Решение № 3189 от 31.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 994/2025 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗСММ. Образувано е по жалба с Вх. № 2189/30.01.2025г. по описа на АССГ на З. Р. А. срещу Заповед № СОА25-РД09-483/15.01.2025г. на Кмета на Столична община. Жалбоподателят посочва, че е подал уведомление на с Вх. № СОА25-КЦ01-3642/14.01.2025г. за провеждане на шествие под надслов „Няма да мълчим - Долу всички забрани свързани със свободата на изразяване" на 22.02.2025г. от 15.00 ч. до 18.00 ч. В жалбата се сочи още, че с процесната заповед е забранено провеждането му, в нарушение на правото на свобода на мирното събрание. Заповедта е издадена без посочване на фактически и правни основания. Липсват мотиви от страна издателя на акта, като същият преповтаря тези на СДВР и ДАНС, които от своя страна се основават на предположения и допускания. Поради това се иска от съда нейната отмяна. Ответникът- Кмета на Столична община, в придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка, не взима становище по жалбата. Административен съд [област]-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е било образувано по повод получено уведомление с Вх. № СОА25- КЦ01-3642/14.01.2025г. от З. Р. А. за намерение за провеждане на шествие под надслов „Няма да мълчим - Долу всички забрани свързани със свободата на изразяване" на 22.02.2025г. от 15.00 ч. до 18.00 ч. със сборен пункт: пл. „Света Неделя" и шествие по маршрут: пл. „Света Неделя" — [улица]пл. „Независимост“ - [улица]— [улица][улица], до сградата на Столична община - [улица][улица]пл. С.". Очакван брой участници: 777 души. Кметът на Столична община с писмо изх. № СОА25-ДИ01-400/15.01.2025г. е поискал становища от СДВР и ДАНС, във връзка с искането за провеждане нашествието от гледна точка на сигурността и опазването на обществения ред в столицата. С писмо Вх. № 513000-3275/15.01.2025 г. Зам.- директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) информира, че в СДВР към настоящия момент не е постъпила оперативна информация и няма несъмнени данни, че провеждането на мероприятието може да представлява риск за сигурността на гражданите или да бъде застрашен обществения ред в столицата. Въпреки това, при събиране на множество хора на едно място, винаги има риск от възникване на инциденти и нарушения на обществения ред в случай на зараждане на конфликт помежду им или с преминаващи граждани с различни възгледи, провокатори или други, опитващи се да попречат на нормалното провеждане на проявата. Зам. председателят на ДАНС е предоставил също становище с рег. № RB202001-001-03-Т-6-199/15.01.2025г., което е част от класифицирана информация. Със Заповед № СОА25-РД09-483/15.01.2025г. Кмета на Столична община е забранил провеждането на заявеното от З. А. шествие, което следва да се проведе на 22.02.2025г. от 15.00 ч. до 18.00 ч. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 21.01.2025г. При така установеното от фактическа страна, Административен съд [област]-град, достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице, чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в законоустановения срок – на 24.01.2025г. В ЗСММ не е определена специална легитимация на лицето, което подава уведомлението по чл. 11, ал. 1 до кмета на общината. В закона е употребен терминът „организатор“ на събранието, митинтът, манифестацията, като не се изисква нарочна регистрация на „организатора“, за да може валидно да се инициира и проведе производството. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСММ организаторът на събранието, митинга или манифестацията може да обжалва забраната по предходната алинея пред съответния административен съд в 3-дневен срок от получаването й. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съдът се произнася по нея в срок от 24 часа. Решението на съда се обявява веднага и е окончателно. Цитираната разпоредба не препраща към АПК, т.е. е специална процедура, която изисква незабавно произнасяне и изключва провеждане на открито съдебно заседание. Съдът след като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, преценява следното: На първо място, актът е постановен от компетентен орган по см. на чл. 12, ал. 2 ЗСММ и в пределите на неговата власт. Не се констатира порок на заповедта по чл. 146, ал. 1 от АПК. На второ място, оспореният акт формално съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Актът обаче е лишен от собствени мотиви. В него единствено дословно и буквално е възпроизведено становището на зам. директора на СДВР и на председателя на ДАНС. Ответникът не е направил самостоятелна преценка, а се е задоволил само да копира съображенията от посочените становища, без да предприеме и извърши какъвто и да е анализ на фактите и относимите към случая данни. Липсват самостоятелни фактически констатации, не е извършена проверка и не е изследвано действителното правно положение. Не е и аргументирано кои от доводите в двете становища се споделят от кмета на Столична община, всички или някои от тях и поради какви причини органът счита, че трябва да се наложи забраната по чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗСММ. Мотивите са писмени съображения на органа, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които органът е стигнал до своето решение и е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на акта. В случая, такива независима оценъчна дейност не е извършена, поради което може да се приеме, че заповедта е издадена при липса на мотиви и е незаконосъобразен акт по см. на чл. 146, т. 2 АПК. Не е извършена самостоятелна проверка относно това какви други мероприятия ще се провеждат по същото време и на същото място в столицата, за да се възприеме становището на зам. директора на СДВР, че е възможно в района на провеждане на протеста да има хора с противостоящи убеждения. При условие, че тези мероприятия се разрешават от кмета на СО, същият е имал необходимата информация в този смисъл, но същата не е посочена, нито анализирана. На трето място, както правилно се сочи в жалбата, в издадената заповед липсва посочване на правно основание. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСММ кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че: 1. са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; 2. застрашават обществения ред в съответното населено място; 3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка; 4. нарушават правата и свободите на другите граждани. В заповедта, както се посочи единствено са възпроизведени становищата на СДВР и ДАНС. Следва да се посочи, че от писмото на зам. директора на СДВР не дава информация за несъмнени данни, че заявената обществена проява застрашава обществения ред в [населено място], а за такава съществуваща вероятност, с оглед факта, че при събирането на множество хора на едно място има вероятност от зараждане на конфликт. Следва да се има предвид, че в процедурата по чл. 12 от ЗСММ не е предвидено провеждане на задължително съгласуване с който и да е орган, а единствено уведомяване на МВР едва след произнасянето по заявлението. Ето защо, посочените становища не могат да се определят като липса на съгласие по см. на чл. 53, ал. 1 от АПК. Освен това в същите не се съдържат безспорни данни за нарушаване на обществения ред, а по-скоро се изказват предположения за евентуално настъпване на едно бъдещо несигурно събитие. Нещо повече, нито по преписката, нито в писмото е налична информация за провеждането на някакъв контра-протест, който да е заявен по съответния ред и да съвпада с процесната проява на 22.02.2025г. и на същото място. При липсата на такива данни за организирано протестно мероприятие по същото време и място, не може да се приеме, че съществуват рискови фактори, които да представляват опасност при охраната на обществения ред в столицата. Не са събрани и не са приети доказателства, от които да може да се формира извод, че забраната е наложена, поради съществуване на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща правата и интересите на другите граждани и представляваща непосредствен риск от нарушаване на реда в [населено място]. В заключение, съдът приема, че издадената заповед е незаконосъобразен административен акт и поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, следва да бъде отменена. При прилагане на правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл. 170, ал. 1 АПК, ответникът не доказа съществуването на фактическото и правно основание посочено в акта и изпълнението на законовите изисквания, които са го мотивирали при неговото постановяване, за да настъпят разпоредените с издаването му неблагоприятни правни последици. Преписката следва да се върне на органа за ново разглеждане и произнасяне, съгласно задължителните указания по приложението на материалния и процесуален закон. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд [област]-град, I- во отделение, 63-ти състав,