Решение № 6890 от 16.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1889/2023 г.

производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост, да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Според този текст документът трябва да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис въобще или невъзможност да се положи идентифицируем такъв, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. В съдебната практика няма съмнение, че незрящите лица могат да удостоверят волята си по частен документ с полагане на отпечатък от десния си палец вместо подпис, тъй като слепотата като трайно увреждане на здравето е недъгавост по см. на закона, дори и когато лицата са грамотни. В съдебната практика няма отклонения, че ако едно лице, независимо по какви причини е ослепяло и не вижда, за да положи подпис, то също е станало недъгаво по отношение на грамотността по см. на чл. 579, ал. 2 ГПК и следва да се приложи разпоредбата на чл. 189 ГПК относно начина на удостоверяване на волята на незрящото лице при упълномощаване. Когато се касае до нотариална заверка на такъв частен документ, не е необходимо същия да е приподписан от свидетели, тъй като нотариусът има задължения по чл. 579, ал. 1 ГПК за прочитане на документа и при необходимост, удостоверяване причината за налични отклонения от общия ред на нотариалното удостоверяване. В този смисъл са Решение № 234 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4057/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 33 от 9.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 621 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о., ГК. Изложените принципни разбирания, преценени през призмата на доказателствата по делото, дават основание на този съдебен състав да заключи, че при доказано силно намаление на зрението на заменителя (до степен да не може да чете) и налични други заболявания, спрямо Мария Я. Дойчинова са били налице предпоставките да се приеме наличие на недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК, а по тази причина – основание да положи отпечатък от палец вместо подпис с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване на сделката. Степента на намалено зрение и съпоставянето му със състоянието слепота е фактически въпрос и касае всеки отделен случай, като тежестта на доказване, при оспорване именно на недъгавостта поради намаленото зрение е в тежест на страната, която се ползва от документа, както е указано с доклада по делото. Именно за доказване на това обстоятелство по делото са приети медицински документи, от които се установява, че Мария Я. Дойчинова още от 2018г. е посещавала медицинско заведение с оплакване за намалено зрение, като след преглед от 20.07.2018г. е отразено обективно състояние на лицето, а именно ВОД=0, 01 н.к, ВОС=0, 09 н.к., ПОС ПЕС и е поставена диагноза „старческа катаракта, неуточнена“. Повторен преглед и изследвания са правени на 18.10.2018г., след които е поставена диагноза „първична глаукома с отворен ъгъл“. В последващ преглед на 04.09.2019г. обективното състояние на лицето Мария Я. Дойчинова е отразено, че ВОД=брои пръсти темпорално от 10 см., ВОС=брои пръсти от 10 см., ПОС ПЕС и атрофия на зен.ръб лещи начало нуклеокортикално помътнени, деструкция на ст.тяло, задно отлепване, ОД папили Е09 бледи атрофични назално избутан съдов ствол, дегенерация на ретина и МДСВ. Зрителна острота е отразена и в решението на ТЕЛК като пожизнен очен статус, а именно на дясно око =0, 1 н.к. на ляво = 0, 1 н.к. Видно от заключението, стандартната зрителна острото е 1, 0, а според медицинските изследвания зрителната острота на лицето Мария Дойчинова е била далеч под стандартната, за да се приеме, че има зрение, даващо възможност за полагане на идентифицируеми знаци. Освен това, медицинските документи позволяват да се установи, че Мария Дойчинова е изследвана за зрителна острота чрез броене на пръсти, след като другите начини не са били приложими с оглед зрителната острота. Мотивите по-горе дава основание на този съдебен състав да заключи, че поставените диагнози са засегнали здравословното състояние на Мария Дойчинова, давайки отражение върху резултатите от изследванията на зрителна острота, поради което и зрението на Мария Дойчинова е било намалено до степен за затруднена ориентация в околната среда чрез възприемане и разпознаване на предмети от близко разстояние. В този смисъл са и изводите на вещото лице, включително след изслушването му в открито съдебно заседание, които се ползват от съда по изложените по-горе мотиви. Според заключението, а и видно от резултатите от прегледите през 2018г., зрението на Мария Дойчинова не се е подобрило, поставените диагнози са необратими и няма данни за достигане на минималния стандарт /поне 0, 3 за да чете стандартен текст/, за да се приеме, че има възможност за ориентация. Изложеното дава основание на съда да приеме, че към момента на извършване на замяната са били налице законовите изисквания за приложение на правилото на чл. 579, ал. 2 ГПК вр. чл. 189 ГПК относно начина на удостоверяване на волята на незрящото лице при упълномощаване – чрез полагане на пръстов отпечатък на десния палец, тъй като към този момент лицето Мария Дойчинова е била със силно увредено зрение, което е препятствало възможността да положи идентифицируем подпис и три имена върху нотариалния акт. Констатираният по медицински път недъг препятства полагането на подпис и ти имена, тъй като би внесъл промяна в начина на ръкописно изписване на текст и подпис /включително големината и свързаността на буквите/, която промяна в почерка, от своя