Решение № 45 от 5.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1123/2025 г.

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК и е образувано по жалба от „З. Е“ ООД, седалище [населено място], представлявано от Управителя Ж. Т. против Решение № РТД 3000-1410 /32.324019/ от 22.10.2025г. на Директор на ТД Митница Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ПНПОМ № 15/32-307125 от 09.10.2025г., издадено от гл. юрк. в А. М., в качеството му на публичен изпълнител по см. на чл.12, ал.4, вр. с чл.121 от ДОПК, вр. с чл.104, ал.1-2 от ЗАДС и е потвърдено ПНОП № 15/32-307125 от 09.10.2025г. Жалбоподателят счита обжалваното решение и потвърденото с него ПНПОМ за нищожни, в евентуалност незаконосъобразни, поради не правилно приложение на закона. Относно твърдяната нищожност сочи, че органът издал ПНПОМ не притежава такова правомощие с оглед служебното му правоотношение. Материалната незаконосъобразност се обосновава с твърденията, че публичният изпълнител не е съобразил преди да издаде ПНПОМ № 15/32-307125, че то е издадено в ревизионно производство, образувано със ЗВР от 29.10.2024г., по което са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството с ПНПОМ още на 20.11.2024г. Тези мерки обаче имали привременен характер, доколкото задълженията, за чието обезпечаване не са ликвидни към този момент, съотв. по арг. от чл.121, ал.4 от ДОПК имат продължителност от 4 месеца от налагане на първата обезпечителна мярка и ако до тогава няма издаден ревизионен акт /РА/, същите се считат за прекратени, освен ако не е продължено тяхното действие с акт на съда. В случая първите обезпечителни мерки били наложени с постановление от 20.11.2024г., като липсвали доказателства за продължаване на тяхното действие или за издаден РА, поради което същите следвало да се считат за прекратени от дата 20.03.2025г. Тези съображения се обвързвали от приетото от самия орган, че ревизионното производство, по което се налагали процесните обезпечителни мерки било това, образувано със ЗВР от 29.10.2024г. На следващо място се твърди, че при налагане на обезпечителни мерки с обжалваното постановление органът не е съобразил, че са усвоени банкови гаранции относно двата склада, визирани в ПНПОМ, поради което не е възможно да възникнат по РА задължения за плащане. Така с искане на ревизиращия орган на 27.06.2025г. от страна на У. Б. АД е преведена по сметка на А. М. сума в размер на 2 887 855, 21лв., а по образуван по искане на ТД НАП „ГДО“ изпълнително дело №251723025/2025г., образувано за вземания на митническата администрация по образуваното ревизионно производство със ЗВР от 29.10.2024г. са погасени задължения за корпоративен данък и задължения за ДДС за м. 05/2025г., като от страна на А. М. с тяхно решение е отменен РА № [рег. номер]-РК43-РА9/32-150615 от 19.05.2025г., но по банковите сметки на агенцията следвало да са налични суми в общия размер на 2 947 760, 05 лв., след което е продължено начислявания на лихви, което водело до несъответност на вземането в нарушение на чл.195, ал.5 от ДОПК. Ответникът – Директор ТД Митница Пловдив, чрез процесуален представител пледира за неоснователност на жалбата. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, Съдът приема за установено от фактическа страна следното: Със ЗВР № [рег. номер]-РК43-РА1/ ЗТД-3000-313/ 32-1058306 от 29.10.2024г. /л. 110/ от Директор на ТД Митница Пловдив е възложено извършване на ревизия на „З. – Е“ ООД за задължения за акциз за данъчни складове BGNCA00145001 и BGNCA00145002 за периода 01.01.2019г. – 31.05.2022г. и е определен срок от 3 месеца за извършване на ревизията, считано от датата на връчване на ЗВР. На 20.11.2024г. от публичен изпълнител, упълномощен със заповед на Директор на ТД Митница Пловдив е издадено ПНПОМ № 6/32-1087128 /л.123-125/ на осн. чл.121 от ДОПК във връзка с искане от 08.11.2024г. на ръководител ревизия, съгласно ЗВР № [рег. номер]-РК7-Р1 от 07.08.2024г. и е наложен запор върху вземания на „З.