Решение № 66 от 24.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5955/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ НПК. С присъда от 03.07.2024г по нохд № 14442/2021г. на СРС, НО, 114 състав, подсъдимият Г. Г. М., е признат за виновен извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б” НК е осъден на наказание пробация при следните пробационни мерки: -по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице за срок от 14 / четиринадесет / месеца, два пъти седмично -по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 14 / четиринадесет/ месеца. С присъдата подсъдимият Г. Г. М. е признат за невиновен, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият Г. Г. М. е признат и за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да плати, направените в хода на наказателното производство разноски. С присъдата съдът е постановил приобщеният като веществено доказателство 1 бр. CD-R /диск/ „Verbatim” да остане по делото, като същият бъде унищожен след изтичане срока за съхранение на самото дело. Срещу присъдата е постъпила, в срока по чл.319 от НПК, жалбата от подсъдимия чрез защитата му, с искане същата да бъде отменена в осъдителната и част като неправилна и незаконосъобразна и въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимият М. за невиновен и го оправдае по обвинението за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.В жалбата се излагат съображения за недоказаност на обвинението. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което се твърди, че съдът е допуснал нарушение на основни принципи в наказателното съдопроизводство, изразяващо се в необективен анализ на събраните доказателства, без да бъдат обсъдени противоречията в тях. Неправилно са кредитирани показанията на св. Г. Х., които са поставени от съда в основата на фактическите изводи, без да бъде съобразено, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото. Твърденията на свидетеля, че е проверил самоличността на лицето, получател на пратката, не се подкрепят от останалите доказателства. В тази връзка остава неизяснен въпроса дали действително му е била представена лична карта за справка. По делото не е приобщен и инкриминирания неистински официален документ. Изложеното дава основание подсъдимият и защитата да правят искане за постановяване на оправдателна присъда и в частта касаеща обвинението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК. В жалбата и допълнението не са направени искания за събиране на нови доказателства. Срещу присъдата е постъпил, в срока по чл.319 от НПК, протест от прокурор при СРП, с искане същата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна в оправдателната и част и въззивната инстанция да постанови нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за виновен по обвиненията за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и по чл.309, ал.1 от НК.След запознаване с мотивите към присъдата, /връчени на 17.09.2024г/, с дата 19.09.2024г протестът е оттеглен от прокурор при СРП. Настоящият въззизвен съдебен състав в определението си от 08.10.2024г е посичил, че подаденият първоначално срещу присъдата на СРС протест е надлежно оттеглен, като това е станало по реда на чл.324, ал.1 от НПК. Оттеглянето на протеста е заявено на 19.09.2024г пред СРС - преди образуване на въззивното производство на 27.09.2024г В разпоредително заседание на 08.10.2024г въззивният съд по реда на чл. 327 НПК с определение е прекратил въззивното производство, образувано с оглед подадения протест, касаещи искане за произнасяне с обратна присъда и признаване на подсъдимия за виновен и осъждането му за повдигнатите, съгласно обвинителния акт обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и по чл.309, ал.1 от НК. Производството по делото е във връзка с въззивната жалба подадена от подсъдимия чрез неговия служебен защитник, с която се иска оправдаването му по обвинението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК. Въззивната инстанция е преценила, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели, вещи лица и ангажирането на писмени доказателства, тъй като събраният по делото доказателствен материал е достатъчно пълен и ясен по отношение на фактите, от значение за правилното решаване на делото. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата поддържа жалбата и допълнението, с направеното искане за оправдаване на подзащитния и по обвинението по чл.316 вр. чл.308, ал2 вр ал.1 от НК, като счита, че в хода на проведеното съдебно производство не е установено авторството по несъмнен начин. Посочва, че обвинителната теза е основава на разпознаване, което не може да бъде прието за категорично, доколкото разпознаващото лице е посочило общи белези, които не позволяват свързването им с подсъдимия. Още повече, че това кореспондира и с заявеното от свидетеля Х. пред съда, че не помни лицето, което е му е предоставило документи. Защитата твърди и процесуално опорочаване на разпознаването, тъй като поемните лица заявяват, че не помнят да са участвали в коментираното действие по разследването, като счита за недостатъчно потвърждаването на подписа им при предявяването на протокола. Акцентира се, че по делото не е налице инкриминирания документ за самоличност, което не позволява да бъде поставен за обсъждане въпроса дали изобщо е извършено деяние. Подсъдимият М. поддържа изложеното от своя защитник. Прави възражения относно разпознаването, като посочва, че същото е проведено повече от шест месеца, след датата на предаване на документите.Посочва също, че в разпита му свидетелят Х. заявява, че при конкретната доставка нищо не му е направило впечатление, което изключва и възможността му да го разпознае след половин години. Иска от съда да бъде оправдан. Представителят на СГП намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна в осъдителната й част и иска същата да бъде потвърдена. Счита фактическата обстановка за правилно установена, като заявява несъгласие с възраженията направени от защитата относно разпознаването, като уточнява, че макар и основно доказателствено средства в подкрепа на обвинителната теза, са налице и показанията на свидетелят Х., анализирани задълбочено от съда, както и заключението на съдебно графическата експертиза. Изложените доводи от подсъдимия в личната му защитата, прокурорът също намира за неоснователни. Копието на личната карта е заверено лично от подсъдимия, като неприлагането в оригинал на инкриминирания документ не е пречка за постановяване на осъдителна присъда, съгласно на утвърдената съдебна практика. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, счете, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволяват формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи основания да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС, както следва: Подсъдимият Г. Г. М. е роден на ••••г. в гр.Пазарджик, с ЕГН ••••••••••, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, управител на фирма, с адрес: гр.София, ул. ••••. Подсъдимият е осъждан, както следва: -С Присъда по НОХД № 351/2021 г. по описа на CPC, НО, 11 състав, влязла в сила на 08.02.2023г., с която за извършено на 02.07.2019г. престъпление по чл.212, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години; -С Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 4694/2022г., по описа на СРС, НО, 96 състав, влязло в сила на 05.07.2023г., с което за извършено за времето от 08.05.2019г. до 21.05.2019г. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и за извършени на 13.05.2019г. престъпления по чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.1 НК и по чл.309, ал.1 НК, при условията на чл.23, ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Към 2019г. свидетелите М.Н. и Б.М. работели в „Т.Б.А.Б.” ЕАД. М.Н. работел като юрисконсулт - събиране на вземания, а Б.М. работела в кол- център към банката. Банката имала договор с „П.К. ЕАД във връзка с отпускане на стокови кредити от банката на клиенти на търговеца. На сайта на онлайн магазина на „П.К.” ЕАД имало връзка към интернет страницата на банката, откъдето клиентът имал възможност да изпрати искане от името на търговеца до банката за отпускане на кредит, в което се вписвали личните данни на клиента - три имена, ЕГН; данните от личната карта; телефон за връзка; адрес на местоживеене; месторабота и длъжност; вид и марка на стоката, която се иска да бъде закупена; стойността на стоката; лице за връзка и негов телефон. След постъпване на заявлението за кредит, служители на кол центъра към банката извършвали проверка за съответствие на данните, посочени в заявлението, чрез свързване с клиента - кандидат за кредит на посочения от него телефон за връзка и впоследствие данните се въвеждали в софтуерната система на банката за преценка относно уважаване на искането за кредит. Б.М. като служител в кол центъра към банката обработвала заявките за стокови кредити. Свидетелката се свързвала със заявителя и при съответствие с данните, посочени в заявлението, въвеждала същите в системата на банката. При одобряване на заявения кредит въведената информация ведно с договор за отпускане на кредит, се изпращали на „П.К.” ЕАД, където служител на търговското дружество принтирал договора в два екземпляра и го подписвал. След това договорът се изпращал чрез куриерска фирма „Еконт Експрес” до лицето, което е кандидатствало за кредит за закупуване на стока, заедно със самата стока и фактура за стоката. В този период търговски представител на „Еконт Експрес” е фирма „П.Т.” ЕООД, в която като куриер работел свидетелят Г. Х.. Установените правила за връчване на пратки, свързани с подписване на договори за стоков кредит и предоставяне на закупена стока били след представяне на лична карта, сверяване на данните и полагане на личен подпис на документите от посоченото в тях лице. Екземпляр от документите взимал куриера. Адресатът представял копие от личната си карта, която подписвал за „вярно с оригинала” пред куриера лично. Това копие куриерът връщал заедно с останалите документи на изпращача - „П.К. ЕАД. От „П.К.” ЕАД документите били връщани на банката. След това, банката с общи фактури, в които били включени суми по различни отпуснати кредити, превеждала сумата по сметка на „П.К.” ЕАД. На 29.03.2019г. по електронен път в „Т.Б.А.Б.” ЕАД било подадено искане № •••• за стоков кредит, в което били вписани следните данни: търговски обект - „П.К.” ЕАД - онлайн магазин; търговски представител - „П.К.” ЕАД; клиент/представител - Г.К. ЕГН ••••••••••; телефон за връзка ••••; адрес: гр. Пловдив, ул. ••••; месторабота: „Ф.Е.” ЕООД на длъжност управител; стока: мобилен телефон „Galaxy S10 512 GB Смартфон - 1 бр. с цена 2199, 00 лева; лимит 2726, 71 лева; срок 24 месеца; вноска 113, 61 лева; лице за контакт Б. Г., телефон ••••. По постъпилото искане на същата дата - 29.03.2019г. свид. Б.М. провела телефонен разговор с мъж по на телефонен номер ••••, при който мъжът потвърдил самоличността си като Г.К.. Разговорът бил записан. Искането за кредит било одобрено и съответно договорът с така установените данни били изпратени на „П.К.” ЕАД, . Бил генериран договор за кредит № •••• от дата 02.04.2019г. със страни: „Кредитор” - „Т.Б.А.Б.” ЕАД, представлявано от кредитния посредник ’’П.К.” ЕАД и „Потребител” Г.А.К. ЕГН •••• с адрес: гр. Пловдив, ул. ••••. Предмет на договора било отпускането на кредит в размер на 2199, 00 лева за закупуване на 1 брой мобилен телефон, със срок на погасяване - 05.04.2021г. съгласно погасителния план, кредитът следвало да бъде погасен на равни месечни вноски всяка от по 113, 64 лева за периода от 05.05.2019г. до 05.04.2021г. Било генерирано и заявление - декларация за установяване на договорни отношения от същата дата. Документи били подписани от служител на дружеството, който заедно заедно с фактура за сумата от 2199, 00 лева, търговецът изпратил до лицето чрез представител на „Еконт Експрес”. Пратката, с което били изпратени посочените документи, била с № •••• и била адресирана за Г.А.К., тел. ••••, на адрес: гр.София, ул. ••••. Същата била доставена от свидетеля Г. Х. - куриер в „П.Т.” ЕООД на посочения адрес на дата 03.04.2019г. На свид. Г. Х. му направило впечатление, че лицето не е адреса. То пристигнало с автомобил. Куриерът поискал лична карта, като подсъдимият Г. М. предоставил неистински официален документ - лична карта с негова снимка, но с вписани имената, дата на раждане и ЕГН •••••••••• на свидетеля Г.А.К. и с дата на издаване ••••г. и срок на валидност ••••г. Номерът на личната карта бил ••••. Подписът върху личната карта не бил на Г.К.. Подсъдимият се бил снабдил с неистинският личен документ по неустановен начин. Свид. Г.К. никога не си бил губил личната карта и не познавал подсъдимия. Свид. Г. Х. проверил данните по представената лична карта и след като се уверил в съответствието с данните вписани в документите, ги предал за подпис на лицето Свидетелят сравнил и данните между личната карта и копието й, което му дал Подсъдимият подписал пред Х. копието на лична карта като написал „вярно с оригинала”. Подсъдимият подписал в договора за потребителски кредит № •••• и „заявител” в заявление - декларация за установяване на договорни отношения. Подсъдимият написал и ръкописният текст „Г.А.К.”, изписан в графа „потребител” на стр. 9 от договора за стоков кредит и на стр. 1 от заявление - декларация. Подписал се и в графа „получател” във фактура № 9000288825 от 02.04.2019г„ която също била част от документите, които му били изпратени от „П.К.” ЕАД.Подсъдимият се подписал в графа „клиент” и върху копие на електронно изявление от 03.04.2019г„ което му било предоставено от куриера и което представлявало приемо-предавателен протокол на пратки между клиент и служител на куриера. В документа отново били посочени тези на Г.А.К. и служител на куриерската служба Г. П. Х.. Било отразено, че пратката с № •••• била с подател „П.