Решение № 121 от 10.7.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 7/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Делото е образувано по въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Кърджали и въззивна жалба от адв. И. Б., повереник на частните обвинители Н. В. А. С. Х. В. и Р. Х. В. срещу Присъда № 5 от 10.06.2024 г., постановена по НОХД № 190/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.

С посочената присъда, съдът е признал подс. Н. И. Н. с ЕГН ••••••••••, за невинен в това да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда, съдът е признал подс. Т. Ю. Ю. с ЕГН ••••••••••, за невинен в това да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

С обжалвания съдебен акт, съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

Във въззивния протест и допълнителното изложение към протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин се доказва, че подсъдимите Н. и Ю. виновно в условията на независимо съпричиняване са извършили престъпленията за които са предадени на съд по чл.123, ал.1 от НК. Прави се искане въззивният съд да отмени оправдателната присъда, като признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и им наложи съответни наказания.

Във въззивна жалба на адв. И. Б., повереник на частните обвинители Н. В. А. С. Х. В. и Р. Х. В. се излагат доводи, че присъда е необоснована, неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалния закон. Прави искане въззивният съд да отмени оправдателната присъда, като признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и им наложи съответни наказания.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура – Пловдив пледира да се отмени протестираната присъда, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните превила и делото да се върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане. Счита, че обвинителният акт не е прецизен и не отговаря на изискванията по чл. 246 НПК. Има неяснота относно докладването - кой на кого трябва да докладва - подсъдимият Ю. на подсъдимия Н., съобразно йерархията и длъжностните им характеристики, което нарушава правото им на защита, а отделно двамата подсъдими имат противоречиви интереси, а са един защитник, което би трябвало да бъде констатирано още в разпоредителното заседание от първоинстанционния съд. Ако не бъде уважено това му искане, представителят на държавното обвинение заявява че поддържам протеста и допълнителното изложение към него и предлага алтернативно, въззивният съд да отмени присъдата и осъди двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение в първата инстанция. В тази насока излага доводи, че по делото са събрани достатъчно доказателства от който се установява виновното поведение на подсъдимите. Счита, че изводите на първостепенният съд, че пострадалият нямал нужда от допълнителен инструктаж, тъй като бил дългогодишен работник и е бил наясно с всички опасности, които при тази процедура по хлориране на водата са били налични са неправилни. Освен изобщо не е имало дори някаква ажурна ограда пред басейна, за да може да предпази евентуално от подхлъзване и падане, както и там средства някакви за сядане - пейка, стол и т.н. конструкцията на вратите, пукнатините по металните части, греди и бетонната конструкция. Прокурорът счита, че има десетки нарушения, а в един момент Окръжен съд – Кърджали прави извод, че двамата са невинни и постановява оправдателна присъда, който извод е незаконосъобразен.

Адв. Б. се солидаризира и поддържа мотивите, изложени от представителя на държавното обвинение по отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното съдебно производство, което е посочила и в жалбата си. Освен това излага доводи, че мотивите към присъдата са изключително несъстоятелни, защото съдът е изложил всички факти и доказателства, имащи значение относно обуславяне съставомерността на деянието по чл. 123 НК и независимо, че първоинстанционният съд е посочил всички онези доказателства, които подкрепят обвинителната теза, накрая е правил извод, че подсъдимите не са виновни и не са събрани доказателства за тяхната виновност. Счита, че съдът неправилно е приел, че те не са виновни, защото някой друг е трябвало да отговаря, а именно ръководният орган на дружеството. На второ място, че не е било необходимо да се извършва такъв инструктаж, какъвто по закон се изисква, тъй като пострадалият бил дългогодишен работник. И на трето място, че пострадалият, макар и пенсионер не е трябвало да работи или не е трябвало да се съгласява да работи тази работа, тъй като не бил си поставил условията при какви по-добри условия трябва да работи. И не на последно място по важност е посочила, че при обсъждане на доказателствата и на експертизите първоинстанционният съд първоначално приема, че актът му се подкрепя и е солидарен със заключенията на вещите лица по тези експертизи, а след това не е възприел заключението на изготвената по делото строителнотехническа и здравословни и безопасни условия на труд експертиза, защото давала отговори на правни въпроси. Според повереника на частните обвинители това съвсем не е така, защото към експертизата при нейното назначаване са поставени конкретни въпроси, свързани със спецификата, която трябва да бъде изследвана, а именно за здравословни и безопасни условия на труд, за строително-техническата обезопасеност на този обект. В никаква степен вещите лица не са си позволили да дават отговори на правни въпроси, а това, че заключението на вещите лица не обслужва оправдателната теза, е съвсем друг въпрос. Предлага въззивният съд уважи както въззивната жалба, така и протеста на Окръжна прокуратура – Кърджали, подкрепян от представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив.

