Решение № 3323 от 8.11.2009 г. на Районен съд - Варна по дело № 8398/2008 г.

Производството е образувано по повод искова молба от В.А.А. ЕГн •••••••••• срещу Н.Н.А. ЕГН ••••••••••, с която са предявени искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл. 107 и чл.103 от СК. В молбата се отправя искане да бъде прекратен сключения между страните на 30.06.1977г. в гр.В арна граждански брак с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга. Излага, че през първите 4-5 години от брака отношенията между съпрузите били добри, но после се влошили. Ответника започнал да злоупотребява с алкохол, да тормози, обижда с вулгарни изрази и думи ищцата, и то без причина. През 2001г. ответника без да се посъветва с ищцата заминал за Испания, но продължил да упражнява психически тормоз над нея по телефона. Прибирайки се от Испания за около месец в годината, продължавал да тормози ищцата. Престоят му в страната бил свързан с пиянски скандали и побоища. С оглед на изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да се прекрати брака. От ищцата същевременно се претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул.”•••••••” 4, вх.Б, ет.1, ап.16, както и се заявява желание след развода съпругата да носи брачната си фамилия А.. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуален представител поддържа предявените искове и желанието си за прекратяване на брака. Ответникът не се явява, чрез назначения особен представител изразява становище за прекратяване на брака по вина на двамата съпрузи, като не се противопоставя на уважаването на предявените небрачни искове. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Удостоверение за сключен граждански брак от 04.10.2000г. установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 30.06.1977г., за което е съставен Акт за граждански брак № 499 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна. За доказване на твърденията по исковата молба по делото са ангажирани гласни доказателства. Разпитана св.С.Н. А. ЕГн ••••••••••, дъщеря на страните заявява, че родителите и винаги са се карали. Сочи, че баща й бил агресивен, попийва си и без поводи повдигал скандали. Заминал за Испания преди осем години без да се посъветва с никой. При редките си завръщания за по месец годишно всеки ден се прибирал пиян, отправял заплахи, нанасял побой над майка й. Разпитан св.К.М.К. ЕГН ••••••••••, без родствени връзки със страните сочи, че познава съпрузите от около две години. При завръщането на съпруга от Испания е станал свидетел на проблемите помежду им. Ответника злоупотребявал с алкохола, вдигал скандали, посягал физически на съпругата си. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК: От доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, съпружеските отношения са били съпроводени от скандали, причинявани от ответникът. От около осем години страните са във фактическа раздяла и не контактуват помежду си. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 99, ал. 1 от СК. По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното: В настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания, че от страна на ответникът са били предизвиквани скандали в семейството. Съпрузите не живеят заедно и не поддържат лични отношения и контакти помежду си. Съпругът-ответник не се интересува от съпругата, не полага грижи нито за семейството, злоупотребява с алкохола, като в тези случаи проявява агресия и физическо насилие над ищцата. Горепосочените изводи съдът основава на събраните по делото гласни, свидетелските показания, като цени обстоятелството, че разпитаните свидетели имат преки непосредствени впечатления за поведението на ответника спрямо неговата съпруга. С горното си поведение ответникът изпразнил брачната връзка от съдържание, като както съдът отбеляза по – горе създал в отношенията си със съпругата си отчужденост. Затова съдът приема, че с поведението си именно ответникът допринесъл за разстройството на брачните отношения, поради което той следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. С оглед горното, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има ответника. По иска с правно основание чл. 107 от СК: Съгласно чл. 107, ал. 1 СК при допускане на развод, съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. Интересът на детето е главният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище, защото жилищните условия, при които то ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. В настоящото производство интересът на децата не е критерий за предоставяне на семейното жилище, предвид навършване от същите на пълнолетие. По делото няма събрани доказателства, сочещи на това семейното жилище да е така устроено, че да може да се ползува поотделно от страните без контакти помежду им. Жилището няма възможност да бъде разпределено между страните и предвид настъпилото влошаване в отношенията на същите. Няма наведени твърдения и доказателства, за това някой от съпрузите е във влошено здравословно състояние, което да е повод за предоставяне семейното жилище на него. Доколкото обаче иск за предоставяне ползването на семейното жилище в процеса е предявен само и единствено от съпругата, а не и от ответника, и няма доказателства тя да разполага с друго жилище, което да обитава, се налага извода, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищцата. По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 от СК: Предвид искането на ищцата и непротивопоставянето на ответника, съдът намира, че същата следва да носи да носи брачното си фамилно име А.. По разноските: Предвид изхода на спора на основание чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50, 00 лв., която следва да се внесе от ответникът. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд