Решение № 104 от 21.7.2025 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 169/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК. Постъпил е протест от РП-Л-ч, ТО-Луковит. В него се сочи от прокурора, че в срок подава настоящия протест против Присъдата на PC Луковит от 11.04.24г. но НОХД № 35/22 г. с която подсъдимата К. Ц. К., била призната за НЕВИНОВНА да е извършила престъпление по чл. 270 ал.1 от НК, а именно на 29.11.202 г. около 16.45ч. в с.Б., Ловешка обл., отдел 3084 xl кад.№ 03373.117.6, противозаконно пречела на орган на властта — М. П. К. - горски надзирател при ••••••••••••, да изпълни задълженията си по служба - по Закопа за горите и ЗА НИ - да задържи предмета и средството на нарушението —2бр. конски каруци, да установи самоличността на нарушителите и предаде същите на органите на Полицията, като го ударила със синджир, подкарала коня да препусне и напуснали мястото на нарушението с Е. Д. Л.. Прокурора сочи, че намира така постановената от Съда присъда за неправилна, тъй като съвкупната преценка на доказателствата води само и единствено до извода, че престъплението е извършено и извършител е именно подсъдимата. Тъй като мотивите на Съда не са изготвени не може да изложи подробни съображения и да посочи неизяснените или немотивирани обстоятелства. След изготвянето им на основание чл.320 ал.3 от НПК ще представи допълнителни писмени изложения. Поради изложеното по - горе подава настоящия протест, като моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да отмени присъдата па PC Луковит по НОХД № 350/22г. в частта за оправдаване на подсъдимата К. и постанови нова с която я признае за виновна по обвинението по чл.270 ал.1 от НК. Депозиран е и допълнителен протест, в който прокурора сочи, че в срок РП Ловеч - ТО Луковит е подала протест срещу Присъдата на Районен съд Луковит от 11.04.2024год., с която подсъдимата К. Ц. К. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Поддържа протеста и счита, че така постановената от Съда оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Запознавайки се с мотивите на съда, установила, че съдът приема липса на доказателства досежно извършено нарушение налагащо съставяне на АУАН и задържане на предмета на нарушение и вещите, послужили за извършването му. Счита, че не са били съобразени съвкупно и последователно доказателствените източници по делото: Установено е, че на 29.11.2021г. около 15.18ч. на тел.112 постъпил сигнал от лице от с.Б., което заявило, че две лица отивали в момента към гората за дърва с каруци, към Г., посока на голямата чешма. Едно от лицата за които се отнасял сигнала бил К. Б. и подателят искал тази информация да се предаде на горските, тъй като нямал как да им съобщи. На сигнала се отзовали П. Й. и М. К. - горски инспектори, които на входа на селото, в посока към мястото посочено в сигнала, спрели служебния автомобил, чули звук от моторен трион и се насочили към него. На разстояние около 100м. от тях възприели две каруци, до една от които стояла жена. При тяхното приближаване звука от триона спрял и видели силует на бягащ мъж.До каруците имало струпани дървета, но вътре били празни. К. опитал да догони нарушителя, но не успял.Върнал се при каруците, в посочената местност отдел 3084, частен имот с № 03373.117.6 и възприели още една жена - Е. Л. и детето й. На място им казал да изчакат идването на Полицията, тъй като К. поискал съдействие.Хванал юздите на коня и започнал разговор с РУ Луковит, като разпоредил на обвиняемата и Л. да изчакат идването на полицаите за да извършат проверката - установяване на тяхната самоличност, измерване на дървесината съставяне на АУАН и задържане на ВД.Въпреки това К. със синджира от коня ударила К. по ръката, с която държал юздите на коня за да ги задържи на мястото. Започнала да вика, че ще извика хора да дойдат да ги пребият.Ударила с юздата силно коня и двете каруци с жените и детето напуснали мястото, като се отправили към селото. Малко време след това на мястото пристигнал полицейски екип - Н. Н. и П. Й., на които двамата инспектори разказали подробно за случилото се.Заявили, че познават жените и знаят къде живеят. Към техния дом се отправили с двата служебни автомобила, извикали и те се показал и.Горските инспектори потвърдили, че това са те - обвиняемата и Е. Л..Те не представили лична карта за проверка, като обяснили, че нямат такива. За целта били отведени в РУ Луковит, където след извършена справка им били съставени актове за административно нарушение. Дърветата в количество 2пл.м.3 от благун и цер - останали на мястото на сечта/ л.47/. били измерени впоследствие, след като горските се върнали на мястото. К. съставил КП № 098266/29.11.21г. / л.26/ в който подробно описал обстоятелствата възприети на място и така изложени дотук. Доказателствената съвкупност, според прокурора, не е правилно оценена на първо място по отношение обвинението на Б. в частта за наличието или не на незаконни дърва до каруците и /или вътре в тях и тяхното количество, като показанията на горските и съставения КП за тези обстоятелства не са възприети. Неправилната оценка е пренесена и в обвинението на К., за това, че предмет на нарушение / дърва / не е бил налице, че каруцата не се явявала средство, и че показанията на горските за тези обстоятелства съставлявали предположения.Поради това те не били изправени пред задължение да извършат проверка, да съставят съответни актове и да задържат ВД. Показанията на двамата горски, съставения от тях КП, подадения от тях сигнал до Полицията, издаденото разпореждане на К. и Л. да останат на място до идването на полицията за да изпълнят задълженията си са красноречиви, че е имало основание за тази проверка, такава е следвало да се извърши, имало е предмет и, средство на нарушение, които е следвало да се задържат, необходимо било съдействие.Тези обстоятелства за подадени били до ОДЧ, предадени на полицейски ) екип, тръгнал към сигнала и на самите полицаи след като пристигнали. Налице е активно действие от страна на К. да попречи на тази проверка като е ударила през ръката със синджира К., който е държал юздите на коня с цел да ги задържи на място, пришпорила е коня и двете са напуснали с каруците мястото. За тези й действия разказва и сина й: „ К. хванал юздите на коня, мама удари коня и го удари без да иска". Самата Л. в своите показания също заявява, че К. е питал подсъдимата защо ме удряш".Дори самата тя признава, че е избягала от мястото. Вярно е, според прокурора, че незаконните дърва са останали на място, а не са били задържани с КП.Няма обаче доказателства, които да обезличават отразените в него обстоятелства за дата, време, място, нарушение, пречене на орган на власт, предмет на нарушение и количество. Поради изложеното по -горе поддържа настоящия протест, като моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да измени присъдата па PC Луковит по НОХД № 350/22г. в частта за оправдаване на подсъдимата К. и постанови нова с която я признае за виновна по обвинението по чл.270 ал.1 от НК. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч – зам. окр. Прокурор Ц. П. поддържа изцяло подадения протест от Районна прокуратура–Ловеч-ТО-Луковит и допълнителните съображения към него и моли да бъде уважен. В съдебно заседание въззиваемият К. З. Б. се явява лично и с адв. Б. Л.- служебно назначена, която заявява, че по отношение на нейния подзащитен не е подаван протест, нито допълнителни възражения към протеста. Ако може да изрази в цялост становище по присъдата, смята, че тя е справедлива, правилна и трябва да се потвърди така, както е постановена от първоинстанционния съд. В съдебно заседание въззиваемата К. Ц. К. се явява лично и с адв. Р. М.- служебно назначен, който моли да се потвърди първоинстанционния съдебен акт, доколкото РС-Луковит е постановил правилна и мотивирана присъда, с която е признал подзащитната му за невиновна. Сочи, че доколкото самото обвинение, а и проведеното съдебно следствие, съдът се позовава на едни доста противоречиви доказателства, но от цялостния анализ на доказателствения материал може да се стигне до обоснован извод, че К. К. не е извършила престъплението, което й е вменено. Счита, че по никакъв начин тя не е извършила или пречила на органите на властта. Донякъде противоречиво е прието, че процесните две каруци са били предмет на престъпление. Посочва, че отделно се установило по безспорен начин, че е имало превишаване на правомощията на контролни органи. Установило се мястото, на което е имало противоречия с тези контролни органи, което е различно от посоченото в обвинението. Сочи, че безспорно се установило, че именно К. К. е лицето, което е потърсило помощ в конкретната ситуация и е нелогично тя да е извършила престъплението, доколкото тя е била заплашена от цялата тази ситуация. С оглед на което моли да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. Въззиваемата К. Ц. К. в защита поддържа казаното от адвоката й и като последна дума иска същото, както е в Л., да бъде оправдана. Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете за правилно установено от страна на РС-Луковит/РС/ от фактическа страна следното: Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит е повдигнала обвинения на подсъдимите К. Ц. К. и К. З. Б., както следва: Спрямо въззиваемия К. З. Б., за това, че на 29.11.2021 г. около 16: 45 часа в с. Б., област Ловеч, отдел 3084 xl кад.№ 03373.117.6 - държавна горска територия, без редовно писмено позволително, с моторен трион отсякъл 2 бр. дървета от благун и 1 дърво от цер - 2 пл.м3 на стойност 163.64 лв., без да са маркирани с КГМ -престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Спрямо въззиваемата К. Ц. К., за това, че на 29.11.2021 г. около 16: 45 часа в с. Б., област Ловеч, в отдел 3084 xl кад. № 03373.117.6, противозаконно пречела на орган на властта - М. П. К. - горски надзирател при •••••••••••••, да изпълни задълженията си по служба - да задържи предмета и средството на нарушението - 2 броя конски каруци, да установи самоличността на нарушителите и предаде същите на органите на Полицията, като го ударила със синджир, подкарала коня да препусне и напуснала мястото на нарушението с Е. Д. Л. - престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. В хода на разследването било установено, че въззиваемия К. З. живеел в •••, на семейни начала с възиваемата К. Ц. К.. На 29.11.2021 г. въззиваемия К. З. Б./въззиваемия/ се намирал в с. Б., заедно с въззиваемата К. К./въззиваемата/. Около 15: 00 часа въззиваемата, заедно със своя син -свидетеля Г. К. З. тръгнали с каруца от дома си в с. Б., с намерение да събират царевица от ожънатите поземлени имоти извън тяхното село. Срещнала се със свидетелката Е. Д. Л., която също с каруца отивала за царевица. Въззиваемата и свидетелят З. тръгнали след нея и двете каруци се насочили към местност „Г.", находяща се извън селото. До мястото към което се насочили се достигало по асфалтовия път в посока на към гр. Л.. За да достигнат до тази местност въззиваемата и свидетелите напуснали асфалтовия път и тръгнали с конския впряг през намиращата се в близост обработваема земеделска земя - нива, която по това време била изорана. Двете каруци спрели в нивата и в близост до гората, като въззиваемата и свидетелите слезли от тях и започнали да търсят остатъци от царевица. В близост до мястото където били спрени каруците имало няколко купчини отрязана дървесина. По същото време, свидетелите М. П. К. и П. Р. Й. и двамата работещи в •••••••••••• на длъжността горски надзирател, със служебен автомобил предприели движение след подаден сигнал на телефон 112 за незаконен добив на дървесина в землището на с. Б..Пътували със служебния автомобил „Л.Н." като преди с. Б. спрели служебния автомобил и чули звук от моторен трион, след което се отправили към посоката на звука. Спрели на главния път на асфалта, отстрани на който имало земеделски блок дълъг, в края на който започвала гората. На границата на гората с този земеделски блок видели два броя конски каруци с две лица от женски пол. В този момент моторният трион спрял и двамата горски служители се опитали да установят кой е резача, отправили се към гората виждайки, че някой бяга навътре в нея, но не могли да го разпознаят. Свидетелят К. се опитал да настигне нарушителя, но не го настигнал. След това свид. К. уведомил полицейските органи в гр. Л. за случилото се и поискал съдействие от тях, за да обходят района и по възможност да заловят избягалия извършител на незаконната сеч. В близост до каруците на въззиваемата и свидетеля Л. имало отрязана дървесина. Горските служители попитали въззиваемата и свидетелите дали знаят кой реже дърва, но те отговорили, че не знаят. Каруците на въззиваемата и свид. Л. били празни, нямало натоварена дървесина вътре в тях. Възникнал кратък словесен спор между въззиваемата и свид. К., след което тя и свид. Л. с каруците излезли на главния път, където свид. К. ги спрял, заставайки пред коня на въззиваемата К. държейки юздите му. В този момент въззиваемата ударила коня със синджира за да го подкара и без да иска ударила и свид. К. по ръката, който изпуснал юздите като К. подкарала коня и двете със свид. Л. се отправили към с. Б.. По пътя към населеното място К. звъннала на телефона 112, заявявайки на оператора, че „Тука има двама горски, в каруцата нямаме дърва, тия сочат пищови да ни гръмнат. Каруцата ми няма и тия ми заплашват детето, че ще ми гърмят детето и тичат да ме гърмят и мене". По време на разговора с оператора на тел. 112, К. заявила няколко пъти, че в каруцата няма дърва. Около 17: 00 часа пред дома на К. в с. Б. пристигнали св. К. и св. Й., заедно с екип на РУ-Луковит - свидетелите П. Й., младши автоконтрольор и Н. Л. Н., полицай охрана на обществения ред. Служителите поискали от К. и свид. Л. да представят лични карти, но те отказали да го направят, защото отговорили, че нямат. След като отказали съдействат на полицейската проверка служителите Й. и Н. отвели К. и свид. Л. в РУ - Луковит, където им съставили актове за установяване на административно нарушение -АУАН сер. АА № 753797 и АУАН сер. АА №753796 за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и АУАН сер. АА №753798 за нарушение на 64, ал. 4 от ЗМВР. В последствие въз основа на издадените актове били издадени и наказателни постановления от началника на РУ - Луковит. След като К. и свид. Е. Л. били отведени от полицейските служители, свидетелите Й. и К. се върнали обратно на мястото, където преди това установили незаконната сеч, за да измерят и установят вида й, за което съставили констативен протокол, в който посочили, че са намерили 2 броя дървета от благун и 1 дърво от цер - 2 пл.м3, без да са маркирани с КГМ. Малко след като К. била отведена от органите на полицията в РУ - Луковит, свид. Г. З. разказал за случилото се на баща си - въззиваемия К. З. Б., който по това време се намирал на центъра на с. Б.. Пред заведение в центъра на селото Б. срещнал свидетеля С. Д. Л. - съпруг на свид. Е. Л., на когото разказал, че техните жени са били откарани в РУ - Луковит, при което двамата тръгнали към полицейското управление в гр. Луковит. Следва да бъде посочено, че пред въззивната инстанция не са представени допълнителни и/или нови доказателства, които да не са били проверени и съобразени от страна на РС-Луковит/РС/. В подкрепа на така изяснената фактическа обстановка, обосновано РС, че са събраните по делото гласни доказателства по време на съдебното следствие пред РС, и по-точно - обяснения на въззиваемите, дадени в съдебно заседание, показанията на свидетелите М. П. К., П. Р. Й., Е. Д. Л., Н. Л. Н., П. Й. Й., Г. К. З. и С. Д. Л., както и от проведените очни ставки между подсъдимата К. К., свидетеля Г. З. и свидетелите М. П. К., П. Р. Й.. Съобразени от страна на РС са и събраните по делото писмени доказателства: Писмо изх. № 602/06.12.2021г. на директора на •••••••••••• ведно с приложен Рапорт с вх. № 1856/01.12.2021г., съставен от М. П. К., Констативен протокол Серия № 098266/ 29.11.2021г., 2 броя Сортиментна ведомост, Таксационно описание, Извадка от картен лист със ситуация на мястото; Писмо с №РГД08-3076/ 21.03.2022г. по описа на РДГ Ловеч вено с приложена справка за издадените позволителни за сеч; Писмо с изх. № 176/21.03.2022г. на директора на •••••••••••• ведно с копия на документи; Писмо с изх. № РД-12-02-337-1 от 14.03.2022г. на ОСЗ-Луковит ведно с приложено Решение №53 от 11.07.2000г.; Писмо с изх. № 20- 18803/04.04.2022г. на Началник на СГКК-Ловеч ведно със справка за поземлен имот; Писмо с рег. № 10583р-766/ 06.06.2022г. на Началник на РЦ 112- Монтана в едно с приложен СД диск; Протокол за оглед на веществени доказателства; 2 броя заверени копия на АУАН; Протоколи за разпит на свидетели; Писмо с изх.№РДГ08-7521 от 15.07.2022г., ведно с приложени с приложени справки от информационна система „Елица" и информационна система „Регистър на констативните протоколи и актовите преписки" на РДГ- Ловеч. Частния протест на РП-Л-ч поначало не касае и не е по отношение на въззиваемия К. З. Б., но както сочи и РС не са налични доказателства, които да противостоят на обясненията му касателно неговото местонахождение по време на извършване на проверка на неговата съпруга, когато горските инспектори са извършили проверка за незаконна сеч в местността „Г.". В този смисъл са и показанията на свид. С. Л., който сочи, че именно въззиваемия е отишъл пред питейното заведение и е провел разговор с него, като му е съобщил, че техните съпруги са били отведени от служители на МВР./л.116/.Т.е.от страна на обвинението не са представени доказателства, от които да се направи извод, че същите са тенденциозни. Неоснователно в тази връзка РС е посочил, че не кредитира показанията на свид. М. П. К., в частта, в която пред съдебния състав заяви: „Имаше подаден сигнал на телефон 112, че лицето К. и семейството му с двете каруци са отишли да добиват незаконно дървесина".както и че заявеното от този свидетел, че от сигнала на тел. 112 е станало ясно, че „... лицето К. и семейството му с двете каруци са отишли да добиват незаконно дървесина", е в противоречие на заявеното от неустановено по делото лице подало сигнал на тел. 112, за което е съставен протокол от 17.10.2022г. /л.70 ДП/.Безспорно в проведения разговор м-у оператора и лицето подало сигнала е налична реплика, че подалият сигнал на тел. 112 е заявил на оператора, че „двама момчета отиват сега в гората... за незаконна сеч" и единият се казва К. З. Б., но несъответен е извода на РС „..но не, и, че К. и „семейството му с двете каруци" са отишли да добиват незаконно дървесина….“.Този факт обаче не променя крайния извод на РС относно липсата на доказателства за извършено престъпление от страна на въззиваемата К.. Както сочи и РС, от показанията на свидетелите М. К. и П. Й. се установява и не е спорно, кои лица са намерили в земеделския имот, когато са пристигнали на мястото, а именно, че това били въззиваемата К., синът й Г. З. и свид. Е. Л.. Не е спорно също така, че свидетелите Й. и К. са забелязали и лице от мъжки пол, което носело моторен трион, но не са могли го разпознаят, тъй като то избягало в посока към близката гора. Не е спорна и локацията на процесните каруци, а именно на границата между гората и изораната нива, където се е намирала и отрязаната дървесина. Според въззивната инстанция обосновано РС е приел, че не са налице безспорни доказателства относно количеството на дървесината намерена в нивата, в близост до гората, и относно спорния факт - имало ли е натоварена дървесина в каруците, в т.ч. и на въззиваемата.Освен, че както сочи и РС е налице противоречие в техните показания, по същественото е, че към досъдебното производство е приложен и констативен протокол Серия № 098266/29.11.2021г. /л.26 ДП/. В съставения протокол е описано, че при проверката се установи: „До каруците имаше прясно отсечени и разкроени на секции по 30 см. два броя дървета от благун с диаметър 30 см. и 1 броя цер с диаметър 50 см., с обща кубатура 2 пл.м3….“.В тази връзка РС е отчел и противоречията в свидетелските показания на двамата горски служители.Все в този смисъл РС е посочил конкретно същите, примерно при показанията на свидетеля П. Р. Й. относно твърденията му: „Двете жени подреждаха дървесината на купчините и мисля, че една от жените товареше в каруцата", „Мисля, че имаше и в каруцата", „Мисля, че в едната каруца имаше дървесина, но не съм сигурен". Твърдението на този свидетел са в противоречие с показанията на неговия колега свид. М. К., който в с.з. заяви, че „Тогава в каруците нямаше нищо". При положение, че не е установено причасност на въззиваемата към отрязването на процесната дървесина, респективно не е безспорно установено от нейна страна да е натоварена същата в каруцата й, то определено възниква и въпроса на кои правомощия е попречила въззиваемата да изпълни М. К. от една страна, тъй като те не са посочени конкретно, като разпоредба в Закон за горите, и в процесния обвинителен акт.От друга страна, както е посочил и РС, разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НК предвижда, че този, който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева. Бланкетният характер на нормата на чл. 270, ал. 1 НК изисква не само посочване на друг нормативен акт в конкретния казус –Закон за горите, както е подходено от страна на прокурора, а следва да е посочена конкретна правна норма регламентираща правата на К. като горски надзирател. В смисъл, че в обвинителния акт е следвало да се посочи и въз основа на кои доказателства прокурора приема, че въззиваемата К. е извършила престъплението, за което и е повдигнато обвинение, а също така, освен от обективна страна, следва да бъде посочено, че престъплението е реализирано и от субективна страна по чл. 270, ал. 1 НК.В тази насока в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че „…Деянието е извършено при пряк умисъл-съзнавали обществено опасния му характер, предвиждали обществено опасните му последици и целели тяхното настъпване…“/л.4/.Първо следва да се отбележи, че двамата въззиваеми са с различно предявени обвинения.На второ место е следвало прокурора да посочи конкретно за всеки един от тях защо приема наличие на субективна страна на предявения фактически състав на престъпленията.На трето место е следвало да посочи въз основа на кои доказателства приема, че въззиваемите са съзнавали и целели настъпването на престъпния резултат.Както сочи и РС не е ясно и с кои действия въззиваемата К. е дала повод на служителите на ••••••••••••• да считат, че тя е извършила нарушение, тъй като такова не е конкретизирано по Закон за горите, което от своя страна да бъде основание да предприемат действия по задържане на намерените в местността „Г." конски каруци, в т.ч. и нейната.Респективно да даде основание на св-ля К. да пристъпи към действия по задържане на процесната каруца, при положение, че както в нея, така и в каруцата на св. Е. Л. не е имало прясно отсечени дърва, които да не са били маркирани с контролна горска марка. РС в тази връзка е отчел и противоречия между обясненията на въззиваемата К. К. и показанията на свидетелите Й. и К. относно действията им в района на произшествието, както и формирането на единствено възможен и базиран на безспорни доказателства извод относно причините въззиваемата да предприеме тръгване обратно към селото, като и защо се е стигнало до спор между нея и св. К..Т.е.относно деятелността имено и конкретно на приетото от прокурора „противозаконно пречене“. За действията горските служители въззиваемата посочва, че „... единия отива при другата кобила, единия идва при нас, но той не идва при кобилата, а сочи пищова към детето (св. З.) и гърми. Кобилата се плаши и той да побегне да хване кобилата - пада." В тази връзка свид. Й. е посочил: „Опитахме се да направим проверка на лицата, но те отказаха. Искаха да си тръгнат, но колегата (св.К.) задържа коня за повода. Повода беше гумен. К. посегна и удари колегата през ръката с метален синджир. Той изпусна повода и те си тръгнаха към селото". В същата насока показания даде и свид. К.. Не е спорно, че от показанията на свидетелите Н. Н. и П. Й., служители на РУ -Луковит се установява, че в поводът да бъдат повикани и да отидат до дома на въззиваемата е сигнал от горските надзиратели.Както и, че в с. Б. К. била със свид. Е. Л., и които отказали представят поисканите от служителите на полицията документи за самоличност.Тези показания обаче касаят поведение на въззиваемата, след предявения фактически състав на престъплението, за което К. е предадена на съд. Безспорно е локализирано както от показанията на Й. и К., така и от тези на Е. Л. и Г. З. точното мястото, където служителите на ••••••••••••• са намерили спрените каруци - в изорана земеделска земя в местността „Г.", намираща се в близост до с. Б.. Не са налични обаче конкретни доказателства, от които да се направи единствено възможен извод, че каруцата на К., както и тази на свид. Л. са послужили за товарене или транспортиране на намиращите се в близост отсечени дървета. РС е направил и обективен анализ на показанията на свидетеля Г. З., в частта, която заявява, че горските надзиратели са насочвали пистолети към него и майка му /въззиваемата К./, както и че са отправяли заплахи срещу тях. В тази част съдът е отчел заинтересоваността на свид. З., който е син на въззиваемата. Въпреки, че такива данни се сочат и от въззиваемата предвид отразеното в протокол за оглед на веществени доказателства-л.163 от ДП.По- конкретно от обаждане на телефон 112 от страна на въззиваемата, което не се отрича от нея в дадените пред РС обяснения-л.50 НОХД, същата е заявила „..Ама ние не бягаме, ма ние му казваме, че като нямаме в каруцата дърва, има ли право да ме спира и да ми сочи пищов в главата..“.В смисъл, че в обективното съзнание на въззиваемата е възникнало убеждение, че след като в каруцата й няма дърва, горските служители нямат право да я гонят и проверяват.Т.е.не се установява по безспорен начин, че тя е искала противозаконно да пречи на горските служители и по-специално на св-ля К. да изпълни своите задължения като горски надзирател.В този смисъл е и заявеното от нея „..искам патрулка да ми докарате да видиме що ще ни гонят..“.Относно това, дали е имало неправомерна употреба на оръжие от страна на горските служители, принципно, касае друго производство и е касателно към настоящото единствено и само с оглед доказаността на предявеното в настоящия процес обвинение срещу въззиваемата.Така или иначе безспорно и от показанията на свид. Л. също се установява, че между въззиваемата и свид. К. е възникнал спор, след който тя и въззиваемата е тръгнала с каруците обратно към селото. Обосновано с цел отстраняване на съществени противоречия между обясненията на въззиваемата и свидетелските показания, РС е извършил очни ставки между К. К., от една страна и от друга свидетелите П. Й. и М. К., които не са довели до установяване на процесните факти по еднакъв начин, тъй като в по голямата си част участниците са посочили, че поддържат казаното в хода на съдебното следствие.Нещо повече, при проведената очна ставка между въззиваемата и св-ля Й., същия категорично е заявил..Нямаше друго в каруците..“л.126 НОХД.Следва да бъде посочено също така, че св-ля К. е дал противоречиви показания относно едни и същи факти при проведената очна ставка.Така например е посочил, че въззиваемата „..Проверката започна още на мястото където ги заловихме в гората….“.Малко по-надолу относно същите факти сочи, че „Каква царевица, беше есента, кал.Беше нива..“.л.126. При тези противоречие и предвид на това, че пред въззивната инстанция не са събрани допълнителни доказателства безспорно следва извода, че не е доказано по категоричен начин, дали наистина въззиваемата е имала пряк умисъл да удари свид. К. със синджир, и то с цел, да му попречи да изпълни свои служебни задължения.При положение, че от проведената очна ставка между свидетелите Г. З., от една страна, и свидетелите К. и Й., от друга, се изяснява, че свид. К. е хванал юздите на коня и „мама удари коня и той си подава ръката и го удари без да иска" след което са напуснали нивата и са тръгнали към дома си. При така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема, че обосновано РС е приел, че обвинението спрямо въззиваемия К. З. Б. не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК, а именно да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК, като на 29.11.2021 г. около 16: 45 часа в с. Б., област Ловеч, отдел 3084 xl кад.№ 03373.117.6 -държавна горска територия, без редовно писмено позволително, с моторен трион да е отсякъл 2 бр. дървета от благун и 1 дърво от цер - 2 пл.м3 на стойност 163.64 лв., без да са маркирани с КГМ - престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Не е спорно, че от събраните писмени доказателства /л.24-30 ДП/ по категоричен начин е установено, че в землището на с. Б., община Л., в отдел 3084 xl, кад. № 03373.117.6, държавна горска територия, е била извършена незаконна дейност по отсичане на дървета от горския фонд. В смисъл, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства пред РС и най-вече проведените разпити на горските служители М. П. К. и П. Р. Й., не се установява по категоричен начин, че лицето което са възприели да се отдалечава в гората, бягайки и носейки моторен трион, е именно въззиваемия Б.. В тази насока и двамата свидетели К. и Й. са заявили, че на място са видели лице в гръб което бяга в гората, но не са го разпознали. При разпита свидетеля Й. е заявил: „Не мога да опиша човека, който режеше", „Видяхме лице което тръгна, не съм сигурен, че е К.", „Не съм разпознал подсъдимия тогава, аз лично." От друга страна, от обясненията на въззиваемия Б. и показанията на останалите свидетели Г. З. и С. Д. безспорно се установява, че въззиваемия се е намирал в с. Б. през времето, когато горските служители са осъществявали проверката в местността „Г.".Т.е. неоснователно е възражението на прокурора в протеста, че самоличността на избягалото лице е установена и това е именно въззиваемия. Все в тази връзка обосновано от страна на РС е прието, че не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК, от страна на въззиваемата К. К. да е осъществен от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, като на 29.11.2021г. около 16.45 часа в с. Б., област Ловеч, отдел 3084 xl, кад. № 03373.117.6, противозаконно да пречела на орган на властта - М. П. К., горски надзирател при •••••••••••••, да изпълни задълженията си по служба -по Закона за горите и ЗАНН - да задържи предмета и средството на нарушението - 2 броя конски каруци, да установи самоличността на нарушителите и предаде същите на органите на Полицията, като го ударила със синджир, подкарала коня да препусне и напуснали мястото на нарушението с Е. Д. Л.. Както вече се посочи и по-горе, за наличие на обективните признаци на престъплението, самата въззиваема е следвало да извърши действия, които да са в нарушение на Закон за горите, респективно да породят основание горските служители да използват своите правомощия по този закон и да им дадат основание да и извършват проверка, и то след като прокурора ги посочи в ОА и въззиваемата „противозаконно пречи" те да ги извършат. Принципно, не е спорно в тази връзка, че горските служители - свидетелите М. К. и П. Й. притежават качеството „орган на власт" по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, тъй като в конкретния казус са изпълнявали служебните си задължения, по повод проверка за незаконна сеч в землището на с. Б., община Луковит. Не е спорно също така, че съгласно чл. 190, ал. 2, т. 10 от Закона за горите се предвижда право на лицата, на които са възложени функциите по опазване на горските територии, каквито са служителите на •••••••••••••, да задържат вещите - предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване, но в тази насока не са събрани конкретни доказателства касателни, че процесната каруца на въззиваемата има такива качества на предмет на нарушения, както и на вещ, които са послужили за тяхното извършване. Императивно, както между впрочем е посочил и РС законодателя е посочил, че съгласно чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. От събраните по делото доказателства въззивната инстанция също приема, че не се установява по несъмнен начин, че с действията на подсъдимата К. е осъществила състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК. С оглед всичко гореизложено въззивната инстанция приема, че следва присъдата на РС да бъде потвърдена изцяло като обоснована и законосъобразна, и базирана на събраните по делото доказателства, а протеста на РП-Ловеч бъде оставен без уважение като необоснован. Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК във вр. с чл.189, ал.3 и ал.4 от НПК съдът,