Решение № 1297 от 11.7.2018 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 643/2018 г.

Производството по делото е образувано по повод предявен от П.Г.П. и А.В.П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на А.Б.Д. и Я.Б.А., да предадат на ищците владението на недвижим имот представляващ 425 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.244, по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп..директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, ж.к. „Бриз“, местност „Свети Никола“, целият с площ от 2522 кв.м., стар ид.№ 1800, 1801, 1802, при граници на целия имот: ПИ с идентификатори №№ 10135.2526.245, 10135.2526.261, 10135.2526.262, 10135.2526.1999, 10135.2526.2000 и 10135.2526.9516, Основният спорен въпрос между страните е дали решението по допускане до делба по гр.д.№ 2041/1991 по описа на ВРС е противопоставимо на настоящите ищци и същите обвързани ли са от него в качеството им на правоприемници на двама от ответниците /Асен и Й.Н./, спрямо които е допусната делба на процесното дворно място. В тази връзка е и въпросът дали е подлежала на вписване исковата молба за делба към 1991г. На вписването като юридически факт са придадени гражданскоправни последици по см. на чл.1 от Правилника за вписванията. Същото има оповестително-защитен характер с цел да бъдат охранени интересите на трети лица. Вписването прави акта противопоставим на всяко трето лице, придобило вещно право след вписването на акта на първия приобретател. Правото принадлежи на този, който е извършил първи вписване и затова неговите права са противопоставими на третите лица. Без значение за вписването е добросъвестността на вписалия го. Освен това, вписването не се отразява върху самия вписан акт, не санира нищожната сделка и обратно, порочността на вписването не влияе върху действителността на вписаната сделка или документ. С изменението в Закона за собствеността от 2000г /ДВ бр. 34/2000/ в чл.112 се добави, че подлежат на вписване освен актовете, с които се прехвърля правото на собственост и се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, също и "актове, с които се признават такива права". На това основание /чл.114 ал.1. б."а" вр. чл.112 ал.1 б."а" ЗС/ след 28.04.2000 подлежат на вписване и исковите молби по делбените искове. До посоченото изменение не е съществува изискване за вписване на исковите молби за делба. Задължителните указания, дадени в т.3 от Т Р № 3 / 19.12.2013 по тълк.д.№ 3/2013 на ОСГК на ВКС са: При извършено разпореждане със спорното право от съсобственик / съделител / в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл. 121 ГПК, отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя т /, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна. Приобретателят може да участва като главна страна, ако встъпи в делбеното производство по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.). Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът. Съображенията за горното са следните: Както е прието и в т.1 на ППВС № 4/30.10.1964г, макар делбата да е особено исково производство, не съществува основание разпоредбата на чл.121 ГПК / отм. /, респ. чл.226 от действащия ГПК, да не се прилага и в случаите, когато в течение на делбеното производство някой от съделителите прехвърли притежавания от него дял в полза на трето на съсобствеността лице. Глава 29 ГПК /глава 28 ГПК, отм./ не съдържа специални правила досежно конституирането на страните в това производство. Приложение следва да намерят общите правила на ГПК, уреждащи процесуалноправното положение на страните при извършено в хода на производството разпореждане с правото, предмет на делбата. Макар прехвърлянето на дела да променя носителя на правото на собственост, според установеното процесуално правило в нормата на чл.226 ал.1 ГПК /чл.121 ал.1 ГПК, отм./, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл.226 ал.2 изр. 2-ро ГПК /чл.121 ал.2, изр. 2-ро ГПК, отм./ приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните съделители -прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон. Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя, обаче, не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл. 226 ал.3 ГПК /чл.121 ал.3 ГПК, отм./ постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител. Ако приобретателят замести своя праводател със съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще бъде признато неговото право да участва при извършването на делбата. Ако, обаче, съгласие за заместване не бъде постигнато, с решението по допускане на делбата ще бъде признато правото на прехвърлителя да участва във втората фаза на делбеното производство и силата на пресъдено нещо ще обвърже както участващите в делбеното производство, така и приобретателя, вкл. и в отношенията помежду им по тези въпроси. В отношенията между приобретателя и прехвърлителя, обаче, от материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат права на приобретателя и затова във фазата по извършване на делбата прехвърлителят ще участва като процесуален субституент на приобретателя. С влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението ще настъпят в правната сфера на приобретателя, а ако имотът бъде поставен в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя. Ако предмет на делбата са няколко имота и имотът, част от който е била прехвърлена в хода на делбеното производство се падне в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението по извършване на делбата ще настъпят в правната сфера на приобретателя. Ако, обаче, този имот се падне в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да претендира връщане на даденото по договора от прехвърлителя - чл. 192 ЗЗД. Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда. Като лице, притежаващо самостоятелни права върху имуществото, предмет на делбата, приобретателят може да встъпи в делото и по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК / отм. /. Така той ще може да упражни лично правото си да участва в производството по прекратяване на съсобствеността и да получи припадащия му се дял от делбеното имущество, включително като защити становището си за начина на прекратяване на съсобствеността. Въз основа на горното се налага изводът, че в процесния случай конститутивният ефект на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД е настъпил отчасти за настоящите ищци П., които са придобили правото на собственост върху 425кв.м.ид.ч. от имота. Заместващото сделката решение ги прави частни правоприемници на праводателите им Н.. Макар исковата молба по чл.19 ал.3 ЗЗД да е била вписана още през 1999г, това е станало след влизане в сила решеието по допускането до делба на същия имет между настоящите ответници /А. и Н./ и затова правата на ищците не са противопоставими спямо А.. При това положение намират приложение указанията на т.3 ТР № 3/2013. Това е така, защото с лед влизане то в сила на решението по допускане на делбата, във фазата по извършването приобретател ите участва т чрез сво ите процесуалн и субституент и /прехвърлител ите /, освен ако не израз ят воля да встъп ят в процеса като подпомагаща страна. П остановеното решение от първата фаза на делбата във всички случаи съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и за приобретател ите по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлител ите права ще се считат за права на приобретател ите. Макар по делото да е било постановено прекратително определение на осн.чл.119 ал.1 ГПК/отм./ поради оттегляне на искането за извършване на делба във втората фаза, това не слага същински край на производството. Във всеки един момент съделителите биха могли да поискат възобновянането му, като производството следва да започне от втората фаза. Това е така защото съделителите като титуляри на материалното право са господари на процеса и тяхната воля следва да бъде зачетена, щом като към него момент не са имали интерес окончателно да прекратят съсобствеността, а само са заявили желание това да стане в един по-късен момент по извънседебен ред. На това сочи съдържанието на споразумението, имащо характера на предварителен договор. П риобретател и т е П. ще бъд ат обвързан и и от решението по извършване на делбата, независимо дали са встъпил и в производството, заместил и са прехвърлител ите си или са участвал и в производството чрез процесуалн ите си субституент и. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на тях, независимо в чий дял ще се падне имотът. По изложените съображения правилно исковата претенция е отхвърлена изцяло, тъй като съсобствеността върху имота е прекратена с приключване на делбеното производство и поставянето на процесният имот в дял на ответниците, с определяне на парично уравнение в полза на праводателите на ищците. Ищците са обвързани от одобрената по гр.д.№ 2041/1991г. на ВРС съдебна спогодба, с която е прекратена съсобствеността върху процесния имот и целият имот е поставен в дял на ответниците. Воден от горното, съдът