъква, че подаденото заявление е за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. След извършена преценка, административният орган съобразил най-благоприятния за лицето вариант - да отпусне социална пенсия, поради което не били накърнени правата на жалбоподателката. След произнасяне на административният орган с разпореждане за отказ да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, била подадена жалбата до директора на ТП-Варна на НОИ със съображения, че не е подала заявление за социална пенсия, а за лична пенсия. С оглед тези обстоятелства Решението за отмяна на разпореждането за отпускане на социална пенсия било правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните срокове и правила. Моли жалбата срещу решението да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. След като разгледа оплакванията в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: По повод подадено заявлението за освидетелстване от В. С. С. в Регионална картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) на 13.08.2024г. е било издадено Експертно решение № 94230 от заседание 201 от 07.11.2024г. на „МБАЛ – Христо Ботев“ АД- гр. Варна, с което й е определена 100 % трайна намалена работоспособност, с чужда помощ, с дата на инвалидизацията 07.08.2024г. и срок на инвалидизация до 01.11.2026г. Експертното решение е влязло в сила на 29.11.2024г. В ЕР на ТЕЛК е посочено, че се касае за пациентка на 24 годишна възраст със злокачествено ноlобразование на маточната шийка, която е в състояние след хистеректомия и аднексектомия по повод ниско диф. некротизиращ плоскоклетъчен карцином, клинично доказан посткастрационен синдром. Оперирана е през месец март 2024г. и провежда полихимиотерапия и лъчетерапия. Това ЕР е приложено от В. С. С. към подаденото от нея заявление вх. № 2112-03-1812/10.11.2024г. до ТП – Варна на НОИ с искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По преписката служебно е установено, че В. С. е навършила 24 години, 8 месеца и14 дни и има действителен осигурителен стаж от 5 месеца и 7 дни. С оглед събраните данни по постъпилото на 10.11.2024г. заявлението е издадено разпореждане [номер] на 08.01.2025г. от Ръководител ПО в ТП на НОИ-Варна, с което на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО на В. С. е отпусната социална пенсия за инвалидност, считано от 13.08.2024г. до 01.11.2026г. в размер на 491, 31лв. и добавка за чужда помощ в размер на 230, 30лв. също за периода от 13.08.2024г. до 01.11.2026г. Разпореждането е връчено на В. С. с обратна разписка на 28.02.2025г. Междувременно на 23.01.2025г. чрез ССЕВ В. С. подала запитване с вх. № 2112-03-1812#7 относно етапа на разглеждане на документите за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. На 05.02.2025г. до нея е изпратен отговор рег. № 2112-03-1812#8, че в хода на административното производство по отпускане на лична пенсия е изпратено писмо до контролен орган на НОИ за потвърждаване на данните за осигурителен стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода 06.07.2020г. - 30.09.2020г. Уведомили я, че на 27.01.2025г. е получена служебна бележка и в рамките на нормативно определеният срок щяло да бъде извършена преценка относно правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и да бъде постановено разпореждане на длъжностното лице осъществяващо ръководство на пенсионното осигуряване. След това писмо на 28.02.2025г. от С. било получено разпореждане [номер] от 08.01.2025г. от Ръководител ПО в ТП на НОИ-Варна за отпускането й на социална пенсия за инвалидност с добавка за чужда помощ. На 27.03.2025г. чрез ССЕВ от В. С. постъпила жалба до Ръководителя на ТП-Варна на НОИ, заведена с вх. № 9001-03-234/27.03.2025г. срещу разпореждане [номер] от 08.01.2025г. В жалбата тя изложила съображенията си, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като считала, че са налице условията и предпоставките да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въз основа на придобит от нея осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 74 -77 от КСО до датата на инвалидизирането, а не социална пенсия за инвалидност, която е в по-нисък размер. Позовава се на разпоредбата на чл.74, ал.1, т.2 от КСО, съгласно която осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането до 25- годишна възраст - една година, от които не по-малко от 4 месеца действителен осигурителен стаж. Тъй като в периода 06.07.2020г. до 30.09.2020г. счита, че е придобила действителен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, а в периода 27.10.2023г. до 11.01.2024г. въз основа на трудово правоотношение и към датата на инвалидизирането била на възраст 24 години и 8 месеца, считала, че отговаря на критериите и изисквания на КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тази връзка с жалбата В. С. поискала да бъде постановено решение, с което органа: „…да се произнесе по същество като й отпусне пенсия за инвалидност, в съответствие с изискванията на КСО, како и с останалите разпоредби на Закона и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, имащи отношение към основанието, вида и размера на пенсията й за инвалидност.“. На 28.03.2025г. е издадено разпореждане [номер] от 28.03.2025г. от ръководителя на ПО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. С. С.. Изложени са мотиви, че действителен стаж е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Посочено е, че с оглед разпоредбите на чл. 74, ал.1, т. 2 и чл.74, ал. 2 КСО, лицата с навършена възраст от 20 до 25 години имат право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако имат положен осигурителен стаж до дата на инвалидизиране 1 година, от която една трета действителен осигурителен стаж. За С. било установено, че не отговаря на изискването на чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО за изискуем стаж от 1 години до дата на инвалидизиране, поради което нямала право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. разпореждане [номер] от 28.03.2025г. за отказ да се отпусне лична пенсия за инвалидност с указания за реда и сроковете за оспорването му е изпратено на С. чрез ССЕВ на 28.03.2025г. В посочения едномесечен срок това разпореждане не е оспорено от В. С. и е влязло в сила. След влизане в сила на разпореждането от 28.03.2025г. за отказ за отпускане на лична пенсия, В. С. се явява лице, на което по повод подаденото заявление на 10.11.2024г. за отпускане на пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ с разпореждане от 08.01.2025г. на пенсионния орган е отпусната месечно сумата в общ размер на 721, 61лв., от които 491, 31лв. - социална пенсия за инвалидност и 230, 30лв. - добавка за чужда помощ. При тези настъпили през март и април 2024г. факти и обстоятелства – издаденото разпореждане за отказ да отпускане на лична пенсия за инвалидност, В. С. вече не е имала интерес да обжалва разпореждане [номер]/08.01.2025г., тъй като то се явява благоприятен за нея административен акт, с който й е отпусната социална пенсия и добавка и й осигурява единствения ежемесечен доход от 761, 61лв., с който да се издържа и живее, тъй като не може да работи и да получава трудови доходи с оглед определените й 100% трайна неработостпособност с чужда помощ. Тези факти и обстоятелства не са отчетени от ответника по делото, когато му е предоставена преписката с жалбата й подадена на 27.03.2025г. преди издаването на разпореждането от 28.03.2025г. на пенсионния орган за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Директорът на ТП – Варна на НОИ се произнесъл по преписката по повод подадената с вх. № 9001-03-234/ 27.03.2025г. жалба като издал Решение № 2153-03-82/ 28.04.2025г., с което отменил разпореждане [номер] от 08.01.2025г. на ДЛ при ТП-Варна на НОИ за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, считано от 13.08.2024г. на В. С. С. и добавката за чужда помощ по чл.103 от КСО. Мотивите в решението за отмяната са, че С. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ, а с разпореждането са й отпуснати социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО, считано от 13.08.2024г. и добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО. Той направил извода, че е отпусната пенсия, каквато не е поискана. По искането за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване отчел, че пенсионният орган се е произнесъл с разпореждане [номер] / 28.03.2025г. за отказ да се отпусне такава, поради което намерил, че преписката не следвало да се връща за ново произнасяне по заявление вх. 2112-03-1812/10.11.2024г. Така постановеното Решение № 2153-03-82/ 28.04.2025г. на Директора на ТП – Варна на НОИ с указания за реда и сроковете за обжалването му е връчено на адресата му – В. С. на 29.04.2025г. чрез ССЕВ, което право тя е упражнила в срок с жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. От фактическа страна съдът отчита, че в жалбата до съда, освен че се иска отмяна на решението на Директора на ТП -Варна на НОИ, се иска да бъде оставено в сила разпореждането от 08.01.2025г. за отпускане на социална пенсия и добавка за чужда помощ на В. С., с което правилно и законосъобразно считано от 13.08.2024г. й е отпусната пенсията и добавката. В съдебно заседание процесуалният представител на С. поддържа това искане, като моли да бъде оставено в сила разпореждане [номер]/08.01.2025г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което на С. е отпусната социална пенсия за инвалидност и добавка считано от 13.08.2024г. С оглед на това се налага извода, че в жалбата до съда по същество в писмен вид е оттеглено обжалването на това разпореждане от 08.01.2025г., което оспорване е направено с депозираната на 27.03.2025г. жалба, преди да бъде постановено разпореждането за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност. При така установената фактическа обстановка, при съобразяване на приложимата правна уредба се налагат следните изводи: С жалбата се оспорва индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта, при наличие на правен интерес за оспорването, тъй като е засегнат неблагоприятно от него. Решението на Директора на ТП-Варна на НОИ е връчено на жалбоподателката на 29.04.2025г., а жалбата е подадена на 13.05.2025г., поради което е депозирана в срок. С оглед изложеното, жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б."а" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение или спиране на пенсиите. Съгласно чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията срещу разпорежданията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. При тази правна уредба обжалваното Решение № 2153-03-82/28.04.2025г. е издадено от компетентен орган, тъй като е постановено от Т. И. Т. - началник-отдел „Административен“, но в качеството му на изпълняващ по заместване длъжността Директор на ТП на НОИ – Варна, съгласно Заповед №10278/22.04.2025г. на Подуправителя на НОИ. С оглед на това оспореното Решение е акт постановен в рамките на предоставените по закон правомощия на Директор на ТП на НОИ – Варна, съобразно неговата материална и териториална компетентност. Решението е волеизявление издадено в писмена форма, в обстоятелствената част на което са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които е формирана разпоредителната му част, при спазване на изискванията за съдържанието му в чл. 117, ал. 3 от КСО и на чл.59, ал.1 и ал. 2 от АПК. С оглед на това не са налице основанията по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяването му за нищожно, нито за неговата отмяна. Основателни са оплакванията в жалбата, поддържани и в съдебно заседание от процесуалният представител на В. С. за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение материалния закон и противоречене с целта на закона на Решението на Директора на ТП на НОИ-Варна. Съгласно чл.71 от КСО, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, като съобразно разпоредбата на чл.72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Съгласно чл.90а, ал. 1 от КСО, право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Размерът на социалната пенсия за инвалидност зависи от степента на трайно намалената неработоспособност /видът и степента на увреждане, като същият е съответен процент от размера на социалната пенсия за старост. С изменението на чл.101, ал.1, т.4а от КСО в сила от 01.01.2016г. е установена забрана за едновременно получаване на социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия. Основателни са доводите в подадената жалба, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразно чл. 98, ал. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106. В случая В. С. е подала на 10.11.2024г. заявление, с което поискала да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в ТП-Врана на НОИ. В четиримесечния срок по чл.98, ал.1, изр. второ от КСО, който изтекъл на 10.11.2025г. тя не получила акт, с който да й е отпусната, нито да й е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ. По заявлението й и приложените към него документи, сред които е влязлото в сила ЕР на ТЕЛК правилно и законосъобразно пенсионният орган като установил, че са налице законовите предпоставки да й бъде отпусната социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, издал разпореждане [номер] от 08.01.2025г., с което й отпуснал социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в общ размер 721, 61лв. Както бе посочено, това разпореждане е връчено на 28.02.2025г. на С. и тъй като до 27.03.2025г. нямало произнасяне по искането й за отпускане на лична пенсия за инвалидност, на каквато тя смятала, че има право и която знаела, че е в по-голям размера от социалната, с оглед изтичането на срока за обжалване на това разпореждане тя подала жалбата заведена с вх. № 9001-03-234/27.03.2025г. в ТП-Варна на НОИ, с която поискала от директора на ТП-Варна на НОИ да извърши проверка на преписката. С тази жалба, макар да е посочено, че се подава срещу разпореждането от 08.01.2025г. С. не е поискала отмяната му, а само извършване на проверка дали правилно са приложени относимите разпоредби на КСО. С жалбата В. С. поискала да бъде постановено решение, с което органа: „…да се произнесе по същество като й отпусне пенсия за инвалидност, в съответствие с изискванията на КСО, како и с останалите разпоредби на Закона и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, имащи отношение към основанието, вида и размера на пенсията й за инвалидност.“. Неправилно по-горестоящият административен орган не взел предвид изложеното в жалбата и не се ограничил в искането отправено до него – да извърши проверка дали правилно са приложени законовите разпоредби по заявлението на С. за отпускане на пенсия за инвалидност. Погрешно той възприел искането й в жалбата „…да се произнесе по същество като й отпусне пенсия за инвалидност, в съответствие с изискванията на КСО, како и с останалите разпоредби на Закона и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, имащи отношение към основанието, вида и размера на пенсията й за инвалидност.“, като искане за отмяна на разпореждане [номер] от 08.01.2025г., с което й отпуснал социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в общ размер 721, 61лв., каквото тя не е направила. Неправилно и при съществено нарушение на изискванията в чл.35 и чл.36 от АПК директорът на ТП-Варна на НОИ не взел предвид, че на следващият ден след постъпване на жалбата на С. е издадено разпореждане [номер] от 28.03.2025г. от Ръководителя на ПО, с което на основание чл.74, ал.1, т.2 от КСО и чл.98, ал.1 и ал.4 от КСО мотивирано й е отказано да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Това разпореждане за отказ е връчено на С. и 28.03.2025г. и не е оспорено от нея в едномесечен срок, тъй като явно е възприела за правилни и законосъобразни съображенията в него. След влизане в сила на разпореждането за отказ от 28.03.2025г., В. С. се явява лице, на което по повод подаденото заявление на 10.11.2024г. за отпускане на пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ с разпореждане от 08.01.2025г. на пенсионния орган е отпусната месечно сумата в общ размер на 721, 61лв., от които 491, 31лв. - социална пенсия за инвалидност и 230, 30лв. - добавка за чужда помощ. Липсата на преценка в съвкупност на тези настъпили след подаване на жалбата от С. факти и обстоятелства е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до неправилната и незаконосъобразна отмяна на разпореждане [номер]/08.01.2025г. на пенсионния орган, което е правилно и законосъобразно издадено. Горестоящият административен орган е следвало да отчете, че с оглед издаденото разпореждане от 28.03.2025г. за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност, В. С. вече не е имала интерес да обжалва разпореждането от 08.01.2025г., с което й е отпусната социална пенсия за инвалидност с добавка, тъй като това разпореждане се явява благоприятен за нея административен акт. Изцяло основателни са оплакванията в жалбата, поддържани в съдебно заседание от пълномощника на С., че към датата на издаване на решението директорът на ТП-Варна на НОИ е следвало да вземе предвид, че разпореждането от 08.01.2025г. на пенсионния орган е единствения акт, с който е установено правото й да получава социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ и са й отпуснати такива в общ размер от 761, 61лв., които са определените й ежемесечни социални плащания, с които да се издържа и живее, тъй като не може да работи и да получава трудови доходи с оглед определените й 100% трайна неработостпособност с чужда помощ. Предвид изложеното, поради липсата на преценка в съвкупност на всички факти и обстоятелства от значение за случая, горестоящия орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не е отчел, че при постановения на 28.03.2025г. отказ за получаване на лична пенсия за инвалидност, който не е обжалвал от С., разпореждането от 08.01.2025г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ е благоприятен за нея административен акт, който тя няма правен интерес да обжалва, поради което е налице предпоставката в чл.88, ал.1, т.3 от АПК за оставяне на подадената на 27.03.2025г. жалба без разглеждане и за прекратяване на производството образувано по нея. В тази жалба от 27.03.2025г. не е направено искане за отмяна на разпореждане [номер] от 08.01.2025г., поради което и предвид издаденото разпореждане за отказ от 28.03.2025г. от пенсионния орган, по-горестоящият административен орган е следвало да изиска от С. в определен срок конкретно да заяви дали иска отмяна на разпореждането от 08.01.2025г. Като не е направил това горестоящият административен орган е допуснал съществено нарушение на правилата, тъй като на 28.04.2025г. се е произнесъл при липсата на яснота дали С. поддържа жалбата срещу него. Това нарушение е съществено, тъй като ответникът е постановил решение за отмяна на разпореждането от 08.01.2025г. по жалба, в която не е отправено към него такова искане. Допускането на това съществено нарушение е причината след издаване на решението за отмяна на разпореждането от 08.01.2025г. за отпускане на пенсията и добавката на С., в жалбата до съда тя да заяви, че счита това разпореждане от 08.01.2025г. на пенсионния орган, с което считано от 13.08.2024г й е отпусната социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ за правилно и законосъобразно и да иска от съда да отмени решението за отмяната му и то да бъде оставено в сила. По същество с това писмено изявление в жалбата до съда С. оттегля оспорването на разпореждане [номер] от 08.01.2025г. направено с жалбата подадена на 27.03.2025г. до горестоящия орган, което е хипотезата предвидена в чл.88, ал.1, т.4 от АПК, при която по-горестоящия орган оставя жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното пред него производство по нея. Като е допуснал гореописаните съществени нарушения на административнопроизводствените правила, Директорът на ТП-Варна на НОИ е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Изцяло основателни и доказани са оплакванията в жалбата за неправилно приложение на материалния закон при издаване на решението за отмяна на разпореждането от 08.01.2025г. Съгласно чл.90а, ал.1 от АПК право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 на сто или повече, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя в процент от социалната пенсия за старост, както следва: т.1- за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 100 на сто с определена чужда помощ – 160 на сто. В чл.94, ал.1 от КСО е разписано, че пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Извън случаите по ал.1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице. Според чл. 96, ал. 1 от КСО, пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал. 1 от КСО, когато: 1. пенсионерът почине; 2. детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална пенсия, или е осиновено; 3. преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия, встъпи в брак; 4. отпадне основанието за получаването. 5. когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. В чл.96, ал. 2 от КСО е разписано, че в случаите по т.1 на ал.1, пенсията се прекратява от края на месеца, през който е починал пенсионерът, а по т.2-5 - от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването. По аргумент от тази правна уредба в КСО и в частност в чл. 96 от КСО, а и като цяло на общите правила за пенсиите, не е налице предвиден ред за отказ на лицата от вече придобити и упражнени права, т.е. не съществува правно установена възможност да се заяви от правоимащото лице искане за прекратяване на отпусната му пенсия. Прекратяване може да се постанови единствено в изчерпателно изброените в чл.96, ал.1 от КСО хипотези, като в конкретният случай, спрямо жалбоподателката такива не се установява да са налице. Едва при констатирана липса на трайна неработоспособност /т.е. липса на валидно ЕР/ би могло да се стигне до прекратяване на социална пенсия за инвалидност. След постановяване на разпореждане [номер]/28.03.2025г. за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С., не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 90а от КСО и чл.101, ал.1, т. 4а от КСО - да й е била отпусната друг вид пенсия. Предвид изложеното и безспорното наличие на отрицателната предпоставка, визирана от разпоредбата на чл. 90а от КСО и чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО – липсата на отпуснатата на С. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване поради издаденото й разпореждане от 28.03.2025г. за отказ да й се отпусне такава заради липсата на кумулативно изискуема предпоставка, горестоящия орган е приложил неправилно материалния закон, като е постановил решение, с което без да има ясно формулирано искане за отмяна на разпореждане [номер] от 08.01.2025г. е отменил единствения издаден по заявлението на С. от пенсионния орган административен акт, с който й е отпусната пенсия за инвалидност от вида социална такава, ведно с добавка за чужда помощ, в размерите на които по закон имат право и които се отпускат в страната на всеки, който е подал заявление за отпускане на пенсия и е доказал с ЕР на ТЕЛК 100% трайна нетрудоспособност с право на чужда помощ. Отказът за отпускане на лична пенсия за инвалидност, последван от отмяната на социалната пенсия за инвалидност е постановен и в противоречие с целта на закона, което е основание за отмяната му по чл.146, т.5 от АПК. Социалната пенсия за инвалидност е мярка за финансова подкрепа на хора с трайно намалена работоспособност, като целта е да осигури минимален доход и да ги помогне за покриване на основните им нужди. Лишаването на такова лице от парично обезщетение за времето, през което е останало без доходи от трудова дейност поради заболяване довело до 100%-ната му трайна нетрудоспособност, което не получава друг вид пенсия и средства за издръжка и живот, което продължава лечението си е в противоречие със същността на задължителното обществено осигуряване, чието предназначение е да обезпечи парични обезщетения от фондовете на общественото осигуряване в случай на настъпване на предвидените от закона социални рискове. По изложените съображения основателно и доказано е искането в жалбата да бъде отменено Решение № 2153-03-82/28.04.2025г. на Директора на ТП – Варна на НОИ. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на Директора на ТП – Варна на НОИ с копие от жалбата за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на КСО и на АПК, в частност на чл.88 от АПК, дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора, направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Искането в жалбата за присъждане на разноски на жалбоподателя е своевременно направено. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски от жалбоподателката С., вкл. за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което не е налице основание за присъждане на такива. Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, Съдът