Решение № 1293 от 20.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2479/2023 г.

Производството е по чл.463, ал.1 от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от „МАВЕЛИ“ АД, ЕИК 200348813, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Освободител“ № 6 против Решение № 1474/23.03.2023 г. по гражданско дело № 20211100513256 по описа за 2021 година описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-1-М, с което съдът е оставил без уважение уважение жалба с вх. № 10839 от 21.09.2021 г. на “Мавели“АД, ЕИК 200348813, срещу Разпределение от 17.09.2021 г., изготвено по изпълнително дело № 20208500400320 по описа на ЧСИ А. Б., рег. № ••• при КЧСИ, с район на действие СГС.Подържа се в жалбата, че решението е незаконосъобразно, поради това че в същото съдът не взел предвид, че в разпределението не е посочено, че същото се извършва на основание чл. 461 от ГПК, като и индивидуализация на собственика на процесиите недвижими имоти, разпределението не съдържа данни, че се извършва прихващане на вземанията на взискателя.Според жалбоподателят в обжалваното разпределение съдебният изпълнител неправилно е посочил размера на вземането на обезпечения кредитор и привилегията на вземанията в т. III от същото. Съгласно приетото с т. 6 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС, в първи ред на специалните привилегии следва да бъдат включени направените от първоначалния взискател разноски според способа на изпълнение, като „необходими“. Не е обсъден и факта, че по делото няма доказателства за авансовото внасяне на въпросните такси и разноски от първи ред на удовлетворяване.Преценката на съдебния изпълнител за „необходими“ разноски била неправилна, а в процесното разпределение липсват авансови такси, които не се ползват с привилегия.С оглед липсата на яснота в разпределението, както и на изготвени сметки по чл. 79 от ЗЧСИ в изпълнителното дело се подържа, че е невъзможно да се провери правилното начисляване на таксите и разноските по изпълнението.Процедурата по разпределение била нередовна и поради липса на индивидуализация на вземанията. Вземанията, за които е отделена съответната част от сумата, следвало да бъдат конкретно посочени, включително и когато са от един и същи ред на удовлетворяване. Подържа се, че обжалваното решение било немотивирано, поради което не ставала ясна волята на съда.Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а делото бъде върнато на СГС за ново разглеждане. По делото е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе” № 111 П, с който се оспорва същата.Подържа се, че твърденията на жалбоподателя в жалбата не отговарят на фактите по делото. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски. Останалите страни по делото, уведомени за жалбата не са взели становище по същата. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по жалба от настоящия жалбоподател против Разпределение от 17.09.2021 г., изготвено по реда на чл. 460 ГПК, по изпълнително дело № 20208500400320 по описа на ЧСИ А. Б., рег. № ••• при КЧСИ.Твърди се, че при изготвяне на обжалваното Разпределение съдебният изпълнител е признал вземания и е нарушил поредността на погасяване, установена с чл. 136 ЗЗД, като не се е съобразил с постановките на т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Подържа се, че в разпределението не било посочено, че се изготвя на основание чл. 461 ГПК, че не е индвивидуализиран собственика на процесните недвижими имоти, както и че не съдържа данни, че се прихваща вземане на взискателя, по изпълнителното дело нямало доказателства, че взискателят е внесъл авансово таксите и разноските от първи ред, а преценката на ЧСИ за това кои са “необходими“ разноски била неправилна. Поддържа се, че вземанията, за които е заделена сума за погасяване, не са индивидуализирани, като нямало и яснота сумата, посочена като “неолихвяема сума за разноски по производството от 60 150.00 лева“ с каква привилегия се ползва. Предвид горното се иска обжалваното разпределение да бъде отменено. Взискателят “Първа инвестиционна банка“АД е подал възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК извън срока, а присъединеният по право взискател ТД на НАП – София, не е взел становище по жалбата. Длъжниците “Сиболе Сървисис Инкорпорейтид България“ЕООД, “Тамос“ АД и “Техноекспортстрой“ЕАД, не са взели становище по жалбата на “Мавели“АД. Съдебният изпълнител е представил мотиви, с които оспорва наведените в жалбата основания за незаконосъобразност. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че изпълнителното дело е образувано по молба на “Първа инвестиционна банка“АД (“ПИБ“АД/, ЕИК 831094393 и изпълнителен лист, по силата, на който банката е кредитор на солидарно отговорните длъжници “Сиболе Сървисис Инкорпорейтид България“ЕООД, ЕИК 202345189; “Техноекспортстрой ЕАД, ЕИК 831632372 и “Тамос“ АД, ЕИК 203228281, въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2020 г., издаден по гр. дело № 42974/2020 г. на СРС, 125 -ти състав, за следните суми: 3 000 000.00 лева – за главница по договор за банков кредит от 30.10.2014 г., претендирана като частично вземане, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020 г. до окончателното плащане на вземането и 60 150.00 лева разноски по заповедното дело. С молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани и разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лева, а като способ на изпълнение е сочена публична продан на ипотекирани в полза на банката недвижими имоти, собственост на жалбоподателя “Мавели“АД в качеството му на имотекарен длъжник.От представеното удостоверение с вх. № 10614/16.09.2021 г. от ТД на НАП – София се установява, че длъжникът “Сиболе Сървисис Инкорпорейтид България“ЕООД има задължение по наказателно постановление в размер на 200.00 лева, като не е започнало принудително изпълнение за събиране на това вземане и не са налагани обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството - длъжник. С обжалваното Разпределение от 17.09.2021 г., изготвено на основание чл. 460 ГПК, ЧСИ Б. е изброил вземанията, предявени до изготвяне на разпределението, както следва: 1. Вземания на взискателя и ипотекарен кредитор “Първа инвестиционна банка“АД в размер на 3 000 000.00 лева главница; 314 791.23 лева законна лихва, за периода от 04.09.2020 г.; неолихвяема сума за разноски в размер на 60 150.00 лева; неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лева; 2. Вземания на присъединен взискател като хирографарен кредитор по реда на чл. 456 ГПК – няма по делото; 3. Вземания на НАП по горепосоченото удостоверение – 200.00 лева; 4. Вземания за данъци и такси за имотите няма, съгласно писмо на Столична община, Дирекция “Общински приходи“ и 5. Вземания за такси и разноски по изпълнителното дело – по т. 26 ТТРЗЧСИ – пропорционална такса в размер на 61 197.00 лева, съразмерно на сумата, за която взискателят е обявен за купувач; такса за образуване на изпълнително дело – 24.00 лева с ДДС, заплатена от “ПИБ“АД; такса по т. 5 ТТРЗЧСИ – за връчване на покани за доброволно изпълнение в размер на 72.00 лева с ДДС, заплатена от “ПИБ“АД; такса по т. 10 ТТРЗЧСИ – за вписване на възбрана в размер на 18.00 лева с ДДС, заплатена от “ПИБ“АД; такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ – за изготвяне на разпределение (5 бр. по 36.00 лева) общо 180.00 лева; такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за оценка от вещо лице, платена от взискателя “ПИБ“АД – 1 500.00 лева и 200.00 лева за актуализация на оценката; такса по т. 20 ТТРЗЧСИ, платена от взискателя “ПИБ“АД в размер на 56 347.91 лева и такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 1 500.00 лева за изготвяне на повторна оценка от вещото лице, платена от “Мавели“АД. Поредността на вземанията, подлежащи на погасяване със сумата, за която взискателят “ПИБ“АД е придобил имотите – 2 433 787.00 лева, е следната: вземания по т. 1 – Разноски в хода на изпълнителното производство, съобразно с чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 4 849.09 лева с ДДС – за довнасяне, след приспадане на таксата за опис от пропорционалната такса от 61 197.00 лева; Вземания, обезпечени с ипотека в полза на “ПИБ“АД – заплатени авансови прости такси в размер на 114.00 лева – пълно погасяване; такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за оценка от вещо лице, платена от взискателя “ПИБ“АД – 1 500.00 лева и 200.00 лева за актуализация на оценката – пълно погасяване; такса по т. 20 ТТРЗЧСИ – опис 56 347.91 лева – пълно погасяване; такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 4 849.09 лева – частично погасяване; юрисконсултско възнаграждение – 150.00 лева – пълно погасяване; неолихвяема сума за разноски по производството – 60 150 лева – пълно погасяване; законната лихва върху главницата от 04.09.2020 г. – 314 791.23 лева – пълно погасяване и главница 1 995 684.77 лева – частично погасяване. Остатъчно дължима сума към взискателя “ПИБ“АД - 1 004 315.23 лева, представляваща остатъчна главница ведно със законната лихва, считано от 17.09.2021 г. Взискателят ПИБ“АД следва да внесе сумата от 4 849.09 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и ДДС в размер на 20% върху продажната цена – 486 757.40 лева. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че при постановяването на разпределението не е допуснато неправилно приложение на чл. 136 ЗЗД относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях. Съдът е приел, че в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ - такси за налагането на възбрана по изпълнителното дело – в процесния случай 18.00 лева с ДДС, за извършването на опис - 56 347.91 лева, таксите за извършване на публична продан на вещта, включващи в конкретния случай таксите за оценка от вещо лице в размер на 1 500.00 лева и в размер на 200.00 лева за актуална оценка. Ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи, какъвто е и процесният случай, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело – 24.00 лева с ДДС, таксите за връчване на поканите за доброволно изпълнение – общо 72.00 лева с ДДС, и разноските за юрисконсулт от 150.00 лева. Таксите за образуване на изпълнителното дело, връчването на поканите за доброволно изпълнение и таксата за вписване на възбрана сумарно възлизат на 114.00 лева, които са конкретизирани в обжалваното разпределение като авансови такси.По отношение на авансово дължимите от взискателя такси, съдът е приел, че дори да не са заплатени от него, същите се събират направо от длъжника при разпределението, съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, и съставляват “разноски по принудителното изпълнение“ по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато тези такси са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. Подържа се в жалбата, че решението е незаконосъобразно, поради това че в същото съдът не взел предвид, че в разпределението не е посочено, че същото се извършва на основание чл. 461 от ГПК.Съдът счита, че твърдението е неоснователно.На първа страница на обжалвания акт под думата „разпределение“ е посочено „на основание чл.460 ГПК“, което съгласно ГПК е правното основание за неговото извършване.Разпоредбата, която се подържа, че липсва в случая –чл.461 от ГПК, касае прихващане на суми при разпределението и няма каквото и да било отношение в настоящия случай. Подържа се, че в разпределението, което е прието за редовно извършено с обжалваното решение, липсва индивидуализация на собственика на продадените имоти.На първо място разпоредбите на ГПК не съдържат посочване на реквизитите на акта на съдебния изпълнител, с който се разпределят постъпилите по делото суми.На следващо място, въпреки, че в разпределението няма посочване на собственика на имотите, то това не уврежда правата на страните по делото-по същото не е налице какъвто и да било спор на кого принадлежи собствеността на изнесените на публична продан имоти. Подържа се, че в разпределението не се съдържат данни, че се извършва прихващане на вземанията на взискателя.Съдът счита, че това твърдение на жалбоподателя е неоснователно.В т.III, 1, и /на страница предпоследна от разпределението/ съдебният изпълнител е посочил, че дължимите разноски в производството са в размер на 61 197лв., като след приспадане /прихващане/ на внесените за описа средства, следва да бъдат довнесени по т.26 от ТТРЗЧСИ сума в размер на 4 849, 09лв. Според жалбоподателят в обжалваното разпределение съдебният изпълнител неправилно е посочил размера на вземането на обезпечения кредитор и привилегията на вземанията в т. III от същото. Съдът счита, че становището не почива на действителните факти по делото.И в изпълнителния лист, по който е образувано делото и в обжалваното разпределение размера на вземането е посочен по индентичен начин: главница 3 000 000лв. ведно със законната лихва считано от 04.09.20г. и неолихвяема сума в размер на 60 150лв. Липсва каквато и да било разлика при посочване на дължимите суми, поради което аргумента е неоснователен.Същото се отнася и до привилегиите на вземанията посочени в т. III от същото.В т. III, т.2 от същото е дадена разбивка по отделни видове вземания, които в т.1 до 5 са посочени направените и дължими по делото разноски по изпълнителното дело, а в т. от 6 до 8 са посочени разноските по гражданското дело, начислената до момента законна лихва и частичното погасяване на главницата. Посочените в разпределението разноски, касаят използвания изпълнителен способ, представляват разноски по производството и следователно следва да бъдет включени в привилегията на чл. 136, ал. 1, т.1 ЗЗД. Дори да не бяха заплатени авансово дължимите такси, то извършените изпълнителни действия нямаше да са незаконосъобразни, поради това, че съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013., ОСГТК предварителното внасяне на таксите няма значение за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1, т.б ГПК, съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансовите такси и разноски по изпълнението, но извършените преди това действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не могат да бъдат отменени по жалба срещу тях. Подържа се в жалбата, че с оглед липсата на яснота в разпределението, както и на изготвени сметки по чл. 79 от ЗЧСИ в изпълнителното дело е невъзможно да се провери правилното начисляване на таксите и разноските по изпълнението.Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.При внимателното запознаване с изготвеното разпределение се установява, че в същото подробно са посочени вземанията на кредиторите, дължимите такси и разноски и начина, по който се извършва разпределението.Дължимите такси и разноски са посочени освен по размер и като правно основание за дължимост, поради което е налице яснота относно произхода на същите.Налице е и яснота относно степента на удовлетворяване предвид пълното погасяване на дължимите такси и разноски, частичното погасяване на главницата и липсата на друг привилигерован кредитор. Подържа се, че в разпределението липсвала конкретизация на вземането, поради това, че вземанията, за които е отделена съответната част от сумата, следвало да бъдат конкретно посочени, включително и когато са от един и същи ред на удовлетворяване.Съдът счита, че становището на жалбоподателя не почива на нормативна основа.В обжалваното разпределение вземанията са индивидуализирани като размер и правно основание за възникване.Същите се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е налице яснота относно същите.Изброяването им в т.2 на страница последна от разпределението на осем реда не води до някаква последователност при удовлетворяването им.При достатъчната индивидуализация на вземанията и липсата на друг „ред“ вземания, избрания от съдебния изпълнител начин на изброяването им /в осем реда/ не води до каквито и негативни последици за жалбоподателя. Подържа се, че в изготвеното разпределение нямало яснота сумата, посочена като “неолихвяема сума за разноски по производството от 60 150.00 лева“ с каква привилегия се ползва.При съпоставянето на извършеното разпределение и изпълнителния лист, по който е образувано делото се установява, че сумата 60 150лв. представлява сбор от дължимата по гражданското дело държавна такса от 60 000лв. и 150лв. възнаграждение на юрисконсулт, които суми са неолихвяеми.Съдът счита, че непосочването на страна на съдебния изпълнител какво точно представлява въпросната сума от 60 150лв. не е съществено процесуално нарушение, предвид на това, че естеството на задължението е ясно установимо.Не отговаря на съдържанието на постановлението за разпределение и подържаното от жалбоподателя, че за въпросната сума не е посоченос каква привилегия се ползва.В т.2 на страница последна от разпределението е посочено, че в същата са изброени вземания обезпечени с първа по ред договорна ипотека.Вземанията за държавна такса от 60 000лв. и 150лв. възнаграждение на юрисконсулт, съгласно чл.174, изр. трето от ЗЗД се ползват от същия ред на удовлетворяване на имотекарния кредитор както този за вземането за главница по ипотеката. Предвид съвпадението на решението по жалбата на настоящия състав с решението на първоинстанционния, същото следва да бъде потвърдено. Предвид решението по спора и на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на виззиваемото дружество направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 450лв. Така мотивиран Софийскят апелативен съд