-Е“ ООД и движими вещи /МПС, собствени на дружеството до размера от 7 809 137 лв., и е наложен запор за същата сума върху банкови сметки, депозити и вложени вещи. С Решение № Р-343/ 32-230311 от 29.07.2025г. на Директор А. М. /л.102-109/, на осн. чл.152 и сл. от ДОПК, вр. с чл.104, ал.4 от ЗАДС е отменен изцяло РА №[рег. номер]-РК43-РА-/ 32-150615 от 19.05.2025г. на органи при ТД Митница Пловдив, с който на „З.-Е“ ООД е установено задължение за акциз в размер на 4 192 077, 46 лв. /главница/ на осн. чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС и 2 080 200, 60 лв. лихви и преписката е върната на Директор на ТД Митница Пловдив на осн. чл.155, ал.4, т.2 от ДОПК с дадени задължителни указания за изпълнение. Решението е съобщено на представител на дружеството на 12.08.2025г. Със ЗВР № [рег. номер]-РК13-Р1/ ЗТД 3000-324/32-263791 от 28.08.2025г., издадена от Директор ТД Митница Пловдив и на осн. чл.134, ал.1, вр. с чл.133, ал.1 и ал.2, б. А от ДОПК, чл.113, ал.1 и ал.3, чл.112, ал.1 от ДОПК и чл. 104, ал.1 и ал.3 от ЗАДС и указания, дадени с Решение № Р-343/ 32- 230311 от 29.07.2025г. на Директор А. М. и Решение №РТД 3000-1135/ 32- 262600 от 27.08.2025г. на Директор ТД Митница Пловдив е възложено извършване на ревизия на „З. – Е“ ООД, [ЕИК] с обхват акциз за данъчни складове BGNCA00145001 и BGNCA00145002 за периода 01.01.2019г. – 31.05.2022г. /л.49-50/. ЗВР е връчена на представител на ревизирания субект на 29.08.2025г. /л.51/. До Директор на ТД Митница Пловдив от ръководител ревизия, възложена със ЗВР № [рег. номер]-РК13-Р1/ ЗТД 3000-324/32-263791 от 28.08.2025г. е направено искане рег. № 32-289536 от 24.09.2025г. /л.16-19/ за налагане на ПОМ върху имущество на „З.-Е“ООД /собствени МПС/ за задължения за акциз в очакван размер на 4 192 077, 46лв. главница и лихва, изчислена към 24.09.2025г. в размер на 2 221 183, 42лв. или общо 6 413 260, 88 лв. В искането е определена обща застрахователна стойност на МПС, собствени на дружеството в размер на 2 774 100, 00 лв. С ПНПОМ № 15/32- 307125 от 09.10.2025г. /л.13-15/ публичен изпълнител при ТД Митница Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗТД -3000-63/ 32-60146 от 25.02.2025г. на Директор ТД Митница и на основание искане за налагане на ПОМ от 24.09.2025г. по ревизионно производство, образувано със ЗВР № № [рег. номер]-РК13-Р1/ ЗТД 3000-324/32-263791 от 28.08.2025г., е наложен на осн. чл.198, ал.1, т.2, вр. с чл.121, ал. 1 от ДОПК запор върху 73 движими вещи /МПС/, собствени на „З.-Е“ ООД до размера от 6 413 260, 88 лв. за обезпечаване на бъдещи задължения за акциз и лихви за просрочие за данъчен склад BGNCA00145001 и BGNCA00145002, със застрахователна стойност на вещите в размер на 2 774 100, 00лв. и е наложен запор до размера на 6 413 260, 88 лв. върху всички банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезор, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително ползване в банки на „З.-Е“ ООД. Посочено е, че разпореждането подлежи на обжалване пред Директора на ТД Митница Пловдив в срок 7 дни от съобщението. ПОПОМ е съобщено на представител на дружеството на 14.10.2025г. /л. 12/, а жалбата против него е подадена на 15.10.2025г. /л. 11/. С Решение № РТД 3000-1410/32.324019 от 22.10.2025г. същата е отхвърлена. Няма данни за момента на съобщаване на решението, на жалбата до съда е подадена на 31.10.2025г. На осн. чл.117 от ДОПК от ревизиращия екип, определен със ЗВР № [рег. номер]-РК13-Р1/ ЗТД 3000-324/32-263791 е съставен ревизионен доклад /РД/ № [рег. номер]-РК13-РД14/32-32-310439 от 13.10.2025г. /л.53-98/ с предложение за установяване на допълнителни задължения за акциз за двата данъчни склада, съотв. в размер на 2 266 064, 67лв. главница и 1 172 359, 68лв. лихви /за склад BGNCA00145001/ и в размер на 1 866 107, 95лв. главница и 1 047 866, 26 лв. лихви /за склад BGNCA00145002/. Ревизионният доклад е връчен на представител на дружеството на 14.10.2025г. /л.104/. На 02.12.2025г. от митнически органи е издаден РА № [рег. номер]-РК13-Р17/ 32-374075, с който са установени задължения за акциз и лихви за просрочие към 02.12.2025г. на „З. – Е“ ООД за данъчни складове BGNCA00145001 и BGNCA00145002 в размери, съотв. 2 325 969, 51лв. главница и 1 136 213, 18лв. лихви и 1 866 107, 95лв. главница и 1 068 000, 30 лв. лихви /л. 113-120/. Ревизионният акт е връчен на представител на дружеството на 03.12.2025г. По делото се прилагат още: заповед № ЗТД-3000-62/ 32-60146 от 25.02.2025г./ л.33/; писма от У. Б. АД /л.138-141/; АПВ от 25.06.2025г. и от 22.07.2025г. /л.142-150/. От правна страна, Съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, като направена в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК и от активно легитимирано лице. Предмет на съдебен контрол в производството по чл.197 от ДОПК е решението на директора на компетентната данъчна дирекция. По силата на чл.104, ал.2 от ЗАДС, директорите на териториалните дирекции на А. М. имат правомощието на Директори на ТД в НАП, а съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, компетентен да разгледа жалбата против акт, издаден от публичен изпълнител на осн. чл.121 от ДОПК е съответният териториален директор в НАП. В случая компетентна ТД Митница е тази в [населено място], като именно нейният Директор е издател на обжалваното решение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ПНПОМ е издадено от орган, който няма качеството на публичен изпълнител и поради това следва да се приема за нищожно. В случая ПНПОМ е издадено от П. Г. на длъжност гл. юрк. в А. М., който има качеството на „митнически служител“, надлежно е определен да изпълнява функцията на публичен изпълнител именно в това си качество /вж. заповедта на л. 33/ и съотв. на осн. чл.104, ал.1, изр. второ от ЗАДС притежава правомощието да бъде орган по приходите, съотв. в случаите по чл.121 от ДОПК и да изпълнява функцията на публичен изпълнител. Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизионно производство, орган по приходите може мотивирано да поиска от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки върху имущество на длъжника. В случая е доказан фактът на висящност на ревизионно производство за установяване на задължения за акциз, образувано след отмяна на предходно издаден против дружеството РА и връщане на преписката за ново произнасяне /чл.155 ал.4 от ДОПК/. Съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК, ревизионно производство се образува въз основа на ЗВР, каквото се доказва да е издадена на 28.08.2025г. /л.49-50/, определяща ревизиращия екип и обхвата на ревизионното производство – вида публични задължения и периода. ЗВР е връчена на представител на дружеството на 29.08.2025г., съотв. тримесечният срок за приключване на ревизията е до 29.11.2025г. Искането за налагане на ПОМ е направено от длъжностното лице, определено за ръководител на ревизията в ЗВР и е в хода на образуваното ревизионно производство, като същото е със съдържанието по чл. 196 от ДОПК. Не е спорно, че запорираното движимо имущество е собствено на задълженото лице /жалбоподателя/ към датата на налагане на запора. Не се споделя за основателно възражението му за издаване на ПНПОМ в нарушение на чл.121, ал.4 от ДОПК. В случая ревизионното производство, в течението на което е издадено обжалваното ПНОПМ, е това, което е образувано със ЗВР от 28.08.2025г. и съотв. преценяване на срока по чл.121, ал.4 от ДОПК следва да се съобразява след тази дата. По делото не е удостоверен фактът на коя дата е наложен запорът върху МПС, собствени на дружеството, разпоредено с обжалваното постановление, но е безспорно, че срокът по чл.121, ал.4 от ДОПК към датата на това постановление не е изтекъл, тъй като ревизионното производство, в което е поискано налагане на обезпечението върху собствените на дружеството МПС е образувано въз основа на ЗВР от 28.08.2025г., съотв. 4 месечния срок би изтичал на 28.12.2025г. В хода на настоящото съдебно производството се удостовери факта на издаден РА №[рег. номер]-РК13-Р17/ 32-374075 от 02.12.2025г., който е в четиримесечния срок от налагането на предварителните обезпечителни мерки, наложени в производството, образувано въз основа на ЗВР от 28.08.2025г., поради което е не е налице необходимост от продължаване на тяхното действие на осн. чл.121, ал.4 от ДОПК. Спазено е изискването на чл.197, ал. 6, т.1 от ДОПК – обезпечението да е наложено върху застрахователната стойност на МПС и не е нарушен императивът на чл.197, ал.7 от ДОПК. Липсват доказателства, от които да се изведе извод, че постановлението е издадено в нарушение на чл.121, ал.3 от ДОПК. Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът може да отмени обезпечителната мярка, ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или ДЦК, ако не съществува изпълнителното основание или не са спазени изискванията за налагане на ПОМ по чл.121, ал.1 от ДОПК, съотв. по чл.195, ал.5. Т.е., за да намери приложение чл.197, ал.3 от ДОПК, следва длъжникът да предостави пред съда доказателство за безусловна и неотменяема банкова, която да е с валиден срок на действие. В случая такова обезпечение не се представя пред съда, нито са налице другите основания за отмяна на обжалваното ПНПОМ. В приложеното по делото искане за налагане на ПОМ е мотивирано, че за обезпечение на данъчен склад BGNCA00145002 е издадена банкова гаранция №961DGI116315CSHT за режим отложено плащане на акциз от 10.11.2016г., ведно с Анекси № 1-11, издадена от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД пред ЦМУ до максималната сума от 12 млн. лева, със срок на гаранцията до 31.12.2024г. Видно от РД от 13.10.2025г. /стр. 6-7/ от дружеството, във връзка с издадени Лицензи за акцизен склад, е издадена банкова гаранция №961DGI116315CSHT, като последно /Решение № Р-119/32-94105 от 23.03.2021г./ е била с определен размер от 12 млн. лева. Пак от РД е видно, че с писмо от 19.06.2025г. ЦМУ е поискало от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД да бъде приведена сума в размер на 2 887 855, 21 лв. за дължим акциз във връзка с РА № [рег. номер]-РК43-РА9/ 19.05.2025г. за установени задължения на дружеството за акциз и лихви, която сума е приведена на ЦМУ с вальор от 27.06.2025г. Т.е., от страна на органа /видно от л. 139/ са налице изрични признания, че към 19.06.2025г. банкова гаранция №961DGI116315CSHT е валидна, а не е с прекратен срок, считано от 01.01.2025г., като именно поради валидността на същата по нея е направено изпълнение по повод искането на ЦМУ от 19.06.2025г. за сума в размер на 2 887 855, 12 лв., след който банковата гаранция е с остатъчен размер от 6 180 559, 74 лв. и може да служи за обезпечение на предполагаемите задължения за акциз, които се визират да са в размер на общо 6 413 260, 88 лв. Разликата до пълния очакван размер на задълженията, за които се иска обезпечаване е 232 701, 14 лв., но в случая застрахователната стойност на движимите вещи /МПС/, върху които е разпоредено налагане на обезпечителна мярка е в размер на над 2, 774 млн. лв., поради което ще е налице свръх обезпечаване. Предвид на което обжалваното ПНПОМ е издадено в нарушение на материалния закон, а потвърждаващото го решение на директора на ТД Митница Пловдив следва да се отмени също като незаконосъобразно издадено. При този изход на спора основателно е искането за присъждане на разноските по делото, които са в размер на 25, 56 евро /заплатената ДТ /л. 1/ и 511, 29 евро /равностойността [рег. номер]./ възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен договор за правна помощ и съдействие, заплатено в брой. Водим от горното и на осн. чл.197, ал.3 от ДОПК, Съдът