Решение № 3725 от 30.12.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 860/2024 г.

Производството е по чл.129, ал.7 ДОПК вр. чл.156 от ДОПК и чл.92, ал.2 и ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба вх.№4864 от 28.10.2024 г. по описа на АС-Русе, уточнена относно предмета на оспорване с молба вх.№5242 от 20.11.2024 г. по описа на АС-Русе /л.16 от делото/, подадени от Сдружение „ Иновационен регионален университет“ /ИРУ/, със седалище: гр.Русе, представлявано от В. И. П., срещу АПВ №П-03001824125559-004-001/05.08.2024 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, с който е извършено възстановяване на ДДС на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС за периода м.04.2024 г. – м.06.2024 г. в размер на 953, 09 лв., потвърден с Решение № 188 от 10.10.2024 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения АПВ. Твърди се, че с него без основание не е възстановен и внесен ДДС в размер на 2 729.65 лв. по 15 броя фактури за лизингови вноски за ползването на лек автомобил. Иска се от съда издаденият АПВ да бъде изменен като се постанови възстановяване и на ДДС за размера от 2729.65 лв. или общия размер да е 3682.74 лева. Претендират се разноски.

Ответната страна - Директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт З. Е., оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсулт на основание чл.161, ал.1 ДОПК в размер на 573 лева, съобразно материалния интерес по делото.

Производството е процесуално допустимо.

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – АПВ №П-03001824125559-004-001/05.08.2024 г. е потвърден с Решение № 118 от 10.10.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.156, ал.1 от ДОПК вр. чл.129, ал.7 ДОПК. Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на адресата по ел. път на 10.10.2024 г. /удостоверение на л.36 от преписката/, а жалбата е входирана чрез административния орган на 23.10.2024 г. /л.4 от делото/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Сдружение „Иновационен регионален университет“ /ИРУ/, гр.Русе е подало Справка-декларация /СД/ по ЗДДС за данъчен период 01.04.2024 г. - 30.04.2024 г. с вх. №18002399703/13.05.2024 г. с деклариран в кл. 60 и кл.80 ДДС за възстановяване в размер на 3318, 96 лв., с което започва процедура по приспадане на данъка за възстановяване /л.26 от преписката/.

За следващия данъчен период - 01.05.2024 г. - 31.05.2024 г. е подадена СД по ЗДДС с вх. № 18002411350/14.06.2024 r. с деклариран резултат за периода и ДДС за възстановяване в размер на 0, 00 лв. /л.27 от преписката/.

За данъчен период 01.06.2024 г. - 30.06.2024 г. от ИРУ-Русе е подадена СД по ЗДДС с вх. № 18002417090/11.07.2024 г. с деклариран в кл. 60 ДДС за възстановяване в размер на 363, 78 лв. и в кл.80 - ДДС подлежащ на възстановяване съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДДС в размер на 3 318, 96 лв./л.28 от преписката/.

С Резолюция №П-03001824125559-0РП-001/12.07. 2024 г. на Началник сектор при ТД на НАП-Варна, по повод подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 18002417090/11.07.2024 г. за данъчен период м.06.2024 г., в която сдружението е посочило сума, подлежаща на възстановяване - ДДС в размер на 3 318, 96 лв., по възникнала двумесечна процедура по приспадане, по реда на чл. 92, ал. 1, т.4 от ЗДДС, започнала от м.04.2024 г. и приключила м.06.2024 г., е назначена проверка по чл.110, ал.3 от ДОПК /л.21 от преписката/.

В резултат на установени факти и обстоятелства при проверката, органът по приходите, по съображения за констатирани несъответствия в данните на подадените СД за данъчни периоди м.04 и м.06.2024 г., е изпратил до сдружението Покана по чл. 103, ал.1 от ДОПК №П-03001824125559-177-001/01.08.2024 г. за отстраняване им /л.15 от преписката/.

Несъответствията са във връзка с констатациите при проверката, че ИРУ-Русе е включило в Дневниците за покупки за данъчни периоди м.04 и м.06.2024 г. с право на пълен данъчен кредит фактури за лизингови вноски по договор за оперативен лизинг № 6069479/А/22.03.2023 г. за лек автомобил с марка и модел: Peugeot е-2008 New line Up AKTIVE Elektrik 100 kB 136 к.с /л.10 и л.11 от преписката/, издадени от ОББ Интерлийз ЕАД - клон Русе, подробно посочени в табличен вид на стр. 3 в АПВ, за всеки от двата данъчни периода поотделно.

В изпратената покана до жалбоподателя по реда на чл.103 ДОПК е указано, че тези фактури /подробно описани в поканата с номер и дата, с посочване на данъчната основа и начисления ДДС, за всеки от данъчните периоди, съответно м. април 2024 г. и м. юни 2024 г./ следва са се изключа от кл.31 – данъчна основа с право на пълен данъчен кредит и от кл.41 – ДДС с право на пълен данъчен кредит и да се включат в кл.30 - данъчна основа /ДО/ без право на данъчен кредит в СД.

Поканата е връчена на сдружението на 01.08.2024 г. по ел. път /л.14 от преписката/.

По повод на поканата, от Сдружение ИРУ на 03.08.2024 г. са подадени коригиращи СД по ЗДДС, както следва:

• за данъчен период 01.04.2024г.-30.04.2024 г. - СД с вх. №18002422502/03.08.2024 г., с деклариран резултат за периода: ДДС за възстановяване в размер на 953.09 лв., посочен в кл. 60 на СД, както и ДДС, подлежащ на възстановяване в същия размер на 953.09 лв., посочен в кл.80 на СД /л.30 от преписката/;

-за данъчен период 01.06.2024 г.-30.06.2024 г. – СД с вх. №18002422509/03.08.2024 г., с деклариран резултат за периода в размер на 0, 00 лв. в кл.60 и кл.80 /л.32 от преписката/.

С обжалвания АПВ № П-03001824125559-004-001/05.08.2024 г. на орган по приходите при ТД на НВАП-Варна е прието, че за Сдружение „Иновационен регионален университет“ е налице основанието по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, задълженото лице има право декларираният ДДС, подлежащ на възстановяване в размер на 953.09 лв., да бъде възстановен в 30-дневен срок от подаване на справката-декларация, след като няма други ликвидни и изискуеми задължения, събирани от НАП.

При оспорването му по административен ред АПВ е потвърден с Решение № 188 от 10.10.2024 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК вр. чл.129, ал.7 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт (в случая акта за прихващане или възстановяване), като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

На първо място, АПВ № П-03001824125559-004-001/05.08.2024 г. е издаден от компетентен орган по приходите - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна – Г. В. В., определен да извърши проверка по искането на жалбоподателя с резолюция за извършване на проверка №П-03001824125559-0РП-001/12.07.2024 г. на Началник сектор при ТД на НАП – Варна – Р. В. Д.. Последната е определена като орган по приходите, който да издава резолюции за възлагане извършването на проверки по реда на чл. 110, ал.3 ДОПК с приложената по преписката Заповед №Д-748 от 03.04.2024 г. на Директор на ТД на НАП-Варна /л.22 от преписката/. Съгласно нормата на чл.110, ал.4 от ДОПК проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане, а в случая такова е и налице.

Оспореният АПВ е подписан с валиден квалифициран електронен подпис на издателя му - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна – Г. В. В., което обстоятелство не е спорно по делото, а се установи и при извършената служебно от съда проверка в открито съдебно заседание на 17.12.2024 г. /протокол от съд. заседание на л.29-л.31 от делото/.

АПВ е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършена е проверка по повод подадено искане за възстановяване на ДДС и въз основа на събраните доказателства е издаден процесният АПВ.

Съдът намира оспореният АПВ, потвърден от директора на дирекция ОДОП-Варна, за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. На основание чл. 125, ал. 5 ЗДДС справката декларация и отчетните регистри следва да се подадат до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Като данъчен период чл. 87, ал. 1 ЗДДС определя периода от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период като съгласно ал. 2 данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета. Чл. 88, ал. 1 ЗДДС определя като резултат за всеки данъчен период разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗДДС, когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне и респективно съгласно чл. 88, ал. 3 ЗДДС - когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Същевременно чл. 88, ал. 4 ЗДДС изрично сочи, че регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет.

Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 2 oт ЗДДС – данъкът да възстановяване по чл.88, ал.3 се възстановява, когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка но т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода.

Според чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка- декларация.

В конкретният случай Сдружение ИРУ е подало коригиращи СД по ЗДДС за данъчен период 01.04.2024г. - 30.04.2024 г. с вх. №18002422502/03.08.2024 г. с деклариран в кл. 60 и кл.80 ДДС за възстановяване в размер на 953, 09 лв. и за данъчен период 01.06.2024 г.-30.06.2024 г. с вх. №18002422509/03.08.2024 г. с деклариран резултат за периода в размер на 0, 00 лв.

При съобразяване на подадените коригиращи СД, за данъчен период м.04.2024 г. възниква ДДС за възстановяване в размер на 953, 09 лв., който подлежи на приспадане с декларирания ДДС за внасяне в следващите два последователни данъчни периода, в съответствие на горецитираната разпоредба на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

На основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за оспорващото сдружение е налице приключилата процедура по приспадане с резултат ДДС за възстановяване в размер на 953, 09 лв. С оспорения по делото АПВ е извършено възстановяване на ДДС, на основание чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС за периода м.04.2024 г. – м.06.2024 г., именно в този размер - 953, 09 лв.

Неоснователен е доводът на оспорващия, че по подадените СД се дължи възстановяване на ДДС, освен в размера от 953.09 лева, допълнително и на ДДС в размер на 2 729.65 лв. по 15-те фактури за лизингови вноски по договор за оперативен лизинг № 6069479/А/22.03.2023 г. за лек автомобил с марка и модел: Peugeot е-2008 или общо ДДС в размер на 3682.74 лева, както е заявено с първоначално подадените СД. Неоснователно е и възражението, че сдружението е подало коригиращи справки-декларации по инициатива на приходния орган и съобразно указаното от него.

Подаването на данъчна декларация по ЗДДС е задължение на данъчно задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. С подаването на коригираща СД задълженото лице фактически се отказва от декларираното с предходната декларация и се обвързва с това, което декларира с коригиращата декларация. Именно декларираното като резултат за съответния данъчен период и заявеният за възстановяване ДДС, респ. такъв за ефективно възстановяване по двете горецитирани коригиращи СД, определя параметрите на заявеното искане от правоимащия субект.

В конкретния случай юридическото лице е подало коригиращи справки-декларации за данъчен период м. април 2024 г. с деклариран в кл. 60 резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 953, 09 лв. и ДДС, подлежащ на възстановяване в кл. 80 – 953, 09 лв., а за данъчен период м. юни 2024 г. - с деклариран резултат за периода в размер на 0, 00 лв., и с издадения АПВ именно заявеният и деклариран ДДС за възстановяване е възстановен. По повод връчената покана по реда на чл.103 ДОПК /л.15 от преписката/ сдружението не е било задължено да подаде коригиращи СД за данъчни периоди м.04.2024 г. и м.06.2024 г., като фактурите за лизингови вноски по договор за оперативен лизинг № 6069479/А/22.03.2023 г. за лекия автомобил с марка Peugeot, издадени от ОББ Интерлийз ЕАД - клон Русе, подробно посочени в табличен вид на стр. 3 в АПВ, изключи от кл.31 – данъчна основа с право на пълен данъчен кредит и от кл.41 – ДДС с право на пълен данъчен кредит и включи в кл.30 - данъчна основа без право данъчен кредит. Сдружението е имало възможността да откаже декларирането по този начин, респ. по негова преценка да не неотстрани несъответствия в СД, посочени в поканата по чл.103, ал.1 ДОПК. В конкретния случай, при подадени коригиращи СД за данъчните периоди м. април 2024 г. и м юни 2024 г. и в съответствие на тях, е възстановен ДДС в заявения от правоимащото лице размер и не е имало никакво основание за възстановяване на данък в различен, по-висок от този размер, противно на доводите на оспорващата по делото страна. При изложените съображения, за разрешаването на спора по делото, е без всякакво значение дали по отношение на гореописаните лизингови вноски е приложимо или не правилото на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, тъй като този въпрос би имал значение при заявено за възстановяване ДДС по съответните фактури. Доводите в жалбата по този въпрос са ирелевантни и съдът не ги обсъжда.

Постановеният АПВ е законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и се следва отхвърлянето й.

Ответната страна е заявила своевременно искане за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт и такива й се следват с оглед изхода на делото.

Изрично в чл.144 ДОПК законодателят е указал, че по реда на обжалване на РА, се обжалват и другите актове, издадени от органи по приходите. На това основание, при обжалване по съдебен ред на АПВ се прилага чл.161 ДОПК.

В чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК законодателят е посочил, че размерът се определя по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва да се посочи приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, в които това се налага, да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба №1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация – Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по-ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право, съобразно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл.101, ал.4 от ДФЕС /ограничение на конкуренцията/, поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „ с оглед на целта“ по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС вр. чл.4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16- т.51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС.

Следва да се съобрази решението на СЕС по дело С-438/22 и въз основа на него да се приеме, че неоснователно от страната ответник се иска възнаграждението на юрисконсулта да бъде присъдено в размер на 573 лева, при съобразяване на заявения материален интерес на спора и чл.7, ал.2, т.2 от горецитираната Наредба. Производството по делото се разви в едно съдебно заседание, без да са правени доказателствени искания от ответника и без да са събирани доказателства, извън приложените по административната преписка, делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност. Предвид на това няма пречка съдът служебно да намали размера на възнаграждението за юрисконсулт и под минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г., като го определя в размер на 100 лв., съответно на обема на оказаната защита. Разноските, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъдат присъдени на НАП – гр.София, която агенция притежава правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, съдът