Мотиви към Решение № 851 от 12.11.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4117/2024 г.

Настоящото производство е образувано във връзка с депозирана тъжба от Ф. Р. Ф., ЕГН: ••••••••••, с която е повдигнато обвинение за извършено от подсъдимата престъпление от частен характер както следва: Против М. Т. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр.Бургас, •••••••••••, за това, че: на 13.08.2024г. около 21.30 часа на пейките пред бл.21, между вх.2 и вх.3 в кв.“Меден Рудник“, гр.Бургас, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на дясното око, причинила на Ф. Р. Ф., ЕГН: ••••••••••, телесно увреждане, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. В пледоарията си провереникът на тъжителя поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата. Счита, че подсъдимата следа да бъде призната за виновна за извършване на деянието, във връзка с което й е повдигнато обвинение, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2500лв. В пледоарията си защитникът на подсъдимата не оспорва фактическата обстановка, изложена в тъжбата и призната от подзащитната му. Той се спира най – вече на размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, като моли същото да е в размер на 500лв. Подсъдимата заявява, че се придържа, към заявеното от защитника й и направените от нея самопризнания, като моли за налагане на минимално наказание. Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното: От фактическа страна: Подсъдимата М. Т. К., ЕГН: ••••••••••, е родена на ••••. Същата е ••••••••••••, В същата жилищна сграда, във •••• живее пострадалата Ф. Р. Ф., ЕГН: ••••••••••, заедно със семейството си. Живущите в жилищната сграда често се събирали на пейка, намираща се пред същата, където децата си играели, а родителите им си говорели. На 11.08.2024г. между подсъдимата К. и пострадалата Ф. възникнал спор във връзка с поведението на децата на последната, в хода на който пострадалата нанесла удар на подсъдимата в присъствието на множество лица. В този момент К. не й отвърнала и тъй като не получила извинение се почувствала силно засегната. Ето защо, няколко дни по – късно - на 13.08.2024г. тя решила да й отвърне по същия начин. На посочената дата около 21.30 часа Ф. Р. Ф. се намирала заедно с двете си деца на пейката пред блока. След като видяла, че подсъдимата пристига заедно със съпруга си пред входа, тя решила да си тръгне. Междувременно обаче подсъдимата К. преминала в близост до нея и й нанесла удар с юмрук в областта на дясното око, в следствие на което Ф. получила оток и кръвонасядане по десен долен клепач и рана в областта на долен десен клепач. Тъй като към момента на нанасяне на удара пострадалата носела диоптрични очила, същите се счупили и парче стъкло се забило в областта на долния й десен клепач, което наложило и екстракция на чуждото тяло от раната и обработката й в противошокова зала в УМБАЛ Бургас. По доказателствата: Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на свидетелката Б. А. М. /л.86 от делото/ и обясненията на подсъдимата /л.84-86 от делото/, както и от писмените доказателства по делото: лист за преглед на пациент /л.10 от делото/, болничен лист /л.11 от делото/, амбулаторен лист от 27.08.2024г. /л.12-13 от делото/, съдебно-медицинско удостоверение №301/14.08.2024г. /л.8-9 от делото/, платежни документи /л.14-17 от делото/, свидетелство за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство. На първо място, БРС кредитира с доверие писмените доказателства по делото: лист за преглед на пациент, болничен лист, амбулаторен лист от 27.08.2024г., съдебно- медицинско удостоверение №301/14.08.2024г. и платежни документи, от които е видно, че на пострадалата е бил извършен преглед в УМБАЛ Бургас в деня, следващ на деянието - 14.08.2024г.. В така цитираните документи са описани наличните по лицето на пострадалата Ф. наранявания, като същата още на този ранен етап и непосредствено след деянието, е посочила като причина за същите - нанесен й удар с юмрук в областта на лицето, в дясно. От всички коментирани до тук доказателства по безспорен начин се установява наличието на телесна уреда на пострадалата и то именно описаната такава в тъжбата, във връзка с която е повдигнато процесното обвинение, а именно оток и кръвонасядане по десен долен клепач и рана в областта на долен десен клепач. По данни на пострадалата, дадени пред медицинските лица, телесната увреда й е била нанесена от нейна съседка, живуща в същия жилищен блок. Съдът дава вяра и на показанията на свидетелката Б. А. М., като намери, че същата е незаинтересовани от изхода на делото и депозира непротиворечиви, ясни и последователни показанията, които се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото. Свидетелката даде пред съдебния състав показания, които изцяло кореспондират с изложеното в тъжбата и останалите доказателства и доказателствени средства по делото. От разпита на така посочената свидетелка по безспорен начин се установява механизма на нанасяне на телесното увреждане на пострадалата и авторството на деянието. В тази връзка следва изрично да се посочи, че свидетелката е пряк очевидец, който лично е възприел нанасянето на удара. Ето защо и предвид обстоятелството, че тя се явява незаинтересована и равно отдалечена от подсъдимата и пострадалата, съдът кредитира показанията й. Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимата като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая обаче, обясненията на подсъдимата се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото, като същата признава изцяло изложената в тъжбата и възприета от съда фактическа обстановка. Същите се явяват и логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с доверие. На практика подсъдимата не оспорва извършването на деянието, като единствено посочва мотивите, подтикнали я да пристъпи към извършването му и изразява съжаление за стореното. Всички обсъдени подробно по – горе доказателства, на които съдът даде вяра, навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимата към повдигнатото й обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. Ето защо и БРС намери, че от изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на вмененото във вина на подсъдимата деяние по чл.130, ал.1 от НК. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Вмененото във вина на подсъдимата в процесния случай престъпление е с правна квалификация чл.130, ал.1 НК, предвиждаща наказание „Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“ за лице, което причини другиму лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК. За да е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.130, ал.1 НК, следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: 1. наличие на лека телесна повреда; 2. деянието да е извършено от подсъдимия и 3. то да е извършено при форма на вината „пряк умисъл“. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическият състав на посоченото престъпление. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че пострадалата Ф. Р. Ф., ЕГН: •••••••••• е претърпяла увреждане, имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Деянието е извършено чрез действия от страна на подсъдимата, а именно в следствие на нанасяне на удари с юмрук в областта на дясното око. В следствие на същото на Ф. е причинено увреждане на здравето, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - лека телесна повреда. Същата е претърпяла телесно увреждане, което й е причинило болка и страдание и правилно е квалифицирано като такова по чл.130, ал.1 НК, с оглед на обстоятелството, че е увреден нейният организъм и е налице кратковременно разстройство на здравето, без то да е продължително, трайно, постоянно или временно опасно за живота. По делото се установи по безспорен начин и от всички събрани и кредитирани доказателства и авторството на така посоченото деяние, а именно съпричастността на подсъдимата към него. Настоящият съдебен състав намира, че е налице и третата посочена по – горе предпоставка за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата, а именно извършване на деянието при „пряк умисъл“. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай изпълнителното деяние се състои в целенасочено нанасяне на удар в областта на лицето и по – конкретно на дясното око. Настоящата съдебна инстанция прие в тази връзка, че подсъдимата е насочила усилията си именно към накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалата тъжителка, като е желаела настъпването на негативния резултат. По вида и размера на наказанието: За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“. В същото време по отношение на К. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата подсъдимата е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими по настоящото обвинение. Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева. При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимата следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени от нея други криминални прояви (действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер). На следващо място, същата е семейна, като има и деца, за които полага грижи, а процесното деяние е извършено в следствие на силно раздразнение и поради нанесения й удар от страна на пострадалата по - рано. Подсъдимата демонстрира също така добро процесуално поведение, като изрази в съдебно заседание съжаление за стореното, което по мнение на настоящия съдебен състав не е формално. Всичко това навежда към извода, че процесното деяние съставлява инцидентна проява и К. не е склонна да върши общественоопасни деяния, в това число и от процесния вид. Изложеното очертава ниската обществена опасност на дееца, като се констатира и невисока обществена опасност на самото деяние. В случая е нанесен един единствен удар, който, макар и в областта на лицето, не е довел до значително влошаване на общото състояние на пострадалата, необходимостта от провеждане на лечение или болничен престой. Ето защо и съдът прие, че процесното деяние не е било с висок интензитет, респективно с висока обществена опасност. Поради тези съображения, съдът счита, че спрямо подсъдимата следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – глоба в размер на по 1000 лева. В допълнение следва да се изтъкне, че в настоящия случай не може да бъде наложено на подсъдимата наказание „глоба“ в размер на 500лв., каквото искане отправи до съда защитата. Както беше посочено по – горе в чл.78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева. В тази насока следва да се имат предвид разясненията, дадени в Постановление №7 от 1985г., където в т.6 изрично е посочено, че действително в производството по Глава XXII, раздел пети НПК, когато се решават въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с приложението на чл. 78а НК, се прилага Общата част на Наказателния кодекс. При определяне на административното наказание обаче се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл.27 ЗАНН, а не чл. 55 НК. Изложеното изключва възможността за налагане на наказание под изрично предвидения и наложен от съда минимум от 1000лв. Единственото изключение от това правило е въведен в новоприетата разпоредба на чл.375а, ал.2 НК (ДВ, бр. 48 от 2023 г.), в която е предвидено, че при постигане на споразумение между страните, може да се наложи административно наказание глоба под минималния размер, предвиден в чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс, както и да не се наложи кумулативно предвиденото наказание. Понастоящем обаче не сме изправени пред така посочената хипотеза, доколкото липсва постигнато между страните и одобрено от съда споразумение за решаване на делото. Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху нея и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По разноските. Съдът се произнесе по разноските съобразно изхода на делото в следния смисъл: осъди М. Т. К., ЕГН: ••••••••••, да заплати на Ф. Р. Ф., ЕГН: ••••••••••, сумата в размер на 517, 00лв. /петстотин и седемнадесет лева/ - разноски по делото. По тези съображения съдът постанови решението си. Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени. РАЙОНЕН СЪДИЯ: