Решение № 4824 от 1.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 627/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба на Ц. Т. М. с постоянен адрес град Стара Загора, [улица], против Заповед № ИА-ЧР-201/07.05.2025г, издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ /ИА ИЕУ/, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Ц. Т. М. на длъжност Началник на отдел в „Човешки ресурси“, дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“, считано от 07.05.2025г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Поддържат се доводи, че се касае за случай на чл.87а от Закона за държавния служител, защото споделените услуги са непознат институт на публичното право, както и че Устройствения правилник на МЕУ не може да бъде основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител, заемащ служба в друга администрация. По подробно изложените в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, че не е осъществен юридическият факт, с който разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл свързва прекратяване на служебното правоотношение, моли обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна. Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ в писмен отговор и в писмено становище, представено от редовно упълномощен юрисконсулт, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, като се позовава на оперативна самостоятелност при утвърждаване на щатното разписание, ограничена от §2, т.2 буква „б“ от ПЗР на ПМС №26/09.04.2025г., в сила от 11.04.2025г, според което се намалява числеността на персонала на общата администрация в изпълнителната агенция от 35 щатни бройки на 15 щатни бройки или общо е длъжен да извърши съкращаване на 22 щатни бройки от общата администрация. Поради това, че на основание чл.12, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция, приета с изменението му, извършено с §2 от ПЗР на ПМС №26/09.04.2025г, управлението на човешките ресурси – дейност на общата администрация, ще се извършва като споделена услуга от общата администрация на МЕУ, не е налице хипотезата на чл.87а от Закона за държавния служител, а отпадане на функция на общата администрация на изпълнителната агенция, поради което длъжността на жалбоподателката е престанала да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поддържа се, че споделените услуги не представляват преминаване на дейност от една администрация в друга, а извършване на същата дейност от другата администрация в полза на първата. По подробно изложени доводи в подкрепа на съществуването на материално правното основание по чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител, моли жалбата да бъде отхвърлена. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Към датата на издаване на обжалваната заповед – 07.05.2025г, жалбоподателката Ц. Т. М. е заемала длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“ в Дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ /обща администрация/ с код по НКПД 1213-6022 с длъжностно ниво по КДА – ръководно ниво 6А, заемано по служебно правоотношение, с ранг ІІ старши и изискване за образователна степен – магистър /видно поименно разписание на длъжностите на общата администрация - лист 28 по адм.дело № 5473/ 2025г. по описа на АССГ/. Според представената длъжностна характеристика /лист 45 по делото на АССГ/ Началник отдел „Човешки ресурси“ е на пряко подчинение на Директора на дирекция „Административно-правно и финансово обслужване / този на общата администрация/ с основна цел на длъжността – планиране, организиране и контролиране на изпълнението на дейностите по управление и развитие на човешките ресурси в Изпълнителната агенция, което съответства на императивните функции на общата администрация по чл.7 т. 4 от Закона за администрацията, които на основание чл.7 ал.2 от същия закон се изпълняват дори, когато числеността на администрацията не е достатъчна за обособяване на самостоятелно звено. Началникът на отдел „Човешки ресурси“ има следните функции – ръководи, планира, организира и контролира дейността на отдел „Човешки ресурси“; планира, организира, контролира дейностите по подбор, наемане, оценяване, заплащане и прекратяване на правоотношенията със служители на ИА ИЕУ в съответствие с действащата нормативна уредба и с утвърдените правила и процедури; Методическо подпомагане на дирекциите в ИА ИЕУ по основните дейности, свързани с развитието на човешките ресурси. Във връзка с тези функции и задачи са утвърдени и конкретните задължения на държавния служител, описани в т.V от длъжностната характеристика, а в т.Х от същата са посочени следните изисквания за заемане на длъжността: минимална образователна степен висше-магистър, професионална област на висше образования „Социални, стопански и правни науки“ и др., с професионално направление право, икономика, администрация и управление. Минимален професионален опит от 4г, ръководен опит или минимален ранг за длъжността ІІІ младши. С Постановление № 26 на МС от 09.04.2025 г. (обн. ДВ, бр. 31 от 11.04.2025 г., в сила от 11.04.2025 г.) е приет нов Устройствен правилник на Министерството на електронното управление и е изменен Устройственият правилник на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, като за случая правно значение имат създадената нова ал.2 на чл.12 и намалената численост на персонала на общата администрация от 37 на 15 служители – Приложение към чл.5 ал.2 от същия Правилник. На основание §2 т.2 буква „а“ от ПЗР към ПМС№26/09.04.2025г досегашния текст на чл.12 става ал.1, а на основание §2 т.2 буква „б“ от същото ПМС се създава нова ал.2 със следното съдържание: „Дейностите по ал. 1, свързани с текущо счетоводно отчитане, управление цикъла на обществените поръчки, административно обслужване и управление на човешките ресурси, се осъществяват от МЕУ като споделени услуги. Редът и начинът на изпълнение на дейностите като споделени услуги се определят със заповед на министъра на електронното управление." Със Заповед № МЕУ-6338/02.05.2025 г. на министъра на електронното управление е предвидено, считано от 02.05.2025 г. дирекция "Управление на човешките ресурси и собствеността в МЕУ да изпълнява споделени услуги по отношение на ИА ИЕУ, касаещи управлението на човешките ресурси. С тази заповед е предвидено също така в срок до 07.05.2025 г. да се изготви и утвърди длъжностно разписание на ИА ИЕУ. С доклад на Главния секретар на Изпълнителната агенция вх. №539/07.05.2025г, одобрен на същата дата от Изпълнителния директор на ИА ИЕУ, изготвен в изпълнение на раздел ІV на Заповед №МЕУ-6339/02.05.2025г на Министъра на МЕУ и §9 от ПЗР на ПМС №26/09.04.2025г и доклад на Директор Дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ с рег. №538/07.05.2025г, е предложено да бъде утвърдено длъжностно щатно разписание на ИА ИЕУ, както следва: в обща администрация дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ да бъдат обособени два отдела – отдел „Правно и финансово обслужване“, състоящ се от 6 щатни бройки, и отдел „Управление на собствеността“, състоящ се от 8 щатни бройки. Във връзка с предложеното щатно разписание относно общата администрация е направено предложение за преназначаване в отдел „Правно и финансово обслужване“ на поименно посочени 13 на брой служители и по-специално от значение за случая: главен експерт от отдел „Човешки ресурси“ - Е. Р. К., която към 07.05.2025г ползва отпуск за отглеждане на дете до две години и същевременно има сключено споразумение по чл.81б от Закона за държавния служител за временно преместване в МЕУ на длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Управление на човешките ресурси и собствеността“, е предложено да бъде преназначена на длъжност „главен експерт“ в отдел „Инженерно-технически системи“ към Главна дирекция „Експлоатация“. Със Заповед № ИА-ИЕУ-2665/07.05.2025 г. на изпълнителния директор на ИА ИЕУ е утвърдено длъжностно разписание на агенцията, в сила от същата дата. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ИА-ЧР-201 от 07.05.2025г., издадена от И.Д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, на основание чл. 106, ал.1, т.2 вр. с чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител, във вр. с §2 от ПЗР на Постановление №26/09.04.2025г на Министерски съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерството на електронното управление, във връзка с утвърдено със Заповед №ИА-ИЕУ-2665/07.05.2025г длъжностно щатно разписание на ИА ИЕУ в сила от 07.05.2025г., е прекратено служебното правоотношение на Ц. Т. М. на длъжност Началник на отдел „Човешки ресурси“, дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“, с ранг II старши за държавен служител, поради съкращаване на длъжността на държавния служител. Прекратяването на служебното правоотношение е считано от 07.05.2025 г., като на държавния служител са определени за изплащане обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за неспазен срок за предизвестие. От представеното по делото поименно разписание на длъжностите на общата администрация в ИА ИЕУ към дата 06.05.2025г., се установява, че до утвърждаване на новото щатно разписание от 07.05.2025г. общата администрация в ИА ИЕУ е с численост 37 щатни бройки, от които незаети – 12 щатни бройки. Общата администрация е обособена в една дирекция „Административно правно и финансово обслужване“, в която са сформирани общо 5 отдела: отдел „Човешки ресурси“ със шест щатни бройки - четири за Главен експерт, от които две незаети, една за Главен инспектор „ЗБУТ“ и една за Началник на отдел; отдел „Бюджет и финанси“, отдел „Управление на собствеността“, отдел „Обществени поръчки“ и отдел „Административно-правно обслужване“ с численост 8 щатни бройки, от които една за Началник на отдел - вакантна; две за Главен юрисконсулт, по една за Старши юрисконсулт, Младши експерт, Старши експерт и Старши специалист, и една щатна бройка за Главен специалист – вакантна. При сравнение на длъжностното щатно разписание на ИА ИЕУ, действало до 07.05.2025г. и утвърденото ново щатно разписание със Заповед № ИА ИЕУ-2665/ 07.05.2025г., се установява, че от 07.05.2025г. общата численост на персонала на общата администрация в ИА ИЕУ следва да бъде 15, което означава, че от съществуващите до този момент 37 щатни бройки, 12 от които незаети, следва да бъдат съкратени 10 заети щатни длъжности от общо заетите 25 заети длъжности в общата администрация. С новото щатно разписание е извършено преназначаване на 13 служители, които остават на длъжности в общата администрация, като длъжността Началник отдел „Правно и финансово обслужване“ е незаета и не е съкратена, длъжността Директор на дирекция АПФО е заета и не се засяга от реорганизацията, а на 8 служители от общата администрация е предложено назначаване в специализираната администрация /л.42-43 по адм.д. № 5473/25г. на АССГ/. С това е постигнато съответствие с определената от Устройствения правилник на ИА ИЕУ обща численост на персонала на общата администрация. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената Заповед № ИА-ЧР-201 от 07.05.2025г г. е издадена от компетентен орган - И.Д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на държавното управление“, в качеството му на орган по назначаването по см. на чл.4, ал.1, т.16 от Устройствения правилник на ИА ИЕУ/ и съгласно Заповед № ЧР-138/ 04.09.2023г. на министъра на електронното управление. Заповедта е издадена при съблюдаване на изискванията на императивната норма на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Обжалваната заповед обаче е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, като съображенията за това са следните: Прекратяването на служебното правоотношение на Ц. М. се основава на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, която разпоредба регламентира правомощието на органа по назначаването едностранно с предизвестие да прекрати служебното правоотношение на държавен служител, при съкращаване на длъжността. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на посочените в нормата закони, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. При прилагането на тази нормативна регламентация следва извода, че за да е налице "съкращаване на длъжността", като материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо кумулативно да са изпълнени две условия, а именно: 1. Заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и 2. Длъжността, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, да не съществува /да не е запазена, вкл. под друго наименование/ като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика или те да са толкова значително и съществени изменени, че да обуславят извод за качествено нова длъжност, или ако са запазени, да е намален броя на служителите, които изпълняват съответната длъжност. Върху преценката на органа по назначаването за организацията на длъжностите в администрацията в съответните структурни звена, както и на кои служители да предложи преназначаване, е недопустим съдебен контрол, поради принципа за разделение на властите и ненамеса в преценката по целесъобразност. Предоставената оперативна самостоятелност обаче може да бъде упражнена от органа по назначаването само в рамките на предвидените в закона изисквания. Следователно съдебният контрол следва да обхване спазването на императивните изисквания, регламентирани в Закона за администрацията, Закона за държавния служител и на Наредбата за приложение на Класификатора на длъжностите в администрацията, съдържащи материалноправни норми, ограничаващи оперативната му самостоятелност и гарантиращи законосъобразност на прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител. В Глава втора на Закона за администрацията /ЗА/ е уредена нормативно структурата на администрацията, която е задължителна за всички органи на изпълнителната власт в Р България. Според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на органа на власт, администрацията е обща и специализирана /чл.5, ал.1 ЗА/. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗА, общата администрация включва следните звена: 1. "Канцелария"; 2. "Финансово-стопански дейности"; 3. "Правни дейности"; 4. "Управление на собствеността"; 5. "Човешки ресурси"; 6. "Управление при отбранително-мобилизационна подготовка"; 7. "Информационно обслужване и технологии" и 8. "Административно обслужване". Предвидените от законодателя звена следва да съществуват задължително във всяка администрация. Изключване на някое от изброените звена може да се допусне само когато числеността на администрацията не е достатъчна за обособяване на самостоятелни звена по ал.1, като функциите им се изпълняват от друго звено в общата администрация – арг. от ал.3 на чл.7 ЗА. В конкретния случай в изпълнение на т.IV от Заповед № МЕУ-6338/ 02.05.2025г. на Министъра на електронното управление и на основание приетото с §2 от ПЗР на ПМС №26/09.04.2025г, в сила от 11.04.2025г, изменение на Устройствения правилник на ИА ИЕУ, с което е намалена числеността на персонала на общата администрация от 37 щатни бройки на 15 щатни бройки, но без да отпада която и да е дейност от изчерпателно изброените в чл.12, ал.1 от същия Устройствен правилник, е одобрено ново длъжностно разписание на ИА ИЕУ, считано от 07.05.2025г. Съгласно това длъжностно разписание е закрит отдел „Управление на човешките ресурси“/УЧР/ в Дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ при ИА ИЕУ, и съответно длъжността Началник на отдел УЧР вече не съществува като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание. Не е определено и друго звено от общата администрация, което да поеме осъществяването на функциите по чл.7, ал.1, т.5 от ЗА, видно от представените по делото длъжностни характеристики /л.39-96/, а причината за това е, че съгласно новоприетата ал.2 на чл.12 от Устройствения правилник на ИА ИЕУ тази дейност ще се осъществява от МЕУ като споделена услуга. В Закона за администрацията, който е специален спрямо ЗДСл, няма уредба на „споделена услуга“. В §1, т.3 от ДР на Закона за администрацията се съдържа определение за „вътрешна административна услуга“ - тази, която един административен орган предоставя на друг при осъществяване на неговите правомощия. Функциите на общата администрация по чл.7 от ЗА обаче не отговарят на определението за „административна услуга“ по см. на §1 т.2 от ДР на ЗА, поради което правно значение има не употребата на термина „споделена услуга“, а неговото предметно съдържание. В действащото право не е регулирана на законодателно ниво възможността администрацията към един орган на изпълнителната власт /какъвто несъмнено се явява изпълнителния директор на ИА ИЕУ – арг. чл.19, ал.4, т.3 от ЗА/ да предоставя на администрацията на друг административен орган услуги, които според закона са задачи на всяка обща администрация. По силата на чл. 5, ал.2 от ЗА общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт като ръководител на съответната администрация, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване. Разпоредбата е доуточнена с тази на чл.7 от ЗА, а според чл.5, ал.1 вр. с чл.11 от ЗА разграничението между обща и специализирана администрация е според разпределението на дейностите – функциите, което се извършва също с Устройствения правилник на съответната администрация. Устройственият правилник е нормативен акт, който се приема на основание законовата делегация на чл. 55 от ЗА и следователно не може да му противоречи – не може основните дейности по чл.7 от ЗА да бъдат отнети от общата администрация на органа на изпълнителна власт, защото те са предоставени с целта по чл.5 от ЗА – да бъде осигурено осъществяването на неговите правомощия. Както изрично се сочи в Решение на Конституционния съд № 12 от 20.04.1995г. по к.д. № 15 от 1995г възприетият конституционен принцип за разделение на властите не допуска волята на законодателната власт да бъде променяна или подменяна по пътя на издаване на подзаконови нормативни актове. В случая именно такава подмяна на волята на законодателя е извършена с приетата от МС ал.2 на чл.12 от Устройствения правилник на ИЕУ, регламентираща дейността по чл.7, ал.1, т.5 от Закона за администрацията, макар да е запазена като функция на общата администрация на ИА ИЕУ с текста на чл.12, ал.1, т.1 до т.4 от Устройствения правилник, да се предоставя от друга администрация, а именно от общата администрация на МЕУ като споделена услуга. Законът за администрацията е нормативен акт от по-висша степен спрямо Устройствения правилник на ИА ИЕУ, поради което приложение следва законът, когато подзаконов акт му противоречи. Функциите на общата администрация към всеки орган на изпълнителната власт са императивно установени в чл.7, ал.1 от ЗА и тяхното осъществяване е задължително дори когато числеността на персонала не е достатъчна за обособяване на самостоятелни звена /чл.7, ал.3 ЗА/. Как да се организира структурата на администрацията и на кое звено от нея кои функции да се възложат се решава от органа, който е компетентен да приеме устройствения правилник на администрацията. Недопустимо е обаче, поради императивния характер на чл.7 от ЗА да се отнемат функции на общата администрация, които са задължителни нейни задачи. Въпреки че текстът на чл.12, ал.1 от Устройствения правилник на ИА ИЕУ е запазен с направените изменения на устройствения правилник с ПМС № 26/ 09.04.2025г., в новото длъжностно разписание на ИА ИЕУ не са определени длъжности за системата от функции, задачи и задължения, представляващи