Решение № 724 от 6.4.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1467/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 1728/28.01.2022г., издадено от Началник на Трето РУ - Пловдив, с което на А. М. В. е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.35 ал.1 от ЗОБВВПИ.

С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски. По-конкретно се сочи, че:

-АУАН и НП не отговарят на изискванията за реквизити, доколкото в т я х не са надлежно индивидуализирани пиротехническите изделия, предмет на вмененото административно нарушение;

-неправилно била установена фактическата обстановка по делото, доколкото не било доказано жалбоподателят да извършва търговия с процесните пиротехнически изделия;

-неправилно бил приложен материалния закон с наказването на жалбоподателя по чл.35, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 31.12.2021г., около 08: 00 часа в гр. Пловдив, ул. „Напредък” № 2, в търговски център „Север“, А. М. В. в качеството си на физическо лице извършва търговия с пиротехнически изделия, като предлага изделията за продажба, без да притежава разрешение за търговия издадено при условия и по реда определена със ЗОБВВПИ.

Според съда посочената фактическа обстановка се ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства.

Преди да се пристъпи към анализ на доказателствена съвкупност по делото, обаче следва да се внесат няколко терминологични уточнения.

Според вменената за нарушена норма на чл. 35, ал.1 от ЗОБВВПИ: „Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.“ В ЗОБВВПИ липсва легална дефиниция на понятието „извършване на търговия“. Съдържанието на това понятие, обаче може да се разкрие при систематичното тълкуване на чл. 35, ал.1 ЗОБВВПИ с други норми от същия закон, както следва: чл. 9, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, според който се забраняват „ търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, употребата и вносът на пиротехнически изделия, които не отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и/или са с изтекъл срок на годност.“ чл. 35, ал. 6 от ЗОБВВПИ, според който: „Разрешението за търговия по ал. 1 включва едновременно следните дейности: търговия, придобиване и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с изключение на фойерверки от категория F1“. чл. 53 от ЗОБВВПИ, според който: „Не се изисква разрешение за придобиване, съхранение и за употреба на фойерверки от категория F2 - до 5 кг брутно тегло, и от категория F3 - до 10 единични бройки“.

При систематичното тълкуване на гореизброените норми- чл. 35, ал.1, чл. 35, ал.6, чл. 9, ал.1, т.2 и чл. 53 ЗОБВВПИ се налага извод, че търговията с пиротехнически изделия представлява дейност различна от тяхното транспортиране, придобиване, съхранение, употреба и внос.

Същевременно съгласно трайно утвърдената съдебна практика, когато за дадено понятие няма легална дефиниция, то следва да се прилага в общо употребимия смисъл. Така изрично Решение №193/13.01.2021 по дело №806/2020 на ВКС.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че понятието търговия по смисъла на чл. 35, ал.1 ЗОБВВПИ обхваща дейността по извършване на възмездни сделки с пиротехнически изделия (така Речник на българския език), като типичния пример е продажбата, но приложното поле не следва да се свежда само до този конкретен вид търговска сделка, доколкото многообразието на сделки в гражданския оборот е огромно.

Доколкото в чл. 35, ал.1 ЗОБВВПИ е използвана несвършена глаголна форма, то следва да се приеме, че законът не въздига в условие за съставомерност на деянието реалното осъществяване на търговска сделка. В този смисъл деецът ще извършва търговия:

-не само когато е доказано реално извършване на отчуждителни сделки с пиротехническите изделия, -но и когато същите само са предложени, изложени за продажба, макар до конкретна сделка към момента на проверката все още да не се е достигнало.

Всички предходни действия, обаче по транспортиране, придобиване, съхранение, употреба и внос на пиротехнически изделия (независимо от целта, с която са извършени) не се обхващат от понятието търговия, доколкото за тях в закона има специална уредба- глава 4 от ЗОБВВПИ (относно придобиването, съхранението и употребата), глава 5 от ЗОБВВПИ (относно транспортирането) и глава 6 от закона (относно вноса и износа).

С процесните АУАН и НП е вменена втората от гореизложените две алтернативни форми на изпълнителното деяние, а именно извършване на търговия, чрез предлагане на пиротехническите изделия за продажба.

От доказателствата по делото, обаче не се установява нито една от двете алтернативни форми:

-нито извършване на реална сделка с процесните пиротехнически изделия;

-нито дори тяхното предлагане или излагане за продажба. Това е така, доколкото от показанията на актосъставителя се установи по един несъмнен начин, че в нито един момент жалбоподателят не е извършвал действия, които могат да се приравнят на реално предлагане на притежаваните от него пиротехнически изделия за продажба, по смисъла на дадените по-горе разяснения.

Актосъставителят бе категоричен, че в момента, когато възприели жалбоподателя на територията на „Руския пазар“ полицейските служители от Трето РУ били в патрулния автомобил. Жалбоподателят също бил в управлявания от него лек автомобил, който бил в движение и със затворен багажник. Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал, за да го спрат. Жалбоподателят се съобразил с него и паркирал, като след това започнала проверката. По време на проверката на жалбоподателя било разпоредено да отвори багажника на МПС и там били намерени процесните пиротехнически изделия в торба.

Показанията на актосъставителя се кредитират от съда изцяло като последователни, подробни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал. В тях, обаче не се съдържа описание на нито едно действие на жалбоподателя, което да може да се квалифицира като предлагане на държаните от него пиротехнически изделия за продажба. Точно обратното- те са били в затворения багажник на автомобила, като самия автомобил бил в движение, тоест нито едно от присъстващите на пазара лица нямало достъп и изглед към тях.

За да обоснове извода си, че жалбоподателят „предлагал пиротехническите изделия за продажба“ актосъставителят се позовава на саморъчните писмени обяснения на лицето, в които споделя, че синът и снаха му закупили процесните пиратки от гр. Пазарджик, като заедно с тях решили да ги продадат, като с тази цел жалбоподателят ги натоварил на лек автомобил с номер ••••••• и се отправил към „Руския пазар“. Още на влизане в пазара, обаче бил спрян за проверка от полицейските органи от 03 РУ и пиротехническите изделия били иззети.

Дори да се възприемат като меродавни тези обяснения, с оглед гореизложените принципни положения, в най-неблагоприятния за жалбоподателя случай, те могат да обосноват извод, че с действията си по:

-натоварване на закупените пиротехнически изделия в автомобила и -влизане на територията на „Руския пазар“, където бил веднага спрян за проверка от полицейските органи, още преди да има възможност да изложи за продажба пиротехническите изделия деецът е извършил ПРИГОТОВЛЕНИЕ към предлагане за продажба на пиротехнически изделия, като проявна форма на търговията със същите предмети.

Същевременно съгласно чл. 9, ал.1 и чл. 9, ал.2 от ЗАНН приготовлението към административно нарушение о опитът към такова са ненаказуеми, тоест извършеното от жалбоподателя се явява несъставомерно.

Установените действия на жалбоподателя, изразяващи се в приготовление за предлагане за продажба на пиротехнически изделия не могат да доведат до санкциониране на дееца и на още едно самостоятелно основание. От кредитираните показания на актосъставителя се установи, че контролните органи са извели намерението на жалбоподателя да продаде процесните пиротехнически изделия само и единствено от собствените му обяснения, снети непосредствено след завеждането му в полицейското управление, които впоследствие лицето е преповторило и в писмен вид, под които е положен саморъчен подпис.

Следва обаче да се съобрази, че към този момент жалбоподателят вече е имал статута на лице, което е заподозряно в извършване на административно нарушение и в този смисъл се е ползвал от правата по чл. 6 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) на:

• справедлив процес; - да запази мълчание; - да не се самоуличава в извършване на административно нарушение, без да бъде надлежно информиран за последиците от това и без да е имал възможност да се консултира с професионален защитник.

Осъждането на дееца преимуществено въз основа на информация, почерпена от самопризнанията му, преди да са му разяснени правата в процеса и най-вече правото да запази мълчание и да не се самоуличава, представлява съществено накърняване правото на справедлив процес и обуславя извод за незаконосъобразност на осъждането, независимо от конкретната форма, чрез която тази информация е въведена в процеса-чрез преразказването й от свидетелите, пред които самопризнанията са направени или чрез закрепването на информацията в саморъчни писмени обяснения.

В този изричен смисъл е имащото базисно значение решение на Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото ДИМИТЪР МИТОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ и цялата практика на ВКС, последваща постановяването на посоченото решение на ЕСПЧ- Решение №128/06.10.2020 по дело №545/2020 на ВКС, Решение № 230 от 08.09.2020 г. по н. д. № 522 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение №202/01.09.2020 по дело №712/2019 на ВКС, Решение №21/06.07.2020 по дело №962/2019 на ВКС, Решение №32/14.05.2020 по дело №65/2020 и др. Още повече, че трайната практика на ВКС още преди Решението на ЕСПЧ по делото Димитър Митов срещу България трайно е приемала, че т.нар. саморъчни писмени обяснения, каквито са приложени по делото, могат да имат само оперативно значение, тоест да насочат разследващите органи към събиране на дадена информация по надлежния процесуален ред, но нямат никакво доказателствено значение в наказателния процес, доколкото са дадени в противоречие с принципа за непосредственост и устност при даване на обяснения от уличеното в извършване на престъпление или административно нарушение лице- чл. 115, ал.1 НПК.

Така Решение № 507/ 23 януари 2015 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело № 1732/2014г на ВКС, Решение № 215/08.11.2018 г. наказателно дело № 761/2018 на ВКС, Решение № 110 от 21.05.2010 г по н.д. № 19/2010 г., на ВКС, Решение № 202 от 20.04.2012 г. по н.д. №570/2012, на ВКС, Решение № 24 от 09.03.2015 г. по нак. д. № 1774 / 2014 г. на Върховен касационен съд и мн.др. При изключване от годната доказателствена съвкупност на саморъчните обяснения на жалбоподателя и на показанията на полицейските служители, пресъздаващи признанията, направени от него преди да му е разяснено правото да не се самоуличава, единственият безспорно доказан факт е държането на процесните пиротехнически изделия, което според чл. 53 от ЗОБВВПИ се явява несъставомерно.

Не могат да обусловят противен извод и твърденията на актосъставителя, че жалбоподателят подписал без възражения предявения му АУАН. Жалбоподателят не е длъжен да познава изискванията на процесуалния закон за форма и съдържание на АУАН и НП, нито правилата за наказуемост на приготовлението и опита по ЗАНН, за да може надлежно да възрази при предявяване на акта. След реализиране на правото му на достъп до адвокатска защита и съдействие, обаче всички тези обстоятелства за надлежно оспорени във въззивната жалба.

Всичко гореизложено се явява първо основание за отмяна на НП.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

Изцяло основателен е и вторият наведен от жалбоподателя довод, че НП страда от съществен порок в съдържанието.

В тази връзка следва да се съобрази, че според трайната съдебна практика нормите на 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН се разбират като безусловно изискване в АУАН и НП да намерят отражение всички съставомерни елементи на административния състав- време, място на извършване, изпълнително деяние, съставомерен резултат и предмет на административното нарушение (ако такива са предвидени в съответната правна норма).

Видно от текста на чл. 35 от ЗОБВВПИ законодателят е предвидил особен предмет на административното нарушение, а именно взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, като този особен предмет се явява и основен съставомерен признак.

В процесния случай на жалбоподателя е вменена търговия с „пиротехнически изделия“, като легална дефиниция на този предмет се съдържа в чл. 8, ал.1 от закона, а в чл. 8, ал.2 са посочени и различните видове пиротехнически изделия.

Възвеждането на предмета на нарушението като съставомерен белег на административния състав, налага с оглед изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН той да бъде надлежно индивидуализиран в АУАН и НП.

Тези изисквания, обаче не са спазени в ни най-малка степен в процесния случай, доколкото в НП е намерил отражение само и единствено правния извод на наказващия орган, че жалбоподателят предлагал за продажба пиротехнически изделия, без каквато и да било конкретизация за техния вид, съобразно категоризацията по чл. 8, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Допуснатия порок: -освен, че накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере фактическите параметри на повдигнатото му административно обвинение, -има и съвсем конкретни, практически измерения, най-малкото доколкото в чл. 35, ал.1 от ЗОБВВПИ изрично е предвидено, че за търговия с някой от категориите пиротехнически изделия по чл. 8, ал.2 от ЗОБВВПИ изобщо не се изисква разрешително.

Допуснатия порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на конкретния вид на предмета на посегателството, доколкото подобен начин на процедиране:

• би влезнал в противоречие със задължителните указания на основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове Постановление на Пленум на Върховния съд № 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения (в случая досежно предмета на административното нарушение) и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото - би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице, дори в най- минимална степен.

Посоченото се явява второ самостоятелно основание за отмяна на НП. В тази връзка следва да се съобрази и че чл. 53, ал.2 ЗАНН принципно допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Задължителните указания на Тълкувателно решение № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, според които съдът може да даде вярната правна квалификация, но само в рамките на фактите, изложени в НП, в случая има практическо значение и в още една насока.

Вече се обоснова, че единствената съставомерна форма на изпълнително деяние, която е вменена на дееца- „предлагане за продажба на пиротехнически изделия“, остана недоказана от събраната по делото доказателствена съвкупност. При спазване на горепосочените задължителни указания за съда не съществува възможност да извърши преценка дали деецът не е реализирал фактическия състав на друго нарушение, доколкото такова административно обвинение не му е повдигнато и такива факти не са му предявени по надлежния ред.

ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора жалбоподателят би имал право на разноски.

Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните съображения:

На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

На следващо място липсват и доказателства разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното открито заседание по делото.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.

Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски. Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.

Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай по делото е представено пълномощно в полза на защитника. Липсва обаче -договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;

-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по банков път.

По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК.

Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.

По изложените съображения НП следва да се отмени, но разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Така мотивиран съдът