Решение № 239 от 14.6.2021 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 157/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „С. - 33 - К.С.“, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Б.“ № 5, ет.2, ап.3, подадена чрез пълномощника му адв. С.Р. •••, срещу Решение № 260116/ 23.02.2021г., постановено по АНД № 3230/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно № К – 0048109 от 16.12.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите /КЗП/. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, вкл. обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Поддържа, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, необосновано и неправилно съдът е приел, че извършването на вмененото на санкционирания търговец административно нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита и че са налице обстоятелства, обуславящи квалифицирането на нарушението като маловажен случай и съотв. че е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № К – 0048109 от 16.12.2019г. на Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив при КЗП. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, в постъпилото по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № К – 0048109 от 16.12.2019г. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на ЕТ „С. - 33 - К.С.“, гр. Стара Загора, против Наказателно № К – 0048109 от 16.12.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0048109 от 14.11.2019г., на ЕТ „С. - 33 - К.С.“ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл. 127, ал.3 от ЗЗП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 29.10.2019г. проверка в приемателен пункт на химическо чистене, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 56А, във връзка с регистрирана в КЗП – РД Пловдив жалба от потребител, е констатирано, че предявената от потребителя на 30.09.2019г. рекламация за не добро качество на услугата по отношение мъжки костюм и булченска рокля, не е описана в регистъра на предявените рекламации, поддържан от търговеца. Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административно наказателното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.222 във вр. с чл.127, ал.3 от ЗЗП, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което нарушение на ЕТ „С. - 33 - К.С.“, гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция, определена в законово регламентирания минимален размер. Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. Обоснован е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Следва да се отбележи, че обжалваното съдебно решение е постановено след като с влязло в сила Решение № 368/ 04.12.2020г. по КАНД 331/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено Решение № 347/ 13.07.2020г. по АНД № 132/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение на Старозагорския административен съд подробно е разгледано, обсъдено и преценено спазването на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление, поради което повторно изложените от касатора възражения в този смисъл не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. От една страна не са релевирани каквито и да е било нови доводи за твърдяното като не изпълнено изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а от друга страна и в съставения АУАН, и в издаденото въз основа на него НП, са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелствата при спазване на законовите изисквания за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, вкл. еднозначно са посочени предмета и съдържанието на рекламацията, която не е била описана в регистъра на предявените рекламации, поддържан от търговеца, а именно не добро качество на предоставена услуга „химическо чистене“ по отношение мъжки костюм и булченска рокля. Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от съда извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин, като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Във връзка с изложеното в касационната жалба следва да се отбележи, че подадената с вх. № П-03-1509/ 16.10.2019г. в КЗП – РД Пловдив жалба от потребителя, е посочена единствено като повод за извършената от контролните органи на КЗП проверка, при която проверка е констатирано санкционираното нарушение. Поради което абсолютно ирелевантно е обстоятелство, че тази жалба касае само единия от артикулите – предмет на предявената на 30.09.2019 рекламация за не добро качество на предоставена услуга „химическо чистене“. В този смисъл не е налице и твърдяното противоречие в показанията на свидетеля при установяването на нарушение и съставянето на АУАН относно предмета на рекламацията от 30.09.2019г., още повече че предметът на рекламацията еднозначно се установява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Несъстоятелно е и възражението на касатора, че не е изяснено дали оставянето на костюма и на булченската рокля за повторно третиране /доработване/ може да се разглежда като рекламация по см. на ЗЗП – очевидно извършената повторна обработка /химическо чистене/ на артикулите е резултат от заявената от потребителя претенция за не добро качество на първоначално предоставената услуга. Че се касае именно за предявена от потребителя и приета от търговеца рекламация в контекста на нормативната регламентация по чл.125 и чл.127 от ЗЗП, безспорно се установява както от показанията на св. Т.К. /служителят в обекта, приел артикулите за повторно третиране след връщането им с оплакване за некачествено предоставена услуга „химическо чистене“/, така и от представените в хода на административно наказателното производство писмено становище и писмено възражение от санкционирания търговец. Правилно и обосновано въззивният съд е приел и че изпълнението на законово установеното с разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП задължение за търговеца да опише предявената рекламация в регистъра, не е обусловено от заявено искане или желание на потребителя в този смисъл. Ето защо дори и да е налице изрично заявено нежелание на потребителя за вписване на рекламацията и издаване на съответния документ /в какъвто смисъл са твърденията на санкционирания търговец и св. Т.К./, това нито изключва задължението по чл.127, ал.3 от ЗЗП, нито може да доведе до освобождаване от отговорност при неговото неизпълнение. В тази връзка и доколкото жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление, абсолютно неоснователно е възражението, че не е доказано възникването на задължението за описване на рекламацията във водения от търговеца регистър. Обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл. т на закона Старозагорският районен съд е приел, че търговецът е допуснал нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП, като основание за налагане на административна санкция по чл.222 от ЗЗП. Неоснователно е и възражението на касатора, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай. Действително Старозагорският районен съд изрично не е изложил съображения дали не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Но нито във въззивното съдебно производство, нито пред касационната инстанция, санкционираният търговец е релевирал, обосновал и доказал съществуването на каквито и да е било факти, сочещи наличието на смекчаващи обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай” по критериите на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. У становените по делото факти също не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Правилно наложената за извършеното нарушение административна санкция е определена от наказващия орган в нормативно регламентирания минимален размер. С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, ЕТ „С. - 33 - К.С.“, гр. Стара Загора, следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд