Решение № 2218 от 17.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 9057/2024 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••” ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ- •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, ул. „•••“ № •••, ет. •••, ап. •••, представлявано от управителя З. И. Г. с ЕГН – •••••••••• срещу Наказателно постановление /НП/ № 769166-F754662 от 10.05.2024 г., издадено от Заместник –директор на ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС. Жалбоподателят не е доволен от атакуваното НП и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка посочва, че извършеното деяние, за което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството не е съставомерно, с оглед на това, че нормата на чл. 183, ал. 1 ЗДДС предвижда санкция за лице, което не е регистрирано по ЗДДС, а дружеството -жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, макар и по специалния ред на чл. 97а ЗДДС, считано от 31.03.2022 г. На следващо място в жалбата се твърди, че издадените фактури са анулирани на 25.02.2024 г. преди издаване на процесното НП. По отношение на процесуалната законосъобразност на НП се посочва, че административно-наказващият орган е пропуснал 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението е станало служебно известно на ТД на НАП София към месец април 2023 г., когато санкционираното дружество е подало данните от дневника за продажбите с начислен ДДС по посочената в НП фактура, а актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е издаден на 05.02.2024 г. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна – Заместник –директор на ТД на НАП - София, чрез процесуалния си представител – юрк. В., отправя искане до съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № F754662 от 05.02.2024 г., съставен от С. И. К. на длъжност инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП- Пловдив, офис Пазарджик след извършена проверка е установено, че жалб.“•••“ ЕООД с ЕИК •••, като данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС е издало данъчен документ, а именно: фактура № 0000000019/29.03.2023г. с предмет „писмени преводи от и на английски" с контрагент ••• с ИН •••, с данъчна основа - 595, 00 лв., ДДС 20% - 119, 00 лв., и сума за плащане, представляваща сбор от данъчната основа и начислен данък 20% - 714, 00 лв. с начин на плащане по сметка. Резултатите от проверката били отразени в Протокол № П- 22221423228509-073-001/18.04.2024 г. При така установеното от фактическа страна извършилият проверката инспектор по приходите приел, че жалбоподателят „•••“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено процесното НП Наказателно постановление /НП/ № 769166-F754662 от 10.05.2024 г. на Заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. И. К., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Депозираната жалба, въз основа на която е инициирано настоящото съдебно производство е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, от легитимиран субект – санкционираното юридическо лице и законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от НП е връчен на 27.05.2024 г. на законен представител на санкционираното дружество, а жалбата е депозирана на 07.06.2024 г. чрез административно-наказващия орган). Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП, тези на чл. 57 ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на АУАН, е описано нарушението чрез съставомерните му признаци. В този смисъл е налице е пълно описание на нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана административно-наказателна отговорност и същото кореспондира с описанието на нарушението, изложено в НП. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни за всяко от действията съответни органи, налице е в достатъчна степен съответствие между текстовата част на АУАН и НП, а нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, като същевременно са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, данъчнозадължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Данъчно задължените лица, установени на територията на страната, които са регистрирани само на основание чл. 156, нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури и известия към фактури за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим в Съюза. От събраните доказателства по делото, по категоричен начин е установено, че санкционираното дружество е регистрирано по ЗДДС на основание разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 ЗДДС. От тук следва извод, че дружеството е било субект на задължението по чл. 113, ал. 9 ЗДДС и не е следвало да начислява данъка и да го посочва в издадената фактура. Предвид това, съдът намира, че от обективна страна, дружеството не е изпълнило това свое нормативно вменено задължение, за което е ангажирана неговата имуществена отговорност. Видно от процесното НП административно-наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1 ЗДДС. Настоящият съдебен състав счита, че правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда че лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв. Диспозицията на санкционната норма съвпада с нарушението на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, поради което и нарушението подлежи на санкциониране на основание чл. 183, ал. 1 ЗДДС. Съгласно сочената за нарушена норма на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Във връзка с изложеното, съдът намира, че именно това следва да е посочената норма, отразяваща нарушението и засягаща интегритета на обществените отношения свързани с правилното определяне на данъка и контрола, извършван от органите по приходите. По отношение на наложената санкция в размер от 1000 лв., същата е минимално предвидената в закона, поради което е правилно определена. Не са налице и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието е типично за вида си, липсват обстоятелства, които да го характеризират като такова с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено. По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същата за основателна. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност. Водим от горното, Софийски районен съд,