Решение № 260099 от 23.2.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2574/2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ- 22 състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав: при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2574 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ищецът Фонд з.г.н.в.в б. /ФГВБ/ твърди, че е юридическо лице, създадено по силата на чл. 7, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /ЗГВБ/ от 1998г. /отм./. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ /отм./, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ /отм./, Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, а според чл. 8, т. 3 от ЗГВБ /отм./ една от основните функции на ФГВБ е да изплаща гарантираните размери на влоговете. Твърди, че в това си качество е заплатил на ответника „С.И.“ ООД, без правно основание, сума като гаранция по влога му в „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, който не подлежи на гарантиране. С Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка, „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност. С Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, с цел оптимизиране на разходите на банката по привличаните средства, са били намалени лихвените проценти по депозити на „Корпоративна търговска банка“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. С Решение № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е бил удължен до 20.11.2014г. срокът, за който банката е била поставена под специален надзор, като е било постановено до 20.11.2014г. да се прилагат мерките, съгласно т. 2-7 от Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, както и по Решение № 82 от 30.06.2014г. на УС на БНБ. С Решение № 138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД. Предвид отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност, отношенията във връзка с изплащането на гаранция по влоговете на вложителите в банката е следвало да се уредят по правилата на ЗГВБ /отм./, както и действащата към този момент Наредба № 23 на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влоговете в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /отм./, приета на основание чл. 23, ал. 10 от ЗГВБ /отм./. Съгласно предоставената на ищеца по реда и условията на тази наредба /чл. 4 и чл. 7/ информация от квесторите на “КТБ” АД, ответникът „С.И.“ ООД притежава влогове в „КТБ” АД, които са означени от квесторите като непривилегировани/непреференциални, както следва: депозитна сметка в евро с IBAN •••, с наличност в размер на левовата равностойност от 92 924.34 лева; разплащателна сметка в евро с IBAN •••, с наличност в размер на левовата равностойност от 3.95 лева и разплащателна сметка в лева с IBAN •••, с наличност в размер на 12.50 лева. Съгласно Решение № 61 от 18.11.2014г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на гаранция по влоговете в банката е 04.12.2014г. и още на същата дата, въз основа на получената от квесторите информация, Фондът е изплатил на ответника, чрез обслужващата банка „Банка ДСК“ АД, сумата от 92 924.34 лева като гаранция по влоговете на дружеството в „КТБ” АД. Посочва, че след поискана информация от синдиците на обявената в несъстоятелност банка, с писмо изх. № 20-7-0014 от 25.05.2015 г., е уведомен, че по влога на „С.И.“ ООД по депозитна сметка с IBAN •••, са предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката, които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради това влогът не подлежи на гарантиране от ФГВБ. Поддържа, че е налице привилегирован влог, тъй като по сключения между банката и вложителя „С.И.“ ООД договор № 9966 от 16.03.2010 г. за индивидуален срочен депозит в евро, влогът е олихвяван с лихвен процент в размер на 7.5%, докато съгласно Скалата на стандартните лихвени проценти, които „КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 12.12.2012 г., съответно Скалата в сила от 01.11.2013 г., стандартният лихвен процент за 12-месечен срочен депозит в евро за юридически лица е бил в размер на 4.5%. С анекс от 15.03.2011 г. към договора, депозитът е бил подновен, за същия срок и условия. На 16.03.2012 г., между страните по договора е сключен нов анекс, с който депозитът е бил подновен, за същия срок и условия. Затова т върди, че сумите по горепосочения депозит на ответника попадат в изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./, съгласно която норма не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Предвид изложеното поддържа, че ответникът не е имал право на гаранция, съответно получената от него такава по гореописания влог по депозитна сметка в евро с IBAN •••4.34 лева е платена от ищеца без основание /ищецът е платил на ответника гаранция в общ размер от 92 940.79 лева, но разликата между тази сума и 92924.34 лева е дължимо платена във връзка с наличностите по притежаваните от ответника други две разплащателни сметки, съответно от 12.50 лева и 3.95 лева/. Посочва, че в производството по несъстоятелност на “КТБ” АД, са му били разпределени суми по Частична сметка за разпределение, обявена на 25.04.2017 г. в Търговския регистър, в размер на 11.304% от общия размер на приетите вземания в производството по несъстоятелност на “КТБ” АД, съответно е получил частично плащане във връзка с вземането му към “КТБ” АД, възникнало по силата на член 24, ал.1 от ЗГВБ /отм./ и настъпилата суброгация на ФГВБ в правата на вложителите в “КТБ” АД с право на гаранция. Затова сумата в размер на 92 924. 34 лева, платена от ФГВБ на ответника без основание, следва да бъде намалена с полученото плащане по първата частична сметка за разпределение от ФГВБ относно платената без основание гаранция за този влог, а именно със сумата от 10 504.17 лева /92924.34 лева - 92 924. 34лева х 11.304 %/. Посочва, че е включен служебно в списъка на приетите от синдиците на „КТБ” АД вземания, с платените на ответника суми като гаранция, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗБН, тъй като към датата на съставянето на списъка е считал, че гаранцията е изплатена въз основа на коректно подадена информация. Макар и за тези вземания суброгационно вземане да не може да се породи, не съществува законова възможност списъкът на приетите вземания да бъде променен, поради което на Фонда са изплатени суми, които включват в процентно изражение и част от процесното вземане. Затова твърди, че Фондът се е обеднил именно със сумата от 82420.17 лева, представляваща разликата между изплатеното на ответника и полученото по частичната сметка за разпределение. Предвид изложеното поддържа, че към датата на подаване на исковата молба ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 82 420.17 лева, която сума е поканен да плати от ответника с покана за доброволно изпълнение с изх. № 90-0072/05.11.2019 г., но това не е сторено. Ето защо иска от съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 82 420.17 лева, представляваща платена без правно основание сума на ответника като гаранция относно влог по банкова сметка ••• •••, който не подлежи на гарантиране, ведно със законна лихва върху претендираната сума от 82 420.17 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в производството разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка •••, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Ответникът „С.и.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск и приетите доказателства и в хода на производството. Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: На 08.09.2015 г. в Търговския регистър е вписана промяна в правната форма на ответното дружество – от дружество с ограничена отговорност в еднолично дружество с ограничена отговорност. Във връзка с отправено от това дружество искане до „Корпоративна търговска банка“ АД от 16.03.2010 г., от средствата му по банкова сметка •••: •••епозит в размер на 350 000 евро, с неснижаем остатък 200 000 евро и годишна лихва 7.5 %, е сключен договор № 9966/16.03.2010 г. за индивидуален срочен депозит. С този договор ответното дружество е депозирало за съхранение, а банката е приела сумата от 350 000 евро по банкова сметка •••: •••, за срок от 12 месеца, който срок започва да тече от датата на внасяне и изтича на 00.00 часа на 16.03.2011 г o дина. В чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие, банката да начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент от 7.50 %. С подписването на договора, депозантът се е задължил да поддържа минимален неснижаем остатък по депозитната сметка в размер на 200 000 евро. Съгласно чл. 11 от договора, сумите по банковата сметка са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките до размер от 100 000 лева, като са посочени изключенията в тези случаи. С ал. 4 на същата разпоредба банката декларира, че при сключване на договора не са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите клиенти. С анекс от 15.03.2011 г. към договора за индивидуален срочен депозит № 9966, е продължено действието на договора за същия срок, при същите условия, считано от 16.03.2011 г., като е намален размерът на неснижаемия остатък на 150 000 евро. С анекс от 16.03.2012 г. към договора за индивидуален срочен депозит № 9966, е продължено действието на договора за същия срок, при същите условия, считано от 16.03.2012 г. Към датата на сключване на договора, е действала Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти /в сила от 18.01.200 г./. Съгласно Раздел V – „Лихви срочни привлечени средства”, т. 2 - „Стандартен срочен депозит за юридически лица и еднолични търговци”, лихвените проценти за депозит в евро, за валутни единици от 10 000 до 250 000 евро, при срок на депозита от 12 месеца, са били определени в минимален размер от 4.50. Съгласно чл. 3 от Раздел ІІ - „Приложими лихви” от Скалата, извън случаите посочени в раздели ІV и V, за привлечени средства в размери над 500 000 лева, 250 000 евро или 250 000 щ д., с клиентите могат да бъдат договаряни лихвени проценти от 1 до 10 % годишна лихва. Представена е такава скала, в сила от 04.01.2010 г., но доколкото договорът е сключен след тази дата и скалата, действаща от 18.01.2010 г. съдържа в себе си предходните изменения на Скалата, Скалата, в сила от 04.01.2010 г. се явява неотносима към предмета на спора. От приетата, като неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че за периода 16.03.2010 г. – 06.11.2014 г. ответното дружество е получило лихви по депозитната сметка с IBAN: ••• 60830.40 евро, както следва: за периода от 16.03.2010 г. до 16.03.2011 г. в размер на 19780.42 евро, изчислен върху внесения депозит от 350 000 евро и извършените довнасяния и прехвърляния на средства, при лихвен процент от 7.5 % лева; за периода от 16.03.2011 г. до 16.03.2012 г. в размер на 15727.28 евро, изчислен върху депозит към 16.03.2011 г. от 221780.42 евро и извършените довнасяния и прехвърляния на средства, при лихвен процент от 7.5 % лева; за периода от 16.03.2012 г. до 16.03.2013 г. в размер на 14618.49 евро, изчислен върху депозит към 16.03.2012 г. от 235507.70 евро и извършените довнасяния и прехвърляния на средства, при лихвен процент от 7.5 % лева; за периода от 16.03.2013 г. до 16.03.2014г. в размер на 10649.46 евро, изчислен върху депозит към 16.03.2013 г. от 165126.19 евро и извършените довнасяния и прехвърляния на средства, при лихвен процент от 7.5 % лева е за периода от 16.03.2014 г. до 03.09.2014 г. в размер на 54.75 евро, изчислен върху депозит към 16.03.2014 г. от 128775.65 евро, при лихвен процент от 0.1 % /това е уговореният с договора лихвен процент, в случай, че депозитът се прекрати преди изтичане на договорения срок/. С доклада по делото Съдът е указал на страните, че не се нуждаят от доказване вписаните обстоятелства и обявените актове, свързани с откриването на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/. С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под особен надзор за срок от три месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения, забранено е извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014 г. Съгласно Решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ са намалени лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и с Решение № 104 от 15.08.2014г. е дадено разрешение за извършване на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите. С решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД е била отнета. С решение № 664 от 22.04.2015 г. на Софийски градски съд, по т. д. № 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., като е открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелността. Така постановеното решение е отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособност, като за такава е определена датата 20.06.2014 г., с решение № 1443 от 03.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, по т. д. № 2216/2015 г. С писмо от 20.08.2014 г., адресирано до квесторите на банката, ответното дружество е поискало да погаси предсрочно задълженията си по сключен с банката договор за кредит, като бъдат използвани средства от процесната депозитна сметка с IBAN: •••. Остатъкът от сумата по тази сметка иска да бъде прехвърлен по сметка с IBAN: •••. След отнемането на лицензията на „КТБ” АД, квесторите на банката са предприели действия по реда на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /отм./, като наличността по сметките на ответното дружество в банката са посочени като подлежащи на гарантиране /непривилегировани/ и на 04.12.2014 г. от името на ФГВБ, чрез обслужваща банка - „Банка ДСК“ ЕАД, на ответника е преведена сумата от 92940.79 лева, като това плащане е във връзка със следните сметки на ответното дружество в „КТБ“ АД: по депозитната сметка с IBAN: •••, с наличност 92924.34 лева; по разплащателна сметка с IBAN: •••, с наличност 3.95 лева и по разплащателна сметка с IBAN: •••, с наличност 12.50 лева. При приета суброгация относно сумата по чл. 24 от ЗГВБ /отм./, вземането е било прието в производството по несъстоятелност срещу „КТБ” АД, като част от множество други платени гаранции – суброгационни вземания по чл. 24, вр. чл. 4, чл. 6 и § 1 от ДР на ЗГВБ /отм./ на ищеца. На 25.04.2017 г., по електронното дело на „КТБ” АД /в несъстоятелност/ в Търговския регистър, с вписване 20170425163731, е обявена частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ” АД /в несъстоятелност/, като видно от приетото заключение на вещото лице П., процентът на удовлетворяване на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, съгласно тази частична сметка, е 11.301473%. Съдът не обсъжда представената покана за доброволно изпълнение с изх. № на ФГВБ 90-0072/05.11.2019 г., тъй като не са представени доказателства тази покана да е достигнала до адресата „С.И.“ ООД. Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, като първият от тях касае получаването на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правоотношение между лицето, което дава, и лицето, което получава. В настоящия случай ищецът твърди, че е платил без правно основание на ответника процесната сума от 82 420.17 лева на 04.12.2014 г. При този иск ищецът следва да докаже, че плащането е направено при начална липса на основание за това, а именно, че е налице изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./, съответно, че на ответника са предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката, които тя е длъжна да прилага към своите вложители, по договор № 9966 от 16.03.2010 г. за индивидуален срочен депозит в евро, както и че така направеното плащане е довело до обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и да докаже причинна връзка между обедняването и обогатяването. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗГВБ /отм./, ФГВБ изплаща задълженията на банката към нейните вложители в размера на вложените суми, ведно с начислената по влога възнаградителна лихва, но не повече от 196 000 лв. за всички влогове на едно лице. В чл. 5 ЗГВБ /отм./ са посочени изчерпателно хипотезите, при които Фондът не изплаща на вложителите гарантираните размери на влоговете в банката, като тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ се отнася за случаите на предоставяне на привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не представи никакви доказателства за наличието на хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./, съответно не проведе пълно главно доказване на обстоятелството, че на ответника са били предоставени привилегировани лихвени условия по процесния договор № 9966/16.03.2010 г. за индивидуален срочен депозит. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за кредитните институции /редакцията на ДВ, бр. 95/2009 г., действаща към момента на сключване на договора/, банката може да приеме пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители. Тези условия трябва да съдържат лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата; периодите на лихвените плащания и данни дали лихвеният процент е променлив и при какви условия; минималната сума, приемана на влог; срока за предизвестие и последиците при предсрочно теглене на влога; приложимата система за гарантиране на влоговете, включително размера, до който влоговете са гарантирани. Банката задължително следва да посочи в тези условия и в договора случаите, в които влоговете не са гарантирани при условията и по реда на Закона за гарантиране на влоговете в банките – арг. от чл. 57, ал. 3 от ЗКИ /същата редакция/. При размера на процесния депозит /350 000 евро/, по Скалата на стандартните лихвени проценти на „КТБ” АД е предвиден максимален лихвен процент от 10 %, който е по-висок от уговорения по договора от 16.03.2010 г. лихвен процент от 7.5 %. Не са представени никакви доказателства, че така уговореният процент е бил привилегирован в сравнение с други, сключени от банката договори за депозит, при идентични или сходни условия, към които е приложим чл. 3 от Раздел ІІ на Скалата, каквото е изискването на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./. Обстоятелството, че договорът е наречен „индивидуален срочен депозит“ само по себе си не доказва наличие на уговорени привилегировани лихвени условия по смисъла на закона. Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити на „Корпоративна търговска банка“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути е неприложимо в случая, тъй като съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗГВБ /отм./ предоставянето на привилегировани лихвени условия се преценява към датата на сключване на договора за влог. Следва да се отбележи още, че на настоящия съдия-докладчик е служебно известно от други разглеждани дела, че политиката на банката преимуществено е била да сключва договори за индивидуални депозити, с уговорени лихвени проценти над средните за този тип договори, поради което няма как да се приеме, че определеният за приетия от ответното дружество депозит лихвен процент е различен и несъпоставим с уговорените лихвени процесни по други договори, сключени в този период, при идентични или подобни условия. При преценката дали уговорените лихвени условия създават привилегия за ответното дружество, освен размера на предоставения депозит, следва да се съобразят и другите уговорени в договора условия, включително и договорения в не малък размер спрямо вложената сума неснижаем остатък, както и обстоятелството, че ответното дружество има и други сключени с банката договори за същия период. Предвид изложеното, Съдът приема, че не е установено уговорените лихвени проценти по процесния договор да поставят ответника в привилегировано положение спрямо останалите вложители в КТБ АД /н/. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. Така Съдът е длъжен да приеме, че не се установи основание за приложение на изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./, съответно процесната сума не се явява платена от ищеца на ответника без основание. Следва да се отбележи още, че в случая сумата е платена, след изпълнение на установената в Наредба № 23 от 12.02.1999 г. на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влоговете в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /отм. – ДВ, бр. 103/27.12.2016 г., но приложима по отношение отнетия лиценз на „КТБ“ АД/, процедура и подадена надлежно от назначените квестори на банката информация за влоговете, които подлежат на гарантиране. Фондът не е възразил срещу така подадената информация, касаеща процесния договор, съответно не може да претендира от вложителя връщане на платената му, на основание чл. 4 от ЗГВБ /отм./ сума. Да се приеме противното означава да се засегнат неправомерно правата на вложител в несъстоятелната банка на ответното дружество, доколкото същото ще бъде лишено от възможността да защити правата си по предвидения в закона ред /изтекъл е преклузивният срок, предвиден в чл. 10, ал. 2 от отменената Наредба № 23 за писмени възражения, като лицето не може да се възползва и от дадените в закона права, предоставени на вложител, на когото е отказано включването му в списъка на подлежащите на изплащане гарантирани влогове/ и ще бъде поставено в неравноправно положение спрямо останалите вложители в банката. В Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ не е предвидена възможност да бъде включено впоследствие вземането на такъв вложител в списъка на приетите вземания, за да бъде удовлетворено същото в производството по несъстоятелност на банката по реда, предвиден в чл. 23, ал. 10 от ЗГВБ /отм./. Лицето ще бъде лишено от възможност и да оспори неприето вземане с възражение по реда на чл. 66 от ЗБН /изтекли са предвидените в закона за това срокове/, съответно да предяви установителен иск по чл. 65, ал. 1 от ЗБН. Освен това в случая Фондът се е суброгирал в правата на този вложител, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗГВБ /отм./ за платената сума по гарантирания депозит, а не е предвидена хипотеза, при която Фондът може да бъде изключен от списъка с приети вземания. Суброгирането на фонда в правата на вложителя за изплатената сума и включването му като кредитор за това вземане в списъка с приети вземания, които подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката, означава, че не се установява и обедняване на ФГВБ, въпреки извършеното плащане на ответника по влога му. При приемането на вземането относно депозита на ответника в производството по несъстоятелност на банката в пълния размер на платения гарантиран влог, след настъпилата суброгация, липсва функционална зависимост между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, съответно няма как да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от горното, Съдът