К.” ЕАД с адрес на доставка: гр. София, ул. ••••, а пратката с № •••• /с която били върнати подписаните от подсъдимия документи, заедно с копието на лична карта/ била адресирана обратно до „П.К.” ЕАД. Документите били върнати на това дружество на неустановена дата и едва след това били върнати от „П.К.” ЕАД на „Т.Б.А.Б.” ЕАД на неустановена дата. Свидетелят Х. предостави на подсъдимия стоката, която била изпратена заедно с документите. След като документите били върнати от „П.К.” ЕАД на банката, последната на 11.04.2019г. изплатила по сметка на дружеството сумата от 2199, 00 лева във връзка с договора. Съгласно справка от „А1 Б.” ЕАД /л. 146 от ДП/ - пледплатена карта „Прима” с номер ••••, който бил посочен в заявлението за кредит като телефон на Г.К., е била собственост на „П.У.” ЕООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ••••, чийто управител към 2019г. бил Р.А.Т.. Съгласно справка от „А1 Б.” ЕАД /л. 270-271 от съд.дело/ - номер •••• е бил активен към предплатена услуга „Прима” от 01.03.2019г. до 30.04.2020г. Видно от приложената към справката на „А1 Б.” регистрационна форма за потребители на предплатени услуги - дружеството „П.У.” ЕООД е ползвало предплатени 10 бр. карти, между които и карта с номер ••••. Сред ползваните карти няма карта с номер ••••. От справка на „А1 Б.” ЕАД /л. 148 от ДП/ - Г. М. се установява, че е ползвал следните мобилни номера: ••••, ••••, ••••, ••••, ••••. От електронно изявление се установява, че разпечатка от системата на „П.К.” ЕАД /л. 136-137 от ДП/ - пратка № •••• с получател Г.А.К. с адрес на получаване: гр. София, ул. ••••, е на стойност 2199, 00лева. Кредитът не бил погасяван, поради което през месец септември 2019г. на свид. Г.К. се обадил служител на „ЕОС М.”, който го уведомил, че има задължение към „Т.Б.А.Б.” ЕАД във връзка със стоков кредит. Свидетелят казал, че няма изтеглен кредит и няма задължения към банката. При това отишъл в офис на банката и от там след извършена справка установил, че някой е ползвал личните му данни и фалшива лична карта, която била с неговите имена и ЕГН. Поради това пуснал сигнал в прокуратурата. Във връзка със сигнала било образувано ДП № 15077/2020г. по описа на 04 РУ- СДВР. Съгласно протокол за разпознаване на лице свид. Г. Х. разпознал поде. Г. Г. М. като лицето, на което бил връчил на 03.04.2019г. процесната пратка с документи.. Заключението на фоноскопна експертиза установява, че гласът от звукозаписа в изследвания обект не е на Г.А.К., ••••••••••. Заключението на съдебно графическата експертиза установява, че подписите на за, Потребител” и „Заявител” съответно в Договор за потребителски кредит № •••• е дата на сключване 02.04.19г. и Заявление - декларация за установяване на договорни отношения от 29.03.19г„ подписът под ръкописния текст със съдържание „вярно е оригинала” върху листа хартия е двустранно копие на лична карта № ••••, издадена на името на Г.К. и подписът за „Получател” във Фактура № 9000288825/02.04.1, са положени от Г. Г. М., както и че подписът за „Клиент” в представеното копие на Електронно изявление от 03.04.19г. е копие на подпис, който е положен от Г. Г. М.. Ръкописният текст: , Г.А.К.” в „Потребител” на стр. 9 от представения Договор за потребителски кредит •••• е дата на сключване 02.04.19г„ е написан от Г. Г. М.. Ръкописният текст със същото съдържание на стр.1 от Заявление- Декларация с дата 29.03.19г. е написан от Г. Г.в М..Ръкописният текст със съдържание: „вярно е оригинала” върху хартия е двустранно копие на лична карта № ••••, издадена на името на Г.А.К., не е написан от Г.А.К.. Съгласно заключението на техническа експертиза се установява, че на фото-снимката от пресниманата лична карта № ••••, предоставена като обект на изследване на лица от мъжки пол и на фотоснимките от справки за лице от АИС- БДС на лицето Г. Г. М., предоставени като сравнителен материал, е заснето едно и също лице. Съгласно справка от МВР, Дирекция „БДС” /л. 137-139 от съд.дело/: в периода от 2005г. до 2019г. подсъдимият Г. М. е подавал общо осем заявления за издаване на лична карта, последното от които е на дата ••••г., във връзка е което му е издадена лична карта № •••• от дата ••••г. Седем от молбите за издаване на нова лична карта са е посочено основание - изгубен - откраднат. Тази фактическа обстановка възприета от първостепенния съд, е установена въз основа на събраните в хода на делото доказателствена маса, посочена изчерпателно в мотивите, както следва: обясненията на подсъдимия Г. М., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля М.Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 63-64 от ДП/; показанията на свидетелката Б.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива частично на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 83 от ДП/; показанията на свидетеля Г. Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 71-72 от ДП/; показанията на свидетеля Т.П., дадени в хода на съденото следствие, както и приобщените от ДП такива в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 66 от ДП/; показанията на свидетеля Г.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива частично на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 81 от ДП/; показанията на свидетелката С.К., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля В.С., дадени в хода на съдебното следствие; заключение на фоноскопна експертиза - Протокол № 20/ИДИ - 158 /л. 96-101 от ДП/; заключение на СГЕ /л. 105-107 от ДП/; заключение на техническа експертиза - Протокол № 439/2021г. /л. 244-246 от ДП/; искане № ••••/29.03.2019г. /л. 53 от ДП/; товарителница на „Еконт” с бар код •••• /л. 54 от ДП/; електронно изявление /л. 53 от ДП/; електронно изявление /л. 67-68 от ДП/; разпечатка от системата на „Еконт” /л. 69 от ДП/; протокол за разпознаване ведно с фотоалбум /л. 89-90 от ДП/; писмо - справка от „Т.Б.А.Б.” ЕАД /л. 111 от ДП/; писмо от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ведно с приложени към него: договор за потребителски кредит, заявление - декларация за установяване на договорни отношения /л. 112-125 от ДП/; писмо от „Еконт”, ведно с разпечатка от системата и електронно изявление /л. 130- 132 от ДП/; писмо от „П.К.” ЕАД ведно с разписка за изпращане на пратка с товарителница № 105823101626, електронно изявление и данни по поръчка - извлечение от сайта на фирмата и фактура от „П.К.” ЕАД от 03.04.2019г. /л. 134-142 от ДП/; справки от „А1 Б.” ЕАД /л. 146 от ДП; л. 148 от ДП, л. 150-151 от ДП/; справка от „Т.Б.А.Б.” ЕАД /л. 213 от ДП/; копие от лична карта № •••• /л. 122 от ДП/ ведно със сравнителен материал от справки на АИС БДС, запечатани в плик и картон /л. 249 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия М. /л. 161-164 от съд.дело/; разпечатка от фирменото досие на „П.У.” ЕООД /л. 260-262 от съд.дело/; справка от „А1 Б.” ЕАД /л. 270-271 от съд.дело/; справка от МВР, Дирекция „БДС” /л. 137-139 от съд.дело/. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Първоинстанционния съд в мотивите си подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като мотивирано е посочил кои от тях кредитира и кои не, с които заключения настоящия съдебен състав изцяло се съгласява, поради което не намира за необходимо да бъдат преповтаряни в настоящите мотиви. Съдът намира, че доказателствата следва да бъдат подложени на обсъждане, само в частта им касаеща направените във въззивната жалба възражения, както и направените от страните в хода на въззивното производство. И по -конкретно тези относими към осъдителната част на присъдата, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК. В тази връзка в допълнението към жалбата се навеждат оплаквания за необективен анализ на събраните по делото доказателства. По-конкретно се твърди, че неправилно са кредитирани и поставени в основата на фактическите изводи на съда показанията на свидетеля Г. Х.. Възприемането, че този свидетел е спазил процедурата за проверка на самоличността на лицето – получател на пратката, не намират подкрепа в останалите доказателства. Този състав съобразявайки доказателствената маса намира, че безспорно по делото се установява, че Г.А.К. не е лицето, което е кандидатствало за кредите и не е провело телефонния разговор на 29.03.2019г с Б.М., служител в кол-център на банката. Действително не може да бъде направен категоричен извод че лицето подало документите е подсъдимият М., поради което е постановена оправдателната част на присъдата. Заключението, обаче, на СГЕ, установява без съмнение, че подписите за, Потребител” и „Заявител” на съответните документи Договор за потребителски кредит № •••• с дата на сключване 02.04.19г. и Заявление - декларация за установяване на договорни отношения от 29.03.19г., подписът под ръкописния текст със съдържание „вярно с оригинала” върху листа хартия с двустранно копие на лична карта № ••••, издадена на името на Г.К. и подписът за „Получател” във Фактура № 9000288825/02.04.1, са положени от подсъдимия Г. Г. М., включително и подписът за „Клиент” в представеното копие на Електронно изявление от 03.04.19г. е копие на подпис, който е положен от Г. Г. М.; ръкописният текст със съдържание: , Г.А.К.” в „Потребител” на стр. 9 от представения Договор за потребителски кредит •••• с дата на сключване 02.04.19г., е написан от Г. Г. М.; че ръкописният текст със същото съдържание на стр. 1 от Заявление- Декларация с дата 29.03.19г. е написан от Г. Г. М.; че ръкописният текст със съдържание: „вярно с оригинала” върху хартия с двустранно копие на лична карта № ••••, издадена на името на А.К., не е написан от Г.А.К.. Именно заключението на коментираната експертиза и в частта относно изписания текст „Вярно с оригинала” върху хартията с двустранно копие на лична карта, наред с показанията на свидетеля Г. Х. от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НП, са дали основание на първия съд да приеме за безспорно установено, че на дата 03.04.2019г подсъдимият собственоръчно го е изписал, подписвайки се под него. С посочения разпит на свидетеля Х. се изясняват обстоятелствата при връчване на конкретната пратка с № •••• на дата 03.04.2019г.. Свидетелят дава информацияза лицето, на което е била връчена, срещу представяне на личната си карта в оригинал, и копие на същата, като Х. е поискал от получателя да изпише „вярно с оригинала” върху копието на личната карта и да се подпише върху него, което е било сторено пред самия свидетел. Тези показания наред с приобщения по делото протокол за разпознаване на лица по снимков материал, в които е обективирано разпознаването на подсъдимия от Х. като лицето, на което е връчена пратката на посочената дата, обосновават като правилен направения от първата инстанция извод, че именно Г. М. е получил пратката. Отделно от това, в подкрепа на извода, са наличните по делото копие от лична карта № •••• /л. 122 от ДП/, ведно със сравнителен материал от справки на АИС-БДС, запечатани в плик и картон /л. 249 от ДП/, които са били предмет на изследване на СГЕ. Липсата на спомен у свидетеля към датата на провеждане на съдебното следствие, не дискредитира показанията му, дадени в хода на досъдебното производство. Предвидената от закона и използва процесуална възможност за приобщаване на показанията от досъдебното производство е именно, с оглед обстоятелството, че житейски достоверно и логично е свидетелите да забравят конкретни факти с оглед изминалия период от време настъпването им. В тази връзка твърденията на защита за необосновано кредитиране на показанията на свидетеля Х. са неоснователни, тъй като както е посочено от първостепенния съд, след анализа им с останалите доказателства по делото, намират съответствие с заключението на СГЕ, протокола за разпознаване и не на последно място с множество документи, приобщени по делото установяващи изпращането, получаването и връщането на съобщения за предаване на пратката. В подкрепа на така възприетото от първата инстанция е и заключението на техническа експертиза, съгласно която от проведеното лицево- идентификационно изследване се установява, че снимката от пресниманата лична карта № ••••, предоставена като обект на изследване на лица от мъжки пол и на фотоснимките от справки за лице от АИС- БДС на лицето Г. Г. М., предоставени като сравнителен материал, е заснето едно и също лице. Показанията на свид. Г. Х. се потвърждават от показанията на свидетеля Т.П., управител на фирма „П.Т.” ЕООД — търговски представител на „Еконт”, в частта относно относно установените правилата, при които били връчвани пратки на „П.К.” ЕАД. Съдът не намира основание за дикредитиране и на проведеното разпознаване в хода на досъдебното производство, за което е съставен съответен протокол.Същият обективира действие, което е съобразено с изискванията на НПК и е подписано от без възражения от всички присъстващи лица. Обратно на защитата този състав намира, че е достатъчно потвърждаването на подписите от двете поемни лица К К. и С.. От техните разпити се установява, че същите са служители на полицията и тяхното ежедневие е свързано с действие по разследване, поради което за тях не е извънредно събитие да участват като поемни лица, така като е посочил С., поради което и е обяснима липсата на конкретен спомен. В тази връзка правилно първият съд се е доверил и показанията на свидетелите С.К. и В.С..Неоснователно е и възражението на подсъдимия относно обстоятелството, че разпозна е направено повече от шест месеца от инкриминираното в обвинението деяние. Свидетелят Х. е бил категоричен, че именно подсъдимият е лицето, на което е връчил пратката и което му е представило необходимите документи, за да удостовери самоличността си включително и копието на процесната лична карта, което е заверил.Оплакването, че лицето е посочило общи белези, също не обосновава извод за недостоверност, тъй като при своето изявление Х. е заявил, че е сигурен относно лицето, което посочва Няма спор, че обясненията на подсъдимия М., дадени пред съда, влизат в противоречие с обсъжданите по-горе доказателства В частта относно твърдението, че в периода март и април 2019г подсъдимият е бил загубил личната си карта, за което пуснал заявление в МВР, първият съдът е приел за реализиране на правото му на защита, като е посочил, че пускането на заявление за загубена карта е през месец май 2019г, което е обективно установено, не установява безспорно, че действително събитието се е случило, още повече, че подсъдимият е подавал общо осем пъти заявления за издаване на нови лични карти в периода от 2005г. до 2019г., като седем от молбите са с посочено основание „изгубен - откраднат”, което дискредитира достоверността на заявеното. При това положение правилно районният съд е приел, че на дата 03.04.2019г. подсъдимият Г. М. е представил пред свид. Г. Х. - куриер в „П.Т.” ЕООД /представител на „Еконт”/ лична карта на името на Г.А.К., като в личната карта били посочени имената на К. и неговото ЕГН ••••••••••, както и неговата дата на раждане. Номерът на личната карта бил ••••. Подписът върху личната карта не бил на Г.К., а снимката била на подсъдимия. Посочения в мотивите на СРС, в теоретичен план, престъпен състав на чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК е създал яснота по отношение на конкретиката по делото: съзнателното ползване на престъпно създаден официален документ, когато от самият деец не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне. Ползването на такъв документ означава употреба пред определен адресат за удостоверяване на определени факти с оглед на съдържащото се в него изявление, което се претендира да има правно значение. Нещо повече, документът трябва да се ползва като редовен - истински. От субективна страна у дееца трябва да е налице представа, че ползваният документ е неистински, в този случай. Доказателствата по делото установяват, че подсъдимият е използвал неистински документ за самоличност пред свид. Х., който в качеството на куриер е връчил на подсъдимия договор за стоков кредит, фактура и заявление - декларация, за подпис на подсъдимият, за да се легитимира пред куриера, т.е, за да докаже, че получател на пратката е именно той. Снимката на документа е била на подсъдимия, а трите имена и ЕГН – на свидетеля Г.К. Правилно първата инстанция е посочила, че макар по делото да не е приобщена самата лична карта в оригинал /пластика/, а единствено копие от същата, то това не е пречка да бъде направен извод, че подсъдимият е представил именно тази лична карта пред Х., чието копие се намира по делото, поради което възражението в тази връзка на защитата е неоснователно. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Изводите относно субективното отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни последици, са направени въз основа на фактите от обективна страна. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Съзнавал е, че личната карта, която ползва представлява неистински личен документ, но въпреки това го е ползвал, целейки именно този престъпен резултат. Съгласно трайната съдебна практика, субективният елемент се извежда от обективните признаци на изпълнителното деяние. В случая безспорно е установено, че подсъдимият е знаел, че ползваната от него лична карта, с която се е представил е неистинска, но въпреки това я е представил Предвиденото в закона наказание за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл.308, ал.2 от НК е лишаване от свобода до осем години. Правилно първостепенният съд е индивидуализирал наложеното на подсъдимия М. наказание, съобразявайки целите на чл. 36 НК и факта, че към датата на деянието подсъдимият е бил неосъждан. В съответствие със съдебната практика е преценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК изминалия период от време от датата на деянието - 03.04.2019г. до постановяване на присъдата през 2024г. — близо пет години и коректното процесуално поведение в този период на лицето. Наложеното наказание на подсъдимия пробация, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК при двете задължителни пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 14 месеца два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни срещи с пробационен служител за срок от 14 месеца е определено при съобразяване целите на наказанието да окаже възпиращият и превъзпитателен ефект върху осъденото лице. С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на СДВР разноските по делото. При служебна проверка на материалите по наказателното производство настоящият състав не установи допуснати процесуални нарушения, мотивиращи отмяна на атакувания съдебен акт. По изложените съображения съдът