Защитникът на подсъдимите Н. И. Н. и Т. Ю. Ю. моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да потвърдите атакуваната присъда на Кърджалийския окръжен съд като обоснована, постановена при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че първоинстанционният съд положи достатъчно усилия, за разлика от прокуратурата и разследващите органи на досъдебното производство, да изясни делото от фактическа и правна страна. Независимо, че подзащитните му не били привлечени като обвиняеми веднага, а това е станало едва две години и половина след настъпилия трагичен инцидент с техния колега. Твърди, че по искане на защита били разпитани както поемните лица, така и полицейските служители и служителите на „Гражданска защита“ и „Пожарна безопасност“, които първи са се отзовали на подаден сигнал за намерен труп в гравитачния резервоар. Тези гласни доказателства не били събрани повече от две години и половина. Именно поради това делото било изяснено от фактическа и правна страна, като от писмените и гласните доказателства се установило, че със своите действия и бездействия подзащитните му не са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.123 от НК. Счита, че само експертизата - съдебнотехническа, строителна и здравословно и безопасни условия на труд експертиза, чието заключение правилно съдът не кредитирал не е достатъчна за осъдителна присъда. Освен това, в конкретния случай се установило безспорно, че пострадалият като дългогодишен работник във „ВиК“ ЕООД не е имал задължението да извършва хлориране и дезинфекциране на водата в този гравитачен резервоар, който се е намирал над село П.. Нито му е било възложено, нито е бил задължен да хлорира и това обстоятелство се установявало не само от гласните доказателства, събрани по надлежния ред и от инструкциите за безопасна работа с хлорна вар, но и от представените писмени доказателства относно съхранението на хлорната вар, редът и начинът на работа от отделните служители. В конкретния случай на 12-ти срещу 13-ти май 2020 г. единият от подзащитните му не е възложил, не е имало изискване хлорната вар да бъде изсипана в този гравитачен резервоар, което и по принцип не е правилно, тъй като хлорната вар и хлорирането и дезинфекцирането на водата във водопреносната мрежа на с. П. е ставало в друг обект, собственост на „ВиК“ ЕООД. От друга страна, по отношение на твърдението, че било извършено и нарушение на Наредбата за инструктажа, тъй като пострадалият не бил ежедневно инструктиран, съдът е изложил подробни съображения, още повече, че осъществяваната дейност не е изисквала ежедневен инструктаж. Той е бил инструктиран и доказателствата са представени по делото и са обсъдени от съда, че на него му е проведен начален, както и периодичен инструктаж, срещу което той се е подписал. Поради изложеното защитата счита, че не се установява по някакъв начин със своите действия или бездействия подзащитните му да са допринесли и да са причинили при независимо съпричиняване смъртта на Х. А., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, която представлява източник на повишена опасност. По отношение на твърдението, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на двамата подсъдими, счита, че в конкретния случай не е налице противоречие в техните интереси, поради което и не е налице пречка същите да бъдат защитавани от един защитник. С оглед на изложеното моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да потвърди атакуваната присъда като правилна, обоснована и постановена при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Подс. Н. И. Н. заявява, че поддържа това, което е заявил неговият защитник. Изразява съжалява, че колегата му си отишъл по такъв нелеп начин, но не счита, че има вина в случая, поради което моли да се потвърди присъдата на Окръжен съд - Кърджали.

Т. Ю. Ю. също поддържа становището на защитника му. Заявява, че съжалява за случката с колегата му но е невинен и иска се потвърди решението на Окръжен съд – Кърджали.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящата въззивна инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които на независимо основание водят до нарушаване на процесуалните права на страните в процеса и тъй като тези нарушения са от рода на абсолютните такива и са неотстраними в този етап на наказателното производство, те всякога водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд - аргумент от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

В мотивите към съдебния акт на проверявания съд липсва цялостен анализ на доказателствата, съобразен с императивната норма на чл.305, ал.3 НПК, задължаваща съда да посочи въз основа на кои доказателствени материали са приети за установени посочените обстоятелства и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - а това се субсумира под разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, което също е абсолютно основание за отмяна на присъдата. Мотивите на съда не покриват критериите на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за пълно, всестранно и обективно обсъждане на доказателствените източници по делото, както и за внимателната им преценка след поединична и съвкупна преценка и оценка на всички писмени и гласни доказателства с оглед на действителното им съдържание и логичен смисъл. Дължимият анализ и надлежна оценка на доказателствата съдът е заменил с декларативното изброяване и позоваване на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, на приетите и приложени по делото писмени доказателства и на заключенията на изготвените по делото експертизи с изключение на изготвената съдебна строително-техническа и здравословни и безопасни условия на труд в частта й относно направените констатации и изводи за отговорността и виновността на посочените в експертизата лица, а именно двамата подсъдими и пострадалия, тъй като съдът е приел, че това са правни въпроси, чиито отговор следва да се даде с присъдата, а не от вещите лица. В мотивите липсва пълен и задълбочен анализ на попосочените доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани свидетелите А. Ф. Б., М. Н. К., Р. Г. С., Р. Ю. А., С. С., Р. Х. А., Н. В. А. и С. Х. В., като в изготвените по делото мотиви не са обсъдени отделно и съпоставени с останалия по делото доказателствен материал, показанията на нито един от посочените свидетели. Нещо повече, контролирания съд е посочил, че кредитира свидетелските показания, с изключение отчасти на показанията на св. Н. А. и С. В., като липсва обсъждане в кой точно части не приема и не кредитира показанията на двамата свидетели. Същото важи и за обясненията, дадени от подсъдимите Н. И. Н. и Т. Ю. Ю., който също не са обсъдени по никакъв начин и съпоставени с останалите събрани по делото доказателства.

По същия начин стоят нещата и със приетите по делото заключения на назначените в входа на досъдебното производство експертизи.

Първостепеният съд се е задоволил само декларативно да посочи, че възприема изцяло заключенията по изготвените по делото експертизи, като правилни и обосновани с изключение на изготвената съдебна строително- техническа и здравословни и безопасни условия на труд в частта й относно направените констатации и изводи за отговорността и виновността на посочените в експертизата лица, а именно двамата подсъдими и пострадалия, тъй като според него това са правни въпроси, чиито отговор следва да се даде с присъдата, а не от вещите лица. Съдът е следвало да обсъди заключенията на приетите в хода на съдебното следствие експертизи, изготвенили ли са с необходимите професионални знания и опит в съответната област и да ги съпостави със събраните по делото писмени и събрани гласни доказателства, което не е направил. Не само това, когато е посочил, че възприема в една част заключението по изготвената съдебна строително-техническа и здравословни и безопасни условия на труд експертиза, а в друга не, е следвало да изложи конкретни съображения за това и кой точно заключения на вещите лица представляват правни изводи.

По делото също така въобще не са изследвани и обсъдени и съпоставени с останалия събран доказателствен материал протокол за извършена проверка и АКТ № 09-002413 за установяване на административно нарушение на Дирекция „Инспекция по труда“ К.; и протокол от 23.07.2020 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от 12.05.2020 г. В тези документи се съдържат констатации за множество пропуски и нарушения на правилата за здравословните и безопасни условия на труд във „ВиК“ ООД – К.. Така в заключение на изложеното следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да посочи въз основа на кои доказателствени материали, какви обстоятелства е приел за установени по делото. Така констатираните нарушения и липсата на задълбочен доказателствен анализ /в настоящият случай липсва такъв/, не позволява на настоящата въззивна инстанция да направи преценка за действителната воля на първостепенния съд, начина на изграждане на вътрешното убеждение и правните му изводи относно квалификацията на деянието и вината на двамата подсъдими. Необосноваността на присъдата може да се приравни на липса на мотиви, което съобразно трайната съдебна практика е абсолютно основание за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до невъзможност да се провери правилността на решението и затова всякога представлява съществено нарушение на процесуални правила. Правото на страните да атакуват по установения от закона ред съдебни актове, които накърняват законните им права и интереси, може да се упражни ефективно, когато се оспорят убедително не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху които са основани. От тази гледна точка именно липсата на мотиви ограничава правото на защита на всички страни по делото.

