Решение № 3824 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 644/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба от Ч. М. Г. /CELICOZ MURAT GANI/, гражданин на Република Турция, [ЛНЧ], против Отказ УРИ: 537700-12058/ 01.07.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. С жалбата се твърди, че оспореният административен акт не отговаря на законоустановените изисквания за форма и съдържание и е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се оплакване, че в оспорения отказ не се съдържат никакви мотиви, поради което жалбоподателят е в невъзможност да разбере причините поради които решаващият административен орган е отказал да му издаде разрешение за право на продължително пребиваване в Република България. Сочи се, че препращането към становището на ТД „Национална сигурност“ Стара Загора и към предложението на Началника на група „Миграция“ не представлява изпълнение на изискванията за посочване на конкретни фактически основания, срещу които адресатът на акта да осъществи защитата на претендираното право. Твърди се, че е нарушен и принципа на пропорционалност, установен от чл.6 от АПК, чрез неизпълнение на задължението за излагане на фактическите причини, поради които е прието, че е налице правното основание за отказ да се предостави право на продължително пребиваване. От съда се иска да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен с присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по жалбата - Директор на Областна дирекция на МВР -Стара Загора, чрез процесуалния си представител – редовно упълномощен юрисконсулт, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Позовава се на упражняване на обвързана компетентност, предоставяща правна възможност за едно единствено решение, обусловено от писменото становище на ДАНС, което е задължително за съобразяване. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е инициирано с подадено от М. Г. Ч. З. УРИ: 537700-1814/11.06.2024г за продължаване срока на правото на продължително пребиваване. Към заявлението са приложени: разрешение за продължително пребиваване №701265473 със срок до 20.06.2024г.; копие от паспорт; доказателства за придобито право на пенсия в държавата по произход – Република Турция, и достатъчно средства за издръжка в размер на 1561.94 евро по банкова сметка в „Търговска банка Д“ АД, ФЦ Стара Загора; полица за сключен договор за медицинска застраховка с БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД гр. София с размер на застрахователната сума от 60 000евро за едно лице, с период на действие от 12.06.2024г до 11.06.2025г, както и договор от 11.06.2024г. за наем на стая от жилище с право на ползване на кухненски бокс, находящо се в гр.Стара Загора, [улица], бл.Б, ет.2, ап.5. Изготвена е технологична карта за извършените справки и проверки по заявление с вх.№ 537700-1814 от 11.06.2024г., в която е отразено, че заявителят е имал разрешено предишно пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 ЗЧРБ със срок до 20.06.2024г. По делото са приети и приобщени доказателствата по административната преписка, в това число и тези по съгласувателната процедура, осъществена от ТД „Национална сигурност“ /ТДНС/ – Стара Загора. В писмо с рег.№ СЗ-31-2911/ 18.06.2024г. на Директора на ТДНС-Стара Загора е посочено, че турският гражданин М. Г. Ч., роден на [дата]. декларира адрес на пребиваване в гр.Стара Загора, [улица][адрес], на който са адресно регистрирани още три лица/поименно изброени/, а на по-ранен етап същият адрес е бил посочен и при регистрацията на турския гражданин И. Т., род. на 14.09.1959г., кандидатстващ за виза за дългосрочно пребиваване. В рамките на предишен период М.Г.Челикйоз е посочвал като адрес на пребиваване гр.Стара Загора, [улица], за който еднозначно било установено, че е фиктивен. Установено било също така, че в рамките на предишното си пребиваване, на 20.08.2023г., турският гражданин е имал адресна регистрация в хотел в гр.Търговище, на който адрес е регистрирал и търговско дружество „Илтер транс“ООД. На други две дати – 09.10.2023г. и 10.10.2023г., по време на предишно пребиваване, Челикьоз отново е ползвал услугите на хотел в гр.Търговище, което било още един признак за фиктивност на адресната регистрация в гр.Стара Загора. Отделно от това при анализ на данните от системата за „Граничен контрол“ било видно, че М. Г. Ч. има определен брой пътувания към и от страната ни, основната част от които осъществявал като шофьор на турски товарни автомобили, покривайки дестинации между Румъния и Турция, като от месец август 2023г. до момента имал 11бр. влизания и 11бр. излизания от страната с общ престой в България 19 дни. Налице били достатъчно данни, даващи основание да се твърди, че турският гражданин работи като международен шофьор и ще ползва разрешеното му пребиваване в Р.България във връзка и за целите на професионалната си дейност. В обобщение на изложеното се сочи наличие на основание да се счита, че заявеният адрес на пребиваване – гр.Стара Загора, ул“З.“, [адрес], е фиктивен. Поради това е направен извод, че са налице достатъчно данни да се постанови отказ по заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване на турския гражданин М. Г. Ч., род.26.07.1966г., на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ „не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище“. В писмото на Директора на ТДНС-Стара Загора е отбелязано също така, че Държавна агенция „Национална сигурност“ не разполага с данни, които дават основание да се предполага, че М. Г. Ч., роден на [дата]., представлява заплаха за националната сигурност и в тази връзка не възразява да получи разрешение за продължително пребиваване в Р.България. Изготвено е Предложение УРИ: 5377р-1853/ 27.06.2024г. от началник група "Миграция" към ОДМВР – Стара Загора, като са съобразени изложените в становището по чл.22 ал.4 от ЗЧРБ на ТДНС-Стара Загора, констатации относно обстоятелството, че чужденецът не се е установил трайно и не живее в РБ за срока на предишното си пребиваване – от 28.06.2023г. до настоящия момент, а ползва разрешението си във връзка и за целите на професионалната си дейност. Допълнително се сочи извършена проверка от служители на гр.Миграция, отразена в докладна записка УРИ: 5377р-1814/ 25.06.2024г., при която са установени факти по чл.26, ал.2 от ЗЧРБ /не отговаря на условията по чл.24, ал.2 ЗЧРБ – осигурено жилище/. Въз основа на това и съобразявайки чл.22, ал.4 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба разрешението се издава след писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, което има задължителен характер за дирекция „Миграция“ и за отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на МВР, е направено предложение, на основание чл.26, ал.2 /не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище/, да бъде постановен отказ по заявление с вх.№ 537700-1814/ 11.06.2024г. за предоставяне право на пребиваване в Република България на Ч. М. Г., роден на [дата]., [ЛНЧ], гражданство Турция. С Решение УРИ: 537701657/ 29.05.2024г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора, е постановен отказ по подаденото от Ч. М. Г. заявление рег.№ 537702058 от 01.07.2024г., на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР. Във връзка с това е издаден процесния Отказ УРИ: 537700-2058/ 01.07.2024г. от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл.18, ал.3 във вр с ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и при съобразяване на мотивите, изложени в предложение с рег.№ 5377р-1853/ 27.06.2024г. на началник група „Миграция“ и становище с рег.№ 537700-1909/ 19.06.2024г. на ТД“НС“-Стара Загора, е отказано издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на Ч. М. Г. /CELIKOZ MURAT GANI/, роден на [дата]., [ЛНЧ], гражданство Турция, като на основани ечл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ лицето е предупредено да напусне страната в срок до 15 дни от подписване на отказа. Актът е връчен на жалбоподателя на 03.07.2024г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на съдебен контрол на основание чл. 26, ал.11 от ЗЧРБ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният отказ е постановен от компетентен орган по см. на чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.57, ал. 1 от ППЗЧРБ – Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, поради извършеното препращане към документите, които задължително следва да обосноват решението на административния орган – писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и предложение от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора /арг.чл.57 ППЗЧРБ/. Въз основа на изложеното, съдът приема, че оспореният отказ отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. С оглед характера на производството, въз основа на което е издаден оспореният отказ, не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават отмяната му на това основание. Отказът за предоставяне право на продължително пребиваване на Ч. М. Г. е постановен и при правилно приложение на материалния закон, по следните съображения: Процесният отказ е обоснован от правна страна с разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, съгласно която се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Правната техника, която законодателят е използвал, за да регламентира предпоставките, при които се постановява отказ, е не на изброяване на самите предпоставки в правната норма, а на изброяване на законовите разпоредби, които съдържат предпоставките за издаване на разрешение на право на пребиваване. Действително в постановения отказ УРИ: 537700-2058/ 01.07.2024г. не е конкретизирано условието на коя от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 ЗЧРБ правни норми не е изпълнено, но от становището на ТД“НС“ – Стара Загора и предложението на Началник група „Миграция“ – ОДМВР – Стара Загора, към които актът препраща, може да се направи еднозначно заключение, че в случая е прието за неспазено регламентираното в чл.24, ал.2 от ЗЧРБ изискване заявителят да има осигурено жилище в Република България. В чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ е предвидено, че за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, а навършилите 18-годишна възраст чужденци, с изключение на лицата, които притежават статут на лица без гражданство в Република България, представят и документи за съдимост или за криминална или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството на държавата на гражданството, на държавата на произход или на обичайното пребиваване. В нормата на чл. 23 от ППЗЧРБ е конкретизирано, че за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия, както и документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ, за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага: 1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ; 2. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен път; 3. доказателства за осигурено жилище; 4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО; 5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; 6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението. Цитираните разпоредби от ППЗЧРБ определят документите, които чужденецът следва да представи, както и обстоятелствата, които е необходимо да се установят при първоначално подаване на заявление за получаване разрешение за продължително пребиваване в Република България или за подновяване на разрешението за продължително пребиваване, за да се получи такова разрешение. По делото няма спор, че към момента на подаване на Заявление УРИ: 537700-1814/ 11.06.2024г. М.Челикйоз е пребивавал на територията на страната на валидно правно основание – с разрешено право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, което осигурява възможност на чуждия гражданин да пребивава на територията на Република България за срок до една година /в случая разрешения срок на пребиваване е до 20.06.2024г/. Видно е от приложените към заявлението документи, че Челикйоз има право на пенсия, което е упражнил в държавата си на произход, разполага с достатъчно средства за издръжка и медицинска застраховка. Спорът се свежда до това дали жалбоподателят М. Г. Ч. има осигурено жилище в Република България за заявения период на пребиваване. При подаване на заявлението, с което на практика се иска продължаване на срока на разрешеното му пребиваване, Челикйоз е представил е договор за наем от 11.06.2024г. с нотариална заверка на положилите подписи под него страни, съгласно който М. Н. Я. предоставя на М. Г. Ч., род. на 26.071966г. в Р.Турция, за ползване по предназначение и срещу заплащане следния свой /собствен/ имот: стая от апартамент и право на ползване на кухненско помещение, находящ се на адрес: гр.Стара Загора, [улица], бл.Б, ет.2, ап.5. От съдържание на този договор се установява, че липсва уговорен срок на действие, а от изречение последно на т.1.1. е видно, че същият е сключен под отлагателно условие, тъй като страните са се споразумели да влезе в сила след заплащане на първия месечен наем и издаване на разписка. Сред документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка липсват доказателства за заплатена наемна вноска по сключения договор и съотв. за издадена разписка, като такива не са представени от жалбоподателя и в хода на съдебното производство. Ето защо не може да се приеме, че към момента на подаване на Заявление УРИ: 537700-1814/ 11.06.2024г. е било налице валидно възникнало наемно правоотношение между М. Н. Я. и жалбоподателя. Не води до обратен извод и приложената нотариално заверена декларация от наемодателя М. Н. Я., в която е декларирано осигуряването на М. Г. Ч. на стая от жилище с право на ползване на кухненски бокс, с адрес: гр.Стара Загора, [улица], бл.Б, ет.2, ап.2, но липсват данни за началния момент и срокът за който се осигурява ползването на жилището от чуждия гражданин. Освен това в декларацията не е индивидуализиран и сключения договор за наем, поради което е невъзможно да се обвърже с договора от 11.06.2024г. Въз основа на тези фактически установявания се налага извода, че подаденото от М. Г. Ч. З. УРИ: 537700-1814/ 11.06.2024г. не е било придружено с надлежни доказателства, установяващи осигурено жилище за периода на пребиваване на територията на Република България, съобразно императивното изискване на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ и чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ. Следователно при правилно приложение на материалния закон – чл.26, ал.2 във вр. с чл.24, ал.2 от ЗЧРБ административният орган е постановил отказ да издаде разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на турския гражданин Ч. М. Г.. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразен с целта на специалния закон. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд