Решение № 101 от 30.10.2013 г. на Районен съд - Монтана по дело № 70324/2013 г.

Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК, като обективно са съединени брачни искове по чл.322 ал.2 ГПК - за родителски права, лични отношения и издръжка на дет е, ползване на семейно жилище, фамилно име на жената след развода и издръжка между съпрузите. Ищецът - Н.М.А. xxx е предявила иск за допускане развод и прекратяване на брака й с А.И.А. xxx, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него, по вина на ответника. В исковата молба твърди че четири години след сключване на брака отношенията между тях се променили. Ответникът престанал да дава пари за семейството и започнал да се прибира късно вечер по различно време, като изключвал телефона си. Изложени са твърдения за брачни изневери на ответника от 2008 г. насам, когато живеели в студентско общежитие в гр. София, където тя специализирала “Урология”. По същото време започнал да бие детето им без повод и причина. Когато се опитвала да го запази от агресията му, ответникът посягал и на нея. Била принудена да извика баща си на помощ. От 2009 г. са във фактическа раздяла с ответника. Искът за развод обективно е съединен с брачни искове по чл.322 ал.2 от ГПК- за упражняване родителски права върху роденото от брака дете Ц. А.И. с ЕГН xxxxxxxxxx, които да й бъдат предоставени като майка; за лични отношения между бащата и детето; за местоживеенето му- при майката; за издръжката му - по 100 лв месечно, считано една година назад от завеждане на исковата молба; няма претенции за ползване на семейното жилище - студентско общежитие в гр. София, което са напуснали; издръжка между съпрузите не се претендира и за фамилното име на съпругата след развода - да носи предбрачното си такова “ГЕОРГИЕВА”. Претендира за присъждане на разноските по водене на делото. В съдебно заседание и по същество на спора процесуалният й представител- адв. Георги В., поддържа изразеното становище за искания развод. От ответника- А.И.А. е получен писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В същия изразява становище за допустимост на иска за развод и за основателност по същество. Не спори, че от около 4 години живеят разделени с ищцата. Не възразява съдът да прекрати брака им, но по вина и на двамата. Оспорва фактите в исковата молба относно това дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Счита, че то се дължи на виновно поведение и на двамата съпрузи, които не са положили усилия за запазване на семейството. Не оспорва и другите обективно предявени искове, като претендира да осъществява режима на лични отношения с детето им Ц. всяка първа и трета събота от месеца от 9 до 20 часа, както и за 20 дни през лятото, а също и по всяко друго време по взаимно съгласие с майката на детето. Относно исканата издръжка заявява, че би могъл да заплаща такава в размер на сумата 80 лв и то от датата на подаване на исковата молба. Не се явява в открито съдебно заседание вкл. и негов процесуален представител няма. Доказателствата са писмени и гласни. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното: Страните сключили граждански брак с акт № 01 на 23.01.2002 г. в гр. Чипровци, обл. Монтана, първи и за двамата, от който имат родено едно дете- Ц. А.И. с ЕГН xxxxxxxxxx. Във фактическа раздяла са през последните четири години т.е. от 2009 г. насам. Преди това живели заедно с детето в студентско общежитие в гр. София, където ищцата специализирала “Урология”, а ответникът- общ работник в предприятие за млечни продукти. По същото време започнал да бие детето им без повод и причина. Когато се опитвала да го запази от агресията му, ответникът посягал и на нея. В един от случаите била принудена да извика баща си на помощ. Ответникът престанал да дава пари за семейството и започнал да се прибира късно вечер по различно време, без ищцата да знае къде е. Започнали негови брачни изневери от 2008 г. насам. Отношенията му с ищцата станали крайно обтегнати. Разделили се като той се прибрал в гр. Чипровци, а тя с детето се установила на квартира в гр. Монтана, където работи в БМАЛ “Д-р Стамен Илиев” АД. От тогава не са се събирали като съпрузи. Изложената фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел Стефан Чавдаров. Съдът кредитира показанията му като обективни и необорени от други доказателства. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Данните по делото сочат, че между тях не съществува взаимно уважение и подкрепа, обща грижа за семейството като цяло. Явно характеровите особености на всеки от тях са диктували поведение, което е създало дисбаланс в брачната им връзка. През фактическата им раздяла също не са се събирали и не са живели съвместно. Създаваните от ищеца извънбрачни връзки, дистанциране от семейните грижи и агресивното му отношение в отделни случаи към детето и ищцата довело до фактическата им раздяла. Това поведение на съпруга обективира вината му за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. От доказателствата по делото не са установени брачни провинения на ищцата, неизпълнение на съпружески и родителски задължения от нейна страна. Поведението на ответника обективира извода за неизпълнение от негова страна на задължения, каквито Законът и добрите нрави изискват от съпрузите. При това положение съдът приема, че за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака на страните вина има само съпруга А.И.А.. Съществуването на семейството в случая е станало една формалност с оглед данните за липса на уважение и разбирателство във взаимоотношенията между съпрузите. Формалното му съществуване е неоправдано както за тях, така и за обществото. Изискванията на закона и морала относно съдържанието на брачния съюз в случая не са налице, поради което следва да бъде постановен искания развод и прекратен брака на осн.чл.49 ал.1 СК- поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга. Относно упражняване на родителските права и местоживеене на детето съдът приема с оглед събраните доказателства по делото, че ищцата Н.М. притежава онези качества на родител, които са от значение при оценяване възможностите й за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Ц. А.И. с ЕГН xxxxxxxxxx. Тя се е грижила непосредствено и непрекъснато за нег о. Ищцата като майка чисто биологично е по-пригодна да се грижи за детето. Същата има добри финансови и битови условия и има подкрепата на своята майка, която в случай на нужда я подпомага в тези грижи. От значение са и фактите относно поведението на ответника към майката на детето и в цялост, което не създава добра атмосфера за правилното му израстване и развитие. В интерес на детето е то да продължи да живее при майка си, каквото е нейното искане и което ответникът не оспорва. На бащата следва да се определи режим на лични контакти с детето така: да го вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца, от 9, 00 часа до 18, 00 часа, както и 20/двадесет/ дни през лятото, ко и то да не съвпада т с платения годишен отпуск на майката. Детето от брака на страните- Ц. А.И. е малолетно, родено на xxx г. По делото има представени конкретни писмени данни относно получавани доходи от ищцата Н.М.А., която получава средно месечно брутно трудово възнаграждение от МБАЛ ”Д-р Стамен Илиев” в размер от 82 0 лв за периода м.05-м.08.2013 г вкл. Получава и месечни добавки за дете по чл.7 от ЗСПД- 35 лв. Ответникът не е представил данни за доходите си, въпреки дадените от съда указания. При това положение съдът приема за база на неговите финансови възможности минималната за страната работна заплата към момента, която е в размер на 310 лв. Същият няма данни да е с други алиментни задължения. В случая като се съобраз ят тези факти, възрастта на детето, пазарната конюктура в страната и нормативно определения минимум на парични средства за издръжка на дете от родител в чл.142 СК / ¼ от минималната работна заплата в страната/ съдът намира, че месечно необходимата издръжка за детето е в размер на сумата 230 лв. О тветникът като баща на детето по закон е задължен да участва в издръжката му и би следвало да участва с квота в общата такава в размер на сумата 100 лв месечно. Следва да се отчете и факта, че ищцата полага непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на детето. Посоченият размер на издръжка ответникът дължи от завеждане на исковата молба-02.07.2013 г. до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й. Такава издръжка той дължи и за период една година назад с оглед установената от доказателствата фактическа обстановка, че не е давал средства за издръжка на детето през исковия период и на осн. чл. 149 СК. Между страните няма спор относно ползване на семейното жилище, намиращо се в студентско общежитие в гр. София, което и двамата са напуснали преди години. При това положение липсва предмет за предоставяне ползване и такъв иск не е предявен. Следва да бъде уважено искането относно фамилното име на ищцата, като след развода тя ще носи предбрачното си фамилно име “ГЕОРГИЕВА”. Страните нямат претенции за издръжка по между си след развода. Съдът намира за недопустимо искането относно поставяне в дял на ищцата на закупения по време на брака й с ответника лек автомобил “Форд Ескорт”, модел 1993 г., с рег. № М 36 02 АК, тъй като няма сключено с ответника споразумение по този въпрос съгл. изискванията на чл. 49, ал.4 СК, което съдът да утвърди. Не е достатъчно само даденото съгласието в отговора на исковата молба относно решаване на посочения имуществен въпрос. При очертания изход от делото и с оглед Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъдат определени дължимите такива. Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 25, 00 лв- държ. такса за развода, сумата 144 лв- държ. такса съобр. присъдената издръжка, 30 лв- държ.такса за промяна на фамилното име и 5.00 лв- държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист. На осн. чл.329, вр. чл.78, ал.1 ответникът дължи на ищцата направените от нея деловодни разноски в общ размер на сумата 325 лв, от която 25 лв- д.такса и 300 лв- адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът