Решение № 67 от 27.4.2021 г. на Административен съд - Перник по дело № 56/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Д.Г.П., ••• чрез пълномощника й – адвокат Б. Д. В., от АК–Кюстендил против решение № 260026 от 27.01.2021 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1877 по описа на съда за 2020 г. С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2258332, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Д.Г.П., за извършено административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. Недоволна от решението на районния съд Д.П. го обжалва с доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Иска да се отмени обжалваното решение и да се отмени издаденият електронен фиш. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Перник, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г.) във вр. с чл. 63, ал. от ЗАНН не депозира отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, за представител изпраща ю.к. З.В.. Възразява срещу основателността на касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените в касационната жалба съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция. Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: С електронен фиш серия К, № 2258332, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Д.Г.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 31.08.2018 г., в 09: 35 часа, в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“, пред входа на бензиностанция „Шел“ – Перник, в посока към центъра на гр. Перник, при максимално разрешена за населено място скорост от 50 км/ч, собственият й лек автомобил „•••“ с рег. № РК ••• ВВ, е управляван със скорост от 72 км/ч, изчислена след толеранс в полза на водача от 3 км/ч, което е квалифицирано като административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е установено с автоматизирана техническа система (АТС) - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 632. Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1877 по описа на съда за 2020г. Електронният фиш е потвърден с решение № 260026 от 27.01.2021г. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила на чл. 189 от ЗДвП за издаване на ЕФ. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство. Приел е, че на посочените в ЕФ дата и място описаното превозно средство, собственост на Д.П., е управлявано със скорост над разрешената за населено място и с посочените параметри на скоростта, установена посредством използването на технически изправно АТС – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1M с идентификационен № 632, поради което законосъобразно, на основание чл. 188, ал. 1, пред. 1 от ЗДвП и предвид неупражняване на възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, отговорността за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана на собственика на МПС, с което нарушението е извършено. Решението е правилно. При извършената касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в каквато посока се преценяват доводите в жалбата, не се установи наличие на основания за отмяна на съдебния акт. Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщената по делото доказателствена съвкупност. Споделят се и изводите на решаващия първоинстанционен състав за формална и процесуална законосъобразност на проведеното специално административнонаказателно производство. Предвид това не могат да се споделят доводите в жалбата, свързани с непосочване в ЕФ на мястото на извършване на процесното нарушение. В съдържанието на ЕФ се съдържа изрично означение, както че скоростта на движение на автомобила е регистрирана в гр. Перник – градовете са населени места (чл. 3, ал. 3 от ЗАТУРБ), така и че преценяваната скорост на движение на автомобила е съобразно максимално разрешената за населено място скорост. Така посоченото място на извършване на процесното нарушение на свой ред е установено по безспорен начин посредством събраните по делото в пълнота и относими доказателства. Без основание са и доводите на касатора, основани, но без конкретизиране, в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Изложеното в жалбата, касателно необходимост при изпращане на преписката в съда, да се представят доказателства в подкрепа на издадения ЕФ и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащо ограничение на скоростта, посока на движение на автомобила, схема на разположение на АТС, неговия вид и дата на последна метрологична проверка, е част от разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение от страна на наказващия орган при изпращане на преписката по издаване на процесния ЕФ е преодоляно от районния съд посредством събирането на необходимите и относими към предмета на доказване писмени доказателства, в изпълнение на задължението по чл. 13 и във вр. с чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Доводите на жалбоподателя не кореспондират със съдържанието на приобщената в хода на съдебното следствие пред районния съд доказателствена съвкупност. Без основание са и оплакванията в жалбата за допуснато нарушение конкретно на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради неправилно приспадната допустима грешка при измерването на скоростта за типа АТС. Районният съд мотивирано е приел, че в процесния случай скоростта е превишена с 22 км/ч, която стойност е получена след приспадане на допустимата техническа грешка. Видно е от протокол № 17-ФМИ/28.01.2013г. за първоначална проверка на използваната за установяване на процесното нарушение АТС (лист 13 от АНД), че допустимата грешка при измерване на скоростта с тази система е в границите, предвидени в чл. 755, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като при полеви тест същата е ± 3км/ч при скорост до 100 км/ч, съответно е 3% при скорост над 100 км/ч. В процесния случай с АТС е регистрирана скорост на движение на автомобила на касатора – 75 км/ч, а наказание е наложено за движение със скорост от 72 км/ч, т.е. след приспадане на максимално допустимата грешка и с толеранс към водача от минус 3 км/ч. Превишаването е с 22 км/ч, което попада в хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, която е и приложената от наказващия орган разпоредба, приета и от районния съд за приложимия материален закон. Скорост на движение от 127 км/ч в процесния случай не е регистрирана, поради което и не следва да се подлагат на обсъждане доводите в тази част на касационната жалба. Извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон също не обосновава изводи за наличие на основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Отговорността на настоящия касатор е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 72 км/ч (изчислена при толеранс от минус 3 км/ч в полза на нарушителя), при валидно за населеното място гр. Перник ограничение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение със скорост, непревишаваща 50 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на съдебния акт не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила. Относно разноските: С оглед изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник