Решение № 901 от 24.1.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 935/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е повод постъпила с вх. №6351/30.04.2024г. жалба от Н. Х. М. от гр.Варна срещу Ревизионен акт №Р-03000323005247-091-001/30.01.2024г. издаден от органи по приходите от ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №35/08.04.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, с който са й установени задължения за ДОО-самоосигуряващи се лица по КСО за 2022г. в размер на 210, 16лв.-главница и 27, 91лв.-лихва и за периода 01.01.2023г.-09.04.2023г. в размер на 344, 43лв.-главница и 36, 99лв.-лихва, както и за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ- самоосигуряващи се лица по КСО за 2022г. в размер на 71лв.-главница и 9, 43лв.-лихва и за периода 01.01.2023г.-09.04.2023г. в размер на 116, 36лв.-главница и 12, 50лв.- лихва. В жалбата се твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извода, че от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст до датата на отпускане на пенсията с разпореждане на органите на ТП на НОИ, тече период от време, през който все още правото на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законово установения ред и лицето не можело да знае дали има право на пенсия ли не и нямало възможност да се ползва от правото по чл.4, ал.6 от КСО, което имали лицата с отпусната пенсия, които не подлежали на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а ако извършват някоя от дейностите по чл.4, ал.3, т.1 - т.4 от КСО да се осигуряват по свое желание. Оспорва се приетото от органите по приходите, че едва след признаване на правото на пенсия с разпореждането, пенсионираното лице може да избере дали да се осигурява за ДОО или не, като до датата на разпореждането следвало да продължи да се осигурява, тъй като подлежало на задължително осигуряване и поради това, че няма качество на пенсионер. Позовава се на чл.94, ал.1 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Жалбоподателката подала своевременно искането с документите и пенсията й била отпусната от датата 25.10.2022г., на която придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, според действащото към този момент осигурително законодателство. Поради това след датата 25.10.2022г.тя не дължала осигурителни вноски на основание чл.4, ал.6 от КСО. Тъй като по обективни причини пенсионният орган винаги издавал разпореждането си за отпускане на пенсията в по-късен момент, не се променяла датата на отпускане на пенсията и задълженията за внасяне на осигурителни вноски. Неправилно и незаконосъобразно в РА и в Решението за потвърждаването му било прието обратното и поставили формирането на осигурителни и данъчни задължения в зависимост от хода на административното производство по отпускане на пенсия от длъжностни лица на ТП на НОИ, т.е. въз основа на предположения, а не по силата на законови задължения. Моли за отмяна на РА и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата. Акцентира на безспорно установеното от доказателствата, че от 25.10.2022г. М. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което от тази дата отпаднало задължението й да внася осигурителни вноски, тъй като след пенсионирането нямало такова нормативно задължение и нямало основание да й се начисляват задължения за осигурителни вноски с лихвите, за събиране на каквито й бил издаден РА. РА и Решението за потвърждаването му се основавали само на предположения, на каквито е недопустимо да се установяват данъчни задължения. Неправилно и незаконосъобразно ревизиращите приели, че до момента на пенсионирането си лицата дължат осигуровки, което противоречало на КСО и на Конституцията. Моли за отмяна на РА. В случай на евентуално отхвърляне на жабата прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение и моли да се присъди минималния размер. Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП чрез упълномощен юрисконсулт в писмена молба оспорва жалбата. Представя преписката. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв. съобразно материалния интерес. Като разгледа оплакванията в жалбата и становището на ответника, прецени приетите по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест, при отчитане на приложимата правна уредба, съдът достигна до следните установявания и изводи: Жалбата е допустима. Подадена е срещу РА, след като е проведено задължителното му оспорване по административен ред пред Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, който издал решение за потвърждаването му. Депозирана е в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, от лице с правен интерес за оспорването, тъй като РА му установява задължения, с което го засяга неблагоприятно. Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-03000323005247-020-001 /31.08.2023г. издадена от Р. М. С. - Началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП-Варна, определена със Заповед № Д-1261/03.07.2023г. на Директора на ТД на НАП- Варна да възлага ревизии. Определен е ревизиращият екип в състав – ръководител – гл. инспектор по приходите А. Д. С. и ст.инспектор по приходите С. З. Ш.-Т.. Посочен е срок за извършване на ревизията - 3 месеца от връчване на ЗВР. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена електронно на 08.09.2023г.на Н. Х. М.. Определен е обхвата на ревизията- задължения за ДОО и за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2022г.до 31.07.2023г./л.4 от преписката/. Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-03000323005247-020-002/07.12.2023г.е променен обхвата на ревизията в частта на проверявания период на задълженията за ДОО и за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице, който е определен от 01.01.2022г.до 30.04.2023г.и е изменен срока за приключване на ревизията до 08.12.2023г./л.20 от преписката/. Заповедта за изменение на ЗВР е връчена на М. на 07.12.2023г. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-03000323005247-092-001/22.12.2023г., който е връчен електронно на 02.01.2024г.на М. ведно с всички приложения към него и събраните документи, вкл. приобщените актове и документи с протокол от друго производство по АУЗД издаден на 24.07.2023г., който по повод подадена от М. жалба е отменен с Решение №162/16.08.2023г.на директора на ТД на НАП. На 16.01.2024г. по пощата от Н. М. е подадено възражение по чл.117, ал.5 от ДОПК срещу доклада. Изложени са доводи за неправилно и незаконосъобразно установени от ревизиращите задължения за невнесени осигурителни вноски по ДОО и по ДЗПО-УПФ с лихви за забава. Изложени са съображения, че такива не дължи поради отпуснатата й с разпореждане пенсия от 25.10.2022г. Поискано е да не се издава РА. Възражението не е уважено и въз основа на РД е издаден Ревизионен акт №Р-03000323005247-091-001/30.01.2024г., с който на М. са установени задължения за ДОО-самоосигуряващи се лица по КСО за 2022г. в размер на 210, 16лв.-главница и 27, 91лв.-лихва и за периода 01.01.2023г.-09.04.2023г. в размер на 344, 43лв.- главница и 36, 99лв.- лихва, както и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ-самоосигуряващи се лица по КСО за 2022г. в размер на 71лв.-главница и 9, 43лв.-лихва и за периода 01.01.2023г.-09.04.2023г. в размер на 116, 36лв.-главница и 12, 50лв.- лихва /л.42 от преписката/. РА е постановен в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от органите по приходите по чл.119, ал.2 от ДОПК – от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията. РА с указания за реда и сроковете за оспорването му е връчен на М. електронно на 01.02.2024г., която подала жалба срещу него по административен ред съгласно чл.117 и сл. от ДОПК. Директорът на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП се произнесъл с Решение № №35/08.04.2024г.с което разгледал оплакванията в жалбата, но ги преценил като неоснователни и потвърдил РА като правилен и законосъобразен. В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации: Н. Х. М. е местно физическо лице, родено през 1960г., което в ревизирания период от 01.01.2022г. до 30.04.2023г. има доходи от трудова дейност не по трудово правоотношение, а като самоосигуряващо се лице, като е декларирала начало на дейността от 09.05.2017г. При справка по чл.73 ал.1 и ал.6 от ЗДДФЛ по ЕГН за М. е установено, че за 2022г. са й изплатени доходи различни от трудови в размер на 2035лв. от „КЛЕО“ ДЗЗД с ЕИК 103787412. Установено е, че е подала за 2022г. декларация по чл.50 от ЗДДФЛ №0300И1266084/20.04.2023г., в която посочила получени доходи от положен личен труд като съдружник в ДЗЗД в размер на 2035лв., както и внесените задължителни осигурителни вноски по КСО и 330 от нея авансово през годината в размер на 2037, 36лв., без да са изчислени окончателни осигурителни вноски за довнасяне. За периодите от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. е установено, че е подала 12бр. декларации образец 1, в които декларирала задълженията си за задължителните осигурителни вноски за 2022г. с посочени размери на дължими авансови вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, които ведно с датите на които са внесени сумите са представени от ревизиращите в таблицата на стр.3 от ревизионния доклад. Установено е, че в подадената декларация образец 6 за 2022г. М. е декларирала: -задължение за фонд ЗО за цялата 2022г. в размер на 667, 20лв.; -задължение за фонд ДОО до 31.10.2022г. в размер на 1024, 16лв.; -задължение за фонд ДЗПО-УПФ до 31.10.2022г. в размер на 346, лв. За периодите от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. М. подала 4бр. декларации образец 1, в които декларирала задълженията си за задължителните осигурителни вноски за 2023г., като за авансови вноски за ДОО е посочено, че са в размер на 0лв., за ДЗПО-УПФ също е посочено, че са в размер на 0лв. и за Здравно осигуряване – че са в размер на по 56, 8лв. за първите четири месеца, които са внесени на съответните дати посочени в таблицата на стр.4 от ревизионния доклад. Ревизиращите отчели, че съгласно чл.4, ал.3 и ал.4 от КСО самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, като по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Тъй като видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващото се лице чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност при проверката установили, че за ревизирания период Н. М. е декларирала начало на осигуряването си считано от 09.05.2017г. за всички рискове. Поради това съгласно чл.5, ал.2 от КСО инспекторите по приходите приели, че тя е лице, което е задължено да внася осигурителните вноски изцяло за своя сметка и ги дължи авансово, върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Този извод органите по приходите направили съобразно чл.6, ал.9 от КСО, съгласно който окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Отчели, че окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. За 2022г. съобразили, че максималния месечен размер на осигурителния доход за периода от 01.-03.2022г. е 3000лв., а за периода от 04.-12.2022г. е 3400лв., който е размера и за периода 01-07.2023г., а минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица за периода 01.-03.2022г. е 650лв, а за периода 04-12.2022г. е 710лв., който е размера и за периода 01-07.2023г. Те взели предвид, че осигурителните вноски за ДОО за фонд „Пенсии" за самоосигуряващи лица за периода 01.–12.2022г. и за периода 01.-04.2023г. за лицата родени след 31.12.1959г., като М., е в размер на 14, 8%, а сроковете за внасяне на месечните осигурителни вноски по чл.7, ал.4 от КСО е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Въз основа на анализ на установеното, че през 2022г. и до м.07.2023г. М. е регистрирана като получаваща доходи от положен личен труд като съдружник в ДЗЗД, ревизиращите изчислили авансовия и окончателния размер на осигурителния доход за 2022г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ и определил размерите на дължимите от нея авансово и окончателно осигурителни вноски за ДОО за фонд „Пенсии" и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди – 01.- 12.2022г. и 01.-.04.2023г. по месеци в таблиците на стр.4-6 в РА. При определяне на окончателния размер на осигурителния й доход установили, че той е отрицателна величина /2035-10375=-8340лв./, поради което не са начислявани допълнителни суми за довнасяне на окончателните осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО-УПФ. Така с РА са установени като дължими от нея и невнесени авансови вноски от по 105, 08лв. за м.11 и за м.12 2022г. за ДОО - в общ размер 210, 16лв. На основание чл.113 от КСО са начислени лихви от 26-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат тези две вноски до датата на издаване на РА – 30.01.2024г. като за вноската за м.11.2022г. считано от 26.12.2022г. лихвата е 14, 46лв., а за вноската за м.12.2022г. считано от 26.01.2023г. лихвата е 13, 45лв., т.е. общия установен размер на лихвите е 27, 91лв. За периода м.01.-09.04.2023г. вкл. са установени дължими и невнесени авансови вноски за ДОО в общ размер 344, 43лв., от които за първите три месеца вноските са от по 105, 08лв., а за м.04.2023г. – вноската е 29, 19лв. за дохода за петте работни дни от 01.04.2023г. до 09.04.2023г. На основание чл.113 от КСО са начислени лихви от 26-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат тези вноски ДОО за 2023г. до датата на издаване на РА – 30.01.2024г., като е установен общ размер 36, 99лв. на лихвите, изчисляването на които е отразено в таблицата на стр.5 от РА. За вноските за ДЗПО – УПФ ревизиращите взели предвид, че чл.127, ал.1 от КСО задължава лицата, родени след 31.12.1995г., да се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ, ако са осигурени във фонд "Пенсии" на ДОО, каквато е М.. За самоосигуряващите лица като нея на основание чл.157, ал.1, б.в и чл.158 от КСО и чл.7, ал.4 от КСО размера на осигурителните вноски за УПФ за периода 01.01.2022г.–31.12.2022г. и за периода от 01.01.2023г.– 09.04.2023г. е в размер на 5% върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО като лица се осигуряват изцяло за своя сметка съгласно чл.157, ал.5 и ал.6 от КСО, и вноските се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО. Установено е, че ревизираното лице е дължало внасяне на авансовите месечни вноски за УПФ до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, съгласно чл. 7, ал.4 от КСО, заедно с вноските за ДОО. Така органите по приходите установили с РА, че М. е дължала и не е внесла авансови вноски за м.11 и за м.12.2022г. за ДЗПО-УПФ от по 35, 50лв. - в общ размер 71лв., които й установили като дължими, ведно с изчислените лихви в общ размер 9, 43лв., които начислили на основание чл.113 от КСО от 26-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи всяка авансова вноска до датата на издаване на РА – 30.01.2024г. както следва: 4, 89лв. лихва за вноската за м.11.2022г. считано от 26.12.2022г. и 4, 54лв. лихва за вноската за м.12.2022г. считано от 26.01.2023г. За периода м.01.-09.04.2023г. вкл. установили дължими и невнесени авансови вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер 116, 36лв., от които за първите три месеца вноските изчислили от по 35, 50лв., а за м.04.2023г. – вноската била 9, 86лв. за дохода за петте работни дни от 01.04.2023г. до 09.04.2023г. На основание чл.113 от КСО с РА са начислени и установили като дължими лихви от 26-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат тези вноски ДЗПО-УПФ за 2023г. до датата на издаване на РА – 30.01.2024г. в общ размер 12, 50лв., изчисляването на които е представено в таблица на стр.7 от РА. При формиране на тези установявания и изводи за дължимите и невнесени задължения с РА органите по приходите взели предвид и данните, които установили от писмените доказателства приети по преписката с Протокол за приобщаване на документи Кд 73 № Р-03000323005247-ППД- 001/08.09.2023г., с Протокол за приобщаване на документи Кд73№ Р-03000323000864-П73-002/22.08.2023г. и Приложение №1 с № Р-03000323000864-1/22.08.2023г. за приобщени Справки от информационната система на НАП. От Разпореждане №6005161159 от 10.04.2023г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ-Варна ревизиращите установили, че с него на 10.04.2023г. на Н. Х. М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по повод подадено от нея заявление на 25.10.2022г. Те отчели, че с това разпореждане компетентния пенсионен орган е определил на М. пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО в размер на 448, 71лв. месечно, който да й се изплаща считано от 25.10.2022г. При установяване на задължения в РА е съобразено, че съгласно чл.4 ал.6 от КСО лицата по ал.3, т.1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по тяхно желание, т.е. че тези лица не подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, когато извършват някоя от дейностите по чл.4 ал.З т. 1-4 от КСО, а могат да се осигуряват по избор. Ревизиращите преценили, че правото на тези лица да се осигуряват доброволно възниква от датата на отпускане на пенсията, т.е. от датата на разпореждането за отпускане на пенсията, поради което до тази дата дължат осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО. Позовали се в РА и на чл.10 ал.1 и ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в които е предвидено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат с разпореждане на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Предвид издаването на 10.04.2023г. на разпореждането от длъжностното лице на ТП-Варна за отпускане на пенсия на М., ревизиращите приели, че тя дължи осигурителни вноски и за времето от подаване на заявлението за пенсиониране - 25.10.2022г. до датата на отпускане на пенсията с разпореждането, тъй като в този период тя няма качеството на пенсионер и подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.З от КСО и е следвало да продължи да се осигурява и да внася авансови вноски за ДОО и за ДЗПО-УПФ. Ревизиращите отчели, че до издаване на 10.04.2023г. на разпореждането за отпускане на пенсия на М., правото й на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред, не се знае дали има право на пенсия или не, поради което няма възможност да се ползва от разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО и да се осигурява, ако желае. Едва след признаване на това право с разпореждането, тя можела да избере дали да се осигурява или не. С тези установявания и изводи ревизиращите заключили, че подадената от М. декларация образец 6 за 2022г. е грешна, тъй като не включвала задължения за авансови вноски за фонд ДОО и за фонд ДЗПО за м.ноември и декември 2022г. вкл., каквато грешка установили и в подадените от нея декларации образец 1 за периода от 01.2023г.- до 04.2023г. вкл., в които е посочен като 0, 00лв. размера на вноските за тези фондове за времето от 01.01.2023г. до 09.04.2023г. вкл. Поради това с РА органите по приходите й установили като дължими авансовите вноски за тези фондове за визираните периоди в посочените по-горе размери със съответните лихви от датата, следваща крайната дата на която е следвало да бъдат внесени до датата на издаване на РА. Тези установявания и изводи са потвърдени изцяло като правилни и законосъобразни в Решението на Директора на дирекция „ОДОП“. По фактите и обстоятелствата в РА няма спор между страните по делото и те не ангажират нови доказателства за тях в хода на съдебното производство. По делото в съдебната фаза е приет представения с молба от юрисконсулта електронен носител с файловете с издадените в електронна форма ЗВР, Заповед за изменение на ЗВР, РД и РА, които са подписани електронно, ведно с удостоверенията за валидността на електронните подписи, положени от издалите ги длъжностни лица. С оглед доказателствата и установяванията от тях при проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК на РА се налагат следните изводи: Ревизията е възложена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК и ТР №5/13.12.2016г. по ТД№10/2016г. на ВАС. Заповедта за възлагане на ревизията, заповедта за нейното изменение, ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с валидни квалифицирани електронни подписи по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕП, които са приравнени на саморъчни, съгласно чл.13 ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно възложена и РА отговаря на чл.120 ал.1 от ДОПК. С РА са установени задължения за периода, за който е възложена ревизията. В РА и в доклада към него са изложени фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените задължения на ревизираното лице, както и правните основания за издаване на акта. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. Поради това РА не е засегнат от пороци, които да обосноват извод за неговата нищожност поради липса на компетентност на издателите му, нито за отмяната му поради неспазване на изискването за форма и съдържание. Видно от събраните по делото доказателства, всички документи издадени в хода на ревизионното производство, както и приобщените са връчени на ревизираното лице при спазване на процедурите за електронно връчване. Съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система, каквито разпечатки и удостоверявания са приложени по делото. Не е налице нарушаване правото на защита на ревизираното лице, което е запознато с документите събрани в хода на ревизията и с издадените от органите по приходите актове, протоколи и др. и е имало възможност да ги оспори с конкретни съображения и да направи исканията си. Спазен е максималният петмесечен срок за извършване на ревизията, започнал от датата на връчването на ЗВР. Съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане, а съгласно, ал.2 ако срокът по, ал.1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Продължаването на срока на ревизията е осъществено законосъобразно с издаване на заповед за изменение на ЗВР преди изтичане на срока по ЗВР. Начинът и моментът на връчване на заповедта за изменение на ЗВР е без значение за извода, че законосъобразно е удължен срока на ревизията и е спазен, тъй като продължаването на срока става с издаването на заповед за изменение, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, а не с връчването й. Поради това връчването на заповедта за изменение на ЗВР в по-късен момент не представлява съществено процесуално нарушение. Правилно с Протоколи са приобщени в ревизионното производство документи, справки и актове, които касаят факти и обстоятелствата, които са от значение за правилното установяване на дохода и дейността на ревизираното лице в проверявания период, на датата на която пенсията му е отпусната, на декларираните и внесени осигуровки, на дължимите и останалите невнесени в срок вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ от М.. Протоколите са съставен по предвидения в закона ред и форма, от органа извършващ ревизията и в рамките на срока за провеждането й. Описаните в РА и в РД към него факти и обстоятелства са правилно установени от органите по приходите и се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. Ревизираното лице е могло да се запознае с тях и да упражни правото си да възрази, респ. да ги оспори с жалба, като изложи доводите си и ангажира доказателства, ако има такива, които процесуални права е упражнило в срок и по надлежния ред. В обобщение на гореизложеното при извършената служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да обуславят отмяна на РА, тъй като той е издаден при спазване на ДОПК. Ревизираното лице във възражението срещу РД, в жалбата срещу РА до директора на Дирекция „ОДОП“, а и в жалбата до съда излага идентични доводи и оплаквания за неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на КСО от ревизиращите, като оспорва изводите в РА свързани с прилагането на чл.4, ал.6 от КСО и за дължимостта на вноските за ДОО и за ДЗПО-УПФ от лицата до датата на издаване на разпореждането за отпускане на пенсията им. При разрешаване на този спор, съдът взе предвид следното: По делото еднозначно се подкрепя от доказателствата установеното в РА, че М. е родена през 1960г., че не работи по трудов договор и е декларирала от 09.05.2017г. извършване на дейност като самоосигуряващо се лице. За ревизирания периода от 01.01.2022г. до 30.04.2023г. тя е подала декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022г., в която посочила, че е получила доходи в размер на 2035лв. от положен личен труд като съдружник в ДЗЗД „КЛЕО“ с ЕИК 103787412. Подала е декларации обр.1 и обр.6, в които е заявила размери на авансово дължими задължителни осигурителни вноски по КСО и 330, които подробно са описани в таблиците в РД и в РА и точно са установени от ревизиращите. Правилно са установени от ревизиращите датите на внасяне на декларираните от нея осигурителни вноски. Няма спор по делото, че вноските за ДОО и за ДЗПО-УПФ са декларирани и внесени до м.октомври 2022г. вкл. За м. ноември и декември 2022г. и за останалата част от ревизирания период от 01.01.2023г. до 30.04.2023г. не са декларирани и внасяни авансови вноски за ДОО и за ДЗПО-УПФ. Правилно е установено, че М. е подала на 25.10.2022г. заявление за отпускане на пенсия, по което с Разпореждане №6005161159 от 10.04.2023г. се произнесъл ръководителя на „ПО“ в ТП -Варна на НОИ. В разпореждането той установил, че към датата на подаване на заявлението – 25.10.2022г. М. е придобила право на лична пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за осигурителен стаж и възраст, която определил в размер на 448, 71лв. месечно и постановил в този размер да й се изплаща считано от 25.10.2022г. безсрочно. Спорът между органите по приходите и Н. М. повдиган с възраженията и с жалбите й е дали след като на 25.10.2022г. е придобила право на пенсия и е подала заявление за отпускане на такава, тя е продължила да има задължение за внасяне на осигурителни вноски и от кога за нея е приложима разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО, която разписва внасянето на осигурителни вноски като правна възможност за определена група лица, а не като задължение. При разрешаване на този въпрос правилно в РА, а и в Решението на ответника са взети предвид разпоредбите на КСО. Съгласно чл.4, ал.3 т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.6, ал.8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3 т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В § 1, ал.1 т.3 от ДР на КСО е дадена легална дефиниция на понятието " осигурено лице" - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и чл.4а¹, ал.1, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, задължението за осигуряване за самоосигурените лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и т.4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. По силата на чл.1, ал.3 от Наредбата самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО сами определят вида на осигуряването с подаване на декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. М. е подала такава декларация, в която е посочила началото на дейността си и е заявила желанието си да се осигурява за всички рискове. В съответствие с вмененото й от цитираните по-горе разпоредби тя е подала декларации обр.1 и обр.6, в които е посочила авансово дължимите от нея осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО-УПФ, както и за ЗО. Правилно в РА е прието, че М. дължи осигурителни вноски за ДОО за цялата 2022г. и до 09.04.2023г. вкл. Задължението за осигурителни вноски е регламентирано в чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, където е посочен и кръга на осигурените лица за рисковете на държавното обществено осигуряване според упражняваната от тях трудова дейност. Според чл.127, ал.1 от КСО задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Във фонд "Пенсии" на ДОО лицата се осигуряват за рисковете "инвалидност поради общо заболяване", "старост" и "смърт". По силата на чл.4, ал.3 т.2 от КСО за цитирана по-горе, за тези рискове са длъжни да се осигуряват самоосигуряващите се лица във фонд ДОО, както и във фондовете на ДЗПО-УПФ, щом са родени след 31 декември 1959г., каквото лице е М.. Тя е самоосигуряващ се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, тъй като е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, защото за нейна сметка по силата на чл.6, ал.7 вр. чл.4, ал.3 т.2 от КСО са осигурителните й вноски, които дължи авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за посоченото по-горе време от ревизирания период. Правилно ревизиращите са приложили чл.7, ал.4 от КСО, съгласно която осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Законосъобразно в РА са определили дължимите от М. за съответните периоди авансови вноски в размер на 105, 08лв. за всеки от месеците от ноември 2022г. до март 2023г., както и в размер на 29, 19лв. - за петте работни дни до 09.04.2023г. вкл., какъвто е размера на дължимата авансова вноска за ДОО представляваща 14, 8 % от осигурителния доход за самоосигуряващите се лица в размер на 710лв. Правилно и законосъобразно с РА е установено, че М. дължи Вноски за ДЗПО. На основание чл.157, ал.5 и, ал.6 от КСО самоосигуряващите се лица се осигуряват в УПФ изцяло за своя сметка, а вноските се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Правилно с РА е определен и размера на дължимите за съответните периоди авансови вноски в размер на 35, 50лв. за всеки от месеците от ноември 2022г. до март 2023г., както и в размер на 9, 86лв. - за петте работни дни до 09.04.2023г. вкл., какъвто е размера на дължимата авансова вноска за ДПЗО-УПФ представляваща 5% от осигурителния доход в размер на 710лв. на самоосигуряващото се лице, каквото е М.. Правилно органите по приходите са определили датите, на които са били дължими авансовите осигурителните вноски за ДЗПО, в съответствие с чл.158 от КСО който разписва внасянето им едновременно с осигурителните вноски за ДОО. Правилно в РА е определен размера на осигурителните вноски като са взети предвид минималния размер на дохода съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за дадения месец, в съответствие с чл.6, ал.8 от КСО. Правилно с РА са изчислени от датите, на които са били дължими всяка от установените като дължими авансови осигурителните вноски за ДОО и за ДЗПО-УПФ, които не са внесени от М., размерите на лихвите за просрочие на вноските до датата на издаване на РА и в тези размери лихвите са установени като дължими. Правилно са намерени за неоснователни доводите във възражението на ревизираното лице във възражението и в жалбите за липса на задължение за внасяне на осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО-УПФ на основание чл.4, ал.6 от КСО считано от 25.10.20232г. действително М. е подала на 25.10.2022г. заявление в ТП-Варна на НОИ с искане да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. По заявлението на 10.04.2023г. е издадено Разпореждане №6005161159 на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ-Варна, с което й е отпусната лична пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за осигурителен стаж и възраст безсрочно, която е определена в размер на 448, 71лв. месечно, която е наредено да й се изплаща считано от 25.10.2022г. Подаването на заявлението с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО на 25.10.2022г. със съответните документи от М. има за последица сезирането на пенсионния орган да извърши проверка и задължението да се произнесе с изричен акт, в който да посочи придобил ли е заявителя право на пенсия и към коя дата и ако е придобил такова право – да я отпусне, като определи размера и датата, от която да започне изплащането й, респективно да постанови разпореждане за отказ за отпускане на пенсията посочена в заявлението. Т.е. подаването на заявление поставя начало на производството, което приключва с издаване на индивидуален административен акт от пенсионния орган, който е волеизявление с което може да се отпусне пенсията поискана от лицето, но може и да се откаже отпускане на такава, ако не са осъществени всички изискуеми от закона елементи от фактическия състав за придобиване на право на съответния вид пенсия, за която е подадено заявлението. Поради това подаването на заявлението за отпускане на пенсия не води до автоматично отпускане на пенсия и не прави подателя му пенсионер. Правилно до този извод са достинали ревизиращите в РА, както и ответника в Решението за потвърждаването му. Основателно и законосъобразно органите по приходите са постановили, че и след датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, М. е продължила да е задължено лице за внасяне на съответните осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО-УПФ по силата на закона. Подаването на това заявление не е довело до промяна на фактите и обстоятелствата, с оглед на които тя като работещо самоосигуряващото се лице е лично задължена по силата на цитираните разпоредби от КСО да декларира и да внася авансово задължителни осигурителни вноски по ДОО и ДЗПО-УПФ. Жалбоподателят Н. М. е имала качеството на задължено лице да се осигурява с авансови вноски по ДОО и ДЗПО-УПФ и след 25.10.2022г. не защото към тази дата не е придобила право на пенсия, а защото пенсия все още не й е била отпусната. Поради това неоснователни са доводите й, че изводите в РА са основани на предположение. По-скоро предполагаемо е било, че ще бъде уважено искането й и ще й бъде отпусната пенсия. За нея, както и за всички органи едва на 10.04.2023г. с издаването на Разпореждане №6005161159 на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ-Варна е станало факт отпускането на пенсията й. Няма спор между страните, че на 10.04.2023г. на М. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Признаването на 10.04.2023г. с разпореждането, че тя е придобила право на пенсия на 25.10.2022г. не е предвидено в чл.4, ал.6 от КСО или в др. норма като основание органите по приходите да приемат, че тя не дължи осигурителни вноски считано от датата от която й се отпуска пенсията. За всички органи и субекти М. е лице с отпусната пенсия едва с издаването на 10.04.2023г. на разпореждането на пенсионния орган. Буквалното тълкуване на чл.4, ал.6 от КСО е, че само лицата по ал. 3, т.1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по тяхно желание. След като от 25.10.2022г. до 09.04.2023г. М. е лице, което е подало заявление на 25.10.2022г. с искане да й бъде отпусната пенсия, но е била без отпусната пенсия от определен вид и размер с разпореждане на пенсионния орган, правилни и законосъобразни са изводите РА, че не е сред лицата, които се осигуряват само по желание. Законосъобразен е извода в РА и в решението за потвърждаването му, че и в периода от 25.10.2022г. до 09.04.2023г. попадащ в обхвата на ревизията жалбоподателката е имала задължение за внасяне на осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а от 10.04.2023г. когато й е отпусната пенсия с разпореждането на пенсионния орган, вече няма задължение за внасяне на осигурителни вноски и на основание чл.4, ал.6 от КСО има право да се осигурява, ако желае. Предвид изложеното фактическите констатации в РА се подкрепят от събраните при ревизията доказателства и не е налице противоречие на установяванията и изводите в него на приложимите законови разпоредби. Не се установиха основания за отмяна на РА, поради което оспорването му с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане в жалбата за присъждане на разноски на жалбоподателя е неоснователно. Искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и следва да бъде уважено. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателя Н. М. следва да заплати на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, което е определено с оглед направеното своевременно възражение от представителя й за прекомерност на претендираната сума от 400лв. Сумата от 100лв., която да се присъди на ответната страна е определена като съразмерна на материалния интерес на спора възлизащ общо на 828, 78лв., на обстоятелството, че по делото е проведено едно открито заседание без лично явяване на представител на ответника, който е който е депозирал по делото една молба с електронния носител с електронните актове и удостоверенията свързани с подписването им, в която е направено искане за приемането им заедно с преписката и е изразено лаконично становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на спора. Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът