Решение № 5 от 20.2.2024 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 337/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Община Сунгурларе, ЕИК 000057250, с адрес гр. Сунгурларе, община Сунгурларе, област Бургас, ул. „Георги Димитров“ № 2, представлявана и управлявана от инж. Д.Г., срещу Наказателно постановление № 54/25.08.2023 г. издадено от П.М.-Директор на РИОСВ- Бургас, с което за нарушение на чл.138, ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.2- предл.“трето“ от ЗУО и на основание чл.138, ал.1, т.2 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева. Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител на жалбоподателя. Административнонаказващият орган – директора на РИОСВ –Бургас се представлява от упълномощен представител, който оспорва жалба и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес от обжалването на издаденото наказателно постановление и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима и разгледана по същество e основателна. Въз снова на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът приема от фактическа страна следното: На 16.07.2023 г. в 19: 47 ч., на „зелен телефон“ на РИОСВ-Бургас е предаден сигнал за „пожар в сметището на гр. Сунгурларе“ на изхода на гр.Сунгурларе за с. Грозден. На 17.07.2023 г. във връзка с получения сигнал, експерти на РИОСВ- Бургас –К. К. и Д. Г., в присъствието на И.А. – ст.експерт еколог/упълномощена от Кмета на Община Сунгурларе да получава и подписва АУАН издадени от РИОСВ –Бургас/ извършили проверка на място. При проверката на заграден общински терен, находящ се на изхода на гр. Сунгурларе, посока с. Грозден, местност „До селото“, собственост на община Сунгурларе, било констатирано наличие на изхвърлени битови, строителни и растителни отпадъци. Двете врати на заградения терен били широко отворени. На обекта нямало охрана. Около оградата на заградения терен и на срещуположната страна на пътното платно до терена също имало разпилени отпадъци. В заградения терен на три места отпадъците димели /пушели/. Служителите установили, че сигналът отговарял на установената при проверката обстановка и Община Сунгурларе е допуснала запалване на отпадъци на нерегламентирано сметище - старо депо. Имало купчини с изцяло изгорели отпадъци и такива, които били обгорели. От страна на нивите имало изорана полоса по протежение на бетоновата ограда за ограничаване на пожара от запалените извън оградения терен отпадъци и сухи треви. На площадката не се извършвали операции по гасене на запалването. К. К. свидетелства, че на терена са установявани многократно изхвърлени отпадъци и са били давани предписания за почистването им. Констатациите от проверката са отразени в констативен протокол № 024101 от 17.07.2023г., дадени са предписания на Кмета на гр.Сунгурларе за потушаване на пожара, както и в срок до 24.07.2023г. да започне извозване на отпадъците на нерегламентирания терен, като окончателното му почистване да приключи до 17.08.2023г. Да се представят документи удостоверяващи извозването на отпадъците и се уведоми РИОСВ за започване и приключването на операцията. Срещу Община Сунгурларе е съставен АУАН № 54 от 17.07.2023г. връчен на ст.еколог Ангелова. Възражения срещу АУАН не са постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН, на 25.08.2023г. Директора на РИОСВ издал наказателно постановление № 54/25.08.2023г., в което фактическата обстановка е идентична с установената в АУАН. Нарушението е квалифицирано по чл.138, ал.1 т.2 във вр. чл.29, ал.2 от ЗУО. При така установените факти и обстоятелства съдът приема от правна страна следното: Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповед №РД-210/19.11.2020 г. на директора на РИОСВ гр. Бургас. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН, а атакуваното НП е съобразено с изискванията на чл. 57 ЗАНН. С чл. 29, ал.2 от ЗУО е предвидена забрана за изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Касае се за осъществяването на активни действия от санкционираното лице по запалване на огън, причиняващ горене на отпадъци. Нормата на чл.138, ал.1 от ЗУО е санкционна и предвижда за едноличен търговец или юридическо лице, което приема за депониране отпадъци, които не са предварително третирани, не съответстват на класа на депото и/или не отговарят на критериите за депониране –чл.138, ал.1 т.1 от ЗУО, а в чл.138, ал.1 т.2 от ЗУО - санкцията е за случаите, когато посочените лица допуснат неправилна експлоатация на депото или запалване на отпадъците в него. От смисловото тълкуване на разпоредбата на чл.138 от ЗУО става ясно, че същата се отнася за ЕТ и юридически лица които осъществяват дейност по депониране на отпадъци в създадени депа. В § 1. т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци е дадено определение на "депо за отпадъци" - съоръжение за депониране на отпадъци върху земята или под земята, включително вътрешни площадки за депониране на отпадъци на територията на предприятията (т.е. депа, където причинителят на отпадъци извършва обезвреждане на отпадъци на мястото на образуването им) и самостоятелни площадки, предназначени за временно съхраняване на отпадъците, които се експлоатират за срок, по-дълъг от една година. Въпросния терен, на който са установени пушещите отпадъци е земеделска земя и не е съоръжение за депониране на отпадъци. В този смисъл са е показанията на св. К. К., която сочи, че за терена не са минали процедурите по ЗУО и теренът не е отреден за регламентирано депо. Община Сунгурларе няма разрешение и на нейна територия няма изградено депо за отпадъци. Санкционната норма на чл. 138 от ЗУО, както беше посочено по-горе, касае нарушения извършени от ЕТ и юридически лица кои са собственици или стопанисват депо за отпадъци. Установеното нарушение неправилно е квалифицирано като такова по чл.138, ал.1 т.2 във вр. чл.29, ал.2 от ЗУО. Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020, в сила от 23.12.2021 г.), в производството по обжалване на наказателно постановление въззивният съд може да присъди разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на жалбоподателя в първото с.з. е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева. Мотивиран от горното, съдът