Решение № 4613 от 22.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 17522/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба „•••••” ЕООД с ЕИК- ••••• със седалище и адрес на управление •••••, представлявано от управителите А.Н.Д. и Ц.М.И.Т., срещу Наказателно постановление № ••••• от 11.07.2023 г., издадено от С.С.А. – Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 63, т. 2 от ЗЗП. Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защитата. В тази връзка се сочи, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговарят на изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в същите липсва описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които същото е било извършено. По същество на вмененото нарушение се сочи, че такова не е извършено. В тази връзка се акцентира, че в случая с процесното намаление „Outlet” специални условия не е имало, поради което такива не са били посочени. Съответно предвид липсата им няма как да се наруши посочената разпоредба, тъй като същата се явява неприложима в конкретния случай. Алтернативно се застъпва становище за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна – Председател на Комисията за защита на потребителите, чрез своя процесуален представител – юрк. П. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № ••••• от 04.04.2023 г. на Ю. П. Л. на длъжност гл. експерт в отдел „ОКБС“ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисията за защита на потребителите /КЗП/, след извършена проверка на 30.03.2023 г. в обект магазин за красота, здраве, бебе, домакинство, находящ се в •••••, стопанисван от „•••••” ЕООД, било установено, че в търговската зала на обекта имало обособен щанд с поставена на видно за потребителите информация - съобщение за намаление на цените, а именно: „Outlet”, валидно за периода 01.03.-31.03.2023 г. От продуктовата група стоки били изложени и се предлагали за продажба стоки като: декоративна козметика, парфюмерия, грижа за косата, грижа за тялото. Извършилият проверката експерт при КЗП приел, че при съобщението за намаление на цените, търговецът - „•••••” ЕООД, не е изпълнил задължението си да посочи условията, при които се извършва намалението на цените. Резултатите от проверката били отразени в КП № 0206797/30.03.2023 г., съставен от извършилият проверката експерт при КЗП. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.63, т.2 от ЗЗП, както и че нарушението е извършено на 30.03.2023 г. в горепосочения обект - магазин за красота, здраве, бебе, домакинство, находящ се в •••••, стопанисван от „•••••” ЕООД, . Въз основа на акта е издадено атакуваното Наказателно постановление № ••••• от 11.07.2023 г. на С.С.А. – Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 63, т. 2 от ЗЗП. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ю. П. Л., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Спазени са императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, поради което е съобразен минимално изискуемият стандарт за законосъобразност досежно тяхното съдържание, обема на отразените в тях обстоятелства и тяхната формулировка. Налице е пълно описание на констатираното нарушение. Административно-наказващият орган е описал с нужната конретика всички факти и обстоятелства, релевантни за състава на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството –жалбоподател. От гореизложеното съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни. Спазени са всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН Административно-наказателната отговорност на жалб.„•••••” ЕООД е ангажирана за неизпълнено задължение по чл.63, т.2 от ЗЗП, като на основание чл. 209 ЗЗП му е наложена "имуществена санкция" в размер на 500, 00 /петстотин/ лева. Разпоредбата на чл.63, т.2 от ЗЗП предвижда задължение за търговеца да осигури информация за потребителя под формата на съобщение за условията, при които се извършва намалението на цените. Смисълът на произтичащите от цитираната по- горе разпоредба (чл.63 от ЗЗП) задължения следва да се търси в необходимостта от създаване на гаранции за обезпечаване на информация, която да е достъпна за потребителите още преди да вземат решение да сключат договор за продажба. Установява се категорично, че жалбоподателят е търговец по смисъла на чл. 1, ал.1, т.1 от Търговския закон. Събраните по делото доказателствени материали безспорно сочат за наличието на търговски обект – магазин, стопанисван от жалбоподателя, който всеки потребител е можел да посети, а при желание да поръча и да закупи стока. За да е изпълнен съставът на административното нарушение в случая законът не поставя изискване за наличие на реално сключен договор. От приложения към материалите по делото констативен протокол от извършена на място проверка, както и от показанията на свид. Ю. П. Л. се установява, че на обособен щанд на видно за потребителите място с поставена табела с послание „OUTLET“ и посочен период на валидност /01.03.- 31.03.2023 г./, търговецът предоставя информация за стоки с отразена стара цена, която е зачертана и нова актуална продажна цена, като е посочен и процентът на намалението. От така написаното не става ясно какви са условията, при които се извършва намалението на цените. Този пропуск в дейността на търговеца реално създава предпоставки за неравнопоставеност и неосведоменост на клиентите относно правните възможности, с които разполагат, с което са ограничени техните права. Не може да се тълкува оскъдната информация на етикета на стоката с отразена стара цена, която е зачертана и нова актуална продажна цена с посочен процент намаление, като обявени условия на намалението, защото може търговецът да е поставил изискване за ползване на съответна карта в неговите магазини, или пък да се закупят определен брой стоки, за да се ползва намалението и други условия, които законът въвежда като задължение при обявяване на намалението. Законосъобразно за нарушението на чл. 63, т.2 от ЗЗП административно- наказателната отговорност е ангажирана по реда на чл. 209 от ЗЗП, който предвижда за едноличните търговци и юридическите лица, налагане на имуществена санкция в размер от 500 лв. до 5 000 лв. Жалбоподателят в случая е санкциониран с имуществена санкция в минимален размер от 500 лв., който се явява справедлив, обоснован и съответен на характера и тежестта на нарушението. В процесния случай въпросът за вината за извършеното нарушение се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на дружеството е обективна и касае неизпълнение на задължения към държавата /арг. от чл. 83 от ЗАНН/. Същевременно не са налице предпоставките за третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Установените в практиката критерии за дефиниране маловажността на случая са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и др. В случая осъщественото от страна на жалбоподателя - „ДМ България” ЕООД разкрива типичната за съответния вид обществена опасност, а не занижена такава. Предвид горното и отчитайки факта, че нарушението, макар формално по характер, затруднява безпрепятственото реализиране на основни потребителски права, съдът прие, че институтът на маловажния случай не следва да намери приложение. Поради изложеното съдът счита, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв., който съответства на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Софийски районен съд,