В хода на първоинстанционното производство първостепенният съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите. В разпоредбата на чл.91 от НПК са визирани лицата, които не могат да бъдат защитници. Съгласно чл.91, ал.3, т.1 от НПК не може да бъде защитник този, който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия. Основната цел на тази разпоредба е да не се поставя защитника в положение да защитава две лица, интересите на които не само не съвпадат, но по съществото са противоречиви. Това би могло да доведе до увреждане на интересите на единия от двамата обвиняеми, съответно подсъдими. Такова нарушение на процесуалните правила винаги би било съществено, тъй като пряко засяга правото на защита на обвиняемите, съответно на подсъдимите. Въпросът кога е налице противоречие в интересите на няколко обвиняеми се разрешава с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен казус в контекста на възприетите принципи с ППВС № 6/78 г., изм. с ППВС № 7/87 г., залегнали в практиката на ВКС, като при решаване на този въпрос следва да се изхожда от това да бъде предоставена на всеки обвиняем пълна възможност за осъществяване на правото му на защита. Задължението за отвод при противоречиви интереси на обвиняемите/подсъдимите по едно и също дело възниква при едновременното наличие на две предпоставки, защитникът да е или да е бил защитник и на друг обвиняем/подсъдим по делото, както и обвиняемите/подсъдимите да имат противоречи интереси. Интересите са противоречиви, когато подсъдимите имат различни линии на защита - с обясненията си те взаимно се уличават в извършване на престъплението, единият признава вината си, а другият не, единият съучастник прехвърля отговорността върху другия и омаловажава собственото си участие в осъществяване на престъпната дейност. Възможно е противоречието да е съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното спрямо всеки от тях обвинение. Противоречивите интереси обаче се преценяват не с оглед квалификацията, а за всеки конкретен случай поотделно, в зависимост от изнесените в обясненията сведения и съотнасянето им към дейността на другия съподсъдим. Противоречието в интересите може да възникне не само в началото на наказателното производство, а и в хода на неговото развитие, предвид избраното процесуално поведение на привлечените към наказателна отговорност лица, като след възникването му, участието на общ защитник следва да бъде преустановено /Решение № 40 по к.н.д. № 3036/2011 г. Н.К, ІІІ-то н.о. на ВКС/.

На подсъдимия Н. Н. повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК за това, че на 12.05.2020 г. в землището на село П., общ. Ч., обл. К., като изпълняващ функциите на орган по безопасност и здраве при работа в • - К., в условията на независимо съпричиняване с Т. Ю. Ю., с ЕГН •••••••••• от с. С., общ. К., ръководител звено - ТР К. села и Ч. •, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на:

1. чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, и не изпълнил задълженията си за контрол по изпълнението на Заповед № 06 от 04.01.2014 г. на управителя на „В и К“ ООД - гр. К., като не изпълнил функцията си да осъществи контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и служителите, като допуснал служителя Т. Ю. Ю. - ръководител звено - ТР К. - села и Ч. - • във „В и К“ ООД - гр. К., да не изпълни задълженията си по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл. 13, ал. 4 във вр. с ал. 2 и чл. 15, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № РД - 07 - 2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи и т. 2.2. от Приложение № 3 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 9 от 23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи, както и по т. 1, т. 2.4 и т. 2.6 от длъжностна характеристика на ръководител звено, утвърдена от управителя на „В и К“ ООД - гр. К., 2. чл. 8, т. 1 от Наредба № 3/27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, като не изпълнил задължението си да осъществи контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази област от работниците и служителите, като изготвил Инструкция за техническа безопасност при работа с хлорна вар, която противоречи на изискванията на раздел VII „Дезинфекция на водата“ от Наредба № 2/22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, и по непредпазливост причинил смъртта на Х. А. А. с ЕГН •••••••••• от село П., общ. Ч., обл. К., настъпила на 12.05.2020 г. На подсъдимия Т. Ю. Ю. е повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК за това, че на 12.05.2020 г. в землището на село П., общ. Ч., обл. К., като ръководител звено - ТР К. - села и Ч. - • във „ВиК“ ООД - К., в условията на независимо съпричиняване с Н. И. Н. от гр. К., изпълняващ функциите на орган по безопасност и здраве при работа във „ВиК“ ООД - К., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на:

1. чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не изпълнил задължението си по отношение на работника Х. А. А., на работното му място и преди да му бъде възложена самостоятелна работа, да проведе инструктаж на работното място, представляващ практическо запознаване на работника с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност;

1. чл. 13, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не изпълнил задължението си по отношение на работника Х. А. А., работата на когото била свързана с използване, обслужване и поддържане на техническо съоръжение, както и бил зает в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от неговата подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място да проведе и обучение по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

1. чл. 13, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не изпълнил задължението си да допусне до самостоятелна работа работника Х. А. А., работата на когото била свързана с използване, обслужване и поддържане на техническо съоръжение, както и бил зает в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, само след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд;

1. чл. 15, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не изпълнил задължението си да проведе ежедневен инструктаж на Х. А. А., пряко зает в дейности с висок производствен риск, включително: ... при работа с опасни химически вещества и препарати;

1. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9/23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи и задълженията си по т. 1, т. 2.4 и т. 2.6 от длъжностна характеристика на ръководител звено, утвърдена от управителя на "ВиК" ООД - гр. К., връчена му на 18.12.2014 г., като не изпълнил задължението си да организира поддръжката, експлоатацията и ремонта на напорен и гравитачен резервоар, намиращ се в землището на с. П., общ. Ч., обл. К., стопанисван и експлоатиран от "ВиК" ООД - гр. К., както и да контролира и наблюдава работата на същото съоръжение и да отговаря за състоянието му, така че стационарнитеметални площадки, стълбите и предпазните парапети да се поддържат в изправност, периодично да се почистват и защитават против корозия и да се предприемат мерки срещу подхлъзване;

1. чл. 9, ал. 2 от Наредба № 9/23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи, и задълженията си по т. 1, т. 2.4 и т. 2.6 от длъжностна характеристика на ръководител звено, утвърдена от управителя на "ВиК" ООД - гр. К., връчена му на 18.12.2014 г., като 4 не изпълнил задължението си да организира поддръжката, експлоатацията и ремонта на напорен и гравитачен резервоар, намиращ се в землището на с. П., общ. Ч., обл. К., стопанисван и експлоатиран от "ВиК" ООД - гр. К., както и да контролира и наблюдава работата на същото съоръжение и да отговаря за състоянието му, така че мостовете за преминаване над водоснабдителното съоръжение и междинните площадки в арматурните камери да бъдат обезопасени против падане чрез достатъчно високи ограждения, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение;

1. т. 2.2. от Приложение № 3 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 9/23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи, както и задълженията си по т. 1, т. 2.4 и т. 2.6 от длъжностна характеристика на ръководител звено, утвърдена от управителя на „ВиК" ООД - гр. К., връчена му на 18.12.2014 г., като не изпълнил задължението си да организира поддръжката, експлоатацията и ремонта на напорен и гравитачен резервоар, намиращ се в землището на с. П., общ. Ч., обл. К., стопанисван и експлоатиран от „ВиК" ООД - гр. К., както и да контролира и наблюдава работата на същото съоръжение и да отговаря за състоянието му, така че прегледът на водните камери на водоема да се извършва след осигуряване на защита от падане и удавяне, и по непредпазливост причинил смъртга на Х. А. А. с ЕГН •••••••••• от с. П., общ. Ч., обл. К., настъпила на 12.05.2020 г. В хода на досъдебното производство и двамата подсъдими са били представлявани от един и същ защитник, а именно адв.Н. М.. След повдигане на обвинение и двамата подсъдими са дали лаконични обяснения, като са заявили, че са невинни. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция подс. Н. е дал по подробни обяснения, като в тях освен, че заявява, че е невинен е казал и следното: „Казах, че сигнал за това, че има нещо не в ред за този водоем при мен не е идвал и не е имало причина да го посещавам. Прекият ръководител е Т., от него се информирах за състоянието на водоема. Разговорът с него беше след инцидента, а не преди инцидента. Преди инцидента не съм имал никаква информация, че нещо в този резервоар не е наред.“ и „Колко пъти другият подсъдим е посещавал обекта не знам, но често го е посещавал, това го разбрах от разговор с Т.. За това в какво състояние е обекта е трябвало да има самоинициатива, за съжаление най-вече от страна на пострадалото лице. Когато нещо не е наред, той е длъжен да докладва на прекия си ръководител и оттам нататък прекият ръководител предвижва нещата. Това е косвен отговор на въпроса Ви дали съм разговарял с Т. за това в какво състояние е обектът, а прекият отговор е - не.“ Същевременно подс. Т. в обясненията си заявява, че си е изпълнявал задълженията и е невинен. При така стеклата се процесуална ситуация адв. М. е следвало да се отведе от участието си като защитник на подсъдимите, но това той не е направил, поради което и за първоинстанционния съд е съществувало задължение да го отстрани от наказателното производство и същото да продължи спрямо подсъдимите, като им даде възможност да си упълномощят различни защитници или да им назначи служебни такива.

За съдебната практика не съществува спор, че един и същи адвокат не може да защитава двама подсъдими при противоречие на защитата помежду им. В случая е налице такава хипотеза. На подс. Н. е повдигнато обвинение за допустителство /допуснал другият подъсдим, който му е бил подчинен/, като в обясненията си отрича да е извършил престъплението и гради защитната си позиция твърдейки, че другият подс. Т. не е изпълнявал задълженията си да му докладва. Същевременно позицията на подс. Т. е, че си е изпълнявал задълженията и не е виновен. След възникване на тази процесуална ситуация адв. М. не може да му бъде защитник и на двамата подсъдими, предвид пречката по чл.91, ал.3, т.1 от НПК (правото на защита на обвиняемите с противоречиви интереси се нарушава, когато защитникът е защитник и на друг обвиняем /подсъдим/ и защитата на единия противоречи на защитата на другия. Участието на адв. М. от този момент, който по конкретните причини не отговаря на изискванията на посочените изисквания е равносилно на липса на защитник. Допуснатото съществено процесуално нарушение не може да бъде санирано във въззивното производство с назначаването на нов служебен защитник, т.к. правото на защита следва да се гарантира във всяка една фаза и в отделните стадии на наказателния процес (Р 185-2021-1 н.о.). Посоченото безспорно налага отмяна на постановения съдебен акт.

Констатираните допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните по делото и са обхванати от разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Тези процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в хода на въззивното производство и характерът им не позволява решаването на делото по същество в настоящата инстанция, обжалваната и протестирана присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителните действия, при което да бъдат отстранени посочените по- горе нарушения на процесуалните правила.

При разглеждане на делото в разпоредително заседание следва първостепенният съд да обсъди отговаря ли обвинителният акт на изискванията на закона, в частност да прецени изложени ли са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на причинно-следствена връзка между конкретните действия или бездействие при упражняване на съответната професия в нарушение на съответни законови или подзаконови правни норми, довело до настъпване на противоправния резултат. Бланкетният състав на престъплението по чл.123, ал.1 от НК е попълнен чрез вменени на подсъдимите множество нарушения на разпоредби от различни нормативни актове. Причинно-следствената връзка между инкриминираното в обвинителния акт поведение на подсъдимите и част от вменените им нарушения е трудно видима, поради това, че не е достатъчно аргументирана.

Процесуалния изход на делото не налага да се обсъждат останалите доводи и съображения на страните изложени във въззивната жалба и протест по съществото на казуса и същите следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.

Предвид горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, Пловдивският апелативен съд