съдържание на управлението на човешките ресурси по чл.7, ал.1, т.5 от ЗА. Следователно новото длъжностно разписание, утвърдено със Заповед № ИА ИЕУ-2665/ 07.05.2025г. на Изпълнителния директор на ИА ИЕУ противоречи на чл.7 от ЗА и е в нарушение на принципите за законност, предвидимост и на стабилитет на държавната служба, тъй като е недопустимо с цел постигане численост на персонала от 15 щата да се отнемат основни функции на общата администрация, регламентирани в закона. Това обуславя и извод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Ц. М. в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ако се приеме, че чл.7 от ЗА е спазен и чл.12, ал.2 от Устройствения правилник на ИА ИЕУ не му противоречи, то тогава съответното му тълкуване с оглед предмета на споделените услуги изисква да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.87а от Закона за държавния служител, поради следното: Според чл.34, ал.4 от Устройствения правилник на МЕУ споделени услуги са тези, при които МЕУ предоставя на администрацията на второстепенния разпоредител с бюджет по бюджета на МЕУ услуги, свързани с общите административни дейности. В тази връзка и специално за дейността по управление на човешките ресурси в чл. 39, ал.2 от Устройствения правилник на МЕУ е посочено, че Дирекция "Управление на човешките ресурси и собствеността" ще изпълнява дейностите по ал. 1, т. 1 - 8 по отношение на администрацията на второстепенния разпоредител с бюджет по бюджета на МЕУ, а те съвпадат по съдържание с дейностите по чл.12, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от Устройствения правилник на ИА ИЕУ. Налага се извода, че дейността по управление на човешките ресурси /чл.12, ал., 1 т.1, т.2, т.3 и т.4 от Устройствения правилник на ИА ИЕУ/ преминава от една администрация в друга, поради което е утвърдено ново длъжностно щатно разписание на ИА ИЕУ, в което отсъства отдел „Управление на човешките ресурси“ в Дирекция „Административно-правно и финансово обслужване“ при ИА ИЕУ. Закрива се структурно звено от администрацията, но неговата дейност преминава като задача към друга обща администрация. Следователно не може да бъде споделен довода на ответника, че не се касае за случай, който попада в хипотезата на чл.87а от ЗДСл, защото на практика администрацията на ИА ИЕУ се преобразува, променя се нейната структура със Заповед № ИА ИЕУ-2665/ 07.05.2025г. на Изпълнителния директор, в изпълнение на Приложението към чл.5, ал.2 вр. с чл.12, ал.2 от Устройствения правилник, приет от МС на основание чл. 55 от ЗА. Нормата на чл.12, ал.2 от Устройствения правилник на ИА ИЕУ не може да се тълкува по начин, който не съответства на нормата на закона. Тя има за свое съдържание именно преминаване на дейност по чл.7 от ЗА от една обща администрация към друга и това е така, включително по аргумент от липсата на нормативно определение, както и нормативна регулация на фигурата на споделени услуги. Несъмнено длъжността, заемана от жалбоподателката е престанала да съществува, но това е резултат от извършена промяна в структурата на администрацията на ИА ИЕУ, чрез закриване на обособено звено от общата администрация по чл.7, ал.1, т.5 от ЗА и неговата дейност е преминала към аналогично звено в МЕУ. По тази причина не е възможно да се обоснове извод за осъществяване на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Касае се за преобразуване – промяна в структурата на администрацията, чрез закриване на обособено звено, което попада под хипотезата на чл.106, ал.1 т.1 от Закона за държавния служител и съответно за органа по назначаването възниква задължението да приложи чл.87а от същи закон и да запази служебното правоотношение като преназначи служителя в администрацията на МЕУ или на друга длъжност в същата администрация, на основание чл.82 от Закона за държавния служител. Подходът с преназначаване на служители от общата администрация във връзка с одобреното ново щатно разписание, е възприет от органа по назначаването, но в разрез с принципите за равнопоставеност, стабилитет и законност на възникване, прекратяване и изменение на служебното правоотношение. Свободата да не се извършва подбор, когато се намалява числеността на персонала е ограничена от чл.82 от ЗДСл, а прекратяването на служебното правоотношение и изключено в хипотезата на чл.87а от същия закон. Когато администрацията се преобразува, включително чрез закриване на структурно звено с обособени функции по чл.7 от ЗА, тогава на основание чл.87а от ЗДСл органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение. С оглед на изложеното оспорената Заповед № ИА-ЧР-201/ 07.05.2025г. на И.Д.Изпълнителен директор на ИА ИЕУ, като издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ бъде осъдена да заплати на Ц. Т. М. сумата от 10 лв. заплатена държавна такса. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,