РЕШЕНИЕ

№ 109

гр. Тутракан, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на С. С. М. с ЕГН •••••••••• против В. Ю. М. с ЕГН ••••••••••, Н. Н. Х. с ЕГН •••••••••• и Н. Н. Е. с ЕГН ••••••••••.

Предметът на делото касае правото на собственост върху недвижим Дворно място, представляващо УПИ с ид.№ 73496.501.3734 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота •••, целият с площ 430 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор 73496.501.903, номер по предходен план 501.903, квартал 98, парцел 4, ведно с построените в него сгради, сред които жилищна сграда - еднофамилна с ид. № 73496.501.3734.1, площ 75 кв.м., при съседи: 73496.501.3735;

73496.501.902; 73496.501.300; 73496.501.904 и 73496.501.906. с искане да се осъдят ответниците да предадат владението на имота на ищцата.

Делото е родово и местно подсъдно, на осн. чл. 103 във вр. чл. 104, т. 3 и чл. 109 от ГПК, на Тутраканския районен съд предвид местонахождението на имота и данъчната му оценка, която е 12210, 60 лева.

Платена е държавната такса от 122, 11 лева.

Ищцата С. М. твърди, че е изключителен собственик на процесния имот по дарение за 1/2 ид.ч. от него и по силата Решение № 16/22.01.2024 по гр.д.№ 494/2023 на ТнРС – служебно известно на настоящия съдебен състав, за обявяване на окончателен договор за покупко-продажба на другата 1/2 ид.ч. Излага, че ответниците, които владеят имота, отказват да го напуснат, въпреки че са информирани за влязлото в сила решение. Моли за тяхното осъждане – да предадат владението върху недвижимата вещ. Претендира разноски.

Ответниците не подават писмен отговор.

В съдебното заседание ищцата се представлява от адв. Б., която поддържа иска. Ответникът Н. Х. не се явява и не се представлява. Ответниците В. М. и Н. Е. се явяват лично и оспорват иска, молят за неговото отхвърляне.

Тутраканският районен съд, след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 04.08.2022 г. е сключен Нотариален акт за дарение, вписан под № 145, том VI, дело № 1104/2022 на СВ-Тутракан, по силата на който ищцата С. М. придобива от баба си Р. Ю. М. 1/2 ид.ч. от Дворно място, представляващо УПИ с ид.№ 73496.501.3734 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота •••.

Служебно известно е на съда, че с влязло на 20.02.2024 г. в сила Решение № 16/22.01.2024 по гр.д.№ 494/2023 на ТнРС е обявен за окончателен предварителен договор между ищцата, като купувач, и ответницата В. М., като продавач, за покупко-продажба на другата 1/2 ид.ч. от същото място.

Свидетелката Р. Ю. М., която е баба на ищцата, и сестра на ответницата В. М., дава показания, че живее в имота и след влизането в сила на решението по иска по чл. 19 от ЗЗД тя и ищцата поканили устно ответниците В. М. и Н. Е. да освободят обитаваните от тях помещения, но не са сменяли ключалки и патрони. Казва, че племенникът ѝ ответникът Н. Х. изобщо не е живял в къщата, включително към момента на заседанието. За ответницата Н. Е., която ѝ е племенница, свидетелства, че е освободила жилището и се е изнесла преди около 2 месеца. Сестра ѝ – ответницата В. М., е напуснала къщата преди две седмици, но имала още една стая да освободи от свои буркани и „доста работи“. При напускането им вратите са оставени отключени и достъпът до ползваните от В. М. и Н. Е. помещения е безпрепятствен.

Съдът приема показанията на свидетелката за достоверен доказателствен източник, защото тя, макар да е доведена от ищцовата страна, опроверга твърдението на нейния процесуален представител, че с внучка си са сменили патроните на ключалките в къщата, откъдето и другото твърдение на адв. Бекрирова – че ответниците са ги разбили, за да влязат, също се явява опровергано. Освен това, хронологията на освобождаване на жилището се потвърждава от обясненията на двете ответнички, че по-младата е сторила това на 03.04.2024, а по-възрастната – на 08.05.2024. Същите признават, че е останал някакъв багаж на В. М. за прибиране, но настояват, че и това ще се случи скоро.

При така установената фактическа обстановка, Тутраканският районен съд намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 108 от Закона за собствеността.

Съгласно тази законова норма, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

За да бъде уважена исковата молба, ищцата трябва да докаже, че е собственик на недвижимия имот на основанията, които е заявила, както и че към момента на приключване на съдебното дирене ответниците все още владеят или държат имота.

Основанието за правото на собственост, на което ищцата се позовава, е договорът за дарение на ½ ид.ч. и влязлото в сила решение по чл. 19 от Закона за задълженията и договорите за другата ½ ид.ч. от недвижимия имот и в установителната си част на искът по чл. 108 от ЗС се явява основателен.

В осъдителната си част обаче искът е неоснователен и следва да се отхвърли, защото никой от ответниците не осъществява фактическа власт върху целия или част от недвижимата вещ към момента на приключване на съдебното дирене. Наличието на движими вещи – буркани и багаж, които са собственост на ответницата В. М., в едно от помещенията на къщата, не представлява осъществяване на фактическа власт, поради което не е налице нито владение, нито държане на недвижимата вещ.

По разноските Тъй като се доказа, че единият ответник не е осъществявал фактическа власт нито върху целия, нито върху част от имота, защото не е живял в него, не го е ползвал към момента на завеждане на иска или по-късно, съдът приема, че той по никакъв начин не е дал повод за делото срещу него. Липсват доказателства да е оспорвал правото на собственост на ищцата. Затова тя няма право на една трета от разноските по делото.

Другите ответници, макар да са напуснали имота и искът срещу тях да е неоснователен, съдът приема, че са дали повод за завеждане на делото, понеже са сторили това след влизане в сила на решението, което им е било известно, тъй като В. М. е била страна по гр.д.№ 494/2023 на ТнРС, а Н. Ефремов по нейно признание е била уведомена от адвоката, който е защитавал майка ѝ, че ако до 29.02.2024 бъдат преведени парите по предварителния договор (както се е случило, видно от вносната бележка – 20.02.2024), трябва да се изнесат от къщата. След като са били подканяни многократно и знаейки за влязлото в сила решение по чл. 19 от ЗЗД, съдът приема, че най-много в срок от две седмици, който по принцип се дава за доброволно изпълнение на всякакви задължения, е разумната отсрочка, която ответниците са могли да очакват да им се даде, за да освободят жилищния имот. Едната обаче е сторила това чак в началото на април, а другата в началото на май, което означава, че към 15.03.2024, когато е депозирана исковата молба, те са дали повод на ищцата да стори това. На това основание и с аргумент от чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, всяка от тях следва да плати по 1/3 от сторените от ищцата разноски. В случая тя е платила 1500 лева за адвокатски хонорар 122, 11 лева за държавна такса към съда и 12, 21 лева за вписване на исковата молба, общо 1634, 32 лева, а една трета от тях е 544, 77 лева.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд