Решение № 5880 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 945/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник-директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас срещу Решение № 128/02.08.2024 г. по АНД № 437/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград Изложени са съображения за отмяна на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон. Нарушението било безспорно доказано от обективна и субективна страна. Съгласно писмо от 28.03.2023 г. това не бил първият опит за износ на същите стоки и още на 31.03.2022 г. жалбоподателят бил уведомен, че следва да се свърже с BAFA. Съгласно писмо от 06.07.2023 г. от BAFA също била получена информация, че дружеството ••• & [интернет адрес] неколкократно било уведомявано, че следва да получи разрешение за износ или становище на компетентен орган на държава членка, като за целта било насочвано към BAFA. Твърди се, че правилно бил определен субектът на нарушението – изпълнителният директор на посоченото по-горе дружество – износител на процесните стоки. Твърди се, че била правилна дадената материалноправна квалификация на деянието. Наложеното наказание „глоба“ и мярката „отнемане в полза на държавата“ по чл. 224, ал. 4 от ЗМ били законосъобразни и правилно определени по размер. Моли решението да бъде отменено, а наказателното постановление /НП/ -потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът М. К., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Районният съд правилно бил констатирал, че нарушението не е установено както от обективна, така и от субективна страна. Акцентира върху разликата в описанието на нарушението в акта и наказателното постановление. Не била ясна и датата на твърдяното нарушение. Сочи, че отговорът на БАФА е дошъл година и месец след датата на твърдяното нарушение – месец юни 2023 г., докато нарушението било констатирано на 03.06.2022 г., като писмото не било връчено на ответника по касация. Неправилно обвиненията били насочени срещу изпълнителния директор на дружеството като пряк извършител, доколкото ставало въпрос за износ, осъществен от дружеството „Мазиксон“, а не - от М. К.. Митницата констатирала нарушение при условията на транзит, в който М. К. категорично не бил участвал, тъй като превозвачът е едно лице, изпращачът – друго, получател - трето лице, така че нямало как ответникът по касация да бъде отговорен за извършената митническа измама. Лицето не било действало умишлено. Моля решението да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски по списък. Подробни съображения са изложени и в писмено становище по касационната жалба Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, предлага решението да бъде оставено в сила. Неправилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на изпълнителния директор на дружеството с налагане на глоба вместо това да е сторено по отношение на самото дружество с налагане на имуществена санкция Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районният съд е установил следната фактическа обстановка: около 20: 26 часа на 03.06.2022 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево”, на трасе „Изходящи товарни автомобили” пристига товарна композиция, състояща се от влекач с •••регистрационен номер •••и полуремарке с ирански регистрационен номер ••• – собственост на фирма „Bar speed [интернет адрес]”, управлявана от иранския гражданин M. A., направление от Република Словения към И. Р. • и с износител немската фирма •[интернет адрес]” и с получател – фирма в •. На 06.06.2022 г. около 16: 00 ч. е извършен физически контрол, като водачът е запитан дали има за деклариране – лични вещи, стоки и валутни ценности, при което декларира превозваната стока с налични документи. Стоката в товарното помещение отговаряла по вид и количество на декларираната, но част от нея била с възможна двойна употреба, без да са представени никакви документи. Стоката със стойност 124 547, 25 лева е иззета с разписка. Резултатите от проверката са обективирани в протокол. От Писмо на Директора на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност” към Министерството на икономиката и индустрията на Република България, след международно сътрудничество с компетентния орган в областта на експортния контрол във Федерална Република Германия - Федералната служба по икономика и експортен контрол ставало ясно, че стоките не са включени в съответните Списъци с контролирани изделия, но съществуват значителни опасения относно използването им в Оман, поради което немският износител е информиран, че планираният им износ подлежи на разрешителен режим съгласно чл. 4, § 1, б. „а” от Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба. На основание чл. 230 от ЗМ и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е съставен АУАН в отсъствие на жалбоподателя, предявен и връчен на адвокат Г. Г. - упълномощен представител. Срещу АУАН са постъпили възражения. На основание чл. 234, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗМ с НП № BG2023/1000-3625/НП от 05.03.2024 г. на и.д. заместник-директор на ТД Митница Бургас на М. К., в качеството му на Изпълнителен директор на •••[интернет адрес]”, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 124 547, 25 лв. и е отнета в полза на държавата от същото лице процесната стока /чл. 234, ал. 4 ЗМ/. В АУАН и в НП било прието за установено, че М. К. е извършил митническа измама - нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ, тъй като в качеството му на Изпълнителен директор на износителя •••[интернет адрес] ” е направил опит да избегне забрани или ограничения за износ на стоки. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от Районен съд - Свиленград доказателствен материал. Районенният съд е обсъдил подробно писмените доказателства и свидетелските показания, като е формирал извод за отмяна на НП на няколко основания: по делото не било ясно кога М. К. е бил уведомен, че по отношение на процесните стоки се прилага разрешителен режим; стоката била оформена за износ митнически в [населено място], Република Словения, където не било поставено изискване за някакъв разрешителен режим; налице било противоречие по отношение на основни елементи от състава на нарушението, тъй като от една страна, се твърдяло наличие на износ, а от друга – транзит; допуснати били съществени процесуални нарушения, следствие недоказаност на фактическата обстановка; неправилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на Изпълнителния директор на дружеството, тъй като именно то е юридическото лице, износител на стоките, т.е. нарушителят. Настоящата съдебна инстанция споделя възприетото от Районен съд – Свиленград, че е налице основание за отмяна на НП поради това, че в случая се е следвало ангажиране отговорността на дружеството, а не – на неговия изпълнителен директор. Незаконосъобразно и явно несправедливо на същия е наложено административно наказание „глоба“. От тълкуването на чл. 234, ал. 2, т. 2 и чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ се обуславя извод, че субект на нарушението „митническа измама“ може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице. В административнонаказателната преписка е посочено изрично, че •••[интернет адрес] ” е износител на процесната стока, като неясно както за ответника по касация, така и за съда, е защо не е ангажирана отговорността на дружеството /чл. 83, ал. 1 ЗАНН/. В конкретния случай не сме в хипотеза, в която отговорността за нарушение, извършено от юридическо лице, се носи от физическото лице, което го представлява. Следва да се отбележи също и, че дружеството и представляващият дружеството притежават самостоятелна правосубектност. В случая липсват доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че М. К. е извършил противоправното деяние, така че да му бъде ангажирана личната административнонаказателна отговорност. В тежест на касатора е да докаже с допустимите, необходими и относими доказателства, че твърдяното административно нарушение е извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй като субектът на административнонаказателното обвинение е именно наказващият орган. Правилно е отбелязано от Районния съд и, че е налице неяснота относно това дали се касае за износ или за транзит на стоки, което има за последица неяснота относно кой е субектът, извършител на деянието, и с извършването му съставът на кое нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН е изпълнен. Не са установени действително осъществилите се факти, което препятства подвеждането им под релевантния по време, място и лица закон, съответно се ограничава възможността на наказаното лице да разбере за кое неправомерно деяние е ангажирана отговорността му и да реализира правото си на защита срещу обвинителната теза на контролните органи, като в случая се констатира безспорно, че не е спазена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, не са изяснени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, нито са посочени всички елементи от обективната и субективната страна на състава на това нарушение. Последица от отмяната на НП по пункт I е и отмяната му по пункт II относно отнемането на стоките в полза на държавата на основание чл. 234, ал. 4 ЗМ. Доколкото направените от Районен съд – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/. С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация се дължат разноски, представляващи уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, които следва да бъдат заплатени от Агенция „Митници“ /по аргумент от чл. 7, ал. 1 ЗМ/. Така мотивиран, Административен съд - Хасково