страна, включително дали е имало чужда помощ при ръкописното полагане на знаците, би затруднила идентифицирането на лицето, чиято воля е удостоверена чрез ръкописно полагане на подпис и три имена, вероятно по която причина автентичността на нито един документ, от който страните черпят права, не е оспорена. Горните изводи остават непроменени въпреки релевираното възражение, че нотариусът сам е удостоверил този факт, тъй като, от една страна, показанията на нотариуса, изповядал сделката, не са конкретни, а от друга – удостоверяваният в тази част могат да бъдат нищожни, в който смисъл е законовата уредба. При наличие на предпоставките по чл. 26, ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 18 ЗЗД вр. чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 ГПК договорът за замяна следва да се прогласи за нищожен. След като не се е сбъднало процесуалното условие, под което са предявени останалите искове при условията на евентуалност, съдът не дължи произнасяне по тях. По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК За да бъде призната ищцата С. Л. Н. за собственик на 3/4 идеални части от апартамент №23, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.3.23, находящ се в гр.София, район „Овча купел“, ул. „Буземска“ №13, бл.3, вх.Б, ет. 2, следва да докаже пълно и главно наличието на съставено саморъчно завещание изцяло написано ръкописно от самия завещател Мария Я. Дойчинова, съдържащо означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя след разпорежданията. Когато тези изисквания не са спазени, завещателното разпореждане е нищожно /чл. 42, буква „б“/. Саморъчното завещание, на което този ищец се позова, е представено по делото. Видно от съдържанието му, завещанието е ръкописно написано, съдържа ясно разпореждане, дата и подпис на лице, посочено като Мария Я. Дойчинова. Автентичността на саморъчното завещание не е оспорена нито чрез иск, нито чрез възражение, но съдът служебно е указал на страните, че съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, следи и ще се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Указанието е дадено с оглед порока, на който са се позовали ищците при завеждане на първия си иск за нищожност на договора за замяна. С оглед установеното здравословно състояние на завещателя Мария Дойчинова, свързано с намалено зрение още от 2018г., водещо до висока степен на затруднена ориентация в околната среда чрез възприемане и разпознаване на предмети от близко разстояние, то не се явява доказано обстоятелството, че завещанието е изписано саморъчно от самия завещател. Установеното състояние на Мария Дойчинова не позволява саморъчно да положи текст от близко разстояние, който да бъде идентифицируем, поради което този съдебен състав приема, че завещанието не отговаря на изискването по чл. 25, ал. 1, предл. 1 ЗН. В хипотеза като тази, волята на завещателя следва да се обективира в нотариално завещание, за подписването на което отново приложение намира текста на чл. 189 ГПК, с оглед охраняване интересите както на наследниците на завещателя, така и на ползващия се от завещанието. По изложените мотиви, предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. По разноските С оглед изхода на делото, разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищците своевременно са претендирали разноски в общ размер на 6075.12 лева, от които 325.12 лева държавна такса, 1750.00 лева депозит за вещо лице, 4000.00 лева адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства /л.12 гръб/. От тези разноски, в тежест на ответницата се възлагат половината от разноските за държавна такса, т.е. тази по уважения иск, както и разноските за депозити за вещи лица, тъй като независимо, че само разноските за съдебно-медицинска експертиза се отнасят до уважения иск, то съдът не се е произнесъл по следващите искове именно поради уважаване на първия предявен иск. Адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ се дължи за всеки иск, независимо от съединяването, поради което и след като не е посочено за кой иск какво възнаграждение е платено, то съдът намира, че се дължи поравно, поради което и за уважения един иск дължимото възнаграждение възлиза на 571.42 лева. В общ размер разноските, които следва да се присъдят на ищците, възлизат на 2483.98 лева, или поравно за всяка от тях разноски от 1241.99 лева. Ответникът своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7200.00 лева с ДДС, за които има доказателства за плащане /л.101-102/. Адвокатското възнаграждение не се намалява поради прекомерност, тъй като са предявени няколко иск, по които и независимо от съединяването им, се дължи отделно възнаграждение, поради което изчислено поотделно съобразно материалния интерес по делото за всеки от тях, търсеното адвокатско възнаграждение се явява под минималния размер. По-конкретно, предявените искове са седем на брой, исковете са оценяеми /16256.90 лева/, като дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от тях съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. чл. 2, ал. 5 НМРАВ възлиза на 2925.69 лева без ДДС или 3510.82 лева с ДДС. С оглед отхвърляне на иска по чл. 124 ГПК, на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 1028.57 лева с ДДС, който размер съдът определи, ръководейки се от общия брой искове и липсата на размер от общото търсено адвокатско възнаграждение поотделно за всеки иск, поради което прие, че за всеки иск се дължи равно възнаграждение. Дължимите разноски се поставят в тежест на първия ищец С. Н., тъй като отхвърления иск е предявен от нея. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,