Решение № 9387 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1399/2024 г.

Производство по чл.226 вр. с чл.145 от АПК, във връзка с чл.131, ал.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Оспорва се принудителна административна мярка (ПАМ), представляваща задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) с Изх.№ПР2317500 от 18.07.2023г., изготвен от служители в Дирекция “Инспекция по труда” (Д”ИТ”), гр. Пловдив, към Главна дирекция “Инспектиране на труда” (ГД”ИТ”) при Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” (ИА”ГИТ”), с които по отношение на Община Пловдив е предписано “В съответствие с изискванията на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), за положения извънреден труд по реда на чл.50а, ал.1 от ЗДСл, органът по назначаването да изплати на д-р Р. Б.- главен инспектор в Отдел „Здравеопазване“ в община Пловдив, допълнително възнаграждение, изчислено върху индивидуалната ѝ основна заплата в размер на 75 на сто, за отработеното от нея време /48 часа/ на 19.02.2022г., 20.02.2022г., 26.03.2022г., 27.03.2022г., 21.05.2022г. 22.05.2022г., в срок до 31.07.2023г. Жалбоподателят Община Пловдив моли да се отменят предписания поради незаконосъобразност. Твърди, че не е полаган извънреден труд от служителя, поради което не са налице основания за заплащането на такъв. Претендира разноски. Ответникът Дирекция “Инспекция по труда”- Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Заинтересуваното лице Р. С. Б.-Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази указанията на ВАС, дадени с решение № 7885/26.06.2024г. по адм.д.№ 11846/2023г., намери за установено следното: Въпросът за допустимостта на жалбата е обсъден при първото разглеждане на делото и не е спорен между страните. Не е спорна и компетентността и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на оспорваните предписания. Спорен е въпросът дали действително е налице положен „извънреден“ труд по смисъла на чл.50а от ЗДСл. В изпълнение указанията на ВАС съдът събра допълнително писмени доказателствени средства, а именно Заповед № 39/21.11.2001г., Заповед № 170/13.05.2022г. и длъжностна характеристика с оглед установяване на заеманата длъжност за процесния период и съвкупността от служебни задължения. Установява се, че лицето Р. Б.-Д. е държавен служител, заемащ в периода 19.02.2022г. – 25.05.2022г длъжността “главен инспектор“ в Дирекция “Здравеопазване“ в община Пловдив. Това обстоятелство не само не се спори между страните, но се установява и от представената Заповед № 170/13.05.2022г. Във връзка с партньорство на Община Пловдив по проект “България срещу диабета“ с номер DIA17939, финансиран от Международната фондация на Лайънс клубовете /LCIF/, с водещ партньор Лайънс Клуб – Видин, според представената по делото кореспонденция, лице за контакт по дейностите в Националната кампания, , България срещу диабета“ е била Р. Б.. Тоест, същата е участвала в дейности по въпросния проект по силата на това, че е служител в общината, която община е била партньор по проекта. Видно от заповед № 22ЗК-61 от 18.02.2022г., на основание чл.121, във връзка с чл.215 от КТ и чл.8 от Наредбата за командировките в страната (НКС), Д-р Р. С. Б.- гл. инспектор е командирована до гр. Правец и обратно, в периода от 19.02.2022г. – 20.02.2022г. (събота, неделя), със задача: Участие в първо заседание на Национален съвет за борба с диабета по проект “България срещу диабета“. Видно от Заповед № 22ЗК-97 от 24.03.2022г., на основание чл.121, във връзка с чл.215 от КТ и чл.8 от НКС, Д-р Р. С. Б. е командирована до гр. Видин и Пловдив (обратно), в периода от 26.03.2022г. – 27.03.2022г. (събота, неделя), със задача: Участие като общински координатор във второ заседание на Национален съвет за борба с диабета по проект “България срещу диабета“. Видно от Заповед № 22ЗК-299 от 18.05.2022г., на основание чл.121, във връзка с чл.215 от КТ и чл.8 от НКС, Д-р Р. Б.- гл. инспектор дирекция “Здравеопазване“ е командирована до гр. Троян (и обратно), в периода от 21.05.2022г. – 22.05.2022г. (събота, неделя), със задача: Трето заседание на Национален съвет за борба с диабета по проект “Б-я с/у диабета“. Представени са Карта за оценка от проведено обучение на Д-р Р. Б. за същите три периода на командироване. Ответният административен орган е приел, че за процесните шест дни, които са почивни, (19.02.2022г., 20.02.2022г., 26.03.2022г., 27.03.2022г., 21.05.2022г. 22.05.2022г.) от страна на Р. Б. е положен извънреден труд с продължителност от общо 48 часа, за който не ѝ е изплатено допълнително възнаграждение. Органът по назначаването претендира, че за да се дължи заплащане на извънреден труд е необходимо да е издадена заповед за полагане на извънреден труд по чл.15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Наличието или не на такава заповед съдът намира за несъществено условие в контекста на спора, доколкото не издаването на заповед е определящо за възникване на задължението за заплащане на положения труд, а вида ангажираност и положен труд са определящи за това дали се дължи допълнително възнаграждение. Съгласно чл.50а, ал.1 от ЗДСл, извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл.50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Несъмнено е, че служителката е била ангажирана извън работното си време във връзка и по време на командироването и през описаните периоди. Несъмнено е и, че това командироване обхваща и почивни дни. Изпълняваните от служителката дейности по време на командироването са свързани със служебните й задължения. Последното се установява от представената длъжностна характеристика, според която служителката участва в курсове за обучение и семинари свързани с повишаване квалификацията относно управление на програми и проекти, участва в организиране на мероприятия и инициативи, свързани със здравеопазването-съвместно с различни неправителствени и правителствени организации/т.5.12 и т.5.13 от длъжностната характеристика/. Участието във въпросния проект е въз основа не на лично желание на служителката, а поради партньорство, осъществено от община Пловдив. Тоест, цялата дейност, реализирана от Б. по повод на този проект, е в качеството й на служител в общината и в изпълнение на служебните й задължения. Следователно и след като не се касае за служител на ненормиран работен ден, видно от заповедта за назначаване същата е с определено работно време, то за ангажираността в почивни дни се дължи заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. Горният извод се налага от разпоредбите на чл.19, т.2 и чл.21, ал.1, т. 2 от НЗСДА, според които допълнително възнаграждение е такова за възнаграждение за извънреден труд, а за положения извънреден труд, за работа през почивните дни, се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер на 75 на сто. В допълнение, според чл.30 от Правила за вътрешния трудов ред в Община Пловдив (ПВТРОП), в общинска администрация на гр. Пловдив нормалната продължителност на работното време е с 8 часов работен ден, при петдневна работна седмица, с обща седмична продължителност 40 часа, а според чл.34, ал.1 от ПВТРОП, за положен извънреден труд от служителите в общинската администрация през работни, почивни и празнични дни се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната работна заплата, за държавните служители, съгласно НЗСДА, а за служителите по трудово правоотношение, съгласно чл.262 от КТ. Р. Б.-Д. е държавен служител в администрацията на община Пловдив и за почивните дни 19.02.2022г., 20.02.2022г., 26.03.2022г., 27.03.2022г., 21.05.2022г. 22.05.2022г. (събота, неделя) е участвала в заседания на Националния съвет за борба с диабета в качеството ѝ на представител на община Пловдив, което не се и оспорва от органа по назначаване, предвид командироването на служителката. Неиздаването на заповед за полагане на извънреден труд е в несъответствие с изискванията на закона, доколкото фактически е налице положен извънреден труд за посочените дни и с продължителност от общо 48 часа (6 дни х 8 часа дневно), за полагането на който извънреден труд ѝ се дължи допълнително възнаграждение в размер на 75 на сто от индивидуалната ѝ заплата, каквото допълнително възнаграждение обаче не е изплатено. С оглед на изложеното съдът намира, че оспорените предписания са постановени при наличие на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДСл, НЗСДА и ПВТРОП. Издадени са в съответствие с изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид посочването на фактическите и правни основания, послужили за издаването им, както и редът за оспорването им. Ето защо, като издаден от компетентни органи, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма, както и в съответствие с целта на закона, приложената ПАМ е валиден и законосъобразен акт, а жалбата е неоснователна. С оглед изхода на спора, в полза на ответната администрация (юридическото лице, в чиято структура са органите, издали оспорените предписания- ИА“ГИТ“) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 300 лева – по 100лв. за всяко разглеждане на делото от първа инстанция и за касационното производство, определен съгласно чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от НЗПП. Водим от горното, Съдът