Решение № 503 от 9.3.2009 г. на Софийски градски съд по дело № 5137/2006 г.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Е.К.К. срещу Заповед № РД ••-•••/17.11.2006 г. на изпълнителния директор Агенция за социално подпомагане към МТСП, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл и заповед № ЧР-••-•••/20.11.2006 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед вследствие допуснати нарушения на административно - процесуалните правила и на материалния закон. Поддържа, че са нарушени правилата на чл. 91 от ЗДСл. Не се сочат времето и мястото на извършване, както и конкретните действия, които са вменени във вина на жалбоподателя. Поради това е невъзможно да се установят сроковете за налагане на наказанието. Допуснато е нарушение и на чл. 93 от ЗДСл – не са взети предвид представяните от лицето писмени обяснения, нито са обсъдени посочените от жалбоподателя доказателства. Отделно от това се излагат доводи, че жалбоподателят не е извършила нарушение на служебните си задължения, което да обоснове налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”. Въз основа на подробно развити съображения в жалбата и от процесуалния си представител, отправя искане да се отменят горепосочените заповеди. Претендира разноските по делото.

Ответникът Изпълнителния директор на А.С.П., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на предвидените в закона процесуални и материално правни изисквания.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана за това страна и е процесуално допустима.

По делото са приети всички документи по административната преписка, както и допълнително представени от страните писмени доказателства в хода на производството.

Между страните не е спорно и видно от заповед № ••••/01.12.03 г., жалбоподателят е заемал по служебно правоотношение длъжност „Директор”, Дирекция „С.П.”, гр. Г., обл. Г., при АСП, с ранг ІІ младши.

Със заповед № РД-••-•••/02.11.06 г. на изпълнителния директор на АСП, е наредено да се образува при Дисциплинарния съвет дело срещу Е.К.К., във връзка с „допуснати груби нарушения на служебните му задължения”.

Въз основа на извършената комплексна проверка на дейността на РДСП област Габрово на комисия определена със заповед № РД – ••-•••/31.03.2006 г. (връчена на жалбоподателя срещу подпис на 03.04.3006 г.), е изготвен констативен протокол, представен по делото. В протокола е коментирана дейността на цялата РДСП, като проверката е извършена в периода 03 - 04.04.2006 г. От протокола, както и от цитираната по – горе заповед не е ясно какъв е проверявания период от дейността на ДСП – област Г. Констативният протокол не е входиран в АСП. Констатациите от него са обсъдени в докладната записка на Н. К. - ръководител Инспекторат при АСП, без вх. №, върху която е поставена резолюция без дата – „За становище на дисциплинарния съвет” - без уточнение на лицето поставило подпис върху резолюцията. Констативния протокол е връчен на жалбоподателката на ИД Директор на РДСП – област – Г.- С. С. срещу подпис на 12.06.2006 г. Жалбоподателят е оспорил докладната записка относно датата му и достоверността на съдържанието му. Твърденията му са, че документът няма достоверна дата и е създаден с оглед процеса.

С писмо изх. № 241-2520/09.11.06 г. на изпълнителния директор на АСП, на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения по всички точки описани в констативния протокол (и впоследствие в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание), в срок до три работни дни, като е приканен да отговори конкретно на поставените въпроси.

Той е дал обяснения по всички посочени в писмото на изпълнителния директор точки, получени в АСП с вх. № 241-2520/15.11.2006 г. Представен е протокол № ••/06.11.2006 г. на Дисциплинарния съвет (ДС) на АСП, по дисциплинарно дело № 5/2006 г., в който е обсъден констативния протокол, цитиран по – горе. Съветът е взел единодушно становище, че с действията си жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, за което следва да му се наложи наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – „уволнение”. Този документ също е оспорен от жалбоподателя по отношение на датата и достоверността на съдържанието му.

Видно от мотивите в решението на съвета, то е взето още преди да са искани обяснения от жалбоподателят по констатираните пропуски в работата на РДСП – Габрово. Няма данни той да е информиран за решението на ДС.

Във връзка с твърденията и оспорванията на жалбоподателя, че става въпрос за антидатирани документи, издадени с оглед процеса, ответникът е представил регистрационна контролна карта от информационната, деловодна система „М.” на АСП по отношение на завеждане номерата на заповедите свързани с образуваното срещу жалбоподателя дисциплинарно производство.

Със Заповед № РД – ••-•••/17.11.2006 г. на изпълнителния директор АСП, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС, във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДС, а със заповед № ЧР – 2-180/20.11.2006 г., служебното му правоотношение е прекратено, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е изложено, че въз основа на извършена проверка в дирекция "Социално подпомагане" - обл. Г. от Инспектората към Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП), „са установени следните нарушения, извършени от Е.К.К., а именно:

1. Не е контролирал изпълнението на указание към заповед № 334 от 13 08.2003 г. на Изпълнителния директор на АСП за ежедневно попълване на Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, в която се регистира присъствието или отсъствието от работа на служителите и работниците в дирекцията, закъсненията и преждевременното напускане на работното място от тях, като не е заверявал с подписа си същата след приключването и обобщването й, с което е допуснал несъответствие между данните, отразени в нея за присъствията и отсъствията на старши експерт М. П. за месец март 2006 год. и тези, отразени във формата, изготвена чрез програмния продукт „С. " ТРЗ, както и е създал възможност за неспазване на работното време от страна на другите работници и служители в дирекцията.

2. Със свои заповеди № •• /29.12.2005 год. и № •• /29.12.2005 год. е отменил заповеди № •••• /07.12.2005 год. и № •••• /05.12. 2005 год. на директора на ДСП, община С., с които е направен отказ за отпускане на помощ за отопление по Наредба № 5 от 30.05.2003 год. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, като от мотивите му към посочените по-горе заповеди не става ясно дали са налице условията на чл. 21, ал. 2 от същата Наредба, 3. По жалба, подадена на 22.02.2006 год от И. М. срещу Заповед № ••• /16.02.2006 год. на директора на дирекция „Социално подпомагане" община С., с която й е отказана помощ по чл. 42, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, се е произнесъл със своя заповед № РД 07-20 от 27.03.2006 год. - след изтичане на законоустановения двуседмичен срок.

4. Със своя заповед № РД 01/8 от 18.08.2005 год. е отменил заповед № 1058/19.07.2005 год. за месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД и заповед № 1059/19.07.2005 год. за помощ по чл. 8 от ЗСПД, издадени от директора на ДСП община Д., с които е направен отказ поради това, че лицето има постоянен адрес в с. Д., община Г. О., а не в община Д., с което е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца.

5. He е контролирал работата на определените с негови заповеди № РД01-3/03.05.2005 год. и № РД01-5 от 08.06.2005 год. длъжностни лица, които са изпълнявали функциите на финансов контрольор – Т. Т. - младши специалист „Социално подпомагане", а в негово отсъствие – С. С. - главен експерт „Информационно обслужване", като при проверката, извършена на 03.04.2006 год. и 04. 04.2006 год от комисията по заповед на Изпълнителния директор на АСП № РД 01-206/31.03.2006 год., е установено, че предварителен контрол на постъпилите в и изготвени от счетоводството разходни документи е осъществяван до 29.07.2005 год., установено е още, че някои от разходните документи са придружени от празни бланки на контролни листове, с което са нарушени разпоредбите на глава II „Задължителни елементи на сиситемата за финансово управление и контрол" от Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системи за финансово управление и контрол (ВПИФСФУК) в Агенция за социално подпомагане и на раздел II „Функционална структура на документооборота" от Правилника за вътрешния финансово - счетоводен документооборот (ПВФСД) в АСП.

6. Не е контролирал работата на главния счетоводител на РДСП, като лице, изпълняващо задълженията по полагането на двойния подпис при поемането на всяко финансово задължение или извършването на всеки разход, с което е създал условия за допускане на нарушения - през месец март 2006 год. са издадени разходни касови ордери № 33 и № 35, които не са подписани от ръководител, главен счетоводител и не са осчетоводени в счетоводната им част, но са приложени към съответните разходооправдателни документи, издаден е приходен касов ордер № 7 от 27.03.2006 год., ко й то не е подписан от главен счетоводител. С това са нарушени разпоредбите на чл.16, чл. 17 и чл. 18 от ВПИФСФУК.

7. Не е определил със заповед поименния състав на комисията, която извършва проверка на касата веднъж на два месеца, като е установено, че през 2006 год. касата е проверявана само веднъж, видно от протокол за проверка от 10.02.2006 год. на комисията назначена със заповед № РД01-206/31.03.2006 год. на Изпълнителния директор, с което е нарушил разпоредбите на т. „Касови операции и каса" от раздел III „Организация на документооборота" от ПВФСД в АСП.

8. Не е оказвал контрол върху работата на главния счетоводител, в следствие на което е допуснато:

• да бъде изплатен на техническия сътрудник в дирекцията служебен аванс в размер на 150 лв. за командировка по заповед за к омандировка № РД 02-29 от 11.04.2005 год., в която липсват датите и местата, които служителят е посетил, която не е утвърдена от директора, авансовият отчет не е подписан от подотчетното лице и от ръководителя, по него не е осъществен предварителен контрол, като е приложена празна бланка от контролен лист;

• да бъдат издадени заповеди за командировка № РД02/0080 от 25.11.2005 год. и № РД02-56/05.07.2005 год., които той не е утвърдил, в които не е отразено посетеното място, изготвените авансови отчети за отчитане на дадените служебни аванси не са подписани от подотчетните лица, от главен счетоводител и ръководител и не е осъществен предварителен контрол от финансовия контрольор, с което са нарушени разпоредбите на чл. 7, чл.8 и чл. 9 от ВПИФСФУК в АСП, т. „Авансов отчет в левове" и т. „Заповед за командировка в страната с отчет" от раздел „Списък на използваните в АСП счетоводни документи" от ПВФСД в АСП.

• да бъдат изплатени с разходен касов ордер № •• /27.02.2006 год. разходи за командировка, в която не е посочена задачата и не са определени дните на командировката, в нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредбата за командировките в страната;

• да бъдат изплатени с разходен касов ордер № •• от 27.02.2006 год. разходи за командировка на М. Г. - главен счетоводител в размер на 21 лв. по заповед за командировка № РД - 02/0014 от 20.02.2006 год., в която не е посочена задачата и липсват датите и местата, които командированият е посетил, в нарушение на чл. 9, ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредбата за командировките в страната;

9. Допуснал е превишаване на определените лимити за разходи за ползване на служебните телефонни постове за месеците август, ноември и декември на 2005 год. и месеците януари и февруари на 2006 год., като единствено преразходът за месец август и месец ноември 2005 год. е възстановен в касата на дирекцията, с което е нарушил заповед № РД01-497 от 09.11.2005 год. на изпълнителния директор на АСП.

10. Допуснал е за месец декември 2005 год. превишаване на изразходваните средства по параграф 10 „Издръжка" в сравнение със заявените.

11. Не е дал становище по постъпило от Д"СП" община Г. на 15.12.2005 год. в РДСП Г. запитване за възможностите за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 30.05.2003 год. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление с електроенергия и топлоенергия, считано от 01.01.2006 год. на онези лица, чиито молби за твърдо гориво са у довлетворени, но са загубили издадените им заповеди и в дирекцията не са представени фактури за реализаци я та им.

12. В дирекцията не са създадени условия за съхранение на информацията, събирана и пазена във връзка с дейността й по закрилата на детето и осиновяванията - ползва се един метален шкаф, намиращ се в стая, обитавана едновременно от главен експерт по закрила на детето, експерт по социално подпомагане и младши специалист по социалното подпомагане.

13. Не е упражнил контрол по изпълнение на задълженията на РДСП за водене на регистъра за деца за пълно осиновяване, с което е допуснал:

• да не се отбелязват имената на лицата, до които е отправяно предложение за осиновяване, обстоятелствата относно подавана ли е или не е подавана в срок молба за осиновяване, или е допуснато те да бъдат вписвани в друга графа - „Откази за осиновяване", в нарушение на изискванията, установени с разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/2003 год. за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване;

• при вписването на отказите за осиновяване в регистъра за вписване на деца за пълно осиновяване да не се посочва датата на вписване на отказа;

• случаи, при които няма вписани данни за следосиновителния период, в нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 4/2003 год. за водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване;

• да не се отбелязват при всички случаи датите на уведомяване и изпращане на досиетата на децата на Съвета по международни осиновявания към Министерството на правосъдието, в нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 4/2003 год. за водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване;

14. Не е упражнил контрол по изпълнение на задълженията на РДСП за водене на регистър за осиновяващи за пълно осиновяване, с което е допуснал:

• да не се вписват данни в графа „други важни обстоятелства при осиновяването", в нарушение на разпоредбата на чл. 57 а, ал. 3, т. 7 от СК и чл. 24, ал. 1, т. 7 от Наредба № 4/2003 г. водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновява не;

• да не се вписват данни в графа „мотиви за осиновяването", в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4 от 2003 год. за одене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване;

• да не се вписват датите на извършените отбелязвания и заличавания в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 4/2003 год. за водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване;

• да не се вписва информацията, постъпила от другите регионални дирекции за социално подпомагане, че съответното лице или семейство е определено за подходящ осиновяващ на дете, в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 4/2003 год. за водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване;

15. Не е упражнил контрол върху работата на служителите по закрила на детето относно начина на попълване на създадените досиета на децата, вписани в регистъра за деца за пълно осиновяване, с което е допуснал:

• не към всяко досие да има доклад за оценка на потребностите на детето, в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2003 год. за водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване;

• не към всяко досие са приложени медицински удостоверения, съдържащи актуализирана информация за здравословното състояние на всяко дете, в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 4/2003 год. за водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване;

• не във всички досиета има приложени доклади за развитието на детето през двегодишния период след допускане на осиновяването, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 2003 год. за водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване;

16. Допуснал е като председател на Съвета по осиновяване, протоколът от проведеното на 24.03.2006 год. заседание на Съвета по осиновяване да не бъде подписан от всички присъствали негови членове, а единствено от председателя и секретаря, в нарушение на изискванията на чл. 13, ал. 1 от Правилника за дейността на Съвета по осиновяване.

1 7. Допуснал е да не бъдат разглеждани от Съвета по осиновяне случаи на деца, които са вписани в регистъра за деца за пълно осиновяване, в нарушение на разпоредбата на чл. 57 в, ал. 3 от Семейния кодекс.

Заповедта е връчена на 20.11.2006 г. на служителя срещу подпис и вписано особено мнение. Представена е и длъжностна характеристика за изпълняваната от жалбоподателя длъжност, както и Вътрешните правила за изграждане и функциониране на системата за финансово управление и контрол на АСП и Правилника за Вътрешен счетоводен документооборот в АСП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена от компетентния орган, но съдът я намира за незаконосъобразна, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Основанието за налагане на някое от изчерпателно посочените в чл. 90, ал. 1 ЗДСл наказания е извършено от държавния служител дисциплинарно нарушение. Такова е всяко виновно нарушение на служебните задължения, като в чл. 89, ал. 2 ЗДСл примерно са изброени някои видове дисциплинарни нарушения. Наказващият орган се е позовал на общото основание - нарушение на служебните задължения (чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.) В случай, че такива нарушения бъдат установени в предвиденото в ЗДСл производство, дисциплинарно наказващият орган е в правомощието си да наложи дисциплинарно наказание на виновния служител, като при определянето на вида и размера му е длъжен да вземе предвид предвидените в чл. 91, ал. 2 ЗДСл обстоятелства - тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици, формата на вина на служителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното му поведение. Именно за това в закона е предвидено императивното изискване на чл. 97 ЗДСл заповедта да е мотивирана подробно. Нарушенията визирани в чл. 89, ал. 2 т. 1 от ЗДСл са общо дадени – за това при излагането в мотивите на заповедта от фактическа и правна страна следва да е описано кои точно служебни задължения са нарушени от служителя. (Не общо, абстрактно и по принцип, а такива които са конкретно свързани с изпълнението на длъжността му.) Въпреки многословните си мотиви, заповедта за уволнение не съдържа всички задължителни реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Тя преповтаря констатациите и изводите направени общо за работата на цялата ДСП – гр. Г. при проверката на Инспектората, съдържащи се в неговия доклад и констативен акт. В уволнителната заповед не е направено конкретно описание на извършените от държавния служител нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата при които са извършени, доказателствата които ги установяват. Това се отнася до изложените факти по т. 1, 2, 5, 6, 7, 11, 12, 13, 14 15 и 17, както и частично по т. 3, 4, 8, 9, 10 и 16. Направените описания представляват единствено изводи и квалификациите на наказващия орган за дейността на служителя на заеманата длъжност и оценката за работата му.

Липсата на конкретни дати на извършване на твърдяните от наказващия орган нарушения, както и конкретизация на действията (бездействията), които смята за нарушения, препятства проверката за спазване на първо място на срока за налагане на наказанието съгласно чл. 94 от ЗДСл – не по – късно от два месеца от откриването и не по – късно от една година от извършването на конкретните действия. Това само по себе си затруднява проверката от страна на съда за законосъобразност на търсената дисциплинарна отговорност от служителя. На следващо място, принципно направените изводи от наказващия орган, че жалбоподателят не е контролирал изпълнението на задълженията на ръководените от него служители на ДСП – К. или, че не е създал организация на работата в звеното, съгласно Вътрешните наредби и Правилници при ответника, не биха могли да се обсъждат общо, а могат да послужат за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, само ако са описани конкретно – със своите обективни признаци посочени в чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - време, място на извършван, описание на нарушението – конкретно действие (бездействие) на служителя, обстоятелства при които е извършено и конкретните доказателства, които го потвърждават.

Това се налага поради факта, че дисциплинарната отговорност е лична и се понася за конкретни действия (бездействия) на служителя, които са дотолкова тежки и укорими, че законът ги е въздигнал в дисциплинарни нарушения, посочени в чл. 89 от ЗДСл.

При отсъствието на конкретни факти за неизпълнение на задълженията по служба от страна на уволнения държавен служител се затруднява провеждането на неговата защита срещу административния акт, с който се засягат правата му, както и съдебния контрол за законност по отношение наложеното дисциплинарно наказание.

При това съдът приема, че въпреки многословните мотиви в заповедта, е допуснато нарушение на аминистративно производствените правила по чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, което опорочава материалната законосъобразност на издадената заповед.

На следващо място, дори да се приеме, че от заповедта могат да се изведат конкретни действия на служителя, настоящият състав намира, че доводът на жалбоподателя за нарушена процедурата по изслушване/приемане на обясненията му преди налагане на наказанието, регламентирана в императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, е основателен.

Задължение на дисциплинарно наказващия орган, предвидено в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, е да изслуша държавния служител и кумулативно (в редакцията на текста след изм. му с ДВ, бр. 24/06 г.) да му даде срок за писмени обяснения, като събере и оцени посочените от него доказателства, след което да наложи дисциплинарното наказание. Смисълът на това императивно изискване въведено в закона е, дисциплинарното наказание да се наложи след пълно установяване на релевантните фактически обстоятелства, като се даде възможност на лицето да изрази своето становище по тях. Неизпълнението на това задължение винаги представлява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издадения административен акт и има за последица отмяна на дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество, по аргумент от чл. 93, ал. 2 ЗДСл.

Съгласно уредената в закона процедура, административният орган взема становището на дисциплинарния съвет относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на дисциплинарното наказание, съответно на извършеното нарушение - чл. 96, ал. 2 ЗДСл и след това налага наказанието с мотивирана писмена заповед.

След запознаване с констатациите на дисциплинарния съвет, наказващия орган, следва да упражни законово установеното си задължение (предвидено в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, (в редакцията на текста след изм. му с ДВ, бр. 24/06 г.) да изслуша държавния служител и да му предостави срок за писмени обяснения, както и за излагане на възражения (кумулативно) и представяне на доказателства във връзка с констатациите на комисията, след което да оцени посочените от него доказателства и едва тогава да наложи дисциплинарното наказание. Смисълът на това императивно изискване въведено в закона е, дисциплинарното наказание да се наложи след пълно установяване на релевантните фактически обстоятелства, като се даде възможност на лицето да изрази своето становище по тях и да се защити. Неизпълнението на това задължение винаги представлява съществено процесуално нарушение, което, както се посочи и по – горе, винаги води до незаконосъобразност на издадения административен акт и има за последица отмяна на дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество, по аргумент от чл. 93, ал. 2 ЗДСл.

Изводът, който се налага е, че административният орган следва да изслуша служителя след изпълнение на предвидената процедура по установяване на дисциплинарното нарушение от Дисциплинарния съвет и преди налагане на наказанието, но не и преди началото на стартиране на такава процедура. Писмените обяснения и изслушването следва да включват всички обстоятелства, които впоследствие съставляват фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание и са били открити в хода на дисциплинарното производство. Нормата е императивна, като двете изисквания (изслушване на служители и срок за писмени обяснения) със законодателното изменение от 21.03.2006 г. (ДВ, бр. 24) са регламентирани при условието на кумулативност. Провеждането им е условие за законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Така уредената процедура предполага, че служителят трябва да е информиран, за водещото се срещу него дисциплинарно производство. От всичко изложено до момента се налага извода, че писмените или устни обяснения на лицето, по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, следва да се съберат след финализиране на дисциплинарната процедура пред ДС. Този хронологичен ред е задължителен за осигуряване на максимална защита за служителя по повод повдигнатото му обвинение и конкретно предлаганата дисциплинарна санкция, защото по този начин се гарантира обективност и справедливост при налагане на наказанието. Само по такъв начин може да се приеме, че административния орган е изпълнил задължението си да осигури защита на дисциплинарноотговорното лице - то да представи своите възражения, да посочи нови и да вземе отношение по вече събраните доказателства от дисциплинарната комисия, с които следва да се е запознало.

Видно от данните по преписката, жалбоподателят не е участвал в проведеното пред ДС дисциплинарно производство и не е запознат с изготвеното от Дисциплинарния съвет решение. След издаване на заповед № РД 01- 697/02.11.2006 г. за образуване на дисциплинарно производство (която не и е връчена на служителя), наказващият орган - изпълнителния директор на АСП, е поискал обяснения на служителя във връзка с констатираните при проверката на инспектората нарушения. Няма данни в кой момент доклада на инспектората е постъпил в АСП. Искането е с изх. № •••-••••/09.11.06 г. Въпреки липсата на конкретни доказателства за това, не се спори, че жалбоподателят е получил писмото с искане на обяснения. Не се установява датата на получаването.

Този факт се потвърждава от обясненията дадени с изх. № 121-502/14.11.06 г. от Е.К. по всеки от пунктовете, съгласно извършената проверка от инспектората. Обясненията обаче не са обсъждани и не са взети предвид при заседанието на дисциплинарния съвет, съгласно протокол № 1, което е проведено на 06.11.2006 г. - т. е. много преди въобще да се даде възможност на лицето да даде писмени или устни обяснения по случая.

От съпоставката на датите на писмото, с което са искани обяснения и на писмото до изпълнителния директор, с което са дадени такива обяснения, съдът констатира, че дисциплинарния съвет (ДС) е взел решение за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” много преди на служителя да е дадена възможност да изложи възраженията си по констатациите от проверката. Може да се заключи, че искането за обяснения от 09.11.06 г. е формално и изложените от жалбоподателя подробни аргументи въобще не са обсъждани при коментиране на констатациите от проверката на инспектората от ДС и вземането на решение за налагане на наказанието „уволнение”.

Не на последно място, при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, въпреки подробните й мотиви, не са изложени съображения за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание съобразно изискванията на чл. 91 от ЗДСл - отчитане на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител. Тези съображения се изискват с оглед обстоятелството, че съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗДСл са предвидено пет вида дисциплинарни наказания, като уволнението е най – тежкото от тях.

Всички изложени до момента доводи препятстват разглеждането по същество на описаните в заповедта Действия (бездействия) и преценката доколко те съставляват виновни нарушения на служебните задължения на служителя, съобразно длъжностната характеристика за изпълняваната от него длъжност. С оглед установените релевантни за спора факти, съдът намира, че липсват категорични данни на виновно извършени нарушения на служебните задължения на жалбоподателя, като основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.

По изложените по - горе съображения, атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, както и произтичащата от нея заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, следва да бъдат отменени и жалбата срещу тях - уважена.

С оглед направеното искане и изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 500 лв.

Воден от горното съдът